6 635 резултата
Светът се променя. От Големия взрив /а какво е било преди това?/ до ден днешен.
Променяла се е природата, променяли се цивилизациите, променяли се обществата.
Понякога сами – под влияние на климата, на космическите въздействия, на земните катаклизми. Понякога принуждавани от хората…
Вярвали в силата ...
Променяла се е природата, променяли се цивилизациите, променяли се обществата.
Понякога сами – под влияние на климата, на космическите въздействия, на земните катаклизми. Понякога принуждавани от хората…
Вярвали в силата ...
383
3
3
Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади: ...
Васил Левски
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади: ...
733
2
„Килими за всеки джоб“ – тази реклама привлече вниманието ми като постоянен магнит-коларски пирон. По принцип не съм от придирчивите и ми е все тая дали ще си влача петите по паркет, балатум или теракот, но ключовата дума „джоб“ (със сигурност някой от авторите на рекламата е завършил психология в С ...
492
3
6
Интервю с двама, извикани в националния отбор по футбол. Двама – не е важно кои са, защото са никакви.
И единият сипе баналните нелепици: „Не гледаме назад. Продължаваме напред…“
Извинете, ама… Картинката я виждат всички любители на футбола – тия, с извинение, играчи изтръскаха купчинка след купчинк ...
И единият сипе баналните нелепици: „Не гледаме назад. Продължаваме напред…“
Извинете, ама… Картинката я виждат всички любители на футбола – тия, с извинение, играчи изтръскаха купчинка след купчинк ...
384
1
6
Тъкмо когато прочетох в новините: „Българинът – пръв в класацията на нещастните и недоволните” ми попадна книгата на Дж. Майер „Радостта по пътя към целта”. „Лесно им е на американците, те и в затвора живеят по-добре от нас!” – каза един познат.
Защо сме нещастни, недоволни и сърдити е друга тема. Б ...
Защо сме нещастни, недоволни и сърдити е друга тема. Б ...
440
Те гледаха горящия си дом прегърнати с разширени от ужас очи...
– Вече нищо си нямат... – жалостив глас се сля с пукота на пламъците.
– Не е вярно! – изкрещя малкото момченце – Имаме семейство!!!
© Павлина Христова Петрова
Цикъл "Детски мъдрости"
– Вече нищо си нямат... – жалостив глас се сля с пукота на пламъците.
– Не е вярно! – изкрещя малкото момченце – Имаме семейство!!!
© Павлина Христова Петрова
Цикъл "Детски мъдрости"
589
4
3
Роклята й стоеше като чувал – беше правена по фигурата й…
хххх
Само неплатената сметка за телефона спаси за пореден път момичето от неразумни постъпки…
хххх
Обажда ми се един четиридесет и кусур годишен младеж. На работа бил, таман чакал началството да приеме обекта и имал малко време, та да си пола ...
хххх
Само неплатената сметка за телефона спаси за пореден път момичето от неразумни постъпки…
хххх
Обажда ми се един четиридесет и кусур годишен младеж. На работа бил, таман чакал началството да приеме обекта и имал малко време, та да си пола ...
521
3
16
Някой видя ли Луната тази нощ? Потъна ли в сивкавото й сияние?...
Самодивите пееха от близкото езеро. Вятърът свиреше на китара по тънките струни на листата. И ей, оттатъка, зад планините, долетяла бе ненадейно първата светкавица. Префуча над дърветата с дионисиевата закачливост на Пролетта. И там, ...
Самодивите пееха от близкото езеро. Вятърът свиреше на китара по тънките струни на листата. И ей, оттатъка, зад планините, долетяла бе ненадейно първата светкавица. Префуча над дърветата с дионисиевата закачливост на Пролетта. И там, ...
724
4
11
Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...
1758
3
4
работа - автобус - прозорец - рози - Розата - коментар - продължение - Жасмин - Аладин - анимация - дете - име - Мила - Love.net - Confessa - Ди - Restart my love - ново видео
Странно нещо е съзнанието и асоциациите, които прави. От досадно задължение до нов проект, в който да потънеш.
Странно нещо е съзнанието и асоциациите, които прави. От досадно задължение до нов проект, в който да потънеш.
517
1
4
Пресича многословието през три недели. А езикът пада гръмко на земята сдъвкан и подут. Позачуди се собственикът и без да иска, може и нарочно, го потъпква, а онзи величествено продължава, като окрилен, да вирее сред бактерии и други. Оглежда се, сам е и пелтечи за внимание от пъстрите цветя, надявай ...
1402
7
10
Тя дойде! Дойде Там във времето на границата между световете. Пак му го направи онова... Знаейки честотата на неговата вибрация (не е била тайна никога за нея... та той я обичаше), тя го изненада в гръб. Не играеше по правилата (всъщност за какви правила говоря, та тя беше спазила единственото прави ...
