14 694 резултата
Един различен ден
Короните на дърветата се обагриха в наситени цветове и сивотата на все още непочистените улици не беше толкова дразнеща, когато една жена гледа към тези корони, а не е втренчила поглед във върховете на обувките си, тя навлиза в ранната есен на своя живот със самочувствие.
Една така ...
Короните на дърветата се обагриха в наситени цветове и сивотата на все още непочистените улици не беше толкова дразнеща, когато една жена гледа към тези корони, а не е втренчила поглед във върховете на обувките си, тя навлиза в ранната есен на своя живот със самочувствие.
Една така ...
923
18
- Хей - предложи един ден Ко Та Рак. - Хайде да си направим клуб!
- Екстра - възкликна Но Щен Вълк, а като се замисли за момент, добави: - Как ще се казва?
- Да се казва?! - учуди се котакът. - Защо?
- Ами да - намеси се и Сянка. - Трябва да е такова името, че да се разбира с какво се занимаваме.
- ...
- Екстра - възкликна Но Щен Вълк, а като се замисли за момент, добави: - Как ще се казва?
- Да се казва?! - учуди се котакът. - Защо?
- Ами да - намеси се и Сянка. - Трябва да е такова името, че да се разбира с какво се занимаваме.
- ...
605
2
Кръчма. Пак шестима. Пак в ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим.
И тоя път сме се зачекнали с изкуството. Що е, какво е? Нали всеки обича да прави онова, дето и не разбира, и не може. Та от тоя какво прави, от оня кого видял, от чашка на чашка и по едно време стана дума за един голям а ...
И тоя път сме се зачекнали с изкуството. Що е, какво е? Нали всеки обича да прави онова, дето и не разбира, и не може. Та от тоя какво прави, от оня кого видял, от чашка на чашка и по едно време стана дума за един голям а ...
641
3
ИМАНЕ
Слънцето ни гонеше все по-нагоре. За час пред нас изникна къщата на моя приятел. Скрита зад няколко облака от цъфнали дървета, тя показа покрива си от сури тикли. Мярнаха се прозорците - очи на заспал великан. Оттам се показваше бяла забрадка. Тя се скри от погледа ни. Митко каза, че е майка м ...
Слънцето ни гонеше все по-нагоре. За час пред нас изникна къщата на моя приятел. Скрита зад няколко облака от цъфнали дървета, тя показа покрива си от сури тикли. Мярнаха се прозорците - очи на заспал великан. Оттам се показваше бяла забрадка. Тя се скри от погледа ни. Митко каза, че е майка м ...
943
2
На кръстопътя, където се разделяха, те дълго се държаха за ръце. После те бяха навсякъде заедно - в училище, в залата, на разходка и кино. Огнимир не й казваше, че я обича, както правят всички донжуановци. С нищо не потъпка нейните желания и не оскърби нейните чувства. Деси се запозна с брат му, кой ...
956
14
Свечеряваше се. Тя харесваше но и мразеше това време на денонощието. Харесваше го , защото след като малката заспеше, времето бе само нейно, лукс, който през деня не можеше да си позволи. Малката искаше грижа и внимание и през цялото останало време тя бе заета с нея. Мразеше го, защото когато легне ...
1120
1
- Да направим какво?! - недоумяващо възкликна Гар Ван.
- Да ми боядисате къщата - спокойно ù отговори Скиталецът. - Ето там са четките, тук боята, боядисва се ето така.
А след краткото показнò той тръгна нанякъде.
- Но какъв урок е това?! - поклати глава сенчестата.
- Урокът може да е какъв ли не - ...
- Да ми боядисате къщата - спокойно ù отговори Скиталецът. - Ето там са четките, тук боята, боядисва се ето така.
А след краткото показнò той тръгна нанякъде.
- Но какъв урок е това?! - поклати глава сенчестата.
- Урокът може да е какъв ли не - ...
622
1
Обикновено, когато търся нещо, не го намирам. Ровя къде ли не, по лавици и рафтове, чекмеджета и шкафове, в мазата и на терасата, в гаража. Няма го и това е. Затова спирам да го търся, за да стане магията и то да се появи. Появява се, но дълго след като съм намерил заместител. Тоест, когато вече не ...
