40 899 резултата
1168
1
4.
От селото се разнесоха изстрели, изтрещяха няколко гранати и бомби, понякога се чуваше пукотевицата на пистолетите. После всичко затихна…
Минчев се огледа. В стаята всички бяха невредими – Ангел слагаше нов пълнител, Кръстев внимателно следеше през мерника стихналата гора отсреща, Марко зареждаше ...
От селото се разнесоха изстрели, изтрещяха няколко гранати и бомби, понякога се чуваше пукотевицата на пистолетите. После всичко затихна…
Минчев се огледа. В стаята всички бяха невредими – Ангел слагаше нов пълнител, Кръстев внимателно следеше през мерника стихналата гора отсреща, Марко зареждаше ...
650
2
3
"Ерекция" към щастието...
глава II
Елина Пелинова пътуваше вече няколко дни, след като совалката "Иди си - Ела си" спусна капсулата с предварително, зададени координати към "Ерекция". Самотата в това подобно на сперматозоид тяло насред безграничният Космос караше Пелинова да почувства онзи отдавна о ...
глава II
Елина Пелинова пътуваше вече няколко дни, след като совалката "Иди си - Ела си" спусна капсулата с предварително, зададени координати към "Ерекция". Самотата в това подобно на сперматозоид тяло насред безграничният Космос караше Пелинова да почувства онзи отдавна о ...
1510
2
2
Започна да вали. Такъв дъжд не беше валял от години. Прозорците заплакаха. Опитах се да ги изтрия. Беше невъзможно. Такава мъгла и дъжд. Две души си спяха спокойно. Беше 2006 година. Той – на 14 години, тя – на 4 месеца. Само нашата майчица беше далече, далече.
Може би някоя от тези капчици, които п ...
Може би някоя от тези капчици, които п ...
962
1
Вечерям в любимото си кафене. Отвън е мрачен есенен ден, но кафенето наподобява на уютен пашкул. Сам съм на масата, вторачен в синкавия екран на телефона ми, който ми държи компания. Размотавам се из Интернет, влизам във Фейсбук, обменям съобщения с приятели. Изведнъж високият глас на жена ме измъкв ...
859
1
4
Хляб, вълци и вода
Пред една от близките до пътя постройки имаше паркирана малка, червена на цвят кола. Оказа се втората за днес със свален преден джам. Надникнах вътре и забелязах шише с минерална вода пред седалката до шофьора. Огледах се, натиснах стъклото, пресегнах се, взех водата, закачих я на ...
Пред една от близките до пътя постройки имаше паркирана малка, червена на цвят кола. Оказа се втората за днес със свален преден джам. Надникнах вътре и забелязах шише с минерална вода пред седалката до шофьора. Огледах се, натиснах стъклото, пресегнах се, взех водата, закачих я на ...
1071
2
Хубавата Отеро
По време на почивката ни в Ница решихме с една приятелка французойка да се разходим до Кан. Като минавахме покрай хотел Карлтон тя ми разказа една интересна история за Хубавата Отеро, която някога живеела там. Казвала се Аугустина Отеро Иглесиас и била испанка. Родена от самотна майка ...
По време на почивката ни в Ница решихме с една приятелка французойка да се разходим до Кан. Като минавахме покрай хотел Карлтон тя ми разказа една интересна история за Хубавата Отеро, която някога живеела там. Казвала се Аугустина Отеро Иглесиас и била испанка. Родена от самотна майка ...
1287
4
15
930
2
I.
Времето беше побесняло. Страшна виелица се извиваше в селото и цялата околия. Снежен прах се сипеше от небето и заличаваше калдъръмените улички и пътищата. Вятърът блъскаше яростно по прозорците на бедните къщи, за които само извиващият се пушек от комините казваше, че има живот в тях.
В този ден ...
Времето беше побесняло. Страшна виелица се извиваше в селото и цялата околия. Снежен прах се сипеше от небето и заличаваше калдъръмените улички и пътищата. Вятърът блъскаше яростно по прозорците на бедните къщи, за които само извиващият се пушек от комините казваше, че има живот в тях.
В този ден ...
3059
2
4
***
- Ммм, сега стана вкусна супата, след като сложих оцет, сол и черен пипер и естествено застройка, без нея не върви – мислено си сложи подправки момчето с тежко увреждане, (живеещо на последния етаж в социалното заведение), докато преглъщаше с усилие безвкусната безсолна супа, подавана му от ръка ...
