6 635 резултата
Има различни дни- слънчеви, дъждовни, дни претрупани с работа или пък изпълнени с безметежност. Не е лесно човек да си води дневник и да си прави отчет на всичко, извършено в живота...и не е нужно. Вселената си има методи. Но благодарността е онази магия, която обединява и доброто и лошото,проявено ...
  844 
Две уточнения. Към редактора - големите букви в заглавието са необходими като изразно средство. Моля, запазете ги...
Към читателите - достатъчно силни ли сме, за да имаме АЗ?
Клипче в интернет. Захванатият с белезници върху пейка в полицейския участък убиец от Казан крещи: „Аз осъзнах, че съм бог не ...
  417 
Предадох се. Просто се предадох.
Не успях да скрия чувствата си от теб.
Колкото и на думи да съм твърдяла, че не те искам. Ето сега! Дойде момента, в който ти доказах, че държа на теб. Доказах ти днес, че те обичам.
Самозалъгвах се, че ти не си моят човек. Молех се на св. "Ф.. " да се разделим. Но у ...
  667 
Смърди на лук и дома ми усмърдява,
очите здраво подлютява.
Миризмата носа ми не оставя,
а дъха ми аз не трая.
Вдишвам , ама кората на лука ...
  572 
Та споменахме за български и арменски коняк. Макар истински коняк да се получава само в региона около град Коняк, всякакви питиета ги наричат така. Даже се стига до богохулство – назовават коняк всякакви брендита. Та дори царевични производства…
Имам една бивша ученичка, замина да работи във Франция ...
  535  13 
И съм на милиметър от пропастта...
Знаеш ли? Онзи град... Местя се в пустинята. Нямам място там. Носи само думи, думи... В пустинята има палми. Има и оазиси. Малко е, но аз ценя и малкото, знаеш...
Музиката разпалва кръвта ми. Убива тъмнината в мен. Ключът сол е малинов компрес за душата ми. Вятърни ...
  673 
Измъчвам се понякога сама, защото не смея да ти споделя, че ми липсваш и, че те обичам.
А защо ли? Защото дори когато ти споделям, сам не се сещаш да ме целунеш, прегърнеш, да ми даваш ласки, да ме любиш. Аз имам голяма нужда от това.
Как да не се хвана за главата и да не се измъчвам, щом ти не се с ...
  744 
Леонард Ойлер (1707 - 1783) е най-големият гений на човечеството за всички времена. Роден е в Базел - Швейцария и умира в Санкт Петербург - Русия на 76 годишна възраст. Последните 17 години от живота си прекарва в пълна слепота, причинена му от катаракт, но още на 28 годишна възраст ослепява с дясно ...
  515 
Всичко е риск печели, риск губи.
Не знаеш каква изненада ще ти поднесе живота. Дали можеш да оцелееш ?
Щом си жив и здрав, няма начин да паднеш.
Неволята учи. Ще ти помогне да се изправиш.
  487 
Стоях зад щанда на магазина и наблюдавах през витрината преминаващите по улицата хора. Повечето мъже носеха огромни букети за любимите си жени. Четиринадесети февруари беше един от най-успешните дни в годината за нас цветарите. Камбанката над вратата звънна и се чу:
- Здравей, Роуз!
Потръпнах при зв ...
  895  16 
Глава 7, част 2
Вас на какво ви учат?
Седмица по-късно Фийби и Ейдриън разхождаха кучето в парка, когато отново прозвуча познатата мелодия. Жената отговори намръщено.
- Успокой се и ми кажи какво се е случило! ... Чакай ме, скоро ще съм при теб! Всичко ще се оправи, обещавам! - и затвори. - Малък га ...
  666 
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– Тая Мирабела пак е забравила портокала!
– Тоя път – не. Разменила им е местата за целите на сюжета.
– На кое това?
– На „преди“ и „след“. Времето е четвъртото измерение, забрави ли? ...
  550 
Когато в нощна тишина не знаеш накъде да тръгнеш, притиснат под извечната луна, ела при мен и аз ще те прегърна! Ще пея песен тихо като полъх, пръсти в косата ще заровя, с целувка ще отнема твоя дъх и без остатък в теб ще се разтворя. Ще остане само споменът за мен, като шепот на танцуващи дървета, ...
