40 896 резултата
– По-леко, ще ме блъснете! – сбута я касиерката на входа, поощрявайки мълчешком кучето си да я захапе. – Какво ревете? Дължите трийсет лева за входа. Аман! И докога все ще закъснявате с вноските? А? По-тихо, миличко! Чшт! Остави я да реве. Щом журналистите плачат, значи държавата е наред! Нали така, ...
597
3
5
Немечта
(Неизречено до теб)
(Напоследък) Иска ми се никога да не те бях срещала…
Да не бях засичала погледа ти онзи ден, иска ми се да не бях (аз).
Мечтая си да не бях те целунала. Иска ми се да не бях те опознала, да не бях видяла добрината в погледа ти, да не бях се влюбвала. Иска ми се да не бях ...
(Неизречено до теб)
(Напоследък) Иска ми се никога да не те бях срещала…
Да не бях засичала погледа ти онзи ден, иска ми се да не бях (аз).
Мечтая си да не бях те целунала. Иска ми се да не бях те опознала, да не бях видяла добрината в погледа ти, да не бях се влюбвала. Иска ми се да не бях ...
503
2
Той стана от леглото и отвори балконската врата. Пое дълбоко въздух, задържа и го изпусна бавно по стар навик, гледайки очертанията на отсрещния хребет. Беше ведър пролетен ден. От тези, които повдигат духа и настроението скача на най-високите точки на скалата ей така, незнайно защо и как.
Очакваше ...
Очакваше ...
865
5
И тази година се заредиха празник след празник. Коледа, Нова година, поредица януарски имени дни. Затова е добре човек да изкара един курс по правилно празнуване.
Не е лошо да сте по – реалистични в намеренията си. Като ги насочите основно към масата и благините върху й.
Разбира се, важни са красоти ...
Не е лошо да сте по – реалистични в намеренията си. Като ги насочите основно към масата и благините върху й.
Разбира се, важни са красоти ...
1044
3
11
Проклетата пералня не вървеше никак, клиентите мърмореха че прането не е изпрано, персонала мърмореше че не им харесват условията на работа, доставчиците ми вдигаха цените и общо взето никой не ме взимаше на сериозно. Алекс се мръщеше, че не се справям, но вместо обещаната помощ съветите и се изчерп ...
1772
5
3
Брегът бе осеян с накацали скали. Морето се разливаше с вечното си движение, прокарвайки пътеки от шепнеща пяна. Вълните ги целуваха със страст, а птиците виеха гнезда с любов на по високите тях. Приливите сластно ги покриваха, отливите безсрамно оголваха.
Художника обичаше да бъде на скалния бряг, ...
Художника обичаше да бъде на скалния бряг, ...
1531
2
6
9.
Грееше слънце и не беше горещо. Просто приятно топло време – време за отдих или труд. Каквото избереш, каквото предпочиташ, каквото ти дава възможност да прекараш според разбиранията си безбрежните дни в Рая…
Защото бяхме пред него…
Огромна зелена равнина, през която течаха и се пресичаха потоци ...
Грееше слънце и не беше горещо. Просто приятно топло време – време за отдих или труд. Каквото избереш, каквото предпочиташ, каквото ти дава възможност да прекараш според разбиранията си безбрежните дни в Рая…
Защото бяхме пред него…
Огромна зелена равнина, през която течаха и се пресичаха потоци ...
749
2
7
…
Не беше доволна! - Прозорецът все още беше силно замазан! Май прекали с разтворителя. Ще трябва да се сложи още малко топла вода и да се използва специална гъба, за да се изчисти добре. Така щеше да бъде и по-светло и да се вижда добре бора навън пред терасата ѝ. Само да успее да ги изрече тези ду ...
Не беше доволна! - Прозорецът все още беше силно замазан! Май прекали с разтворителя. Ще трябва да се сложи още малко топла вода и да се използва специална гъба, за да се изчисти добре. Така щеше да бъде и по-светло и да се вижда добре бора навън пред терасата ѝ. Само да успее да ги изрече тези ду ...