981
5
Огромно. Проскубано. Мръсно. Вълк! Ребрата му се четат от глад. С нашийник. Появи се отскоро. Гонят го, и хора, и кучета. Изоставено или изгонено, кучето обикаляше бездомно. Не беше подивяло. Беше уплашено. Бягаше от всички. Още не се беше научило ни да краде, ни да убива.
Той го забеляза една вечер ...
Той го забеляза една вечер ...
635
1
Тогава бях на дванадесет. Беше лято, в Банкя имаше пионерски лагер. Пионерите бяхме още непораснали комсомолци, но достатъчно дългучи, че да стоим чавдарчета. Бяхме вече ”узрели” за повика на времето, затова от синьо цвета на връзките ни беше преминал в ярко червено. Като цвета на Партията.
Лагерът ...
Лагерът ...
791
8
На края на деня, когато единственото, което искаш, е да си с човека, когото обичаш, ти се сервира, че не може. Защо ли? Ами къде къде по-важно е да се пие. Да се налива бира след бира и облак след облак... До къде се стига така?
На нас ни се струва, че алкохолът е велика глупост. Вярваме, че да си в ...
На нас ни се струва, че алкохолът е велика глупост. Вярваме, че да си в ...
927
4
Хаджи Съби бе запрял шишането на чардака. Сърбаше топло кафе и
наблюдаваше минарето на джамията отсреща. Дебнеше оджата да се появи на високото и да го думне. Това щеше да е неговият протест срещу мегафоните и огромните рокаджийски тонколони, които щяха да се чуват чак до родното му Забърдо, намиращ ...
наблюдаваше минарето на джамията отсреща. Дебнеше оджата да се появи на високото и да го думне. Това щеше да е неговият протест срещу мегафоните и огромните рокаджийски тонколони, които щяха да се чуват чак до родното му Забърдо, намиращ ...
1580
5
Там някъде из равната Дунавска равнина, на границата на една широка река - Дунав и отсечена вдатка в румънския бряг, се намира един красив, стар европейски град. Красив с широките булеварди и големи жилищни блокове, със засмените лица на минувачите. Наред из града се виждат и стари красиви постройки ...
881
15
Бжжж... жжжб... бжжж... жжжб...
Ко Та Рак и Но Щен Вълк гледаха като хипнотизирани нещото, с което Гар Ван си играеше. Надолу-нагоре... надолу-нагоре...
- Хей, Гар Ван - не издържа на любопитството си по някое време котакът. - Какво е това?
- Йо-йо - отговори му сенчестата. - Искате ли да опитате?
- ...
Ко Та Рак и Но Щен Вълк гледаха като хипнотизирани нещото, с което Гар Ван си играеше. Надолу-нагоре... надолу-нагоре...
- Хей, Гар Ван - не издържа на любопитството си по някое време котакът. - Какво е това?
- Йо-йо - отговори му сенчестата. - Искате ли да опитате?
- ...
1038
Изкривени умове
Ако случайно
съм копирала
чуждо
произведение ...
Ако случайно
съм копирала
чуждо
произведение ...
899
3
-Ако някога се почувстваш самотна, прегръщай мечето... Когато го правиш, знай, че всъщност това съм аз... Когато ти е тъжно - също. Ако поискаш да ми кажеш нещо, кажи го на него и знай, че ще го чуя. Сега трябва да замина за известно време. Обещавам, че скоро ще се върна.
Обясняваше ми с разтреперен ...
Обясняваше ми с разтреперен ...
802
4
След страстния секс из цялата кухня, не остана и малко местенце, на което да не бяхме опрели нашите топли тела. Толкова бях жадувала за него и за големия му член.
- Обичам те - ми каза той и продължи да ме притиска до себе си.
Беше ми гузно, че не му отговорих, затова закачливо подметнах:
- Ако ми г ...
- Обичам те - ми каза той и продължи да ме притиска до себе си.
Беше ми гузно, че не му отговорих, затова закачливо подметнах:
- Ако ми г ...
