2 790 резултата
Нещо в храстите изшумоля, Алекс се обърна изплашено.
- Но това е просто трева, това е просто трева – дочу един глас да напява.
- Какво по... – в момента в който се опита да изрече думата се обърна и нещо го халоса по главата.
- Здравей приятелю – обади се един забравен глас – отдавна не сме се вижда ...
- Но това е просто трева, това е просто трева – дочу един глас да напява.
- Какво по... – в момента в който се опита да изрече думата се обърна и нещо го халоса по главата.
- Здравей приятелю – обади се един забравен глас – отдавна не сме се вижда ...
1048
1
1
Това което уплаши конете, не беше огромната яма водеща към земните недра, а ярката бяла светлина извираща от нея. Образуваше се масивна колона пронизваща облаците. Нищо подобно не се бе случвало до сега. Конниците едва успяваха да удържат животните.
(в същото време)
Лъчите навлизащи през прозореца н ...
(в същото време)
Лъчите навлизащи през прозореца н ...
592
Пилотът на товарния кораб ZF-7 усещаше, че нещо не е наред, но не можеше да събере достатъчно телепатична сила, за да разбере къде е проблемът. Членовете на екипажа съответно не реагираха на мисловните му послания. Освен това, по някакъв странен, необясним за него начин, изведнъж бе загубил споменит ...
766
1
След като се настани на шофьорската седалка, Денис се загледа в емблемата, изобразена на волана – незнайно защо му напомняше на комбинация от три пръста с преобладаващ среден.
– Каква марка е това чудо? – попита той русата продавачка, която се бе подпряла с лакти на покрива така, че блузката й стоеш ...
– Каква марка е това чудо? – попита той русата продавачка, която се бе подпряла с лакти на покрива така, че блузката й стоеш ...
1605
3
4
Вървеше леко прегърбен, придържайки с двете си ръце яката, която скриваше почти цялата му глава. Вятърът периодично се усилваше и едрите капки дъжд безмилостно удряха откритата част от лицето. Бурята сякаш се опитваше да смаже упоритата дребна фигура, която устояваше на гнева на природата.
Деляха го ...
Деляха го ...
831
Там, където се ражда дъгата...
На самата граница между земята и небето, по полето, застлано с дантела от нежно зелена, мека като коприна, трева, се полюшват от лекия полъх на вятъра невиждани в други светове цветя-души, които при живе са били ветрила.
Тук няма зими и студени, пронизващи ветрове, не ...
На самата граница между земята и небето, по полето, застлано с дантела от нежно зелена, мека като коприна, трева, се полюшват от лекия полъх на вятъра невиждани в други светове цветя-души, които при живе са били ветрила.
Тук няма зими и студени, пронизващи ветрове, не ...
1700
1
3
Бръмбарът отскочи, издаде нещо много близко до писък и се вцепени. След секунди краченцата му отново затракаха към сълзата. Този път я приближи бавно, заобиколи я от другата страна и отново се опита да я захапе. Чу се съскащ звук и от устата му излезе пара, сякаш капка вода е паднала върху нагорещен ...
766
3
2
Глава 8
20.06.145 г.
„Животът е толкова самотен без нея. Любовта ми беше невъзможна според тях - великите господари на Рая. Ангелите управляваха света, след като Бог изчезна. Аз бях един от ангелите, които го търсихме. Но тогава нещо се обърка. Първата вещица от рода Стъкфорт – Дея Стъкфорт. Тя повд ...
20.06.145 г.
„Животът е толкова самотен без нея. Любовта ми беше невъзможна според тях - великите господари на Рая. Ангелите управляваха света, след като Бог изчезна. Аз бях един от ангелите, които го търсихме. Но тогава нещо се обърка. Първата вещица от рода Стъкфорт – Дея Стъкфорт. Тя повд ...
746
Изисквания за герой:
Първо — героят трябва да притежава здраво тяло, калено в множество битки — напълно задължително.
Второ — героят винаги трябва да мисли първо за другите, да брани слабите и онеправданите — желателно.
Трето — героят трябва да притежава ум, остър като бръснач — не е обезателно.
* * * ...