- Ммм, сега стана вкусна супата, след като сложих оцет, сол и черен пипер и естествено застройка, без нея не върви – мислено си сложи подправки момчето с тежко увреждане, (живеещо на последния етаж в социалното заведение), докато преглъщаше с усилие безвкусната безсолна супа, подавана му от ръка ...
1152
2
3
3.
Времето беше спряло…
Хората заеха позиции – кой на прозорците, кой в таванските помещения, кой в мазе, кой в плевня… И чакаха… Мешо, станал неизбран началник на отбраната, вече два пъти обиколи всички, даже успя да отиде до наблюдаващите пътеките. Навсякъде тишина и спокойствие… Нервно спокойстви ...
Времето беше спряло…
Хората заеха позиции – кой на прозорците, кой в таванските помещения, кой в мазе, кой в плевня… И чакаха… Мешо, станал неизбран началник на отбраната, вече два пъти обиколи всички, даже успя да отиде до наблюдаващите пътеките. Навсякъде тишина и спокойствие… Нервно спокойстви ...
923
2
Имам щепсел търся си контакт.
Имам ютия, търся си дъска за гладене.
Имам нови очила, търся си погледа.
Ето нещо, което не се вижда всеки ден. Мъж лежи в локва, до него три гумени мечета се блъскат от капките дъжд, а прясно мляко се разлива в калната вода. Мъжът лежи в смес от мляко с какао. Той е уб ...
Имам ютия, търся си дъска за гладене.
Имам нови очила, търся си погледа.
Ето нещо, което не се вижда всеки ден. Мъж лежи в локва, до него три гумени мечета се блъскат от капките дъжд, а прясно мляко се разлива в калната вода. Мъжът лежи в смес от мляко с какао. Той е уб ...
642
"Ерекция" към щастието
Глава I
Септември е хубав за мен месец. На Земята, където живях четирийсет години, есента ми беше любимият сезон. Знаете, шарени листа, чиито аромат докато гният от влагата възбуждаше обонянието ми като на диво прасе, ровещо за трюфели. Ситен дъждец, почти като мъгла, правещ д ...
Глава I
Септември е хубав за мен месец. На Земята, където живях четирийсет години, есента ми беше любимият сезон. Знаете, шарени листа, чиито аромат докато гният от влагата възбуждаше обонянието ми като на диво прасе, ровещо за трюфели. Ситен дъждец, почти като мъгла, правещ д ...
1137
3
Защо ми трябваше да се влюбвам в теб? В онова невинно момиче с кристали в очите. Ще ти прозвуча лигаво, ако те нарека пеперуда. Но за мен ти бе такава! Намирах в погледа ти нещо откровено, нещо, което ме отдалечаваше от ежедневната злоба на хората. Искрено и неопетнено желание стискаше момчешкото ми ...
638
Ранното ставане винаги ми е било проблем. Леглото ме зовеше тъй сладко, идваше ми да се увия в чаршафите и да продължа да хъркам докато слънцето е високо в небето. За жалост трябваше да ходя на работа.
Изключих алармата – беше шест и половина, скочих от леглото, взех душ и си облякох работните дрехи ...
Изключих алармата – беше шест и половина, скочих от леглото, взех душ и си облякох работните дрехи ...
581
4
Хребетът се беше извил като камила. Едногърба. Те са много трудни за яздене, тези хребети, и никой не ги одобрява, когато е на път. Казват, че в Южна Африка имало камили...
– Помогни ми – изстена тя. – Беше млада жена, нямаше и трийсет. Носеше огромни обувки, чорапи, вълнени, ямурлук и очила. – По д ...
– Помогни ми – изстена тя. – Беше млада жена, нямаше и трийсет. Носеше огромни обувки, чорапи, вълнени, ямурлук и очила. – По д ...
1391
4
6
Живея си аз някъде из 2103-а година, джвакам си кубчето от Хлорела* и замезвам с яйчица от японски пъдпъдък, наредени върху салата от репички, соеви кълнове и лук. Лежа разплут на масажиращ неврологичните ми точки шезлонг и зяпам небрежно в морската шир. Морска шир, обграждаща ме и от четирите стран ...
596
Поради что, съвременни българино, се срамиш да поддържаш чистотата на душата си? Все мръсна и гнила я носиш – в щастие, в мъка и проблеми. У теб се крие нещо неизказано, сгърчено и разплакано, което вие като чакал в гореща нощ.
Ти си едно много опасно същество. Заслужаваш признание за животинската п ...
Ти си едно много опасно същество. Заслужаваш признание за животинската п ...
865
2
5
Всеки странник си има любимо място, в което да се приюти, когато гарваните заграчат в небето, събиращи се на ята, отнасяйки черни облаци в неизвестна посока, за да пренощуват на топло.
