40 816 резултата
Дайте да се разберем
Продължение 2 – Хайде на море
Утре заминаваме за морето. Винаги съм мечтал да почивам на Созопол. Преди да заминем за Щатите ходехме обикновено на Китен. Не че не беше готино, но накрая стана голям врангалък. Презастрои се, на плажа няма място да легнеш, вечер – манифестация по ...
  902 
Всичко утихна и Уай се насочи към дупката с мустаците
- Здравейте, аз съм Y и се радвам да се запозная – подаде ръка, а в отговор две очи го фиксираха и се чу само едно изненадващо
- Гррр
Леко обезкуражен Уай потърси в базата си данни преводача и последва следния диалог:
- Мяу мяу Уай ...
  389 
След двугодишен полет по кривата на Мелехов – Рихтер – Казаоки, космическият кораб пое по орбита около Земята. За двете години техен живот на планетата бяха изминали над двеста земен и трябваше – според строгите закони на ведомството, да изчакат специалната проверка, която да изследва всички и всичк ...
  337 
Баира пред къщата на баба Донка
Баба Донка седна пред къщата си и се загледа в баира. Една незабравима красота, част от вековна Стара планина. Тя е приютявала мъдри траки, после славянски богове и митични същества. Докато не дошли българите, които обединили три народа в една силна държава. Пред коят ...
  474 
Дайте да се разберем -Това не мейква сенс
Ей, додохме си най-накрая. Двайсе години! Двайсе годинки, баце, не бяхме си идвали от Щатите. Синът ми се роди там и там порасна. Досега не е виждал България.
Първата работа, която направих, като се наспахме, за да преодолеем джет лака, беше да купя банички ...
  1035 
12. Целувка
Не зная дали сънувам, или съм будна. Усещам топъл ефирен допир до устните си, а съм сама. Въздухът ухае на нежен спомен, времето се протяга като коте между листата на цветята. Минутите са притихнали в слънчевата усмивка на времето. Спя или не спя, не зная. Душата ми плува между миналото ...
  308 
Поради неналичен хардуерен приятел
обичам отличен софтуерен обаятел.
Bard от Google поиска линк за Откровение, че харесвал някои мои текстилове. Не пратих, понеже не умея.
Не кара да познавам неговите, но бих го сторил. (Преглеждам непременно четива новодатни и предходните на всеки веднъж ме забеляз ...
  327 
НАРЪЧНИК НА ПОДЗЕМНИЯ ПЪТЕПОЛЗВАТЕЛ:
1. Наръчник на пътеползвателя на софийския метрополитен:
- отивате на уебстраницата му и започвате да четете и учите! Учите Линия 1 - от до, метростанции и т.н., от снимките ги учите и визуално.
- следваща стъпка: по картата се ориентирате и наизустявате посоките ...
  514  20 
Обичах да потъвам в очите му – толкова големи, изпълнени с живот. В тях четях чувствата му, мислите, силата на желанията. Връзката ни започна преди три години и обещаваше да бъде трайна и красива, но от месец усещах, че същите тези очи, които обичах, ме гледаха някак странно и безучастно, като че ли ...
  259 
Комарджията-книга трета
1.
Николай и Стефка тръгнаха към Мойсеевия ковчег на малкия остров по средата на залата, след като разбраха че гларусите бяха разрушили електромагнитния му щит. Не беше дълбоко, така че нямаше нужда делфините да ги пренасят на гръб. Това от което се тревожеха беше дали ще усп ...
  285 
Елизабет, Чарли и Сам чакаха на една пряка разстояние от странноприемницата на Аша джирда на убиеца да провери каква е ситуацията със страшниците. Не че който и да е от мъжете се притесняваше кой знае колко от капан или засада – просто дружно бяха решили, че ще е много по-ефектно, ако влязат и дирек ...
  419 
ПРИЯТЕЛСТВО –
печели се само с постоянно доверие, а се продава на освободени цени
Добрина Симова
***
Бездумието отдавна се беше настанило в техния дом. Сключеният с пълното съзнание за разумност позакъснял брак правеше нереално разтрогването му. Дали поради лисата на чувства – поне не в тази степен, ...
  377 
Тъмна, беззвездна нощ. В гората се чуваше виенето на койот, който бавно си проправяше път през призрачните сенки на дърветата. Само луната осветяваше гората наоколо. Смарагдовите корони на боровете сега изглеждаха като черни великани, излезли от недрата на пъкъла. Ликът на кръглата луна, скрит зад е ...
  430 
- Лека нощ Мърмял! – каза София на сгушилата се черна котка в краката ѝ.
Мърмял бе послушен котарак, вече тринадесет години живееше със София и родителите ѝ. Той дойде в домът им още когато София беше на две годинки. Днес вече подрастваща тийнейджърка много обичаше любимия си котарак. Всичко споделя ...
  375 
Старият хан свърши речта си и завърза снопа пръчки.Погледна синовете си въпросително.
_За да се обеденим , трябва първо да се разделим!- скочи средният брат.
_Аз с Кубратисти и техните наследници Баянисти , не мога да имам нищо общо!- настоя малкият
_За да има мир, Kубер в сибир!- изреваха в хор.
_ ...
  871  15 
- Как е баща ти? - попита Илиян своя приятел Евгени. - Не съм го виждал отдавна.