2869
5
Между мен и Писателката се бе настанило едно мълчаливо неудобство, което с времето създаваше все по-дебела преграда помежду ни. Уви, никой от двама ни не се опита да я преодолее. Липсваше ми много, но всеки повод, който ми хрумнеше, за да я посетя, ми се струваше откровено глупав след шестмесечно от ...
1235
8
-Струва ми се, че не ме слушаш! На коя бутилка си?
-Не е твоя работа. Продължавай да си дрънкаш!
-Не съм седнал при теб да ти дрънкам. Задачата е сериозна. Време няма, а ти не преставаш да пиеш.
-Продължавай!
-Мисля, че всичко ти разказах. Ако нещо ти е неясно питай. ...
-Не е твоя работа. Продължавай да си дрънкаш!
-Не съм седнал при теб да ти дрънкам. Задачата е сериозна. Време няма, а ти не преставаш да пиеш.
-Продължавай!
-Мисля, че всичко ти разказах. Ако нещо ти е неясно питай. ...
608
1
Имаше преди доста години една плавалня, " Република" се казваше, до алея "Яворов", в Парка на Свободата, така се наричаше тогава Борисовата градина. То и сега си я има, не съм сигурен дали не я прекръстиха оттогава. В едни такива жеги като деца аз и брат ми отидохме там на плаж. Водеше ни баща ни. К ...
1045
24
Послание до общината
Седях пред белия минилаптоп и се взирах в клавишите му, надписани само с латински букви. В отделни случаи се чудех, дори по няколко пъти (когато паметта ми изневеряваше) зад кой клавиш може да е скрита дадена буква от родната ми азбука. Тогава започвах да пиша бавно и с един пръ ...
Седях пред белия минилаптоп и се взирах в клавишите му, надписани само с латински букви. В отделни случаи се чудех, дори по няколко пъти (когато паметта ми изневеряваше) зад кой клавиш може да е скрита дадена буква от родната ми азбука. Тогава започвах да пиша бавно и с един пръ ...
873
1
Какво е петък, 13-и - мит, реалност или просто суеверие?
Страхът е наречен paraskevi dekatria phobia (съчетание от думите петък, 13 и страх на гръцки). Много хора вярват, че този ден съществува и се страхуват от него. Много са фактите, които го правят фатален, но дали просто не се оправдаваме с него ...
Страхът е наречен paraskevi dekatria phobia (съчетание от думите петък, 13 и страх на гръцки). Много хора вярват, че този ден съществува и се страхуват от него. Много са фактите, които го правят фатален, но дали просто не се оправдаваме с него ...
1162
2
Не я я помня млада, но някак величава ми се струва изправена до входната врата. И си мисля, че винаги е била такава. Годините не бяха успели да отнемат жилавата й непреклонност и стоицизъм, присъщи на селския труженик. И на една съпруга и майка. Нито черното вдовство.
Изпратила мъжа си на гурбет, от ...
Изпратила мъжа си на гурбет, от ...
1118
6
Калинка хитра невеста
Голямата война отмина. И както всяко чудо винаги е било за три дни – шумотевицата и този път отмина, народът забрави мъките и лишенията и животът си пое в обичайното си русло.
Калинка бе най-хубавата и желана мома в селото. Единствено тя завърши гимназия и не се спираха сватовн ...
Голямата война отмина. И както всяко чудо винаги е било за три дни – шумотевицата и този път отмина, народът забрави мъките и лишенията и животът си пое в обичайното си русло.
Калинка бе най-хубавата и желана мома в селото. Единствено тя завърши гимназия и не се спираха сватовн ...
1735
18
Ако броя овце, може би ще заспя по-бързо. Вероятно вече след 348-та, задрямала, ще спра да броя... или пък ще стигна до хилядната...? Всъщност, какъв е смисълът да броя, ако искам да заспя. Не ми се струва унасящо занимание да запомниш предната цифра, за да кажеш следващата и да се стремиш да не объ ...
959
1
Послание
Беше 2.30 през нощта и не спях. Бях отчаяна, бях уморена от живота си. Сега всички биха казали “Какво е видяло едно 16 годишно момиче от този живот?”. Бях влюбена безнадеждно и глупаво в едно момче. Разбира се, той не отговаряше на чувствата ми. За да се засили болката, аз исках да бъдем пр ...