Първо — героят трябва да притежава здраво тяло, калено в множество битки — напълно задължително.
Второ — героят винаги трябва да мисли първо за другите, да брани слабите и онеправданите — желателно.
Трето — героят трябва да притежава ум, остър като бръснач — не е обезателно.
* * * ...
1028
1
Глава 7
Видях я. Измъчена и плачеща постоянно. Мия. Красива, не чак толкова, но величествена - като никоя друга. Руса коса, мека като коприна. Очите ù зелени, дълбоки, чакащи за спасение. Тя вървеше, оглеждайки за изход. Бялата и рокля бе покрита с капки кръв. Разтреперих се, тръпки полазиха по цяло ...
Видях я. Измъчена и плачеща постоянно. Мия. Красива, не чак толкова, но величествена - като никоя друга. Руса коса, мека като коприна. Очите ù зелени, дълбоки, чакащи за спасение. Тя вървеше, оглеждайки за изход. Бялата и рокля бе покрита с капки кръв. Разтреперих се, тръпки полазиха по цяло ...
661
„Той дойде през нощта, затваряйки вратата след себе си тихо, като шепот. Мина през стаята на пръсти, босите му крака потънаха в грубите нишки на килима, леки и безшумни. До леглото той спря, гледайки спящият човек.“
Залата беше пълна. Гласовете на насъбралата се тълпа се смесваха и извисяваха, превр ...
Залата беше пълна. Гласовете на насъбралата се тълпа се смесваха и извисяваха, превр ...
1523
1
3
Откъм сгушеното между две офис сгради павилионче се носеше миризма на скара и пържени картофки. Възпълната продавачка се усмихваше с половин уста на клиентите, докато сръчно обръщаше пържолите и кюфтетата. Бялата ù престилка беше опръскана с мазнина и отчаяно се нуждаеше от пране.
Патрик Нолан бе св ...
Патрик Нолан бе св ...
647
6
Глава 6
- Хей, Аби.. ъм аз разбрах за Мия! – погледнах Кат.
- И?
- Ако искаш да помогна с нещо.
- Не, не. Кат, повярвай ми, искам да ми помогнеш, но не искам да те въвличам в това. – оставих книгата, която ми даде Кат. ...
- Хей, Аби.. ъм аз разбрах за Мия! – погледнах Кат.
- И?
- Ако искаш да помогна с нещо.
- Не, не. Кат, повярвай ми, искам да ми помогнеш, но не искам да те въвличам в това. – оставих книгата, която ми даде Кат. ...
662
Главоболието ми се беше засилило отново, шофирах вече три или четири часа. Налагаше се да карам бавно, защото пътят бе осеян с дупки. Умората ме застигаше, но знаех, че не трябва да спирам, защото ако не стигнех в селото през деня, най-вероятно нямаше да открия къщата. Не бях идвал доста време, дори ...
1030
1
3
Беше обсебена от страх. Струваше и се, че всеки я дебне с намерението да и стори нещо лошо. Изпитваше ужас от кучето на съседа, уличните котки, които се мотаеха до препълнените контейнери, от вирусите и микробите предизвикващи пандемии в близкия изток, от просяците протягащи ръце за милостиня, прост ...
819
Поздрави от Лизи /2 част/
ЛАРДИЯ
Аз съм Лизи. Поне така пише в кръщелното ми. Пак там, ако съм се научила да смятам, пише че вече съм на 35. Ако вярвам на себе си още съм на 15, но това е друга тема. Като дете си мислех, че успявам да сбъдвам приказките, да ги превръщам в реалност, а като пораснах – ...
ЛАРДИЯ
Аз съм Лизи. Поне така пише в кръщелното ми. Пак там, ако съм се научила да смятам, пише че вече съм на 35. Ако вярвам на себе си още съм на 15, но това е друга тема. Като дете си мислех, че успявам да сбъдвам приказките, да ги превръщам в реалност, а като пораснах – ...
517
1
Глава 5
Събудих се в много добре позната стая. Бях в ранчото на Кат. Поогледах наоколо. Всички драсканици по стените бяха добре запазени, играчките бяха разхвърляни. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато хванах дръжката на вратата, си спомних светлината... болката... всичко. Отворих вра ...
