40 892 резултата
Тя се страхува само от градушките - 15та част
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? ...
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? ...
1529
11
29
Ако желаеш да чуеш, че ти прощавам,
ще го чуеш. Ако обаче желаеш да спечелиш моето приятелство - боя се, че това е невъзможно. След онази случка изпаднах в параноя. Затворих се в себе си и скрих всичките си данни, тъй като физическото ми съществуване беше заложено на карта. Твоето име остави кървава ...
ще го чуеш. Ако обаче желаеш да спечелиш моето приятелство - боя се, че това е невъзможно. След онази случка изпаднах в параноя. Затворих се в себе си и скрих всичките си данни, тъй като физическото ми съществуване беше заложено на карта. Твоето име остави кървава ...
570
1
3
ПОТЪНАЛАТА ПОДВОДНИЦА
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– ... И не иска да говори с никого, дядо – обясняваше Светлин на дядо си. – А не е глупава. Госпожата я изпита по български за частите на речта. Писа ù шест. Но с нас не иска да говори.
– Не е вярно! – намеси се Катя. – Ние се запознахме. Каза си името и ...
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– ... И не иска да говори с никого, дядо – обясняваше Светлин на дядо си. – А не е глупава. Госпожата я изпита по български за частите на речта. Писа ù шест. Но с нас не иска да говори.
– Не е вярно! – намеси се Катя. – Ние се запознахме. Каза си името и ...
1554
2
2
Небето бе притиснало върхарите на дърветата със стоманен похлупак. Прехвърчаха самотни снежинки. Духаше слаб, но бодлив северен ветрец. Двамата стояха под един от огромните, превили гръб от натрупания сняг смърчове.
– Ега ти студът – каза Младият. Подскачаше ожесточено от крак на крак и снегът стене ...
– Ега ти студът – каза Младият. Подскачаше ожесточено от крак на крак и снегът стене ...
526
2
4
Хронолетът се носеше леко и плавно във времето. Наистина, от време на време нещо лекичко се чукваше в него, но хрононавтите не се стряскаха. Знаеха, че мощната машина с лекота отхвърля всякакви препятствия, а през силовата мрежа успяваха да проникнат само дребни предмети – стрели, копия, някой и дру ...
598
2
9
Елизабет можеше само да го гледа. Знаеше, че трябва да се махне от тук, но не бе способна да откъсне очи от нарастващото червено петно около стрелата.
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...
1430
2
1
Преображението
Баба винаги е била здрава и жизнена, до самия си край не се оплака, че нещо я боли; освен краката. Помагаше на всички, изгледала беше деца, внуци, че и правнуци. Веднъж баща ми отиде до къщата и, за да и занесе чувал с картофи, който беше поръчала при последното им виждане. Чука на вр ...
Баба винаги е била здрава и жизнена, до самия си край не се оплака, че нещо я боли; освен краката. Помагаше на всички, изгледала беше деца, внуци, че и правнуци. Веднъж баща ми отиде до къщата и, за да и занесе чувал с картофи, който беше поръчала при последното им виждане. Чука на вр ...
748
1
Той беше щастлив човек – мечтата на всяка власт и на всяка жена. Живееше доволен от всичко, нямаше претенции за нищо, не досаждаше с някакви нереални искания за непостижими от държавата и жените неща: справедливост, честност, всеотдайност, разбиране…
Хранеше се с това, което му даваха. И винаги беше ...
Хранеше се с това, което му даваха. И винаги беше ...
629
3
9
Слънцето изгря над разкопания пейзаж близо до язовира. Червеното му зарево покълна от водите и се издигна за да тържествува над новия ден. Камъшите в голямата си част бяха превити и се полюшваха по водната повърхност в едно с приливните вълнички.
Къс овраг прокопан от течаща вода стигаше до дулото н ...
Къс овраг прокопан от течаща вода стигаше до дулото н ...
1142
Ноември. Онзи месец, в който се появих на бял свят - любимият ми месец. Същият месец, в който те отнеха от мен, превръщайки го в най-омразният ми. Ноемврийското ми сърчице, дето се поддаваше на чувствата тогава, стана същински лед. Студено, точно както настъпващата зима през този период от годината. ...
806
1
Светът е пълен с предатели. Който знае това – става предател, а който не го знае – бива предаден!
478
2
Рада беше óправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка и Петра. Там уж да и ...
1752
1
11
Янко Трендафилов
От сън спомени има
(разказ)
Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж да два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здрав ...
От сън спомени има
(разказ)
Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж да два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здрав ...
1008
3
Щастлива съм!