1024
5
9
Гледам я пред мен и не мога да повярвам, че това човече иска да е мое. Толкова крехка е в ръцете ми, а пред другите е най-силната жена, която познавам. Божество!Луд съм.
С такава елегантност прави всичко, дори когато мие чашите или като си оправя косата, Господи… А колко обича да я гушкам… Идвам къ ...
С такава елегантност прави всичко, дори когато мие чашите или като си оправя косата, Господи… А колко обича да я гушкам… Идвам къ ...
760
1
Там,
където искреността се овладява от актьорското майсторство, за да вдъхне живот на отрицателната роля Тя се научи да цени силата на собствената си воля.
Нощем, след поредния успех, прибирайки се при себе си, сваляше “чуждата кожа” и оглеждаше корените на спомените си, за да забрави коя не е.
И се ...
където искреността се овладява от актьорското майсторство, за да вдъхне живот на отрицателната роля Тя се научи да цени силата на собствената си воля.
Нощем, след поредния успех, прибирайки се при себе си, сваляше “чуждата кожа” и оглеждаше корените на спомените си, за да забрави коя не е.
И се ...
535
6
23
Раждаме се големи и ставаме малки! Раждаме се доверчиви и вярващи, а ставаме мнителни и неверни! Моята внучка на 6 е 100 години по-мъдра от мен. Тя винаги знае как правилно да постъпи и какво да каже, а аз със целия си житейски опит съм все така несигурна, объркана, грешаща, търся нейната мъдрост, т ...
501
4
4
Събуждам се. Протягащ ръце по пълнолунието. Тъмните сенки на очакванията ми хвърлят тъма в погледа ми. Нещо и някак ме кара да играя на сляпо. Винаги съм си падал по неизвестното, но съм цакал края със скрит коз. Оставям съдбата да се подсмихва. Театърът е тих, светлината – приглушена.
Опитвам се да ...
Опитвам се да ...
1629
5
14
Ти виждаш ли всички онези нюанси на зеленото? Отблясъците на Слънцето, които се отразяват в бистрото езеро. Високите върхове, които сякаш те предизвикват да ги покориш. Онези песнопения на пъстрокрилите. Листопадът от тишина...
Или и ти, точно като другите, живееш в онзи водовъртеж? Втренчен в карта ...
Или и ти, точно като другите, живееш в онзи водовъртеж? Втренчен в карта ...
1702
3
18
Беше посред нощ. Часовникът удари дванайсет. Събудих се от шум, който идваше изпод леглото. Наведох се и надникнах в гъстия полумрак с мирис на прахоляк и притаен ужас.
Човекът, който се криеше под леглото, изпищя.
"Какво се е паникьосал? – помислих си аз. – Да не би за първи път да вижда призрак?"
...
Човекът, който се криеше под леглото, изпищя.
"Какво се е паникьосал? – помислих си аз. – Да не би за първи път да вижда призрак?"
...
694
5
17
*Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна
Училището, в което работя, е на 30 км от града, но всъщност пътувам по 50 км в едната посока, защото превозвачът удължава разстоянието със специална екстра – посещаване на съседна дестинация. Човекът държи да ни запознае с аромата на селото, ка ...
Училището, в което работя, е на 30 км от града, но всъщност пътувам по 50 км в едната посока, защото превозвачът удължава разстоянието със специална екстра – посещаване на съседна дестинация. Човекът държи да ни запознае с аромата на селото, ка ...
1791
2
7
Голяма стъпка към греха, малки и тежки стъпки към изкуплението, поглеждам назад и виждам големи следи, полузаличени от вятъра и малки следи с голяма дълбочина. Продължавам да вървя, виждам хора с две лица, плитки и безцветни, вглеждам се в дълбочина и виждам дъги, преливащи се цветове, потоци и поля ...
1099
6
10
Става ми нервно.
Някъде между ""някой...може...да чуе"" и ""тук съм...за да те чуя"".
Отдавна ми е все тая за Андерсен и 'малката откачалка', която си продаде гласа заради метросексуален надут пуяк от кралско потекло.
Жива риба ми се яде! От морето! Сол да е! Пък устните - напукани.
И ако най-солено ...
Някъде между ""някой...може...да чуе"" и ""тук съм...за да те чуя"".
Отдавна ми е все тая за Андерсен и 'малката откачалка', която си продаде гласа заради метросексуален надут пуяк от кралско потекло.
Жива риба ми се яде! От морето! Сол да е! Пък устните - напукани.
И ако най-солено ...
392
2
2
Червено
Като любимата ми рокля.
Като червилото, което слагам не само, когато съм щастлива, но и когато съм тъжна.
Като маковете, които ти нарисувах.