819
Душ бира и бисквити
Напредвах по-бавно, но за сметка на това разглеждах по-добре. При едно от поредните селца, в ляво и леко навътре от пътя мернах крушови дървета. Свих веднага. Поогледах се докато стигна до телената мрежа. Минавах между някакви храсталаци и висока трева. Нямаше хора затова прескоч ...
Напредвах по-бавно, но за сметка на това разглеждах по-добре. При едно от поредните селца, в ляво и леко навътре от пътя мернах крушови дървета. Свих веднага. Поогледах се докато стигна до телената мрежа. Минавах между някакви храсталаци и висока трева. Нямаше хора затова прескоч ...
830
Прибра се в хотела и се хвърли в леглото. Нямаше желание да прави нищо. Нито да мисли дори. Да, знаеше, че прилича на автомонтьор с този сукман. Но дрехата беше спомен. А щом споменът е хубав...
„По-добре да ходя гола, отколкото облечена със спомени!“ Нещо такова каза приятелката ѝ.
Може да е права. ...
„По-добре да ходя гола, отколкото облечена със спомени!“ Нещо такова каза приятелката ѝ.
Може да е права. ...
693
3
4
Когато Луната изчезна...
На хълма в края на селото, току под самите звезди, стърчеше самотна полусрутена къщурка. С малко дворче, в което щъкаха две-три кокошчици и малка градинка.Там живееше малко момиченце с полуглухата си престаряла баба.
Детето беше работливо и послушно, но цялото в окъсани дреш ...
На хълма в края на селото, току под самите звезди, стърчеше самотна полусрутена къщурка. С малко дворче, в което щъкаха две-три кокошчици и малка градинка.Там живееше малко момиченце с полуглухата си престаряла баба.
Детето беше работливо и послушно, но цялото в окъсани дреш ...
1734
2
Времето лекува душевните рани. Предният път ме излекува, и сега ще ме излекува. Въпросът е колко дълго ще продължи поредната терапия. Защото понякога на човек му е трудно да издържа.
Пак си мисля всеки ден за нея, но сякаш за по-кратки периоди от време и не ми идва да правя глупости, като да я следя ...
Пак си мисля всеки ден за нея, но сякаш за по-кратки периоди от време и не ми идва да правя глупости, като да я следя ...
624
1
2
7.
Защо… Но исках да науча още много неща, исках да разбера какъв е светът след смъртта, исках да видя кои са хората наоколо ми…
Поради което замълчах и тръгнах с Господ. Излязохме от гостилничката, спряхме, погледахме след отдалечаващата се групичка. Ето – Големият Иван се откъсна от нея и сви по е ...
Защо… Но исках да науча още много неща, исках да разбера какъв е светът след смъртта, исках да видя кои са хората наоколо ми…
Поради което замълчах и тръгнах с Господ. Излязохме от гостилничката, спряхме, погледахме след отдалечаващата се групичка. Ето – Големият Иван се откъсна от нея и сви по е ...
851
1
3
Елизабет седеше на пода на килията си, прегърнала коленете си и скрила лице в тях, опитвайки се да запази поне мъничко топлина в тялото си. В ръцете си стискаше колието от майка си.
Даваше си сметка, че е напълно излишно, когато след броени часове вече нямаше да чувства нищо. Изведнъж я напуши смях, ...
Даваше си сметка, че е напълно излишно, когато след броени часове вече нямаше да чувства нищо. Изведнъж я напуши смях, ...
1453
1
Адвокатът влезе в офиса в осем сутринта. Момичето на рецепцията се изненада – шефът никога не идваше толкова рано.
– Двойно кафе, моля! – каза и се забърза по стълбите вместо да използва асансьора.
Тя се стресна. Отиде в кухнята и пусна машината. Тъкмо мислеше да направи кафе за себе си. Какво ли е ...
– Двойно кафе, моля! – каза и се забърза по стълбите вместо да използва асансьора.
Тя се стресна. Отиде в кухнята и пусна машината. Тъкмо мислеше да направи кафе за себе си. Какво ли е ...
535
2
7
От половин час Лили и Боби редяха кубчета с картинки. Лили беше много разсеяна. Непрекъснато поглеждаше към дивана, където в голям найлонов плик седеше красиво, плюшено мече.
