40 885 резултата
Беше един от онези бистри пролетни дни, които имат уханието и свежестта на горски поток. Баба дойде да ме вземе от училище малко по-рано от обикновено, защото днес имахме физическо последния час, а аз бях освободена заради операцията, която преди време ми направиха. Апандисит, нищо особено, в болниц ...
  1250 
Обожавам тъмнината.... особено късно вечер, а и в моята стая е все така уютно!
В момента даже гледам една нощна пеперуда се е залепила за моя прозорец...като че ли ме наблюдава с миниатюрните си очи.
Тези моменти са подходящи за размисъл, но те винаги са придружени със малка или голяма доза страх за ...
  641 
Той гледаше усмихнато как тя подскачаше жизнерадостно и оживено разказваше за съня си. Замисли се за първия път когато я видя. Хората бяха я пуснали в двора – една бяла пухкава топка с две светещи въгленчета на муцунката. Още тогава му грабна сърцето, с живия си дух и той с умиление си спомни как го ...
  2095 
1. И най-голямата уста може да се запуши с една дума.
2. Изкуството на общуването се изучава цял живот.
3. Красотата на мига е в неговата неповторимост.
4. Не пренебрегвайте детайлите! Те твърде често провалят добрите намерения.
5. Всеки понякога има нужда от помощ. Въпросът е, това да не се превръщ ...
  485 
КОМСОМОЛСКО-МЛАДЕЖКА СВАТБА
Първият секретар на районния комитет на парти­ята Николай Михайлович Русов провеждаше съвещание на колхозните ръководители от всички селски стопанства в района.
Днес Русов особено акцентираше вниманието на бри­гадирите върху "китарите", както наричаше той прегре­шенията, ...
  998 
ЧЕТВЪРТИЯТ "ПРЕДСЕДАТЕЛ"
В тесния чукар на големия хартопски чатал, забу­тан край гъста акациева гора, вече от няколко години вех­тееше калпаво скопосаното перде на бай Герге Гризуна.
Несгодите на неразбраното време го хвърляха от място на място, дорде не го затънтиха най-подир до варгела край межда ...
  508 
КАЙ И ДЯВОЛСКОТО ОГЛЕДАЛО
- Кай, Кай, чуваш ли ме? Моля те, погледни ме, отговори ми, Кай!
Герда плачеше. От очите и бавно се стичаха сълзи. Дори не се опитваше да ги спре. Сякаш с тях можеше да отмие случилото се…
Кай не я чуваше. Стоеше с гръб към нея, загледан някъде в далечината, отвъд рамката н ...
  1417  10 
У тях цареше спокоен хаос, такъв, какъвто посетителят помнеше от детските си години при дядо и баба. И точно както в детските му години в двора имаше млад орех, който още не връзваше, зле поддържана градина с тараби, дървени греди за рязане, малко изоставен пясък – да има за всеки случай, – празен к ...
  641 
Мончо отвори очи. И веднага грабна сценарият, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете направо финала на поредната серия…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летище ...
  422 
Придвижваше се трудно по тротоара. Двата ѝ бута се триеха неуморно един в друг и ѝ причиняваха болка. Глезените бяха ужасно подути, а стъпалата едва я държаха. Увисналият почти до коленете корем не я улесняваше. Дотътри се до една пейка и се настани. Зае я почти цялата. Това ѝ напомни пътуването в м ...
  1614 
Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...
  1358 
Препускам към колата си. В бързината се подхлъзвам на стълбите, вкопчвам се за парапета и се олюлява, но запазвам равновесие. Събирам дъха си на пресекулки и продължавам да тичам.
Завъртам ключа. Съненият двигател прехърква и мързеливо засилва оборотите си. Нямам време да го чакам да загрее.
Тръгвам ...
  1114 
Денят приличаше на прясно разсипана бяла, блажна боя. Плътни, вади задуха се стичаха по сградите и улиците, а слънцето наподобяваше размазан пръстов отпечатък. Тук- таме проблясваше светлина, която режеше облаците на две, но бързо потъваше между тях. Дъждът падаше като камъни сваровски в празна, кри ...
  783 
Доброто, което правиш днес,
утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Майка Тереза
Старецът беше седнал на една пейка в близост до църквата "Свети Седмочисленици" в София. Държеше ламаринено канче, в което минувачите хвърляха по някоя пара. Изглеждаше като пратеник от друго време, пътувал с ...
