40 885 резултата
В такъв кучешки студ нормалните хора не пускат и кучетата си вън, затова, когато Силвето се прибра, въздъхна с облекчение. Ей сега ще си запари чай, ще разпусне, после ще спретне нещо за хапване, ще се напари в банята, едно вино ще удари…
- Силво, Силво, ма! – провикна се от хола разгологъзения Миро ...
- Силво, Силво, ма! – провикна се от хола разгологъзения Миро ...
954
5
20
- Това, лудото, Господ да му е на помощ! То че прави бели, прави, ама и много го бият, мари!
- Бият го, зер, Господ да ги убие! Ами дано е жива майка му, че като се загуби, тежко му и горко.
Така си хортуваха бабите, насядали на големия пън под ореха. Като поошетат из къщи, се събираха на сянка или ...
- Бият го, зер, Господ да ги убие! Ами дано е жива майка му, че като се загуби, тежко му и горко.
Така си хортуваха бабите, насядали на големия пън под ореха. Като поошетат из къщи, се събираха на сянка или ...
2514
11
18
21.
- Добър вечер...
- А, заповядайте... Пак към вас ли?
- Да, да... Пътували ли сме друг път?
- Да, нали често ви прибираме... Извинявам се, само да звънна на жената да ме изчака малко, че тръгвам с клиент... Аз съм... След десет минути идвам... Работа... Да... Чао... ...
- Добър вечер...
- А, заповядайте... Пак към вас ли?
- Да, да... Пътували ли сме друг път?
- Да, нали често ви прибираме... Извинявам се, само да звънна на жената да ме изчака малко, че тръгвам с клиент... Аз съм... След десет минути идвам... Работа... Да... Чао... ...
703
3
6
Хукна по улицата с всички сили, стискайки ботуша в едната си ръка, а ребрата – с другата. Виковете на войниците, докато се биеха с Калахан, все още се чуваха, но в Елизабет нямаше и капчица съмнение, че много скоро той ще се разправи с тях. Дали щеше да тръгне след нея тогава, или шумът от битката щ ...
1360
3
Искам те!
Марио влезна в стаята и затръшна вратата след себе си. Веднага отиде към спалнята. Там го чакаше неговата Алисия. Брюнетка с къдри с остър връх и едни сини като морето очи, тяло като богиня, бюст като на Афродита и мръсен ум, по голям и от на дьо Сад. Както винаги бе облечена с черните си ...
Марио влезна в стаята и затръшна вратата след себе си. Веднага отиде към спалнята. Там го чакаше неговата Алисия. Брюнетка с къдри с остър връх и едни сини като морето очи, тяло като богиня, бюст като на Афродита и мръсен ум, по голям и от на дьо Сад. Както винаги бе облечена с черните си ...
1093
1
Златната рибка се оказа обикновена каракуда и ми омръзна вече да клеча край гьола за тоя, дето духа. Говоря му на д-р Г, че трябва да се смени стръвта, но той все ми разправя едни небивалици, че златните рибки кълвели на кебапче, на пържола, на хайвер... „Абе приятелю, - обяснявам му – времената сег ...
1670
2
9
Беше в края на декември. Второкласниците от едно столично училище имаха Новогодишно тържество. Класната стая на втори “Б” беше украсена с пищни, разноцветни гирлянди от станиол и разтегателна хартия. Прозорците бяха побелели от налепените по тях късчета памук, които имитираха снежинки. На едно от ст ...
1932
8
13
Инк беше слаб. Физически и психически. Нуждаеше се от ментор. И ролята на баща му се изразяваше точно в това. Беше се сражавал с много врагове и знаеше, че най-добрата защита е нападението. Стига да си добре подготвен. Знаеше колко боли от поражение. Не само физически. Раните зарастваха и оставаха б ...
828
3
2
ПРИКАЗКА ЗА ЮНАКА И ЗМЕЯ
Жената на Юнака - Юлиана, бавно отвори очи. Беше тъмно. Скоро часовникът щеше да звънне, но съзнанието й бавно и уверено започваше да работи. Вече будна, тя изключи алармата, за да не събуди Юнака. Юнакът Румен! Румен, който хъркаше до нея, завит през глава!
"Ох, трябва да з ...
Жената на Юнака - Юлиана, бавно отвори очи. Беше тъмно. Скоро часовникът щеше да звънне, но съзнанието й бавно и уверено започваше да работи. Вече будна, тя изключи алармата, за да не събуди Юнака. Юнакът Румен! Румен, който хъркаше до нея, завит през глава!
"Ох, трябва да з ...
2002
1
4
Молбата на Верчето
Настъпваше месец март. Отдавна меката и благосклонна зима бе отворила обятията си за нежната пролет и я приветстваше с озеленените си ливади и чудно-ранния птичи песнопой.