Събудих се в много добре позната стая. Бях в ранчото на Кат. Поогледах наоколо. Всички драсканици по стените бяха добре запазени, играчките бяха разхвърляни. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато хванах дръжката на вратата, си спомних светлината... болката... всичко. Отворих вра ...
619
1
Закусвахме в кухнята, както всяка една друга сутрин. Сякаш нищо не се бе случило. Мама приготвяше палачинки, а моя старец четеше вестникът докато си пиеше кафето. Бях седнал точно срещу него и го наблюдавах внимателно. Имах чувството че нещо не е наред. Цялата тази история с объркания полет и пратен ...
836
Мама затвори телефона. Очите й отново се пълнеха със сълзи, новините не бяха добри. Тя седна на стола срещу мен, хвана ме за ръцете и се опита да не рухне напълно.
–Нищо! Изпарил се е. Не мога да повярвам. Какво ли се е случило с него? Надявам се че поне е жив…- не успя да продължи, очевидно само ми ...
–Нищо! Изпарил се е. Не мога да повярвам. Какво ли се е случило с него? Надявам се че поне е жив…- не успя да продължи, очевидно само ми ...
776
3
Глава 4
Станах. Забързах към гаража. Запалих колата и се запътих към скалата, която брат ми показа. Пътувах 20-30 минути и пристигнах. Паркирах колата и слязох. Извадих телефона, за да видя часа. Беше 18:10. Качих се на стръмната скала.
Седях сама върху студената скала и гледах залязващото слънце. Г ...
Станах. Забързах към гаража. Запалих колата и се запътих към скалата, която брат ми показа. Пътувах 20-30 минути и пристигнах. Паркирах колата и слязох. Извадих телефона, за да видя часа. Беше 18:10. Качих се на стръмната скала.
Седях сама върху студената скала и гледах залязващото слънце. Г ...
1020
Вече бях под завивките, когато отвън се чу някакъв шум. Не ми отне много време да осъзная че някой удря по прозореца ми. За секунда изтръпнах, все пак стаята ми беше на втория етаж. Единствения начин да се стигне до прозореца ми е, ако се покатериш по големия бор, който в момента хвърляше заплашител ...
937
1
3
Глава 3
Събудих се. Бях в моята стая. Беше сряда сутринта. Закъснявах за училище, но нямаше да ми е за първи път. Честно, в момента въобще не ми пукаше. Умирах от глад. Слязох в кухнята. Нещо липсваше. Да, Пийт го нямаше!
- Пийт! Пийт? –изкрещях.
„Нямаше го. Къде беше? Защо си бе отишъл? Аз ли го об ...
Събудих се. Бях в моята стая. Беше сряда сутринта. Закъснявах за училище, но нямаше да ми е за първи път. Честно, в момента въобще не ми пукаше. Умирах от глад. Слязох в кухнята. Нещо липсваше. Да, Пийт го нямаше!
- Пийт! Пийт? –изкрещях.
„Нямаше го. Къде беше? Защо си бе отишъл? Аз ли го об ...
1322
Глава 2
- Моля? – направих се на чатната.
- Пак ще повторя! Какво правиш тук?
- Аз... ъъ... просто исках да проверя дали всичко е наред – Стана ми адски неудобно. Той смъкна погледа си надолу по тялото ми.
Сетих се, че съм с тази... къса нощничка и ми стана още по-неудобно. Щях да го попитам за рана ...
- Моля? – направих се на чатната.
- Пак ще повторя! Какво правиш тук?
- Аз... ъъ... просто исках да проверя дали всичко е наред – Стана ми адски неудобно. Той смъкна погледа си надолу по тялото ми.
Сетих се, че съм с тази... къса нощничка и ми стана още по-неудобно. Щях да го попитам за рана ...
1037
1
Глава 1
Можех да почувствам болката му. Чувствах го, сякаш бяхме едно цяло. Затаила дъх, гледах как жадно се бори със смъртта. Цялата кръв по него, стичаща се от гърба, целият огън в това крехко тяло, изведнъж избухна. За един миг всичко замря. Той престана да се бори. Свикнала да губя хората, към к ...