  778 
Образите се преплитат в мен. Бадемовите мъгли целуват нежно розовата зора. Ражда се онзи нюанс на залеза...
Пия чай от виолетки. Лешникови са лъчите на слънцето. Изгорели. От ароматните пръчици.
Разбрах, да. Ти си онзи, който никога не дава отговори. Само задава въпросите. Така ти харесва. Чаршафите ...
  1086 
Looking up in the sky trying to hold on all my tears falling down when the dark blue sky awakens for a burning shine.
It's all therein, every star reminding me of your eyes,
And
me realising how long has gone since my heart has been about to а beam of light ,
Rain or shine ...
  1295 
Глава 7, част 1
Не реагираш нормално...
Ейдриан повдигна брадичката ѝ с пръст, за да погледне тези невъобразимо-сини очи и каза:
- Изпий си чая и после ще те закарам вкъщи! - Фийби кимна и отстъпи назад.
В колата двамата не говореха. Мъжът я придружи до вратата и я изчака да влезе, за да се увери, ч ...
  649 
Ситен дъждец отново прокапа днес.
Топъл вятър, гали лицето ти. Помага ти да махнеш разочарованието причинени от любовта.
Дори и за кратко, дава ти повод да се усмихнеш. Подава ти ръка, за да продължиш да се бориш. Да спреш да се лутаеш в твойте мисловни дупки, че си голямата издънка в живота.
Няма и ...
  584 
Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.
(Дежурството е лек, но кръст - ...
  658 
- Тео, слизай веднага! - застанах пред колата в поза буква Ф. Много бременна с близнаци буква Ф.
- Мо'а карам! - през прозореца се показа една рошава глава. - Нищо ми ня'а. Пих само няколко бири.
- Да бе. Пък аз само съм преяла.
- Калино, дуъпни се! - изхълца Теодор. - Тря'а се прибирам. Утре съм на ...
  529 
Тъмни улички. Притихнали. Под зеленините завеси на дърветата. Под тихия паваж, който търпеливо изслушва историите ми. Под изкуствените градски слънца, топлещи ме с илюзорната си топлина. Също като...
Вървя по пътя. Все се надявам да намеря гума, която трие перманентни маркери. Да намеря онзи чадър, ...
  620 
Капчиците вода набираха скорост по дългото, тъмно гърло, за да се забавят и приплъзнат почти хипнотично по гладките извивки надолу, сливайки се с други свои сестри, събирайки енергията си и, отново спускайки се в луд бяг. Мъжът ги проследяваше с поглед, а в очите му гореше жажда, която само Тя можеш ...
  528 
Човешките закони се създават,за да се спазват ...или да се нарушават. Явно и тайно Нарушителите се санкционират, но много пъти остават ненаказани. Задавала съм си често въпроса- защо е така?Но получих отговор едва когато разбрах,че над тия човешки закони стоят други- изконни и вечни, които се нарича ...
  434 
Пропускай думите ми. Аз съм щастлив в лудостта си!
Ще ме галиш със слова. Ще се интересуваш от мен. Ще ме търсиш. Ще ме ухажваш, ще ми правиш услуга. Ще ме караш да се чувствам Господар.
Тичай... преди да е станало късно. Докато съм още нова тръпка в живота ти. Докато не обсебя свободното ти време. ...
  751 
В стъкленица светиш.
Блестиш красиво.
Поривът на нежният ветрец, те кара игриво да се движиш наляво-надясно. Обаче не изгасваш.
Изпълваш ми душата с радост и покой.
Когато те гледам- изгасваш всяка тревога вътре в мен. ...
  567 
Кърджали, Свят Миден, наши дни
– Обаче ако не спрете да дърдорите и не минете към действие, Белинда никога няма да се роди. Така че, приключвайте с приказките и пристъпвайте към съществената част, нямате време!
Мирабела се замисли: имаше нещо, което беше пропуснала, какво?
– Не можеш да си представи ...
  701 
Събуждам се...
