40 903 резултата
Ще бъде забавно. Но представи си, всяко съществуващо доказателство може да се окаже грешно, ако се окаже, че има някой мъничък пропуск... Всичко е толкова несигурно... И забавно, като се замисля, защото хем е, хем не е каквото си мисля... И все пак не мога да приема, че животът ми е толкова объркан, ...
520
2
3
Зеленото чудовище беше пъпчиво. Шепот, танцуващ с вятъра в клоните, и зелени лигави пръсти, милващи едно дърво.
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е. ...
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е. ...
1334
3
Вървя. Не много бързо, не много бавно, а с нормална скорост, уж. Може би бягам, но не мога да си го призная. 3 часът сутринта е, няма нищо около мен, та от какво да бягам тогава? Отговорът е лесен, винаги е лесен като умът ти е ясен и отворен за мислене. Бягам от единственото нещо, което не мога да ...
720
1
2
761
1
4
Странно е как човек, който те е прегръщал и милвал в даден момент може да ти забие нож в гърба. И тогава се появяват въпросите: "Защо вярвах сляпо, защо позволих това да се случи?" И минава време, въпросите висят, мислите се реят, а спомените те измъчват. И така всеки ден, а нощите са още по-тежки, ...
988
2
1
2558
12
9
– Сядай Алекс, за какво искаш да говорим?
Гледам Драшев колко е лустросан, камшици, а стига бе... Сядам на дивана в офиса му.
– Антонов ми се обади да те питам, мислил ли си да продадеш фирмата?
– Кой Антонов?
– Адаша ти. ...
Гледам Драшев колко е лустросан, камшици, а стига бе... Сядам на дивана в офиса му.
– Антонов ми се обади да те питам, мислил ли си да продадеш фирмата?
– Кой Антонов?
– Адаша ти. ...
1094
2
5
Студената зимна нощ обгърна грешната и вечно раздирана от войни земя. Със своето черно було тя покри обсипаният с жертви, изоставено оръжие и боеприпаси фронт, сякаш не искаше това да се бе случвало никога, и да прикрие срама на един от най-големите грехове на човечеството – войната...
Война за чужд ...
Война за чужд ...
658
1
Доброта
Част 2
Вкиснато зловоние изпълни ноздрите му. Миризмата се вряза в черепа му и го накара да се събуди. Премигна няколко пъти докато успее да фокусира Лин. Тя обичаше да го дарява с целувките си. Всеки път, когато го правеше, коричките от мъчещите се да зараснат рани се разпукваха. Омазваше г ...
Част 2
Вкиснато зловоние изпълни ноздрите му. Миризмата се вряза в черепа му и го накара да се събуди. Премигна няколко пъти докато успее да фокусира Лин. Тя обичаше да го дарява с целувките си. Всеки път, когато го правеше, коричките от мъчещите се да зараснат рани се разпукваха. Омазваше г ...
1105
1
2
Улиците на града бяха оглушително тихи. Пришумяваше някое друго такси, някой забързан минувач по път за вкъщи, гларуси кръжаха из небесата на ята и грачеха, сякаш предизвестявайки нещо. Спрях се,огледах се. Наистина времето сякаш бе спряло, но реално то си течеше и преминавахме ние през него,то през ...
737
2
4
Някой е оставил пред вратата вуду кукла. Ужасна вещ, която може да причини някому зло. Тя знае, защото има опит с магиите, макар и белите. Повдига ѝ се от куклата. Ще я хвърли през балкона, нека друг се оправя с нея. Куклата полита надолу, жената също, понесена от незнайна сила.
(разказ в 50 думи)
(разказ в 50 думи)
925
1
2
787
1
1
След като се наиграхме ме гушна:
– Хайде да си се съберем пак.
Поклатих глава:
– Не мога, имам убийствена неустойка в договора, а адвокатите на Драшев са железни. А и не мога постоянно да сменям фирмите, това е несериозно.
– Аз ще се оправя с Драшев, ще купя фирмата. ...
– Хайде да си се съберем пак.
Поклатих глава:
– Не мога, имам убийствена неустойка в договора, а адвокатите на Драшев са железни. А и не мога постоянно да сменям фирмите, това е несериозно.
– Аз ще се оправя с Драшев, ще купя фирмата. ...
631
2
3
Приказка от Генка Богданова, удостоена с Второ място в Международния литературен конкурс "Земята е наш кораб", гр. Самара, Русия, 2017 година
Една ранна утрин, младата самодива Звездана се събуди от сън, разплете дългите си до земята коси, съблече ефирната си дреха, изплетена от копринени паяжинки и ...