Верчето стоеше на прозореца в бабината си къща и гледаше към двора, по който тази зима не тича, правейки снеж ...
Настъпваше месец март. Отдавна меката и благосклонна зима бе отворила обятията си за нежната пролет и я приветстваше с озеленените си ливади и чудно-ранния птичи песнопой.
Верчето стоеше на прозореца в бабината си къща и гледаше към двора, по който тази зима не тича, правейки снеж ...
739
1
Хубаво вали. Снегът не е нито на парцали, нито на топчета като суграшица. Ситен е – бръчки на млада жена, остър – език на млада жена, и красив като млада жена. Прави пакости и едни го ругаят, други му се възхищават.
– Проклетия! – ръмжи Симчо. – Това чудо няма да спре никога!
– Ще спре – опровергава ...
– Проклетия! – ръмжи Симчо. – Това чудо няма да спре никога!
– Ще спре – опровергава ...
683
3
3
ОСНОВНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА РАЗКАЗА
Моите началници купиха четири автобуса Неоплан. Мен ме сложиха да карам единия. За да ги натоварят експлоатационно като нова техника сключиха подизпълнителски договор с голяма туристическа фирма.
Та по линия на тази събития с двата от автобусите тръгваме на сефте травели ...
Моите началници купиха четири автобуса Неоплан. Мен ме сложиха да карам единия. За да ги натоварят експлоатационно като нова техника сключиха подизпълнителски договор с голяма туристическа фирма.
Та по линия на тази събития с двата от автобусите тръгваме на сефте травели ...
572
1
4
19.
- Заповядайте...
- Ууууу... Мерси, колега... Таман се чудех на кой телефон да звънна, та да ме приберат... Карай към новия квартал... Оня, де – дето му викате „Весели селяни, гъсто заселени”... Ей, кога стана толкова часът... Малей, мойта ще мърка... Тя не вика, не се кара, даже не мърмори... Мъ ...
- Заповядайте...
- Ууууу... Мерси, колега... Таман се чудех на кой телефон да звънна, та да ме приберат... Карай към новия квартал... Оня, де – дето му викате „Весели селяни, гъсто заселени”... Ей, кога стана толкова часът... Малей, мойта ще мърка... Тя не вика, не се кара, даже не мърмори... Мъ ...
759
1
5
За първи път я сънува, когато беше на петнадесет - красива, усмихната изправена гордо на една скала край брега на морето. Вятърът развяваше косите и, а тя разперила ръце като птица в полет, да рецитира с патос:
,, Да литна аз понесена в простора,
понесена от любовта на ветровете
и разширила без пред ...
,, Да литна аз понесена в простора,
понесена от любовта на ветровете
и разширила без пред ...
477
2
4
Елизабет бързаше да се махне толкова много, че магията, която караше стъпалата да изникват, не й смогваше. Не дочака последното, ами изскочи навън, озовавайки се за втори път днес в обраслия заден двор на къщата. Въпреки че бе внимавала на идване, повече от любопитство, отколкото защото вярваше, че ...
1918
2
3
ПОНЯКОГА ГОСПОД СИ ПРАВИ ШЕГИЧКИ
Бриджитката и Ален Делон бяха секс-символите на малкото ни градче за един дълъг период от време. И сега не изглеждат зле за възрастта си, но тогава, преди повече от тридесет години, напълно заслужаваха прякорите си. Дори някои твърдяха, че са по-хубави и ако случайно ...
Бриджитката и Ален Делон бяха секс-символите на малкото ни градче за един дълъг период от време. И сега не изглеждат зле за възрастта си, но тогава, преди повече от тридесет години, напълно заслужаваха прякорите си. Дори някои твърдяха, че са по-хубави и ако случайно ...
1186
2
Трагикомедия
За щастие времето не може да бъде спряно и слънцето за пореден път започна своето изкачване по небосклона. Оставаше само да изчакам докато стане горещо и да отида на плаж. Дотогава щях да си потърся нещо за хапване и да огледам пристанището на светло. В главата ми се въртеше и идеята да ...
За щастие времето не може да бъде спряно и слънцето за пореден път започна своето изкачване по небосклона. Оставаше само да изчакам докато стане горещо и да отида на плаж. Дотогава щях да си потърся нещо за хапване и да огледам пристанището на светло. В главата ми се въртеше и идеята да ...
843
1
Бяс
Още когато не разбирах отношенията на възрастните и все се чудех, защо семейството трябва да е голямо и да има задължително синове, другите махленски деца ми обясняваха, че наистина трябва да е така. Трябва голям род. Малкият род бързо се стопява. И богатството не се множи, защото чуждия човек н ...