Моето бе кръчмата на Кокона – Вангелуда.
От кратките ѝ, но подробни истории знаех, че са я кръстили Кокона, защото ...
Моето бе кръчмата на Кокона – Вангелуда.
От кратките ѝ, но подробни истории знаех, че са я кръстили Кокона, защото ...
748
2
972
1
– И така, докъде стигнахме с купуването на самолети за авиацията? – запита генерал-президентът Боримечков.
Генералът беше опитен военен пилот. Учил се бе да лети в Долни Дъбник на съветски „Миг“-ове. Това хич не бе лесна работа. Най-трудното беше да се пребори с принципа, че само „нашите хора“ трябв ...
Генералът беше опитен военен пилот. Учил се бе да лети в Долни Дъбник на съветски „Миг“-ове. Това хич не бе лесна работа. Най-трудното беше да се пребори с принципа, че само „нашите хора“ трябв ...
1066
2.
Стрелбата под селото беше кратка. Минчев погледна часовника си – надали и пет минути се водеше боят. После изведнъж спря. Само от покрива на читалище се ронеха капки вода, но групата настръхнали хора под козирката не им обръщаше внимание…
Далеч на север се чуваше заглъхващ рев на автомобил. Още с ...
Стрелбата под селото беше кратка. Минчев погледна часовника си – надали и пет минути се водеше боят. После изведнъж спря. Само от покрива на читалище се ронеха капки вода, но групата настръхнали хора под козирката не им обръщаше внимание…
Далеч на север се чуваше заглъхващ рев на автомобил. Още с ...
877
2
1
944
4
Денят беше страхотен – ползотворен. Тръгнах си от работа в 15:00 и не бях изнервена. Отидох с най-добрия си приятел в посредствена кръчма над нас, смяхме се, хапнахме. От там се запътихме на следобедна разходка към Каменните гъби. В колата обсъждахме на лежащите теми за празнотата на хората и нечове ...
733
1
1
Есента чука по старата ми пишеща машина. И тя като нея е ощърбяла с няколко букви. Но най-важните са тук. И аз ощърбях. Кътниците ми олетяха заедно с Ъ, ер малък, В, Ц и още няколко от клавишите ѝ.
Но още се държим...
и все още пишем. Тъй както умеем. Може и да фъфлеме с моята пишеща машина, но ни с ...
Но още се държим...
и все още пишем. Тъй както умеем. Може и да фъфлеме с моята пишеща машина, но ни с ...
888
Бях убедена, че това ще е най-нещастното ми лято. Всичко тръгна наопаки от самото му начало. Най-напред получих категоричен отказ да ползвам отпуската си тогава, когато бях планирала, за да съвпадне с отпуската на приятелят ми. От месеци си мечтаехме за романтично лятно пътешествие, само двамата, и ...
2085
14
10
Обичах да те прегръщам, чувствах се закриляна. Обичах топлото ти тяло и ръцете ти, които като обръч ме обгръщаха. Обичах да те гушкам за лека нощ, обичах да споделям нощите с теб, а сутрин първа да се събуждам, за да те гледам. Никога не ми беше достатъчно, исках още и още като лакомо дете. Обичах д ...
465
Седма глава
1.
Всъщност, първият изстрел беше на Мешо. И свали водача на групата…
Нападателите се появиха малко след залез. Отпред се движеше нещо като разузнавателен патрул – десетина души, стъпващи леко и тихо, разгърнали се, доколкото им позволяваше тесния път – по двама на фланга, останалите във ...
1.
Всъщност, първият изстрел беше на Мешо. И свали водача на групата…
Нападателите се появиха малко след залез. Отпред се движеше нещо като разузнавателен патрул – десетина души, стъпващи леко и тихо, разгърнали се, доколкото им позволяваше тесния път – по двама на фланга, останалите във ...
775
2
1
Не знам как да започна този разказ – с описанието на Джеф, или на заведението “Вещицата”. За мен те са взаимно свързани, появиха се едновременно и също така едновременно изчезнаха от живота ми. Първият път, когато срещнах Джеф, се случи в кафенето, което не беше случайност – той постоянно киснеше та ...
627
1
2
На среща с комшийката
Имам една комшийка. Сийка. Хубаво моме. Натъкмено. Едни буйни коси, едни големи очища, макови устни, които сигурно имат вкус на токущо откъснати малини... Надолу все не я доглеждам. Аз само лица обичам да гледам. Тялото е временна къща. Виж, очите... Те винаги имат оня блясък д ...