Беше 2.30 през нощта и не спях. Бях отчаяна, бях уморена от живота си. Сега всички биха казали “Какво е видяло едно 16 годишно момиче от този живот?”. Бях влюбена безнадеждно и глупаво в едно момче. Разбира се, той не отговаряше на чувствата ми. За да се засили болката, аз исках да бъдем пр ...
1462
1
СБОГУВАНЕ С ДОМА
Мъжът грубо държеше юздата на старата кобила и я теглеше напред.
- Хайде, върви! – изръмжа той.
Току-що беше купил животното и бързаше да се прибере вкъщи. Но кобилата като че ли отказваше да се подчини на новия си господар. Съвсем бавно прекрачи прага на обора, където бе прекарала ...
Мъжът грубо държеше юздата на старата кобила и я теглеше напред.
- Хайде, върви! – изръмжа той.
Току-що беше купил животното и бързаше да се прибере вкъщи. Но кобилата като че ли отказваше да се подчини на новия си господар. Съвсем бавно прекрачи прага на обора, където бе прекарала ...
836
1
1
Замислих се над това изречение, припомяйки събития отпреди няколко месеца. Серия загадъчни убийства бяха стреснали провинциалния морски градец, жертвите - момичета до 30 години - работеха като компаньонки в елитен нощен клуб. Намираше се на тиха уличка, встрани от движението, за да не вдига излишен ...
881
4
Какво е Любовта
- Какво е любовта? – попита хартиеният човек.
- Любовта е да обичаш – отвърна теменужката.
- А ти обичала ли си някога?
- Разбира се – каза тя – обичам лъчите на слънцето, обичам водните капки, дъжда... ...
- Какво е любовта? – попита хартиеният човек.
- Любовта е да обичаш – отвърна теменужката.
- А ти обичала ли си някога?
- Разбира се – каза тя – обичам лъчите на слънцето, обичам водните капки, дъжда... ...
1197
2
Едно
Но Щен Вълк се въртеше неспокойно в леглото си - сънуваше. Присъни му се, че се рее из небето заедно с медените облачета, когато тъкмо преди да ги опита на вкус, започна да пада... и да пада... и да пада... а колкото и да се напъваше - не можеше да се сети как е летял до тази момент...
"Сега ве ...
Но Щен Вълк се въртеше неспокойно в леглото си - сънуваше. Присъни му се, че се рее из небето заедно с медените облачета, когато тъкмо преди да ги опита на вкус, започна да пада... и да пада... и да пада... а колкото и да се напъваше - не можеше да се сети как е летял до тази момент...
"Сега ве ...
579
2
В смяната работехме само няколко човека. Потънали в работа, рядко си разменяхме по някоя дума. Само в почивките присядахме за кратко до една маса в ъгъла, да похапнем по нещо. Тогава се разменяха повечко думи.
Той и тогава си мълчеше. Темерут. Другите бяха свикнали с мълчанието му и почти за нищо не ...
Той и тогава си мълчеше. Темерут. Другите бяха свикнали с мълчанието му и почти за нищо не ...
672
2
Аз съм смотаняк.
Голям смотаняк. Изобщо не ми върви с жените. Нито да крача редом с тях, нито след тях, нито дори да се наредя на опашка пред тях.
Скоро беше, гледам на една врата надпис: „Отваряме след десет минути“. Застанах да почакам.
След малко зад мен се занареждаха и други, минаха десетте мин ...
Голям смотаняк. Изобщо не ми върви с жените. Нито да крача редом с тях, нито след тях, нито дори да се наредя на опашка пред тях.
Скоро беше, гледам на една врата надпис: „Отваряме след десет минути“. Застанах да почакам.
След малко зад мен се занареждаха и други, минаха десетте мин ...
907
10
Беше олицетворение на нежността. Тънка, изящна, с плавни движения. Не жена, а съновидение. Гласът и тихичък, като шепот на поточе. Изящна.
Леко завеена, далече отнесена.