Още когато не разбирах отношенията на възрастните и все се чудех, защо семейството трябва да е голямо и да има задължително синове, другите махленски деца ми обясняваха, че наистина трябва да е така. Трябва голям род. Малкият род бързо се стопява. И богатството не се множи, защото чуждия човек н ...
710
591
2
6
Учителката в детската градина ни приканва да играем на герои. Правим си щитове от гланцови блокчета, магически пръчки и наметала от покривките. Пита всеки от нас каква е неговата супер-сила. Дарин иска да е Супермен, Калоян иска да изстрелва огън от очите си, Анита си е направила магическа пръчка от ...
1049
6
8
Аз съм ловец на истории. Не, не рибар. Ловец съм. Защо уточнявам ли? Ами рибарят пуска въдицата и чака. Ако се хване нещо, добре. Ако не се хване – следващия път. Ловецът дебне дивеча. Преследва го, цели се и стреля. Понякога му избягва, но само понякога.
Като видя опашка на магазина, веднага се нар ...
Като видя опашка на магазина, веднага се нар ...
674
Истината е, че когато се чувстваме самотни, допускаме най-трудно хора до себе си. В подобни моменти, тежки, измъчващи, сиви, убиващи всяка проява на надежда, в сърцата ни е образувана кървава дупка от тъжен куршум. Всеки се е докосвал до онова титанично напрежение, което е съпроводено с неизменно мн ...
443
1
М А Й Т А П
Дядо Тоньо вече цяла седмица лежеше в районната болница, а бабата още нито веднъж не беше дошла да го навести. И макар че той самият й заръча да не дохожда, за да не остава дворът без човек, все едно му беше хатър. "Какво, не може ли да намери някой да гледа стопанството за половин ден ...
Дядо Тоньо вече цяла седмица лежеше в районната болница, а бабата още нито веднъж не беше дошла да го навести. И макар че той самият й заръча да не дохожда, за да не остава дворът без човек, все едно му беше хатър. "Какво, не може ли да намери някой да гледа стопанството за половин ден ...
584
2
Кожените му ботуши шумно шляпаха в калта, но бурята заглушаваше бързите му стъпки. Панталоните му бяха подгизнали, ризата залепнала за тялото му, а яката на коженото яке го шибаше неистово във врата сякаш се опитваше да го скърши. Вятърът зловещо пееше в ушите му. Смъртта също.
Бягаше без посока и м ...
Бягаше без посока и м ...
2324
3
Сънувах ги и ги имах всяка вечер. Бяха много. Около стотина и все различни. Не ме оставяха. Постоянно ги виждах в сънищата си. Всякакви голи мъже, а аз в прегръдките им... Целуваха ме, събличаха ме, а аз бях нещастна. Това беше ужасен кошмар, който се повтаряше и повтаряше всяка нощ.
- Хванах те! - ...
- Хванах те! - ...
1396
2
4
- Дядо, ти защо чукаш баба все в банята - не е ли много опасно?- пита внукът, дошъл на гости да види дядо си.
- Опасно е - отговаря дядото. Последният път тя се подхлъзна, падна и се разпадна. Оттогава я чукам само по шевовете.
- Опасно е - отговаря дядото. Последният път тя се подхлъзна, падна и се разпадна. Оттогава я чукам само по шевовете.
921
4
СМЪРТТА НА БАЩАТА
Беше изключително жизнен старец, но сега бе малко настинал.
Синът му държеше да остане да си лежи, затова му донесе топла храна от ресторанта в една пластмасова кутия, пресипа я в порцеланова купичка и му я поднесе в леглото.
Гордееше се с това момче. Такъв жест на синовна любов! О ...
Беше изключително жизнен старец, но сега бе малко настинал.
Синът му държеше да остане да си лежи, затова му донесе топла храна от ресторанта в една пластмасова кутия, пресипа я в порцеланова купичка и му я поднесе в леглото.
Гордееше се с това момче. Такъв жест на синовна любов! О ...
505
2
3
17.
- Ей, добре, че минаваш, аверче, щото ни кола, ни дявол...
- Закъде си?
- Абе, не съм аз... Дядото нещо... Ей го, водят го... За „Бърза помощ”...
- Защо не им се обади? Знаеш ли колко ще ти взема? ...
- Ей, добре, че минаваш, аверче, щото ни кола, ни дявол...
- Закъде си?
- Абе, не съм аз... Дядото нещо... Ей го, водят го... За „Бърза помощ”...
- Защо не им се обади? Знаеш ли колко ще ти взема? ...
792
1
6
Беше лятото на 1924 година. Бях на седем. Втората от три сестри на богаташка добруджанска фамилия. Къщата ни се намираше в китно село в равнините на пограничната зона между Румъния и България. Морето не беше далеч и тате обещаваше да ни заведе един ден. Както всички мъже в мерата тате беше много зае ...