Имам една комшийка. Сийка. Хубаво моме. Натъкмено. Едни буйни коси, едни големи очища, макови устни, които сигурно имат вкус на токущо откъснати малини... Надолу все не я доглеждам. Аз само лица обичам да гледам. Тялото е временна къща. Виж, очите... Те винаги имат оня блясък д ...
1896
1
14
Най-трудното нещо беше да издържа, без да му се обаждам. Да задържа в плен думите заседнали в гърлото ми. Тежащи и готови да се затичат към него. Да се изтръгнат сами от гърдите ми, да се изплъзнат между устните ми и да изкрещят свободно или да прошепнат тихо ‘"липсваш ми".
Да стискам зъби всяка веч ...
Да стискам зъби всяка веч ...
1368
2
1
Да срещнеш ''правилният'' човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него. ...
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него. ...
806
1
1
Пътуване из Гватемала
Гватемала е страната на вечната пролет. Там, в повечето райни, температурата е приятна: нито горещо, нито студено. Изпъстрена е с вулкани, езера, плажове на морето, старинни градове и освен това се говорят 23 езика! Двадесет са от групата на маите /маянски езици/, като: киче (г ...
Гватемала е страната на вечната пролет. Там, в повечето райни, температурата е приятна: нито горещо, нито студено. Изпъстрена е с вулкани, езера, плажове на морето, старинни градове и освен това се говорят 23 езика! Двадесет са от групата на маите /маянски езици/, като: киче (г ...
975
6
9
Няма как да разберем този грозен епитет, лепнат върху особата на Петуния, ако на разнищим историята от началото. А тя изобщо не е нещо чудо невиждано. Дари и началото и не е смайващо. Представете си море, една самотна мома столичанка на име Петуния и спасител с тяло на бог, с очи, все едно оцветени ...
2052
6
15
4.
В селото беше тихо. До мръкване. Тогава из уличките почнаха да се чуват припалвани мотори, а след това фарове се отправиха на север. Един чифт, втори… Първата кола беше на Милото. Той се канеше да тръгне още по обяд, когато разбра какво са намислили съселяните му, но Мешо го изгледа с кръвожаден ...
В селото беше тихо. До мръкване. Тогава из уличките почнаха да се чуват припалвани мотори, а след това фарове се отправиха на север. Един чифт, втори… Първата кола беше на Милото. Той се канеше да тръгне още по обяд, когато разбра какво са намислили съселяните му, но Мешо го изгледа с кръвожаден ...
920
2
1
Аз бях следващият наред да разказвам. Моята история. Чувах покашляния от събраните в притъмнената църква, столовете, на които седяха, проскърцваха. Притеснявах се. Изправен, с амвона отпред и разпятието зад мен се чувствах самотен пред вторачените в мен очи. Чудех се как да започна.
Началото е най-т ...
Началото е най-т ...
741
1
10
Времето се промени изведнъж. Довчера слънцето ти се усмихваше от небосклона, а днес черните облаци оставят усещането, че нещо лошо е на път да се случи. Започна да вали силно. Сякаш това бяха сълзите на огнената топка, която не може да се покаже и да ни даде малко надежда, че утрешният ден ще бъде п ...
587
3.
Оръжието пренесоха по домовете си в чанти или увито в дебели горни дрехи. Съселяни, близки – но по-добре малко хора да виждат какво става. Вярно, май нямаше човек, комуто да не се доверят, обаче се познаваха добре и знаеха дори кои са приказливците, готови за едната минута внимание да провалят вс ...
Оръжието пренесоха по домовете си в чанти или увито в дебели горни дрехи. Съселяни, близки – но по-добре малко хора да виждат какво става. Вярно, май нямаше човек, комуто да не се доверят, обаче се познаваха добре и знаеха дори кои са приказливците, готови за едната минута внимание да провалят вс ...
684
2
1
На пръв поглед напълно обичайна гледка – познати, приятелки, съседки събрали се на чаша топло кафе, за да се оплачат от мъжете и да се похвалят с новите си обувки. Две жени пият кафе – най-обикновеното нещо на света.
Трябва да мразя жената до себе си. Наблюдавах я как къса хартиената опаковка на зах ...
Трябва да мразя жената до себе си. Наблюдавах я как къса хартиената опаковка на зах ...
907
1
3
Съдейки по сърфовете и скутерите качени по колите, не малка част от хората бяха тръгнали на почивка. Някои от тях докато ме надминаваха, с приповдигнато настроение ми подвикваха или свиркаха с клаксоните, мотивирайки ме да карам по-бързо с колелото по наклона. Още от сега ми се приходи на море. Иска ...
741
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