(разказ)
Току-що беше навършила 33 години – или иначе казано, Христовата възраст. Родена бе в китно, но малко българско градче няколко години преди идването на демокрацията. Казваше се Фани; не Фанета, не Фанка, а Фани – майка ѝ обожаваше романа „Осъдени души” и я кръсти именно на глав ...
(разказ)
Току-що беше навършила 33 години – или иначе казано, Христовата възраст. Родена бе в китно, но малко българско градче няколко години преди идването на демокрацията. Казваше се Фани; не Фанета, не Фанка, а Фани – майка ѝ обожаваше романа „Осъдени души” и я кръсти именно на глав ...
1131
1
Дядо Иван
Иван Рашков беше пълничък човек с побеляла коса, но винаги с усмивка на уста. И двамата ми дядовци го познаваха – с единия бяха работили заедно, а с другия се знаеха откакто баба и дядо се бяха нанесли в този блок, в който живеем и до днес. Та така, покрай тях, с бай Иван и аз се запознах. ...
Иван Рашков беше пълничък човек с побеляла коса, но винаги с усмивка на уста. И двамата ми дядовци го познаваха – с единия бяха работили заедно, а с другия се знаеха откакто баба и дядо се бяха нанесли в този блок, в който живеем и до днес. Та така, покрай тях, с бай Иван и аз се запознах. ...
953
Случвало ли ви се е да усетите как някой ви гледа?
Усетих втренчения поглед и се обърнах, но там нямаше никого. Тогава чух сладко детско гласче:
– Дайте ми левче, моля Ви!...
Очите ми се свеоха надолу по посока на гласа. Детето беше високо колкото масата. Имаше големи влажни очи, дълга коса и сополи ...
Усетих втренчения поглед и се обърнах, но там нямаше никого. Тогава чух сладко детско гласче:
– Дайте ми левче, моля Ви!...
Очите ми се свеоха надолу по посока на гласа. Детето беше високо колкото масата. Имаше големи влажни очи, дълга коса и сополи ...
2822
8
15
458
Група цигани се мотаеха около фонтана; найлони, кашони и вестници се въргаляха един върху друг навсякъде. Единият циганин имаше чук и го размахваше без причина. Другият притежаваше длето, третият – шлайфмашина, около която се суетеше. Беше лято и въпреки че часът едва наближаваше девет сутринта, веч ...
1345
2
9
Утрото настъпи мрачно и хладно. Бурята беше изгубила снощната си сила, но все още валеше из ведро, а от време на време далечни тътени разтърсваха простора. Хаймли бавно започна да се изтръгва от дълбокия сън и между морните си сънени клепки различи неясен силует. Някой стоеше насреща, на не повече о ...
1012
Надникнаха предпазливо иззад ъгъла. Улицата гъмжеше от гвардейци и обикновени войници. Сякаш всичките от цялото кралство се бяха събрали там и претърсваха навсякъде. Елизабет чу звук от счупено от магазина за порцелан отсреща, а после и възмутеният глас на продавача, който призоваваше да са по-внима ...
1214
2
1
В тази гореща и влажна вечер Петя искаше вече да се прибере вкъщи. Не че нещо щеше да прави, искаше просто да остане сама някъде, където се чувства сигурна. А това беше единствено в дома й. Нейната крепост. Пускаше щорите навсякъде и оставаше по бельо. Точно това искаше и сега. Представи си прохлада ...
1467
1
2
Не те пускам, обич моя...
Веднъж вече се случи... Беше толкова отдавна и толкова неочаквано, че не можех да мисля - истина ли е, не е ли... Всеки ден ГО срещах на път за института- бяхме студенти. Вървях ту пред него, ту след него, но не добивах куража да го заговоря, нито пък той мене. Често го виж ...
Веднъж вече се случи... Беше толкова отдавна и толкова неочаквано, че не можех да мисля - истина ли е, не е ли... Всеки ден ГО срещах на път за института- бяхме студенти. Вървях ту пред него, ту след него, но не добивах куража да го заговоря, нито пък той мене. Често го виж ...
780
1
Нимфоманката
Малко след като влезе в пубертета, Наталия започна да се заглежда по противоположния пол. Още неосъзнавайки напълно какво се случва, тя изпитваше особено вълнение, когато видеше голо до кръста момче да тренира на уличния фитнес или просто да се разхожда без тениска свободно по улицата. ...
Малко след като влезе в пубертета, Наталия започна да се заглежда по противоположния пол. Още неосъзнавайки напълно какво се случва, тя изпитваше особено вълнение, когато видеше голо до кръста момче да тренира на уличния фитнес или просто да се разхожда без тениска свободно по улицата. ...