  413 
Имало едно време добър и честен вълшебник. Обичал откровеността, правдата, взаиморазбирането и любовта между хората. И искал всички да са като него…
Между другото, имало пороци, които мразел. Лъжата, измамата, лицемерието, двуличието…
И затова един ден се заел с трудно, но благородно дело. Събрал вс ...
  492 
1.
Пътя.
Онзи, който ни поема и извървяваме докрай или винаги ни връща да го извървим отначало, може би за да го разберем.
Пътя.
Онзи, който може да те срещне с някой за цял живот или да се разминете, без дори да се забележите, че вървите един след друг. ...
  1144 
Срещнали се трима стари познати. Отдавна не се били виждали. Единият бил успешен бизнесмен, вторият бил известен актьор, а третият… ами той бил обикновен работещ човек със семейство. Отишли да седнат във близкото заведение.
Бизнесменът седял важно на тапицирания диван. Пушел пури и разказвал за свои ...
  1007 
Малкият човек сипа зрънца, смени водата, обра някои излишни неща от пода, после каза:
- Сони, попей, а?
Синигерчето го гледаше равнодушно и с известна предпазливост. Никой никога през дългия месец, откакто беше тук, не застраши живота му, но знаеш ли… И сега така – издава някакви звуци малкият човек ...
  526 
Вечерта срещу 6-ти му прилоша. Изтощеното му тяло потъна тежко в леглото. Потъмня, сякаш сливайки се със сянката си. Старецът отново мърморене и пъшкаше с особена отдаденост. Ина не прие на сериозно сърцераздирателното му прощаване с нея и любимият му син. Старецът настояваше да го види. Успя да изн ...
  961 
Шум дождя
По условиям нависшего над ним подлога, он не мог уехать куда-нибудь. «Куда-нибудь» - самое лучшее понятие в его восприятии. Ему все ровно куда, только бы с размахом разменивать большое пространство, - видеть бескрайность. Стас жил в деревянном расколовшемся дачном домике, оказавшемся над г ...
  1097 
Нощите с теб минават бързо. Минават в смях и любов.
Никога не съм мислела, че ще бъда зависима от мъж. Но тогава се появи ти и ми каза, че ме обичаш.
Промених се цялата, обичта ти ми е достатъчна, за да живея.
Устните ти са ми достатъчни, за да дишам,
Погледа ти ми е достатъчен, за да виждам. А твои ...
  562 
Слънцето се спускаше зад хълма, когато Историкс усети, че му се дреме. А не си беше довършил писанието за изминалите събития и царят, който и да се окаже на сутринта, ще му отреже от надницата. Кофти работа, рече си той и се хвана за гъшето перо, нищо че едва се виждаше.
Историкс беше личния хронист ...
  1218  25 
Той е болката на греховете си
И гори
Зад най-слънчевите си усмивки
  782 
Царят свика военния съвет вечерта. Нему беше ясно какво иска да стане на другия ден – дори успя да обходи бъдещото полесражение и да огледа така важния хълм, зад който щеше да скрие засадата. Но – по стари правила трябваше да се съберат велможите и военачалниците, да обсъдят плана, да дадат своите п ...
  495 
Дани
Лежеше по гръб . Една стая, едно легло и бял като воал, таван. Таван като екран. И си пусна лентата на отминалите си дни. Беше спокоен, едни от малкото мигове, в които бе сам със себе си и можеше за мисли реално.
Съсипа всичко!
И ето чуваше гласът и виждаше снимката..
Този глас го преследваше и ...
  1318 
На 30 години, 16 часа следобед, събота
При събуждане трябва веднага да отговоря на три въпроса: кога, къде, кои… Кога, в коя година, на каква възраст се събуждам. Къде, в кой край на планетата съм. Кои са хората наоколо ми и защо ме гледат така добре или лошо…
Затова събуждането ми е бавно – протяга ...
  560  12 
Децата на Годината
(приказка за деца от всички времена)
Имало някога, в далечни времена една вълшебна къща в приказна гора. Там живели безгрижно деца една дузина, а за тях се грижела майка им Година. Те били различни по нрав, но с душа добра, единадесет братя и една сестра. Живели задружно, в сговор ...
  847 
Ти си като лист, понесен от течението на реката...
Минала си през много интересни места (начинания), разкрила си доста тайни (научила си много) и продължаваш да се носиш по безкрайното течение.