1608
1
4
Мъка ми е докторе. Голям срам. Мислих, мислих, викам си – ще ида. Срам, не срам ще ида да ме прегледат. Все нещо ще помогнат. Иначе не знам, ... не знам... голям резил!
Ти само потърпи, изслушай ме, защото на мен ми иде гърлото да си резна... пък дано има някакъв лек...
Та миналата година се помина ...
Ти само потърпи, изслушай ме, защото на мен ми иде гърлото да си резна... пък дано има някакъв лек...
Та миналата година се помина ...
594
2
5
Светещите кули на града вече не се виждаха, те бяха прекалено далеч.
Тук цареше светлината на звездите, а те изглеждаха толкова големи, сякаш още малко и ще завалят по земята като снежинки. Оттеглилият се вятър беше отстъпил мястото си на зимната тишина.
Гората изглеждаше като жива, натежалите ѝ от ...
Тук цареше светлината на звездите, а те изглеждаха толкова големи, сякаш още малко и ще завалят по земята като снежинки. Оттеглилият се вятър беше отстъпил мястото си на зимната тишина.
Гората изглеждаше като жива, натежалите ѝ от ...
1059
1
6
15.
- Здрасти...
- Здрасти, мой човек... Кафенце?
- Няма начин – на път съм... И дай там нещо леко – кифличка, кроасанче...
- Кифличка... Имаше кифлички едно време. Сега няма кой да ги прави... Помниш ли – отиваме на училище с 20 стотинки. 12 стотинки баничка, 6 стотинки боза, че и за две лукчета ос ...
- Здрасти...
- Здрасти, мой човек... Кафенце?
- Няма начин – на път съм... И дай там нещо леко – кифличка, кроасанче...
- Кифличка... Имаше кифлички едно време. Сега няма кой да ги прави... Помниш ли – отиваме на училище с 20 стотинки. 12 стотинки баничка, 6 стотинки боза, че и за две лукчета ос ...
758
2
12
Тази нощ те сънувах. Сънувах те като моя спасител, който спаси моята душа. Бях в стая пълна с хора, но сама. Хората бяха непознати, шумни, безлични. Никой не ме познаваше и аз не познавах никой. Бях на някакво събиране, имаше повод свързан с теб. Всички очакваха да дойдеш. Ти беше специалният гост. ...
937
1
Както беше казала Вела на Манол голям празник стана. Много хора се стичаха на поляните край бориките. Едни идваха до извора сила да почерпят, други да си купят по нещо, трети просто да се порадват на хубавото време и пъстрата веселба. Музика огласяше планината, вити хорá приветстваха настъпващата пр ...
1339
5
12
То стои там високо и красиво
стои през всички ветрове
стои през хиляди обувки и промени
едно цвете на бойното поле.
Ти цвете, красиво и високо, ...
стои през всички ветрове
стои през хиляди обувки и промени
едно цвете на бойното поле.
Ти цвете, красиво и високо, ...
590
1
2
Минутки по-късно в стаята влиза втората социална асистентка и ми казва че Другата Шефка ме викала. Отивам. Черпи ме с бонбон, кафе и ми благодари за това, че съм се подготвил подобаващо за оперативката. Поема ангажимент до седмица да вземат решение за Мой Човек.
От тук нататък се зареждат доста по-с ...
От тук нататък се зареждат доста по-с ...
499
КОЙТО СЕ ВЗИРА ВЪВ ВЯТЪРА НЯМА ДА СЕЕ И КОЙТО ГЛЕДА НА ОБЛАЦИТЕ НЯМА ДА ЖЪНЕ
„ сей семето си сутрин
и вечер не въздържай ръката си,
защото не знаеш кое ще успее – това или онова,
или дали и двете ще са еднакво добри. ...
„ сей семето си сутрин
и вечер не въздържай ръката си,
защото не знаеш кое ще успее – това или онова,
или дали и двете ще са еднакво добри. ...
727
1
2
13.
- Кола за квартала...
- Селото ли?
- Абе, каквото щеш...Отиваш ли?
- Разбира се... ...
- Кола за квартала...
- Селото ли?
- Абе, каквото щеш...Отиваш ли?
- Разбира се... ...
976
3
4
Лизи профуча през тунела, през залата с морето от фантоми и мятащите се в клетките си мори, изхвърча през вратата и с облекчение откри, че магическите светлини в коридора отвън са запалени. Без да губи и миг, изтича надолу към мястото, където помнеше, че беше изходът и трескаво започна да се оглежда ...
1038
2
Иванчо към Марийка:
Абе разказвах ли ти вица за една дето се чифтосвала с кон...?
Марийка: И какво е станало после?
Иванчо: Ами не е имало после.
Абе разказвах ли ти вица за една дето се чифтосвала с кон...?
Марийка: И какво е станало после?
Иванчо: Ами не е имало после.
870
2
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
