40 892 резултата
Няма добро и зло... Има обърканост и осъзнатост. И двете са степени на една и съща енергия, развиващи се едновременно и преливащи се една в друга в посока постепенен възход на осъзнаване, разкриващо и създаващо нови и нови реалности и мистерии. Да кажем, че объркването е осъзнаване в развитие. То съ ...
  939 
Джими се прибра късно вечерта. Озърна се – никакви промени. Малката стаичка, двойното легло, креватчето с момчетата в ъгъла. Момичетата седяха пред екрана и зяпаха упоено някакъв сериал. Още не беше дошло време братята им да стават, та те да легнат и се наспят…
Жена му също се беше загледала в сериа ...
  680 
Дванадесета част
СТРАХ
Омотан в железни вериги,
вцепенен потънах във страх.
Как да изплувам не зная. ...
  1536 
Сценарий – Иван Иванов
(Черен фон)
-Посредствен си!
(Трясък на врата.)
-Не ставаш! ...
  802 
Беше един най-обикновен летен ден. Нашата героиня, която ще наречем Мая, се събуди, закусва, пи кафе, обичайното. Влезе във Фейсбук, после в Инстаграм, опита се да подреди малко, но я мързеше прекалено много и затова се отказа. Обади се на приятелката си Рая, за да се видят. Решиха да отидат в мола, ...
  985 
Новата работа
В една от ранните мразовити утрини на декември, когато повечето хора още сладко си подрямваха, изведнъж се чу силно ръмжене. Издаваше го обаче не животно , а старата жигула на бате Минчо.
-Къде бе, Минка? – провикна се от терасата си един от съседите.
-На работа, Коце, ще бачкам вече!
...
  747 
От време на време – така, през десетина години, боговете се скарват и започват война помежду си. За нещо си. В божествения свят винаги има причина за конфликт. Например, Голямото макаронено чудовище пак е яхнало в любовен екстаз Зелената нежна сепия. Или Крокоаладавъл от Розовите планини отново е от ...
  562 
Не си спомням точно в коя част от цялата история ми се случи, нито помня дали бях пешак или с колело. Денят, слънчев и топъл като всички досега. Движех се по новостроящ се многолентов пътен участък. Три или четири ленти за всяка от страните. Наклона който изкачвах си го биваше. Асфалта, вече положен ...
  926 
Вечерта първи съобщиха за сензацията телевизиите. После се завъртяха печатарските машини за извънредни вестникарски броеве. По сайтовете цитираха казаното и се опитваха да коментират що-годе обективно и хладнокръвно съобщението…
Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни ...
  696 
Сутрин отваряш очи... виждаш малкия прозорец, който крие в себе си толкова много. Сърцето ти се събужда с мисли и чувства, бие в правилния такт. Всичко, което искаш е още един щастлив ден. Пускаш любимата си песен, която ти помага да виждаш по-ясно нещата. Понякога започваш да си танцуваш нежно, а у ...
  760 
> Не разбра какво стана. Мощен удар го сграбчи, размачка и изхвърли някъде в небитието.
>
>
>
> Идваше в съзнание мъчително бавно. Първо усети света като нещо безформено, неясно и огромно. После намери себе си в него – малка точица в центъра му. Светът се завъртя, сгъсти и превърна в болка. ...
  501 
Понякога и копривата върши чудеса.
Зелената поляна примами момчето. Откопча кучето от повода и извика:
– Хайде, Бруно, тичай!
Немската овчарка се втурна през поляната, цялата лилава от диви орхидеи. Между нея тук там се жълтееше лютичето, а кукувичето грозде с натрупаните си едно върху друго сини то ...
  1445 
След като ме изписаха преди три дена, си лежа вкъщи. Все още се чувствам ужасно слаб и почти не излизам. Повечето време прекарвам на легло, в мислене. Но може би ще е по-добре да се опитам да не натоварвам измъчената си глава.
Мими идва почти всеки ден, след като й свърши смяната. Сменя ми превръзка ...
  575 
Счупих си зъба. Втори горен, вдясно. Поне да беше с пържола, а то с корен от целина. Добре, че преди много години бях „точка” на едно момиче, което следваше стоматология… Та оттогава ме е поела в ръцете си. Едни такива мънички, но пък правят чудеса…
И си спомних как един Първи май през 67-ма година ...
  822 
Артистът седеше в гримьорната замислен. То – хубаво стана… Ръкопляскаха, цветя поднесоха, две момичета го разцелуваха. И след малко ще се присъединят към компанията, ще осъмнат заедно – я в кръчмето на бай Боро, я в артистичната му квартира…
Ама… Заплатата свърши, заплатата! Бай Боро е опитен – ще п ...
  440 
Военните получиха заповедта за издирване още преди сутрешния развод. Поделението беше вдигнато на крак. Имаха на разположение няколко бетеера и високопроходим камион. Войниците от сапьорския взвод се качиха набързо, взеха храна за два дни, не знаеха накъде отиват. Може и да беше учение. Другарите им ...
  627 
- На екс!
- За твое здраве, Дичо!
- И за твое, брато! Давай преди да са се прибрали Клеопатрите. Ще си поживеем спокойно докато ги няма.
- Ти колко даде на твоята? - полюбопитства Дичо.
- Защо аз да ѝ давам, да не ми е любовница! Каквото си е изкарала, това ще харчи. Оня нейния атлет има фитнес с ня ...
  1628  11 
Мария сръчно постави червилото и тръсна глава пред огледалото. Буйните руси къдрици небрежно се разпиляха по раменете и гърба. Сбърчи устни, а после се усмихна сама на себе си, точно както правеше в малката стаичка на старата им къща. По същия начин, но с разлика от двадесет години. Тогава беше осем ...