Колкото и да съм лишен от чувства, едва не се разплаках, четейки тия твои съобщения. Не съм и очаквал, че ...
  632 
Времето тече, неусетно, бързо. Докато се огледаш и вече си побелял, а то се върти младолико. Ту те огрее с ласкава усмивка, ту ти зашлеви як шамар.
На Стоян стовари такива удари на главата, че още се чуди, как оцеля!
Първо - работата му бе тежка. Професионален шофьор, с всички категории, а без пукна ...
  1198 
Класовете се поклащаха от лекия допир на вятъра. На места все още неопитно зеленееха, а на други вече бяха напръскани със зластиста зрялост.
Може би танцуваха, а може би се опитваха да се откъснат и да полетят.
Гледайки полето, Ясмин го оприличи на утринното море, събуждащо се и едва потрепващо с ле ...
  751 
411 Батарея
Остывшим едва брезжащим утром – престарелый архимандрит бесшумно, медленно обходил просыпающуюся обитель. Последние холодные потуги капризного марта заслоняли пробуждающуюся силу весны. Зябко пронизывающий туман пеленал весь дальний простор Большого Фонтана. Остановившись у Главных ворот ...
  743 
03.03.3018 г.
Екипажът се подготвя за упояване. Необходимо е, не защото пътуването през хиперпространството е дълго или смъртоносно. След изобретяването на активния подпространствен двигател, на базата на тройното атомно делене и антигравитационния ускорител, пътуванията през хиперкосмоса са бързи, ...
  1132 
Слънцето припичаше необезпокоявано от сутринта. Следобед за разнообразие се появиха няколко облачета. Морето синееше чак до хоризонта. Навътре беше спокойно, а към брега се образуваха неголеми вълнички, които блестяха с белотата си. Плажът изглеждаше пуст за това време от годината. Десетина души изт ...
  584 
Виждам, че ти, стара ми приятелко,
си решила да се вгледаш в миналото и да си спомниш, че съществувам. Адресира към мен не едно, а цели две писма, в които прозира нескопосан опит за дипломация. В тези дълги и необичайни за теб изречения, ти реши да вмъкнеш доста изразни средства, с които да събудиш ...
  586 
Тя изскочи ненадейно иззад ъгъла. Бе изящна мадама. С перфектни форми. Облечена шикозно. Като киноартистка.
По французки маниер!
С горд и самонадеян вид говореше по белия си смартфон. Навярно обсъждаше нещо важно. Бизнес сделка?
По американски!
Познах я. ,,Джазовото Ленче“ я наричаха момчетата от кв ...
  824 
Морето?
Не знам точно защо всичките тези хора ми даваха храна. Сякаш участвах в игра, в която всеки цивилен ако поиска, може да те подкрепи. Жестоката истина е че без тяхната подкрепа като нищо можеше да си умра от глад. Само с плодове и зеленчуци трудно се живее, особено ако си в постоянно движение ...
  895 
Здравей! Днес в къщи дойдоха скъпи гости... Скъпи ама неочаквани, та... малко неподготвени ни хванаха. И като почна едно суетене...! Та пиене, та ядене... ама после едни танци, едно чудо! Бая пот се изля! Температурата се вдигна до тавана! Малко се поувлякохме! Хубаво беше, ама се поуморихме, разбир ...
  1178 
Минаха години. Опитвам се да не си спомням за теб. Аз вече се научих да живея. Отново мечтая. Усещам, че светът около мен се движи. Отново се усмихвам. Има смисъл. Намирам го в неоткриваемото. Не тъгувам. Свободен съм. Боря се. Прощавам. Мога да обичам.
Научих се.
Отново.
  517 
ЗЕЛЕНОТО ХЪЛМЧЕ
С престорена искрометна закачливост домакинът на санаториума стискаше измършавялата ръка на току-що влезлия прораб Гера.
Здрасти, здрасти! Как са работите? - гасеше ненуж­ната любезност той, привично впълзявайки в състоятел­ната ниша на смутения гостенин.
Разправяй, как е животът?
Да ...
  1172 
Любовта не е заек, но бяга като изтърван заек.
За да бъдеш звезда, трябва да си нажежен до червено.
Наведен в кръста, а ти размахва пръста.
Не сочи с пръст, за да не ти посочат среден пръст.
Ако светът ти се вижда наопаки, ходѝ на ръце! ...
  875 
Предложения
: ??:??