14 694 резултата
Поздрав за всички
Които не изглеждаме
Като Едуард Кълън
Или Александър…
Аз съм Мишо. От София съм, на 16 години и съм вампир. ...
Които не изглеждаме
Като Едуард Кълън
Или Александър…
Аз съм Мишо. От София съм, на 16 години и съм вампир. ...
3010
13
Леле, каква ужасна буря... Нека потърсим подслон. Намирам се сред отломки и развалини... няма къде да се скрия, нито как да се предпазя. Цялата съм мокра, вода се стича по лицето ми, размазва грима ми и обезобразява бледите ми черти... Изведнъж виждам ясните очертания на призрачна светкавица, която ...
519
- Всеки път - тъкмо казваше Дърт Пън. - Може да се сведе до няколко прости стъпки.
Тук слушателят му въпросително вдигна вежда.
- Конкретно този път е разделен така - започна да обяснява премъдрият. - Третата стъпка е това. - той взе каната с вино. - Четвъртата се прави така - Пън си сипа пълна чаша ...
Тук слушателят му въпросително вдигна вежда.
- Конкретно този път е разделен така - започна да обяснява премъдрият. - Третата стъпка е това. - той взе каната с вино. - Четвъртата се прави така - Пън си сипа пълна чаша ...
659
1
Стоях на парапета на моста, вцепенена от страх. Не можех да помръдна. Мъжът до мен каза:
- Погледни напред и скочи.
- Не мога!!! - отвърнах аз.
- Можеш, давай! Прекалено много го мислиш!
- Не мога... ...
- Погледни напред и скочи.
- Не мога!!! - отвърнах аз.
- Можеш, давай! Прекалено много го мислиш!
- Не мога... ...
824
2
Винаги съм се чудила какво толкова намират в нея? Още когато беше момиче - някъде на 12-13 години, момчешките погледи я обграждаха с внимание. Харесваше й и правеше какво ли не, за да ги задържи.
Слънчевите лъчи едва бяха стоплили земята на пролет, когато тя обличаше късата пола и отиваше на училище ...
Слънчевите лъчи едва бяха стоплили земята на пролет, когато тя обличаше късата пола и отиваше на училище ...
940
2
Нямаше как да знае, че майка му погълна стрихнин.
Нямаше как да знае, че го погълна миг преди да изпадне в агония, след като заби нож в одеялото, под което би трябвало да е той, а не камуфлажната кукла. Преследван от вината, той бягаше от собствените си угризения далеч към края на града. Към големия ...
Нямаше как да знае, че го погълна миг преди да изпадне в агония, след като заби нож в одеялото, под което би трябвало да е той, а не камуфлажната кукла. Преследван от вината, той бягаше от собствените си угризения далеч към края на града. Към големия ...
664
4
Кръчма. Шестима. В ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим. За мое здраве. Че пак прескочих трапа.
Двайсетина години работехме заедно, едно и също. Измисляхме, проектирахме сгради и градове. Едни се построиха, други потънаха в архивите.
След прелюдията от общи лафове, от как си, какво пра ...
Двайсетина години работехме заедно, едно и също. Измисляхме, проектирахме сгради и градове. Едни се построиха, други потънаха в архивите.
След прелюдията от общи лафове, от как си, какво пра ...
680
1
Невидима, дори за мен самата, нишка…
Разпиляла несетивно тяло през времето и пространството. Дошла от никъде, което, може би, е нечие някъде. Зареяна в нищото, което, може би е нечие нещо…
Като паяжина тънка и крехка като наранен кристал, който се опитва още миг да възпре разпада на структурата си и ...
Разпиляла несетивно тяло през времето и пространството. Дошла от никъде, което, може би, е нечие някъде. Зареяна в нищото, което, може би е нечие нещо…
Като паяжина тънка и крехка като наранен кристал, който се опитва още миг да възпре разпада на структурата си и ...
803
3
Имало едно време едно малко човече, това малко човече се казвало... абе, няма значение как се казвало, важното е, че било малко и било много усмихнато. В този свят, в който то живеело, това не е нашият, няма нищо общо с него... та, този свят бил много... странен, не, не че бил лош, напротив... всъщо ...
1505
1
Среща с непознат
„Който не рискува нищо, рискува всичко!”
Животът си тече като река в русло, тя някога ще се влее в океана на вечността... Дали ще е безветрен и спокоен, огрян от слънчеви лъчи, или стихиен и бурен, е, това никой никога не знае...
Понякога обаждане, телефонен звън, съобщение, както и ...
„Който не рискува нищо, рискува всичко!”
Животът си тече като река в русло, тя някога ще се влее в океана на вечността... Дали ще е безветрен и спокоен, огрян от слънчеви лъчи, или стихиен и бурен, е, това никой никога не знае...