  1575 
Бракът е най-разпространената стратегическа игра.
Когато умен човек иска да си улесни работата, ползва компютър. Когато прост човек иска да стори същото, вика умен човек, да му я свърши...
Лошата реклама, е всъщност най-добрата антиреклама.
Въобще не му дремеше, че го мислеха за много заспал.
По-лес ...
  1224 
Крача по стълбите на поредния етаж. Добре бе, за какъв дявол съм се хванал да катеря стоетажен небостъргач? И без друго ме е страх от високо. Стигнах до последния. Готово, покорих го, обаче не ми се слиза обратно по стъпалата. Вратата на асансьора се отваря. Правя крачка напред.
Мамка му… Кабината я ...
  1230  12 
Една сутрин, или по-скоро една нощ, малко преди да се разсъмне, когато тъкмо отвори очи и се протегна, за да разкърши схваналите се от нощната влага снага и крачета, Жабата чу дрезгав глас:
– Здравей!
Уплаши се! Сърцето ù лудо затупка, стисна здраво клона, сниши се и впери поглед в посоката, откъдет ...
  3370 
Имаше един ден, но само един... В който Луната изчезна!
Няма да разказвам подробно живота си. Живея в малък град, но в голяма къща. Колкото и да ви се струва странно аз съм 16-годишно момиче, дъщеря на графиня, живееща във ферма. Да, знам че ви е странно. Но както казах, това е за мен.
Този ден мина ...
  1233 
Всяка една звезда има своя история, своя съдба и всяка има своя блясък... В един момент всички те падат с неземна красота, защото знаят, че не са съществували напразно... А именно с мъдрост, доброта и чиста любов! Всички притежаваме тези качества... Просто трябва да умеем да живеем с тях!!!
  601 
С бай Миле се запознахме преди години във Франция. Кротък, смирен човечец, родом от едно Видинско село. Беше един такъв сух, дребничък и говореше едно така тихичко, все едно душа няма. А иначе работяга, не се оплакваше от нищо и на драго сърце помагаше на който с каквото може. Ама тая пуста далечна ...
  2143 
БЕЛЕЖКИ ОТ ДЕНЯ
В семейството още нищо не е станало, а виновникът вече се знае…
хххх
За да стане една жена милиардерша, трябва поне десет години да се мъчи по разни Малдиви и Кариби…
хххх ...
  663 
>> Стоя до отмала под душа. После, още влажна отиде в спалнята. Дълго и придирчиво се оглежда, застанала гола пред кристалното огледало на гардероба. Реши, че е напълняла. Нищо страшно. Всъщност не и стои зле. Дори би могла да си позволи още мъничко. Съвсем, съвсем мъничко – колкото да скрие тая нах ...
  741 
МОДЕРНИЗАЦИЯ
Внезапно първата кола от кортежа даде ляв мигач и зави към малката бензиностанция. След нея се понесоха и останалите автомобили. Спряха пред стъклените врати, от колите наскачаха охранители, а после бавно и тежко се измъкна главатарят – плешив шкембелия, с наострен от страх поглед. Метн ...
  1297 
Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са. Лекото подрусване на бягащия Калуш беше постоянен източник на болка за пребитото ѝ тяло и не позволяваше на мислите ѝ да се задържат върху каквото ...
  1398 
Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...
  604 
Полудивите прасета са опасни. Нито са опитомени, ни диви… Трябва да се внимава с тях. Особено, ако имаш (или поне си въобразяваш, че водиш) стотина.
Всъщност интелигентната природа на прасетата не предполага послушание, а по-скоро властничество. Така че всеки свински пастир с практика би определил с ...
  905 
Бялото ѝ почти прозрачно наметало пронизваше нежно гъстия мрак. Коприненият нощен вятър не спираше да се увива около дългите черни коси, които покорно следваха петите ѝ. Бледата кожа отразяваше ярката лунна светлина.
‎Самодивите се бяха събрали около един грамаден, побит в земята камък. Всеки седми ...
  1272 
„И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от нозете си”. Матей 10:14.
Поради Своята безпределна любов Бог желае спасението на всяка душа.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, ко ...
  1004 
Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...
  1079 
Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот. Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да ...
  794 
По обяд Бог отдели малко време и за себе си. Не, че имаше какво особено да прави – от храна не се нуждаеше, от питиета съвсем, дрехите се появяваха върху му отнейде си, нямаше нужда да се движи, затова и не му трябваше почивка…
Но напрежението си го биваше – ежедневието му беше натоварено. Както е н ...
  605  12 
***
Истината е като слънцето. Изпраща светлина с много лъчи.
Един лъч не прави слънце, но покзва един път към него.
Е.И.
  939 
Острието не потъна в него като в масло, както бе чела. Дори напротив – върха на сабята едва се скри, когато се закачи в нещо твърдо. Войникът изрева, но изглеждаше повече бесен, отколкото наранен. Елизабет паникьосано се опита да изтегли оръжието от тялото му, за да опита отново, но то беше заседнал ...
  1317 
ПРИНЦЪТ С БЯЛ АЙФОН
Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“
Христо Смирненски
Имало едно време един млад момък, напълно неориентиран в живота, който си нямал никаква представа нито къде се намира, нито какво прави. Просто си съществувал, без много-много да се замисля. Той н ...
  649 
Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля ...
  1277  10 
ВСИЧКИ хора сме "коне с капаци", но... до един твърдим на висок тон, че сме "мустанги" без капаци, без седло, без господар на гърба си!
  1077 
Предложения
: ??:??