2169
Когато луната изчезна, сякаш никой не забеляза. Тя просто не беше вече там. Хората отдавна не обръщаха внимание на света около себе си, светлината на града ги осветяваше достатъчно, а вкъщи си имаха лампи. Оказа се, че луната не беше нужна на никого и не липсваше на никого. Природните катаклизми бях ...
1130
2
3
Трактор и колело
Вече започваше да се съмва. Продължавах да ходя отстрани на пътя и от време на време да махам за стоп. Засега нямаше никакъв резултат, а и движението не можеше да се сравни с това на магистралата. Не щеш ли се зададе трактор в далечината. Позамислих се дали да го спра. И стопаджия д ...
Вече започваше да се съмва. Продължавах да ходя отстрани на пътя и от време на време да махам за стоп. Засега нямаше никакъв резултат, а и движението не можеше да се сравни с това на магистралата. Не щеш ли се зададе трактор в далечината. Позамислих се дали да го спра. И стопаджия д ...
818
Желязко
Желязко — или Жеко, както го наричаха хората от обкръжението му — се роди през 1992-а година в Пловдив в семейството на добри и грижовни, но крайно обременени от идеалите на социализма родители. През първите години от своето пребиваване на земята, той общуваше предимно с момичета, негови бра ...
Желязко — или Жеко, както го наричаха хората от обкръжението му — се роди през 1992-а година в Пловдив в семейството на добри и грижовни, но крайно обременени от идеалите на социализма родители. През първите години от своето пребиваване на земята, той общуваше предимно с момичета, негови бра ...
1051
1
4
Чух го съвсем ясно... Металическото "щрак" проби звънко безмълвието на нощта. Нямах съмнение за развръзката в килера, но оставих нещата на утрото... Не ми се разделяше с топлото легло, а и печката отдавна бе изстинала. Все пак имаше елемент на изненада... Вместо поредния плъх, в капана се свиваше пр ...
861
1
Предварителен послеслов
Случайно, ама съвсем случайно, попаднах в интернет на някакво свободно съчинение - пълна измишльотина, свободна фантазия, далеч по съдържание и смисъл от реалностите в нашата демократична европейска държава.
Авторът е неизвестен, а и аз тъкмо бях с насапунисана глава, та не в ...
Случайно, ама съвсем случайно, попаднах в интернет на някакво свободно съчинение - пълна измишльотина, свободна фантазия, далеч по съдържание и смисъл от реалностите в нашата демократична европейска държава.
Авторът е неизвестен, а и аз тъкмо бях с насапунисана глава, та не в ...
1667
4
12
Преди него там живееше един по-възрастен господин. Той пушеше лула, свиреше на пиано и винаги беше усмихнат - нещо необичайно за хората в този край.
Понякога изкачвах скърцащата стълба и отивах при него просто да си говорим. Друг път се любехме. Или пиехме кафе.
Един ден го намерих умрял. Трябваше д ...
Понякога изкачвах скърцащата стълба и отивах при него просто да си говорим. Друг път се любехме. Или пиехме кафе.
Един ден го намерих умрял. Трябваше д ...
545
3
2
Добродушната дебеланка
(разказ)
От бебе беше пухкавелка. Всички баби и лелки в квартала обожаваха да щипят бузите и, розови като на прасенце. Но и тя беше гальовно дете; радваше се на вниманието, което получаваше и нямаше нищо против да казват, че колкото са по-сочни бузите и, толкова е по-чаровна. ...
(разказ)
От бебе беше пухкавелка. Всички баби и лелки в квартала обожаваха да щипят бузите и, розови като на прасенце. Но и тя беше гальовно дете; радваше се на вниманието, което получаваше и нямаше нищо против да казват, че колкото са по-сочни бузите и, толкова е по-чаровна. ...
1605
1
7
Изгубих. Изгубих любовта. Дори не го осъзнах навреме. Видях я само как се шмугва между последните капчици търпение и си отива. Но нямах сили да помръдна и отново да се опитвам да я догоня, за да проверя дали пък не ме чакаш зад ъгъла. Не и този път. Вече осъзнах, че съм я изцедила от толкова скитнич ...
841
4
Тя се страхува само от градушките - 14та част
... той се плъзна като безшумна, безплътна сянка по стълбището. Настигаше я – бе на едно дихание само от нея...
Посегна да я хване за лакътя и да я извърти към себе си, когато тя рязко клекна и ръката му увисна над нея във въздуха. В същия миг Мета заудр ...
... той се плъзна като безшумна, безплътна сянка по стълбището. Настигаше я – бе на едно дихание само от нея...
Посегна да я хване за лакътя и да я извърти към себе си, когато тя рязко клекна и ръката му увисна над нея във въздуха. В същия миг Мета заудр ...