- Лили! - ядоса се момчето. - Погледни, какво си направила?
- Какво?
- Ето, какво! - Боби посочи кубчетата. - Това, тигър ли ...
- Лили! - ядоса се момчето. - Погледни, какво си направила?
- Какво?
- Ето, какво! - Боби посочи кубчетата. - Това, тигър ли ...
977
3
5
Ошав
Опазил най-малкият син златната ябълка, откъснал я, отнесъл я на майка си. Тръгнали сетне тримата братята да търсят халата. Сам самичка останала клетата им майчица. Гледала тя ябълката, въртяла я из ръцете си, мислела си за синовете.
Един ден си отрязала късче от плода. Рекла да отреже по резен ...
Опазил най-малкият син златната ябълка, откъснал я, отнесъл я на майка си. Тръгнали сетне тримата братята да търсят халата. Сам самичка останала клетата им майчица. Гледала тя ябълката, въртяла я из ръцете си, мислела си за синовете.
Един ден си отрязала късче от плода. Рекла да отреже по резен ...
1373
2
Защо мъжете отиват на война
Симо Спатията се изсули от кръчмата и се понесе в тръс към къщи. Закъсняваше с цели петнадесет минути и това щеше да се отрази на семейната му биография. Като се замисли, каквото и да правеше, онази все беше недоволна. Под „онази” се разбираше жена му Мима, която беше зод ...
Симо Спатията се изсули от кръчмата и се понесе в тръс към къщи. Закъсняваше с цели петнадесет минути и това щеше да се отрази на семейната му биография. Като се замисли, каквото и да правеше, онази все беше недоволна. Под „онази” се разбираше жена му Мима, която беше зод ...
1669
7
15
ЕКСТ. ВРЪХ "ЙОЛКОВИЦА" - ДЕН
Зазорява се. По върховете на планината пъпли сивкава утринна
мъгла. До близкия вършец води козя пътека. Тя изкачва върха,
леко се спуска към малката полянка на билото и после се
изгубва сред боровите и буковите дървета. По пътеката, откъм ...
Зазорява се. По върховете на планината пъпли сивкава утринна
мъгла. До близкия вършец води козя пътека. Тя изкачва върха,
леко се спуска към малката полянка на билото и после се
изгубва сред боровите и буковите дървета. По пътеката, откъм ...
1215
5.
- Няма ли да отидем за обяд? – попита Бог и кимна към внезапно потеглилите количките си Хенри и Томас. На двайсетина метра зърнах Ади и Сара, също запътили се към кръчмето…
- А как? Представяш ли си какво ще стане, когато се появя в два екземпляра…
- Спокойно…
И наистина – аз си седях в бараката, ...
- Няма ли да отидем за обяд? – попита Бог и кимна към внезапно потеглилите количките си Хенри и Томас. На двайсетина метра зърнах Ади и Сара, също запътили се към кръчмето…
- А как? Представяш ли си какво ще стане, когато се появя в два екземпляра…
- Спокойно…
И наистина – аз си седях в бараката, ...
666
1
4
Още преди Лизи да е отворила очи, вече знаеше, че нещо се е променило. Но пак не беше подготвена.
Мората пред нея стоеше застинала. Всъщност до една се бяха приземили на земята и не помръдваха, дори когато страшниците ги залавяха в клетки или ги промушваха с оръжията и магиите си. Сякаш не усещаха н ...
Мората пред нея стоеше застинала. Всъщност до една се бяха приземили на земята и не помръдваха, дори когато страшниците ги залавяха в клетки или ги промушваха с оръжията и магиите си. Сякаш не усещаха н ...
1277
1
3
Беше късна есен кога пазихме кариерата с Димча, ноември ли беше, декември ли, не помня. Деня беше къс, нощта дълга. Тамошните работници, отрудени челяци, гледат как да остържат системата. Затворили едно теле в празният фургон до работилницата, турили му кофа с вода и му хвърлили две бали сено да руп ...
1848
2
Мечта за песен
Ръкоплясканията в залата не стихваха! Завесата падна. Дейвис стоеше като вцепенен. Толкова пъти беше пял пред различна публика, но такова нещо досега не му се беше случвало. Тази вечер във въздуха се носеше нещо различно, нещо толкова и познато, и далечно, нещо носталгично... От своит ...