Една ранна утрин, младата самодива Звездана се събуди от сън, разплете дългите си до земята коси, съблече ефирната си дреха, изплетена от копринени паяжинки и ...
1423
2
Беше кризата на 2009 година. Тогава работех на две места – санитарка в болница и чистих входовете на два осеметажни блока с по шест входа. Голямата дъщеря учеше висше платено, а по-малката беше абитуриентка. Като самотна майка давах всичко от себе си и исках нищо да не им липсва. Предната година се ...
1232
4
14
От дълги години пътувам. Преди петнадесет, избрах първата си дестинация и със събираните трудно пари, купих билета си за влака. От тогава, не съм се установявал никъде за повече от три дни. Това е правилото ми. Избирам, качвам се, пътувам, слизам, пребивавам и после отначало. Не ми омръзва. Нови хор ...
827
Беше сухо и горещо лято, слънцето печеше силно и по Балкана, но жарките му лъчи бяха по-поносими, по-жалещи. Горите бяха столетни и прохладни, селцата дишаха под сенките на високите планински баири. Природата беше благодатна към хората, сякаш беше съпричастна към голямата им мъка, към свободата за к ...
1093
1
2
Преди години откриха първият научен и технологичен парк в България - "София Тех Парк".
Много хора, шум, рязане на ленти. На това място в късната вече, октомврийска утрин на 1985 година чакаха група младежи. Всички с остригани глави. Стискаха здраво ожулени чанти. Оглеждаха се уплашени и се мъчеха да ...
Много хора, шум, рязане на ленти. На това място в късната вече, октомврийска утрин на 1985 година чакаха група младежи. Всички с остригани глави. Стискаха здраво ожулени чанти. Оглеждаха се уплашени и се мъчеха да ...
1339
2
9
Невероятно тиха бе тази августовска утрин. Сякаш нямаше война, окопи и човешка кръв, попила в ненаситната паст на ширналото се поле. Довчера генералът мислеше, че светът свършва в прокълнатата 1917 година, а днес всичко му изглеждаше различно - спокойно и разумно, като разпукване на цвят, като ново ...
2049
6
16
Като ухание на роза и
по-нежна от перце!
Топлината твоя, по-гореща и от слънцето.
Крехка и невинна, но същевременно храбра, силна и готова като със меч в ръка да ме защитаваш винаги и всякога!
Уморена и слаба в някой моменти и така уязвима но всичко това се изпарява, щом стане дума за мен... ...
по-нежна от перце!
Топлината твоя, по-гореща и от слънцето.
Крехка и невинна, но същевременно храбра, силна и готова като със меч в ръка да ме защитаваш винаги и всякога!
Уморена и слаба в някой моменти и така уязвима но всичко това се изпарява, щом стане дума за мен... ...
1462
3
Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...
538
1
3
Никого не го е еня колко си добър или мъдър! Хората около теб по-скоро ги вълнува колко си наивен и доколко си глупав, че да им уйдисаш на акъла, за да те използват, разбира се... Не ставай смешен – дори да си добър и мъдър!
699
1
Започна така началото на края. Като че някой насън ми бе нахлузил часовник на ръката и от момента ми се подиграваше ехидно. Май и беше развален-стрелките по него все летяха, а механизмът ме будеше често в пет сутринта. Знаех, че това ще дойде. Но колкото и да очакваш, когато нещото настъпи, някак вс ...
732
Ако ми оставаше поне година живот, щях да тръгна да те търся из целия свят. Ако ми оставаше поне година, щях да те целувам, както никога досега; да те прегръщам силно, както никога досега; да гледаме всеки изгрев, всеки залез, звездите, както никога досега. Щяхме да направим всичко, което не успяхме ...
596
Към 8 и половина решавам да си тръгна и аз. Само че никъде не откривам ключове. Че и съм заключена отгоре на всичко. И звънвам на лИбоФта ми. Вдига ми след около век:
– Кажи?
– Имаш ли резервни ключове, Надежда ме е заключила.
Той мисли сума ти време и накрая решава че няма.
– Ами прати някой с твои ...
– Кажи?
– Имаш ли резервни ключове, Надежда ме е заключила.
Той мисли сума ти време и накрая решава че няма.
– Ами прати някой с твои ...
607
3
3
Тифани вече щеше да го одере жив. Не спираше да вика, да рита, да хапе... Лия я дърпаше назад от високия, тъмнокос англичанин, който така ядоса приятелката ѝ. Тифани очевидно се предаде пред волята на Лия и отпусна хватката си.