1485
8
34
Четири части джин, една част кюрасао, натрошен лед, няколко капки лимонов сок. Петнадесет секунди в шейкъра, прецеждане в коктейлната чаша, украса от лимонова спирала на ръба ѝ. Когато всичко е под ръка, коктейл „Синя Луна” не ми отнема и минута...
В онази вечер това беше най-продаваното питие. Няма ...
В онази вечер това беше най-продаваното питие. Няма ...
1640
6
5
ДОБРЕ, МАМО!
(разказ)
Винаги е била леко мистична. Трудно казваше „не мога” или „не искам”. Винаги беше и отзивчива. Не отказваше помощ на никого. Избягваше конфронтациите, искаше на всеки околен да му е добре. Мистичността ѝ се усещаше от околните, знаеха, че крие нещо дълбоко вътре в себе си. Но ...
(разказ)
Винаги е била леко мистична. Трудно казваше „не мога” или „не искам”. Винаги беше и отзивчива. Не отказваше помощ на никого. Избягваше конфронтациите, искаше на всеки околен да му е добре. Мистичността ѝ се усещаше от околните, знаеха, че крие нещо дълбоко вътре в себе си. Но ...
1779
1
2
02,00 – 02,30 часа.
- Разговарях с един от готвачите…
- Е?
- Мисля, че трябва да го чуеш…
Готвачът е около 40-годишен, леко прегърбен, почти без коса. Гледа ме малко стреснато, но същевременно се държи на положение – изправена глава, остър поглед… ...
- Разговарях с един от готвачите…
- Е?
- Мисля, че трябва да го чуеш…
Готвачът е около 40-годишен, леко прегърбен, почти без коса. Гледа ме малко стреснато, но същевременно се държи на положение – изправена глава, остър поглед… ...
558
11
"Човек, който е избирал, губил, рискувал, стрелял
и носил рани, преборил се и с Реда, и с Хаоса -
за такъв човек страшно вече няма."
В. Мутафчиева
- Мамо, какво е това хайдутин? – малкия Гошко седеше на земята, гледаше майка си право в очите, а в неговите горяха въгленчетата на любопитството. ...
и носил рани, преборил се и с Реда, и с Хаоса -
за такъв човек страшно вече няма."
В. Мутафчиева
- Мамо, какво е това хайдутин? – малкия Гошко седеше на земята, гледаше майка си право в очите, а в неговите горяха въгленчетата на любопитството. ...
1043
6
8
Клепачите ми сякаш тежат тонове. Все пак някак си успявам да отворя очи. Стените са ослепително бели. Не мога да разбера къде се намирам. Ще ми се да стана, но се чувствам ужасно слаб. Тялото ми не ме слуша. И изпитвам много неприятно стягане в гърдите. Що за кошмар е това! Толкова е реален, че чак ...
518
2
За тебе бях дъжд в очите. Мирис на тъга. Горчивия вкус на любовта. Погледа на утре.
Болка в сърцето. Липсваща протегната ръка и крачка встрани.
Истина наум, лъжа на думи.
Крясък на ярост, тишина на гняв. Музика без ноти.
Цвете за липсващ букет. ...
Болка в сърцето. Липсваща протегната ръка и крачка встрани.
Истина наум, лъжа на думи.
Крясък на ярост, тишина на гняв. Музика без ноти.
Цвете за липсващ букет. ...
723
3
КЪМ РУБРИКАТА „РАЗМИСЛИ ВЪРХУ НЯКОИ БИБЛЕЙСКИ СТИХОВЕ С ПРЕНОСЕН СМИСЪЛ”
„Хвърли хляба си по водата и ще го намериш не след много време” Еклисиаст 11:1
Сентенцията не е лесна за разбиране от първи прочит. Ако я приемем в конкретното й значение, не можем да се съгласим. Защо да си хвърляме хляба по в ...
„Хвърли хляба си по водата и ще го намериш не след много време” Еклисиаст 11:1
Сентенцията не е лесна за разбиране от първи прочит. Ако я приемем в конкретното й значение, не можем да се съгласим. Защо да си хвърляме хляба по в ...
3496
00,00 – 01,00 часа.
- Счетоводителката... – казва Каменов и смутено замлъква...
- Какво? – питам аз, макар да е ясна мисълта му...
- Извинете! Просто си мисля, че камериерката не е възможен обект за престъпление. Камо ли студентите – те пък защо? Детето не споменавам. Остава само счетоводителката. В ...
- Счетоводителката... – казва Каменов и смутено замлъква...
- Какво? – питам аз, макар да е ясна мисълта му...
- Извинете! Просто си мисля, че камериерката не е възможен обект за престъпление. Камо ли студентите – те пък защо? Детето не споменавам. Остава само счетоводителката. В ...
657
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