Разстроено пиано. Стара, позната мелодия. Кървящи сълзи върху бяло-черните клавиши. Меланхолията се разхожда като аристократка из стаята. Мухълът дебне като контрольор. Дори кактусът вехне от тази мелодия. Тъгата се е пропила навсякъде. Из цялата къща.
И дочувам тази тъжна мелодия. Ко ...
  1296 
- Нокту! Нокту!
Думата се носеше по улиците на столицата като шепот на десетки безлики гласове. Причината за вълнението на хората беше появилият се през нощта на площада знак - закачен на таблото за обяви, голям, бял лист с рисунка на пеперуда Сатурния. Това означаваше само едно: в най-скоро време н ...
  1040  11 
Открехвам завесата на миналото...
Реките, пресъхнали от сълзите ми. Камъните, рушащи се от тишината. Нестабилни основи. Подпочвени води. И тръни...
Аз и ти. Тичаме боси по обгорелите полета на нашето неизживяно. Стъпалата ни кървят от пепелта. В нея винаги откриваме по някое въгленче. И двамата знае ...
  1256 
Горещи оранжеви залези и летен бриз. Отдалеч нагарча морска сол. Късни нощи, разнасящи аромата на сладникави портокали. Атмосферата – унасяща в желания, предразполагаща за още. Решила си да целуваш по онзи нежен, но настоятелен женски начин. Да докосваш като перо. Да намигваш бавно, наслаждавайки се ...
  709 
Ти беше онази висока липа, за която винаги съм мечтала. Аз бях пчелата, която се опитваше да достигне до твоите бледожълти цветове. Пребродих много острови. Преплувах много океани. Давех се в хиляди рифове. И падах от стотици върхове. Не те достигнах...
Твоята усмивка винаги беше от другата страна н ...
  586 
Глава 6, част 2
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...
  683 
Трябваше ми юридически човек. Потърсих. Край голямата сграда на съда са леговищата на юристите.
Оскубана перушина пред пещерите на нотариусите, купища кокали пред адвокатските, мърдащи още мръвки пред прокурорските…
И чакащи мазохисти-самоубийци, избиращи си съдбата като мен…
хххх
Писна ми от въпиющ ...
  387  10 
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...
  706 
Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите. Атанас Далчев
След дълги години в изгнание се завърнах отново към нея - моята стара наследствена къща. Потънала в зеленина, тя стоеше спокойна и притихнала в тучната и р ...
  1174  19 
Като безмълвна и безгласна буква се чувствал.
Нямал желанието да говори. Нямал силите да се усмихне.
Сякаш времето е спряло.
Той бавно се свлече на стола и просто седи мълчи.
Погледът седи на едно място. Дишаше често, тежко. ...
  550 
Тъмно през нощта,
отворих аз вратата.
Между пръстите си държа цигара.
Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.
Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта.
  553 
Наднича изгревът. Обикаляш секундите по чашата кафе. На девет преки съм – резюмирам, та да ти покажа нюансите в половин цигара. Викаш събитията на деня. Трите карти на ежедневието. Разлети чаши и рицар без броня. Пречупени и тъжни рози. А смея ли да я опиша? Ти вече я позна. Такава хубава, рееща се ...
  1052 
Ако искаш другите да са щастливи, практикувай състрадание. Ако искаш ти да си щастлив, практикувай състрадание.
Далай Лама
Няма истина там, където няма любов.
Ал. Пушкин
Остров Кефалония, Свят Гама, 16-ти век ...
  659 
Утрото беше навъсено, с тъмни облаци и докато вървеше към гарата едри дъждовни капки закапаха по земята. Влачеше куфара и беше така вглъбена в мислите си, че едва когато влезе в чакалнята усети, че косата й е мокра. Купи си билет и едно какао и докато топлеше пръстите си в чашата се сети за думите м ...
  603 
Връщам се. В онази вечер, когато тишината почти те буди. А ти едва улавяш нишките на монолозите си. Почти забравяш къде си и какво се случва. А утрото е близко, само на три часа път... тъкмо ще измислиш как да разплетеш и да си тръгнеш...
Едва прошепвам мислите си пред вратата ти. Емоциите почти тре ...
  612 
Предложения
: ??:??