Като онези лалета, която ми подари в щастлив момент и за двамата. ...
Като любимата ми рокля.
Като червилото, което слагам не само, когато съм щастлива, но и когато съм тъжна.
Като маковете, които ти нарисувах.
Като онези лалета, която ми подари в щастлив момент и за двамата. ...
374
Планината на всички Светове и Времена Чаншан
Беше тъмно.
В обширната пещера под самия връх на планината Чаншан змията Шуайджан, протегнала мъгляви сетива, се вслушваше в туптенето на милиарди сърца на хора и същества из необятните Светове на Книгата.
Любов и омраза, вярност и предателство, радост и ...
Беше тъмно.
В обширната пещера под самия връх на планината Чаншан змията Шуайджан, протегнала мъгляви сетива, се вслушваше в туптенето на милиарди сърца на хора и същества из необятните Светове на Книгата.
Любов и омраза, вярност и предателство, радост и ...
766
2
Ето ти една приказка:
Имало едно време една “Принцеса на Татю”, която била отгледана с правото да си мисли, че и’ се полага император за съпруг.
Но един обикновен лакей, прост и недодялан, много я харесал и я съблазнил с измама. Облякъл одеждите на императора и сложил короната му, но тези неща той о ...
Имало едно време една “Принцеса на Татю”, която била отгледана с правото да си мисли, че и’ се полага император за съпруг.
Но един обикновен лакей, прост и недодялан, много я харесал и я съблазнил с измама. Облякъл одеждите на императора и сложил короната му, но тези неща той о ...
419
1
1
J'ai peur...*
Ароматът на желанието й го обгърна, запълвайки сетивата му, замъглявайки разума му, карайки го да я направи своя тук и сега. И точно това му върна песъчинка здрав разум, колкото да отпусне леко хватката си, но без да спира да я целува. Това не можеше да направи дори точно в този момент ...
Ароматът на желанието й го обгърна, запълвайки сетивата му, замъглявайки разума му, карайки го да я направи своя тук и сега. И точно това му върна песъчинка здрав разум, колкото да отпусне леко хватката си, но без да спира да я целува. Това не можеше да направи дори точно в този момент ...
933
1
4
Константа.
Всичко, което съм искала някога се намира право пред очите ми. Е, с малко фосфени около образа, 'щото са затворени, нали... ама... виждам го.
Парестезия.
И сега как да си стана на краката, след като тялото ми отказва?
А вашите знаеха ли, че ще се родиш с такива бадемови очи или са те прав ...
Всичко, което съм искала някога се намира право пред очите ми. Е, с малко фосфени около образа, 'щото са затворени, нали... ама... виждам го.
Парестезия.
И сега как да си стана на краката, след като тялото ми отказва?
А вашите знаеха ли, че ще се родиш с такива бадемови очи или са те прав ...
499
2
4
POV Ейдриан
Измина седмица от разговора с Фийби. След като ми разказа всички онези неща, ме помоли да я върна в апартамента ѝ. Погледът й, преди да затвори вратата, не излизаше от ума ми през последните няколко дни - сякаш очакваше, че няма да ме види никога повече. Имах нужда да помисля, затова не ...
Измина седмица от разговора с Фийби. След като ми разказа всички онези неща, ме помоли да я върна в апартамента ѝ. Погледът й, преди да затвори вратата, не излизаше от ума ми през последните няколко дни - сякаш очакваше, че няма да ме види никога повече. Имах нужда да помисля, затова не ...
745
3
Трябва ти кръвта на Аполон
Върховете на пръстите му се плъзнаха по гърба й. От основата на врата чак до кръста - по цялото копринено протежение на гръбнака. Във въздуха се виеше ароматът на мед и канела от сладките, които преди малко беше извадила от фурната. Ейдриън можеше да се закълне, че, когато ...
Върховете на пръстите му се плъзнаха по гърба й. От основата на врата чак до кръста - по цялото копринено протежение на гръбнака. Във въздуха се виеше ароматът на мед и канела от сладките, които преди малко беше извадила от фурната. Ейдриън можеше да се закълне, че, когато ...
642
4
Новоросийск е приятен, но доста елементарен като град. Улици, къщи, хора – ако си в Ростов или Симферопол, все тая е. Просто град…
Е, да де – има паметници, има интересни здания, паркове, даже цяла историческа местност. Каквито има и по другите градове. При това по-интересни.
А местността е прослову ...
Е, да де – има паметници, има интересни здания, паркове, даже цяла историческа местност. Каквито има и по другите градове. При това по-интересни.
А местността е прослову ...
415
3
3
О, Господи, там стоеше връх Худ, човекът беше прав.
Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон...
Беше планина. Кон, кон беше.
Урсула Ле Гуин, Грънчарското колело на рая“
Залата за наблюдения, Спиралния ръкав ...
Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон...
Беше планина. Кон, кон беше.
Урсула Ле Гуин, Грънчарското колело на рая“
Залата за наблюдения, Спиралния ръкав ...
871
Животът е само подарък от Бога, но всеки подарък си има цена, тъй както всяка грешка носи тревога, събужда в човека инстинкт за беда. В свят като този на война и мир, на тежест и лекота, на жестокост и милосърдие, на възходи и падения, оцеляването е трудно, защото животът е просто една хубава грешка ...
480
„Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ „Какво обичаш да правиш?“, „Какви хобита имаш?“ Нелеп опит да накараш малките деца да виждат света като „големите хора“.
Малките големи хора имат навика да правят, каквото харесват, а не каквото трябва. С малко побутване и стимули се научават да бъдат подред ...
Малките големи хора имат навика да правят, каквото харесват, а не каквото трябва. С малко побутване и стимули се научават да бъдат подред ...
1025
5
5
Нарисувайте портокалова коричка. Вземете я, нарисувайте с нея лодка. Не забравяйте да нарисувате и гребла към лодката. Доплувайте до брега. Ако във водата случайно не ви се намират молив и хартия из джобовете – нарисувайте си. Молив и хартия, не джобове. Ако нямате джобове…
Из „Ръководство за самосп ...
Из „Ръководство за самосп ...
771
2
За кого се молиш като се молиш?
За кого чакаш, когато чакаш?
В какво вярваш? И вярваш ли изобщо?
Е точният въпрос.
Да обърнеш пясъчният часовник наобратно и да си простиш, ...
За кого чакаш, когато чакаш?
В какво вярваш? И вярваш ли изобщо?
Е точният въпрос.
Да обърнеш пясъчният часовник наобратно и да си простиш, ...
490
1
1
Или
НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НА ЖЕНА
- Успокой се!
- Млъкни! (все едно ѝ казваш да изсипе словесната си канонада за цял месец)
- Чакам те след 5 минути (женските 5 минути са най-разтегливото понятие) ...
НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НА ЖЕНА
- Успокой се!
- Млъкни! (все едно ѝ казваш да изсипе словесната си канонада за цял месец)
- Чакам те след 5 минути (женските 5 минути са най-разтегливото понятие) ...
814
4
32
Барман, една голяма бира...
Неми погледи. Огледална стена. Привидна разсеяност. И се питам... кога се превърнахме в двама напълно непознати, от познати все пак с някаква история...
Плачещи акации. Увехнали пролетни липи. Листопад от тишина...
Аз закусвам със захарни пръчици. Обядвам препечени какаов ...
Неми погледи. Огледална стена. Привидна разсеяност. И се питам... кога се превърнахме в двама напълно непознати, от познати все пак с някаква история...
Плачещи акации. Увехнали пролетни липи. Листопад от тишина...
Аз закусвам със захарни пръчици. Обядвам препечени какаов ...
657
4
Той й задаваше въпроси. Оправдаваше се, че не знае отговорите за тях. Тя се усети, че я провокират.
Тя го погледна дълбоко и продължително. Мълчеше тя. Не пожела да се хване в този капан. Той сви леко очи към нея. Не мигнаха и двамата. Обаче някаква сила ги завладя. Приближиха се двамата. Без да осъ ...
Тя го погледна дълбоко и продължително. Мълчеше тя. Не пожела да се хване в този капан. Той сви леко очи към нея. Не мигнаха и двамата. Обаче някаква сила ги завладя. Приближиха се двамата. Без да осъ ...
609
Избрах да живея такъв живот- живот без надяване. Защо? А защо му е на човек да се надява? Надяването често проистича от слепотата и усилва бариерите. Ако имам някаква цел, предпочитам да вярвам. Вярата е различна къща- там е топло, светло и човек може да работи, да гради. Вярата утвърждава собствени ...
809
4
Седях в тъмнината на стаята, гледайки образа му на екрана на телевизора, и плачех. Просто образът му сложен на пауза. Завинаги на 21г. Откакто го видях за първи път преди близо десет години, винаги е така. Този образ и тази песен... Толкова... негова. Сякаш не е писана за някой друг трийсет години п ...
603
1
4
Изглеждаше като изоставена, къщата на два етажа, с прозорци откъм улицата, се огряваше от петъчното майско слънце и тънеше в тишина.
Неволно една ръка се подаде леко, чу се грохот на отворен стар, мърморещ прозорец, а после минаващото тъмнокосо момиче усети уханието на кафе...И рефрен от песен...
То ...
Неволно една ръка се подаде леко, чу се грохот на отворен стар, мърморещ прозорец, а после минаващото тъмнокосо момиче усети уханието на кафе...И рефрен от песен...
То ...
330
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