Ръкоплясканията в залата не стихваха! Завесата падна. Дейвис стоеше като вцепенен. Толкова пъти беше пял пред различна публика, но такова нещо досега не му се беше случвало. Тази вечер във въздуха се носеше нещо различно, нещо толкова и познато, и далечно, нещо носталгично... От своит ...
1150
3
Тя се страхува само от градушките - 12та част
- Искате ли да запаля лампата или…?
- Не, недейте! – почти извика Мета.
- Ще се наложи – цялото мазе е в кръв и…
- Как в кръв, каква кръв? – не трябваше да има кръв! ...
- Искате ли да запаля лампата или…?
- Не, недейте! – почти извика Мета.
- Ще се наложи – цялото мазе е в кръв и…
- Как в кръв, каква кръв? – не трябваше да има кръв! ...
1495
11
25
Най-скъпият Коледен подарък
Това се случило много, много отдавна. В схлупена къщурка на края на едно малко селце, живеели майка и син. Бащата преди една година заминал за далечна страна, за да изкара парички и осигури по-добър живот за сина си. Те били бедни и оставайки сами, на майката се налагало ...
Това се случило много, много отдавна. В схлупена къщурка на края на едно малко селце, живеели майка и син. Бащата преди една година заминал за далечна страна, за да изкара парички и осигури по-добър живот за сина си. Те били бедни и оставайки сами, на майката се налагало ...
1378
1
4
Беше вечер, едно момче бе тръгнало към гората, да вземе малко дърва за душата. Започна да вали, а момчето тичаше босо из парещите вълни и с ръка на сърце, зовеше мама, мама... Бе се потопило в сълзи, когато видяло едно момиче, да играе под дъжда... Приближил се до нея и казал, защо играеш под дъжда? ...
1129
1
На сина ми
Маса за двама
Шофирането в центъра на града винаги е неудобство. А в ден с киша и предколедна суматоха по улиците то си е живо изпитание за нервите на шофьорите. За мен обаче обикалянето на центъра с автомобил в дните преди празниците е наложително, с оглед на професията ми. Затова гледам ...
Маса за двама
Шофирането в центъра на града винаги е неудобство. А в ден с киша и предколедна суматоха по улиците то си е живо изпитание за нервите на шофьорите. За мен обаче обикалянето на центъра с автомобил в дните преди празниците е наложително, с оглед на професията ми. Затова гледам ...
3172
11
12
Глава петнадесета
Новодомец
Ококореното мартенско слънце истински се наслаждаваше от играта на палавите си, като женски пръсти, лъчи, отразени в малките кални локви, напомнящи за скоро разтопилия се сняг. Разцъфтелите върби край реката, кокичетата и минзухарите по дворовете и полето, носеха вестта з ...
Новодомец
Ококореното мартенско слънце истински се наслаждаваше от играта на палавите си, като женски пръсти, лъчи, отразени в малките кални локви, напомнящи за скоро разтопилия се сняг. Разцъфтелите върби край реката, кокичетата и минзухарите по дворовете и полето, носеха вестта з ...
1483
3
5
3.
Помълчахме. Не можех да възприема цялата простичка и всеобхватна негова теория за света. Един Бог – в много лица, с неограничени възможности, с компактна морална основа…
- Но как решаваш кой да победи в една битка между християни и мюсюлмани? Нали си Бог и на двете страни?
Той ме погледна и се ра ...
Помълчахме. Не можех да възприема цялата простичка и всеобхватна негова теория за света. Един Бог – в много лица, с неограничени възможности, с компактна морална основа…
- Но как решаваш кой да победи в една битка между християни и мюсюлмани? Нали си Бог и на двете страни?
Той ме погледна и се ра ...
697
1
Всичко в нея крещеше да побегне и да се спаси, но не можеше да остави майка си. Огледа се за кой ли път за помощ, но страшниците бяха заети с останалите мори, а гостите - каквото от тях бе останало – бяха изпаднали в пълна паника. Така или иначе едва ли някой от тях щеше да се жертва за тях.