2 часа по късно:
– Защо го направи? -Лия повиши тон, за да изглежда ядос ...
2 часа по късно:
– Защо го направи? -Лия повиши тон, за да изглежда ядос ...
931
2
Гледаш как отива си деня,
чувстваш вече студената прегръдка на нощта.
Усещаш раните в душата как горят,
към мен подаваш ти ръка.
Мина времето, когато опора за тебе бях, ...
чувстваш вече студената прегръдка на нощта.
Усещаш раните в душата как горят,
към мен подаваш ти ръка.
Мина времето, когато опора за тебе бях, ...
517
658
1
Работя като портиер в стъкларски магазин. Не си мислете, че пенсията ми е малка, защото ако си помислите това, ще решите, че сега ще започна да се оплаквам от немотията, ще кажа, че цели четиресет години съм бъхтал, а докъде ме докара тая държава, ще напсувам политиците и ще наругая всичките им близ ...
690
1
7
Ако мразя някой истински, бих му пожелал да прекара живота си в един ноемврийски ден като този. Това, което вали, не е дъжд, а е някаква отвара за предизвикване на депресия. Първата ми стъпка навън е в дълбока локва, вече закъснявам за работа, а ще прекарам деня си с подгизнали крака. Денят е толков ...
818
2
1
Влезна в стаята засмяна. Обърна се за миг и замръзна на място. Погледна към леглото, а след това си спомни. Спомни си как той спеше там – до нея. Как прихъркваше сладко, а тя седеше на стола до леглото и го гледаше до насита. Спомни си как лежеше до него и той я гушкаше през кръста. Спомни си и за а ...
743
1
ПОДЛЕЗЪТ НА АНИ
Това гражданите спирачка нямат! Все ровят нещо, под вола теле търсят и проблеми си измислят! Ум да ти зайде от тия мрънкачи, които все недоволни и все чоплят нещо, та да не дават мира на чиновниците в общините. А те горките, глава не могат да вдигнат от работа. Решават проблеми от су ...
Това гражданите спирачка нямат! Все ровят нещо, под вола теле търсят и проблеми си измислят! Ум да ти зайде от тия мрънкачи, които все недоволни и все чоплят нещо, та да не дават мира на чиновниците в общините. А те горките, глава не могат да вдигнат от работа. Решават проблеми от су ...
871
11
Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – то ...
1012
2
8
Къде да затворя очи?
Навсякъде кибритени клечки.
Навсякъде кибритени клечки.
421
1
2
Стойте тук. Почакайте за миг. Отпуснете се и ще ви разкажа една история. Нейни герои са три прави линии, хоризонтално и успоредно разположени една спрямо друга.
Те няма да се пресекат, няма да се докоснат, но чрез силата на гравитацията, те си вляят.
Придърпват се, отблъскват се, прехвърлят хиляди н ...
Те няма да се пресекат, няма да се докоснат, но чрез силата на гравитацията, те си вляят.
Придърпват се, отблъскват се, прехвърлят хиляди н ...
667
Доктор Албърт Килиън бе много по-различен отколкото на снимките в Интернет-списанието. Имаше мършаво лице и силно набола брада, но рамената му бяха широки и му придавах вид на човек, който до преди години е поддържал тялото си със спорт и който сега се намира в „психологическа пропаст”. Чудно бе как ...
1070
5
14
Голата крушка примигваше и това още повече изнерви Антония, която се опитваше да учи за изпита по финанси. Не можеше да се концентрира изобщо, а изпитът бе на следващия ден. Не бе подготвена и колкото повече четеше, се убеждаваше в това. Да не говорим, че доцент Славчев не пишеше лесно тройки. Дори ...
1206
2
Животът изтича през ръцете ти.
Улови ли мига?
Усети ли кой си?
Тук, сега, не там и утре...
Хвана ли го за косите, ...
Улови ли мига?
Усети ли кой си?
Тук, сега, не там и утре...
Хвана ли го за косите, ...
680
Беше топъл, почти пролетен ден. Навсякъде по позеленелите поляни имаше теменуги и минзухари, бяха първите цветя на новодошлата пролет. Всяко живо същество я усещаше: пчелите бръмчаха радостно, пеперуди пърхаха с крилете си навсякъде, поточетата весело пееха своята песен, след като бяха съблекли снеж ...
1065
5
Когато те карам да се мразиш
и да ме мразиш
да плачеш
да стоиш трепереща на стълбището
само по риза и една обувка ...
и да ме мразиш
да плачеш
да стоиш трепереща на стълбището
само по риза и една обувка ...
518
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