Понякога обаждане, телефонен звън, съобщение, както и ...
1569
3
... какви е деца раждала,
раждала, ражда и днес…
Към ресторанта правим малка зала. За отбрани гости.
На стената между двата прозореца съм изтипосал една ниша. Засводена. В нея Къната трябва да направи фигура. На жена. Богиня. Като гръцките, ама да си е българка. Дяла, чука, майстори, а на мен все ощ ...
раждала, ражда и днес…
Към ресторанта правим малка зала. За отбрани гости.
На стената между двата прозореца съм изтипосал една ниша. Засводена. В нея Къната трябва да направи фигура. На жена. Богиня. Като гръцките, ама да си е българка. Дяла, чука, майстори, а на мен все ощ ...
744
1
Един сънуван миг. Или вечност. Няма значение. Времето е само човешка представа…
Витая нанякъде. В непознатото. Спокойна съм…
И… ”Чакай! Какво е това?”… Усещане за болка и топлина…
Сън, по-ярък от действителността. Нещо така мое, близко, а изплъзващо се… Като отдавна забравен детски спомен, който вне ...
Витая нанякъде. В непознатото. Спокойна съм…
И… ”Чакай! Какво е това?”… Усещане за болка и топлина…
Сън, по-ярък от действителността. Нещо така мое, близко, а изплъзващо се… Като отдавна забравен детски спомен, който вне ...
986
3
Тя беше луда. Жена ми. Лежа в психото девет месеца. Влезе с нервно разстройство, излезе с бебе на ръце. Не от родилния. От клиниката "Петте Хълма", зад чиито триметрови стени и вишка с въоръжена охрана задържаха изперкали и нестабилни.
Сериозно! Изписаха я и ми я треснаха вкъщи, а тя, примряла от ща ...
Сериозно! Изписаха я и ми я треснаха вкъщи, а тя, примряла от ща ...
897
4
От тази история изминаха повече от 15 години, но все още когато отворя старите албуми съхраняващи спомените в душата ми настъпва смут и объркване. Дори натрупания с годините житейски опит не ми дава отговор защо трябваше точно на мен да се случи всичко това.
Бях на 36 години, след поредната връзка р ...
Бях на 36 години, след поредната връзка р ...
951
1
9
Всичко започна, когато й казах "Не".
- Не?!- засвяткаха очите й в сумрака на стаята.
- Не! - предъвках, наблюдавайки кристалния пепелник, който бе на педя от ръката й. Очаквах да ме фрасне с него по главата, след това да издърпа бездиханното ми тяло в банята и да го нареже на парчета, които после да ...
- Не?!- засвяткаха очите й в сумрака на стаята.
- Не! - предъвках, наблюдавайки кристалния пепелник, който бе на педя от ръката й. Очаквах да ме фрасне с него по главата, след това да издърпа бездиханното ми тяло в банята и да го нареже на парчета, които после да ...
711
3
Сънуваше…
Вървеше нагоре по стръмната улица, бавно…Чакаше я. Подаде й малко пликче. Пое го и отмина. Не си продумаха, не се погледнаха, дори… Зави и все така бавно премина покрай множеството застинали лица. „Гробищата изглеждат странно през деня…” – пробягна през съзнанието й… Слезе долу, в ниското, ...
Вървеше нагоре по стръмната улица, бавно…Чакаше я. Подаде й малко пликче. Пое го и отмина. Не си продумаха, не се погледнаха, дори… Зави и все така бавно премина покрай множеството застинали лица. „Гробищата изглеждат странно през деня…” – пробягна през съзнанието й… Слезе долу, в ниското, ...
808
5
Севдалина мома игроорка
Както обикновено правеше вечер след разтребването на трапезата, и сега чичо Никола вадеше хартийка, свиваше бавно цигара, дръпваше сладко на два-три пъти от лютивия димец и захващаше наставленията си за утрешния ден.
- Велико, ти знаеш утре къде да закараш да пасат кравите – ...
Както обикновено правеше вечер след разтребването на трапезата, и сега чичо Никола вадеше хартийка, свиваше бавно цигара, дръпваше сладко на два-три пъти от лютивия димец и захващаше наставленията си за утрешния ден.
- Велико, ти знаеш утре къде да закараш да пасат кравите – ...
1916
17
ПАРКИНГЪТ
Чудно как някой човек може да завижда благородно! Хем отвътре го гризе една такава гнусничка завист, дето ще му сдере сърцето, хем горкото то помпа със сетни сили синя кръв.
Пред блока нямаше свободно място за паркиране. Това не беше проблем на кмета на столицата, защото той не живееше в с ...