Елизабе ...
Елизабе ...
1283
1
В град Неморал живееха триста шейсет и шест души. Различни. Замечтани. Първични. Неразбрани. Хора, които отъждествяваха егоизма с най-куха форма на превъзходство…
– Аз да съм добре, нека другият реве! – това мото зареждаше с мотивация съществата, отрекли факта, че любовта е нещо много хубаво; нещо, ...
– Аз да съм добре, нека другият реве! – това мото зареждаше с мотивация съществата, отрекли факта, че любовта е нещо много хубаво; нещо, ...
592
3
4
Още докато отворих вратата на класната стая на първи г клас, веднага разбрах, че днес Мария е разстроена. През последните две седмици, когато отивах да я взема за поредната психологическа консултация, тя ме посрещаше усмихната, изскачаше от чина, изтичваше към мен и увиваше ръце около тялото ми. Тоз ...
1431
3
4
На берега на синьото море, в проблясващите от слънчеви искри вълни на прибоя и галещ от пенливите им гриви бял ситен-ситен пясък, живееше мъничък краб, наречен Чи Сао¹. През топлите дни и звездните нощи Чи Сао танцуваше под звуците на тамбурѝна, направена от стар корал; ловеше узрели и обгорели коко ...
1779
1
4
ВТОРА ЧАСТ
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...
727
1
3
Видя я. Видя я! Лежеше свита на една страна, малко по-встрани от основната група, която бе затрупана от разбитата врата. Хлъзна се по пода и падна на колене пред нея. Роклята на майка ѝ беше изцапана с кръв, по тялото ѝ имаше следи от подметки. Косата ѝ падаше пред лицето ѝ и Елизабет много внимател ...
1181
1
2
ЧЕРВЕНАТА РЪКАВИЧКА
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– Защо плачеш, миличко?
Дядо Петър протегна ръце към Катето, сложи я на едното си коляно, извади чиста кърпа от джоба на елечето си и избърса сълзите на разплаканата си внучка.
– Изгубих си ръкавичката – изхлипа Катето. ...
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– Защо плачеш, миличко?
Дядо Петър протегна ръце към Катето, сложи я на едното си коляно, извади чиста кърпа от джоба на елечето си и избърса сълзите на разплаканата си внучка.
– Изгубих си ръкавичката – изхлипа Катето. ...
1678
3
4
Алчността ще ги погълне някой ден. Ще ги погълне докрай. Поне ги събра заедно. Завинаги! До баналното ”докато смъртта ни раздели”… Тя няма да закъснее. Защото алчността е нейната по-малка сестра. Тя поставя началото. Но няма край, защото смъртта е безкрай...
-Хайде, прибирай се да не взема пръчката, ...
-Хайде, прибирай се да не взема пръчката, ...
1756
3
Още от малка тя мразеше мъжете. Живееше в квартал, в който насилието срещу деца и жени просто някак си беше нормално.. Като гледаше държанието на някои бащи просто и се искаше да ги убие. Не понасяше мъж да пие като животно до сутринта и след това да се прибира в къщи не знаейки на кой свят се намир ...
689
1
11.
Вечерта изкарахме у дома. Юлина беше донесла нещо, купено от магазина, хапнахме, дори пийнахме – без Пламен, който въобще не харесваше алкохола. Сетне аз разпрострях малката печатница по мърлявия мокет, Пламен извади моливите и започнахме. Юлина седя зад гърбовете ни известно време, дори се опит ...
Вечерта изкарахме у дома. Юлина беше донесла нещо, купено от магазина, хапнахме, дори пийнахме – без Пламен, който въобще не харесваше алкохола. Сетне аз разпрострях малката печатница по мърлявия мокет, Пламен извади моливите и започнахме. Юлина седя зад гърбовете ни известно време, дори се опит ...
669
1
1
Без изобщо да преувеличавам, вчера беше най-щастливия ми ден от мнооооого време насам. Вчерашната сутрин беше най-красивото нещо в живота ми, поне за което в момента се сещам. Натрупалия сняг по дърветата, храстите, жиците, пейките. Светлината на изгряващото слънце отзад, ама неразцъфнала още светли ...
1068
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