Живееше в свой собствен свят. И картините ù бяха такива. Безкрайно нежни, в някакви неуловими тонове. Изпървом се учудваш има ли г ...
Леко завеена, далече отнесена.
Живееше в свой собствен свят. И картините ù бяха такива. Безкрайно нежни, в някакви неуловими тонове. Изпървом се учудваш има ли г ...
593
2
Има една легенда. С времето, все по-малко остават хората, които я знаят.
Някога, в едно балканско село, живеел един младеж на име Георги. Той бил най-красивият от всички млади момци в селото. Много моми се заглеждали по него, но така и на никоя не отвърнал. Някои казвали, че си имал изгора, защото с ...
Някога, в едно балканско село, живеел един младеж на име Георги. Той бил най-красивият от всички млади момци в селото. Много моми се заглеждали по него, но така и на никоя не отвърнал. Някои казвали, че си имал изгора, защото с ...
1232
4
- За днешния урок ще ни помогне това пособие - Скиталецът постави въпросното пособие на масата пред тях.
- Пясъчен часовник?! - учуди се Гар Ван, почуквайки леко с нокът по стъклото.
- Трябва да се научите да виждате не само с очите си - каза Скиталецът. - Какво има в пясъчния часовник?
- Пясък? - п ...
- Пясъчен часовник?! - учуди се Гар Ван, почуквайки леко с нокът по стъклото.
- Трябва да се научите да виждате не само с очите си - каза Скиталецът. - Какво има в пясъчния часовник?
- Пясък? - п ...
641
1
Ябълки и вино
Винаги се сещам с тъга за 1990 година. Тогава се уволних от казармата и станах студен в Юридическия факултет. Беше първата година на промяната. В света се случваха събития, които промениха съдбата на милиони хора и на цели поколения. Берлинската стена беше вече в историята. Рухваше едн ...
Винаги се сещам с тъга за 1990 година. Тогава се уволних от казармата и станах студен в Юридическия факултет. Беше първата година на промяната. В света се случваха събития, които промениха съдбата на милиони хора и на цели поколения. Берлинската стена беше вече в историята. Рухваше едн ...
1795
25
Всеки ден по едно и също време, тя минаваше. Сутринта на изток, следобед на запад. От единият град, до другия. Пеш. Боса. Обувките държеше в дясната ръка. Бяха бели. И тя цялата беше облечена в бяло. Вървеше бавно и равномерно. По- точно тя плуваше. Никой не я питаше. Никого не запитваше. Плуваше бе ...
643
4
Като камион друсаше, а уж самолет. То не бяха една и две разните „въздушни ями, прагове и боруни“. Пилотът току се обръщаше към нас и викаше:
- Ще пораздруса, дръжте се! И се засмиваше на нещо си. Сигурно си мислеше: „Сега да ви видя, охлюви небесни“
Не се правеше на отворен, забавляваше се.
И ние б ...
- Ще пораздруса, дръжте се! И се засмиваше на нещо си. Сигурно си мислеше: „Сега да ви видя, охлюви небесни“
Не се правеше на отворен, забавляваше се.
И ние б ...
697
3
- Ципка от това... връзка от онова... резенче от другото... мъничко от туй... - тананикаше си Шира, докато добавяше съответните продукти в тенджерата.
- Хъм - скептично изсумтя Черната Пантера Ра. - Сигурен ли си, че ще стане?
- Не - небрежно махна с дървената лъжица учителят ми. - Обаче нищо не пре ...
- Хъм - скептично изсумтя Черната Пантера Ра. - Сигурен ли си, че ще стане?
- Не - небрежно махна с дървената лъжица учителят ми. - Обаче нищо не пре ...
486
Не онази, харесваната, тази е друга. Нова, но и някак позната. Като стара рана, която внезапно започва да кърви, макар да смяташ, че си я излекувал.
Смазваща болка, която спира дъха ти, троши ребрата, а дробовете избухват.
Пронизваща болка, която раздробява сърцето, изпепелява го и храни прилепите с ...
Смазваща болка, която спира дъха ти, троши ребрата, а дробовете избухват.
Пронизваща болка, която раздробява сърцето, изпепелява го и храни прилепите с ...
1824
1
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