Можех да почувствам болката му. Чувствах го, сякаш бяхме едно цяло. Затаила дъх, гледах как жадно се бори със смъртта. Цялата кръв по него, стичаща се от гърба, целият огън в това крехко тяло, изведнъж избухна. За един миг всичко замря. Той престана да се бори. Свикнала да губя хората, към к ...
1197
В НАЧАЛОТО
- Аби? Ставай време е за училище. – събудих се от целувката на мама.
- Още 5 минути, мамо...!
- Хайде, мила. – издърпа ме от леглото.
Бях вече на крак, когато големия ми брат - Джош, влезе в стаята ми. Беше облечен с широката си сива тениска с латински надпис и широки дънки. Косата му беш ...
- Аби? Ставай време е за училище. – събудих се от целувката на мама.
- Още 5 минути, мамо...!
- Хайде, мила. – издърпа ме от леглото.
Бях вече на крак, когато големия ми брат - Джош, влезе в стаята ми. Беше облечен с широката си сива тениска с латински надпис и широки дънки. Косата му беш ...
926
1
4
Смяната свършваше доста късно, а аз още не бях свикнал да се прибирам до вкъщи по тъмно. Тази нова работа не ми допадаше, но след като ме пуснаха от полицията нямах избор освен да я приема. Иначе банката щеше да ми вземе дома и оставах на улицата. Последните дни ми се налагаше да ходя пеша, защото б ...
875
3
“No one ever has returned from the darkness!” asserted Hallr. The lumberjack’s eyes gazed indifferently at the men in the hall.
Eadweard entered the room unnoticed. A couple of torches were lit at the far corners of the hall, throwing languid shadows onto the ground and the walls. His father was str ...
Eadweard entered the room unnoticed. A couple of torches were lit at the far corners of the hall, throwing languid shadows onto the ground and the walls. His father was str ...
2179
Денят обещаваше да бъде хубав. Слънцето надничаше над хоризонта, галейки с лъчите си спокойното море и пясъчната ивица пред хотел „Жана”. Средиземноморският циклон, който три дена бе носил дъждове, през нощта се бе изтеглил на изток и клиентите на хотела най-сетне щяха да имат възможност да се попек ...
543
1
– Трудно ми е да повярвам, че вашата компания може да направи така, че да живея 120 години – подхвърли стройният шейсет и пет годишен Люк Джерард и се загледа съсредоточено в седящия пред него лекар. Лекарят беше невзрачен, с миша физиономия и блещукащи от алчност очи.
– По принцип бихме могли да ви ...
– По принцип бихме могли да ви ...
615
2
1
It was that time of the night when the flames in the fireplace were most delightful, when the milk and the cookies were most delicious, and when Granny’s fairy tales were most enchanting. It was that time before bedtime when the children’s imagination was ready to venture in the farthest and most fa ...
2181
Момчето прескачаше останките от човешки тела, разпръснати по прашната улица „Майка Тереза“, здраво стиснал ръката на Индира, пренебрегвайки жвакащите звуци, настъпвайки меко разлагащо се месо.
Малката колиба, в която се скриха, миришеше на старо и гнило, но с тази смрад Елиаш бе свикнал от десетгоди ...
Малката колиба, в която се скриха, миришеше на старо и гнило, но с тази смрад Елиаш бе свикнал от десетгоди ...
1260
1
1
Глава първа
Кателия стоеше кротко на една от скалите, на скалистия бряг. Остров Бермуда тънеше в мрак. Бе настъпила нощта и по този начин скриваше същността на Кателия, както на острова. Скриваше буйните й, кестеняви къдрави коси, искрящите й очи сякаш живо злато се скатаваше там, смръщено изражение ...
Кателия стоеше кротко на една от скалите, на скалистия бряг. Остров Бермуда тънеше в мрак. Бе настъпила нощта и по този начин скриваше същността на Кателия, както на острова. Скриваше буйните й, кестеняви къдрави коси, искрящите й очи сякаш живо злато се скатаваше там, смръщено изражение ...