Чудно как някой човек може да завижда благородно! Хем отвътре го гризе една такава гнусничка завист, дето ще му сдере сърцето, хем горкото то помпа със сетни сили синя кръв.
Пред блока нямаше свободно място за паркиране. Това не беше проблем на кмета на столицата, защото той не живееше в с ...
738
1
В детството не съм пазил никога добри спомени за Дядо Коледа, Дед Мороз или Санта Клаус, наречете го както искате... Сантименталният старец не влизаше през комина в гостната, не оставяше и подаръци в ботушчето ми, закачено на прозореца в нея. Споменът ми е за мама, налапала цигара да кръстосва между ...
1470
5
- Но! - притеснено възкликна Сянка. - Това не е ли малко опасно?!
- Не се тормози - небрежно махна с опашка Но Щен Вълк. - Нали съм си сложил каската? Ти само дръж стабилно стълбата.
- ОК, не се притеснявай за това - каза сянката, докато наблюдаваше как приятелят му се изкачва все по-нагоре и по-наг ...
- Не се тормози - небрежно махна с опашка Но Щен Вълк. - Нали съм си сложил каската? Ти само дръж стабилно стълбата.
- ОК, не се притеснявай за това - каза сянката, докато наблюдаваше как приятелят му се изкачва все по-нагоре и по-наг ...
626
7
Винаги съм обичала лакомствата, още от дете. С радост заставах зад онова, което казваше Мечо Пух - "Какво по-хубаво от гърненце с мед, освен още едно гърненце с мед". Когато някой роднина или приятел на баща ми идваше на гости у нас задължително носеше нещо сладко за мен. Ако пък се случеше да забра ...
971
2
834
3
Най-после свърших всичко, за което бях дошъл и можех да се смъкна в кафенето да му цапна някое и друго кафе. Устата ми пресъхнаха от говорене. Долу беше почти празно. Седнах на една маса под асмата и придърпах пепелника. Дойде момичето и поръчах. Докато припаля, очите ми обходиха масите. Пусто. По т ...
782
2
Там, в задния двор на сърцето й, имаше много вехтории. Начупени, натрупани, прогнили парчета. Отдавна изхвърлени, напълно ненужни, части от някакво минало. Някога лъскави, бляскави, важни за нея или друг, днес събиращи прахоляк, съжаление и ненавист. И малко гняв, за това, че изпълзяват от сенките и ...
1166
8
В търсене на своето второ крило
"Всеки от нас е ангел с едно крило. За да полетим, трябва да намерим човека с другото…"
Какво е човешкият живот? Низ от сривове и изкачвания, низ от красиви и грозни думи, болка, тъга, мъка, после пак нещо вълнуващо... Животът е в различни цветове. Понякога сив, друг ...
"Всеки от нас е ангел с едно крило. За да полетим, трябва да намерим човека с другото…"
Какво е човешкият живот? Низ от сривове и изкачвания, низ от красиви и грозни думи, болка, тъга, мъка, после пак нещо вълнуващо... Животът е в различни цветове. Понякога сив, друг ...
1538
5
ИЗПОВЕД НА ЕДИН МЪЖКАР
Бягам с лудешка бързина. Пред очите ми танцуват блуждаещи огньове. Случи се нещо ужасно, или поне можеше да се случи, почти не съм на себе си и не мога да осъзная станалото. Все пак сега, когато съм определено здрав и читав, макар и целият треперещ, бих могъл да заявя, че там ...
Бягам с лудешка бързина. Пред очите ми танцуват блуждаещи огньове. Случи се нещо ужасно, или поне можеше да се случи, почти не съм на себе си и не мога да осъзная станалото. Все пак сега, когато съм определено здрав и читав, макар и целият треперещ, бих могъл да заявя, че там ...
1066
4
Когато и двете свалиха дрехите си, настана неловко мълчание. Казано иначе, без дрехи - само погледи, с които се изучаваха една друга, опивайки се ефирно и отдалеч. А инак очите им се бяха срещнали много по-рано, в мелачката на Гей-бара, където под звуците на саксифона на Намисловски местеха унило кр ...
890
3
Вече не вярвам, че ще се обади. И защо да го прави, какво има, че да се надявам. Последните месеци повечето пъти аз съм й се обаждал. Е, в началото не беше така - и двамата се търсехме, понякога писмата ни пристигаха по едно и също време. Понякога бързахме да говорим и двамата, разказвахме за себе с ...
2019
1
23
Ударите на сърцето
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е? ...
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е? ...
1853
24
Шефът реши да го накаже, смъквайки го в друг отдел. Смъкването стана изключително бързо.
През прозореца на тринайстия етаж. За седем секунди и три десети бе на партера. Портиерът го посрещна с ледено изражение:
- С кола ли сте, сър?