549
1
Somnium*
Пролог
Родена на изолиран остров, там където всеки от външния свят попада и бива убит в случай, че си отвори устата за нас, ме наричаха Кателия.
Хората наричаха това смъртоносно- за тях- място „Бермудския Триъгълник“. Това място беше вълшебно, магията беше жива. Притежавахме способности, за ...
Пролог
Родена на изолиран остров, там където всеки от външния свят попада и бива убит в случай, че си отвори устата за нас, ме наричаха Кателия.
Хората наричаха това смъртоносно- за тях- място „Бермудския Триъгълник“. Това място беше вълшебно, магията беше жива. Притежавахме способности, за ...
538
2
— Тихо, проклетии! Днес съм в настроение и ще ви разкажа приказка:
Някога, много отдавна, страшният Хадес се влюбил. С хитрост подмамил младата и стройна Персефона, отворил земята под краката ѝ, а в подземното царство я взел за жена. Деметра, демек новата му тъща и богиня на плодородието, потънала в ...
Някога, много отдавна, страшният Хадес се влюбил. С хитрост подмамил младата и стройна Персефона, отворил земята под краката ѝ, а в подземното царство я взел за жена. Деметра, демек новата му тъща и богиня на плодородието, потънала в ...
1158
4
Венера от планетата Любов
Мартин натисна несигурно топчестата дръжка на входната врата, леко я завъртя и след охтичавото изскърцване на пантите се озова в тесния партер. Зашари с поглед по надписите на пощенските кутии и съзирайки красиво изписаното с калиграфски почерк “ Агенция за сбъдване на мечт ...
Мартин натисна несигурно топчестата дръжка на входната врата, леко я завъртя и след охтичавото изскърцване на пантите се озова в тесния партер. Зашари с поглед по надписите на пощенските кутии и съзирайки красиво изписаното с калиграфски почерк “ Агенция за сбъдване на мечт ...
932
1
В някое си царство, в някое си государство, живели мъж с жена. Дълги години нямали деца, но като по чудо на преклонна възраст се сдобили със здрав и силен син. Кръстили го те: Ерлан.
Времето минавало и Ерлан расъл снажен и напет, но ни една девойка в селото не хващала окото му, докато един ден не пр ...
Времето минавало и Ерлан расъл снажен и напет, но ни една девойка в селото не хващала окото му, докато един ден не пр ...
927
1
Първото ми посещение в Окования град беше преди три години, и от тогава кракът ми не е стъпвал там. И макар да съм посещавал много прокълнати и забравени от Златното око градове, този беше най-ужасяващия и непонятен за мен.
Попаднах там в година 778-ма от Третия цикъл на Златното око. Потова време с ...
Попаднах там в година 778-ма от Третия цикъл на Златното око. Потова време с ...
698
1
Не бързах да отварям очите си, защото знаех че ако го направя отново ще се сблъскам с познатият свят. За мен това беше също толкова мъчително, колкото и кошмарите, измъчващи ме всяка нощ.
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...
1857
1
3
Чух сирената…
Оставих сатъра настрана и се загледах през прозореца. Слънцето бавно и сънливо се прибираше под водата, уморено от тежкия ден. Скоро щях да го последвам. Може би постъпвах като страхливец, но си е мое право.
За да не ме съдите предварително, нека се опитам да обясня.
Татко работеше кат ...
Оставих сатъра настрана и се загледах през прозореца. Слънцето бавно и сънливо се прибираше под водата, уморено от тежкия ден. Скоро щях да го последвам. Може би постъпвах като страхливец, но си е мое право.
За да не ме съдите предварително, нека се опитам да обясня.
Татко работеше кат ...
1129
2
8
Тази сутрин се събудих в стар и износен джоб. Направо се ужасих от малката дупка, през която ако не се бях залепила за дъвката, можех да падна всеки момент.
Представях си как падам надолу, отчаяно опитвайки се да се хвана за космите на крака и накрая пропадам в чорапа. А ако ходи бос? Направо ще ме ...
Представях си как падам надолу, отчаяно опитвайки се да се хвана за космите на крака и накрая пропадам в чорапа. А ако ходи бос? Направо ще ме ...
690
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