- Не, погрижи се само за кашона ми, ще долети след... - погледна ча ...
През прозореца на тринайстия етаж. За седем секунди и три десети бе на партера. Портиерът го посрещна с ледено изражение:
- С кола ли сте, сър?
- Не, погрижи се само за кашона ми, ще долети след... - погледна ча ...
727
5
Не усети как и кога, но бе променила собствения си сутрешен график, за да може да взема метрото точно в 8.00 часа. Сядаше на едно и също място, в дъното, защото от там можеше да го наблюдава. Той се качваше спирка след нея, винаги по едно и също време и заставаше успоредно на движението, прав, хвана ...
1791
9
„Хубава е Тинка, също като картинка" - припяваше възрастният чистач на някаква негова си мелодия. Посрещна я на вратата на новия й дом, огледа я от глава до пети, даже от нея беше по-нисък, накрая премести сламката в устата си от левия в десния ъгъл и каза: - Ти пък коя си?
- Тинка.
- Тинка, значи! ...
- Тинка.
- Тинка, значи! ...
1939
9
И тоя път дойде. От години е така. Наближат ли тия дни и той е тук, при мен. Идва да потуши мъката. Гасим я с бяло, с червено, с какво падне. Много се коси. И язвата го свива, та се прегърбва като бастун.
Пийваме и го утешавам.
-Спокойно бе, човек! Не бързай. Рано или късно ще ти дойде редът. И теб ...
Пийваме и го утешавам.
-Спокойно бе, човек! Не бързай. Рано или късно ще ти дойде редът. И теб ...
807
1
Алфа версия
- Ъъъ, Гар Ван - прокашля се притеснено Черната Пантера Ра един късен следобед. - Имаме малък проблем.
- Така ли? - остави книгата си сенчестата. - Какъв?
- Амиии - проточи пантерата. - По-добре не влизай в кухнята.
- Ох - изохка Гар Ван. - Пак ли?! ...
- Ъъъ, Гар Ван - прокашля се притеснено Черната Пантера Ра един късен следобед. - Имаме малък проблем.
- Така ли? - остави книгата си сенчестата. - Какъв?
- Амиии - проточи пантерата. - По-добре не влизай в кухнята.
- Ох - изохка Гар Ван. - Пак ли?! ...
581
2
-Ревнувах я от първия ден, когато я видях, ревнувах я от тревата, по която ходеше. Пазех я от приятели и познати, не давах косъм да падне от главата й. И така до миналата седмица, когато я засякох да говори с непознат мъж във Виенската сладкарница. Предугаждаше нещо, горката, озърташе се насам-натам ...
719
4
На Тани
Мисля, че приятелството е едно незаменимо вълшебство, което едва ли някой е способен да разбере. Силата му е навсякъде – сред хората, природата, по цялата земя и целия свят. Дори думите не биха могли да бъдат достатъчни, за да опишат какво е това приятелство – дали силна връзка между хората, ...
Мисля, че приятелството е едно незаменимо вълшебство, което едва ли някой е способен да разбере. Силата му е навсякъде – сред хората, природата, по цялата земя и целия свят. Дори думите не биха могли да бъдат достатъчни, за да опишат какво е това приятелство – дали силна връзка между хората, ...
3971
1
Надявам се, че не очаквате това да е поредния "слънчев" разказ за любов и тем подобни. Дори и да има любов разказът няма да е "слънчев", няма да има радост, няма да има усмивки, нито щастлив край. Даже не знам какъв ще е краят. А вие знаете ли какъв ще е? Не... представете си, предположете и ще види ...
970
1
В онзи слънчев ден се случи нещо - нещо, което накара светът ми да се преобърне. Пред училището стоеше новият ми клас. Аз бързах да се запозная със съучениците си...тогава я видях за пръв път.
Усетих как нещо трепна в мен. За няколко секунди стоях като прикован, но се опомних, приближих се към нея и ...
Усетих как нещо трепна в мен. За няколко секунди стоях като прикован, но се опомних, приближих се към нея и ...
791
2
Времето този ден било идеално за разходка в гората, при това не като ония дни, когато ти се струва, че времето е идеално за разходка, а като започнеш да се разхождаш се оказва, че не е точно така - или ще е прекалено горещо, или ако е валяло - ще е още прекалено кално, а кой ще му е приятно да се ра ...
1873
-Та викаш, по съвест. По съвест, ама тя, проклетата, е от женски род. Измамна е. И аз някога, по ония времена, кога всичко знаех и всичко можех, тогава кога по шумките пикаех, та и от тая работа шум да се дига, нещата все по съвест ги решавах. Трябваше да стъпя с бос крак на въглен, та да разбера, ч ...
729
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