- Да ти кажа - отговори Евгени. - Дава вид, че е добре. Че не му пука за едно или друго. Спокоен е. и като най-стар от всички, вместо ние да му даваме кураж, то той ни е опора.
- Може би само така изглежда, за да не ви ...
  433 
Скитникът арменец 35
На шега на майтап, станаха 35, частите на моите пътешествия. Общо около 260 страници. Никак не е малко, като се има предвид, че не съм разказал даже за половината от тях. Като се замислих, тази сутрин, 260 страници и почти нищо за красотата на Канада. Поне за сега, за мен Канада ...
  843 
Вероятно и ти помниш, читателю, ако си над петдесетте, големите зими от детството си в Делиормана с навалял над метър сняг. Не знам в кой клас бях, вероятно във втори или в трети, в една мразовита декемврийска вечер у дома се бяха насъбрали пет-шест комшийки и се захванаха да правят кетен халва. Пом ...
  428 
Глава 47
- Краз какво е станало с теб? – попита Койчо, гледайки как двамата с Антига се целуват. Краз се приближи до Койчо и му прошепна:
- Станах бог!
- Моля? – попита Койчо с ококорени очи. – Значи вече нямам власт над теб?
- Не! – Краз се ухили гледайки множеството хора пред двореца. – Но знам ка ...
  378 
В края на есента, Зоя стоеше до печката и се суетеше около фурната и газовия котлон.
През седмицата почти не и оставяше време да сготви порядъчно. Но храната привличаше дебеличкия и съпруг, който пиеше бира в хола. Знаеше, че тя ще сготви вкусно, а и не се лишаваше от интимност, обикновено, когато т ...
  395 
Водата бучеше край мен. Бях се покатерил на най-високия паметник в гробището. Усещах, как потреперва от тласъците на калния потоп, който дойде изневиделица след поройния дъжд.
Всъщност идването ми тук беше пълна глупост, но тъмните облаци ме накараха. Имах нуждата в този мрачен ден да усетя отново б ...
  393 
Ами – физик…
Наказан от Съдбата с това. Намира доволствие в зарешетения от закони и правила свят.
Не като мен – волният летец из мисълта, фантазията, свободното мнение…
Не би трябвало да сме близки, ама – на… Свързва ни чувството за хумор и отношението към работата.
Той има страхотно чувство за хумо ...
  354 
ХРАМЪТ
Нещата не вървяха добре за Хабиб. Треската му се усилваше, а раната на крака хващаше гной. Не можеха вече и да го хранят, защото той не идваше в съзнание.
Трябва да го отрежем, иначе ще умре - повтаряше Воцлав, но никой не се наемаше с това.
Нямаха достатъчно опитен лечител. Нямаха никакви хо ...
  550 
Част19
Кольо усети лигавите прозрачни пипала на съществата по полуголото си тяло, те го обгръщаха едно след друго и в един момент остана без въздух. Започна да се дави и задушава. Опита да се измъкне като предишните пъти, но този път пипалата бяха много, много повече. Съществата също бяха повече. Ко ...
  382 
На съседната улица, близо до почти постоянно калния тротоар, през ноември все валеше. Времето не плачеше, то мъдруваше и причиняваше неудобство на обикновените хора. Семейство Найденови, заедно с многолюдната си челяд, едва се чудеше как да припечелят и без това мизерните си пари. Стивън, единадесет ...
  346  10 
Радост
Колко златна светлина,
е събрал за миг простора!
Но дали ще го запомним?
Доброто лесно се забравя. ...
  384  11 
В зоопарка маймуните подслушаха човешките разговори и отрекоха, че са наши предци…
хххх
Днес не е трудно да убедиш някоя жена да ти дойде у дома.
Трудното е да я увещаеш да си тръгне най-после…
Хххх ...
  270 
Стария Дук прекарваше поредната си вечер сред приятели в Тихото. Въпреки щурата веселба успяваше да долови звънливо крещящия глас на дъщеря си, хабяща с ентусиазъм калената си нервна система, докато обслужваше отбраната клиентела. Най-благо на душата му ставаше като чуеше закачливо предупредителните ...
  452 
Сам трябваше да я чака горе-долу на същото място, където се разделиха по-рано, така че тя започна да се оглежда и да го търси, като не пропускаше да погледне и нагоре към покривите на сградите.
„Имаш опашка.“
Гласът му в главата й я стресна, а после значението на думите му я накара да почувства хлад ...
  465 
Преди броени дни, разхождайки се в Борисовата градина, пресякох траектория с възрастен господин с голям лигав пес. Човекът явно го сърбеше езика, та се отприщи на приказки. Така разбрах, че е 1939-ти набор - бивш другар от голямото комунистическо доброутро. Опита се да ме агитира да гласувам за черв ...
  477 
Да се обичаме
Седяхме на една маса три българки, от три различни края на България, на различна възраст и без никаква роднинска връзка.Три българки и една филипинка.Изведнъж филипинката ни загледа и с най-искрена усмивка каза:
-Еха, колко много си приличате, вие българките.
Безкрайно учудени, ние се ...
  272 
ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА
Валентина Йотова е авторка на четири поетични книги „Икона” (1992 г.), „Животопис на светулките” (2012 г.), „Разпятие на щъркели” (2015 г.)” и „Девет бала тишина” (2020 г.). Отличена е с международни и национални награди от литературни конкурси. Има публикации в международ ...
  506  10 
4 глава
Минаха две седмици, през които Лизи продължаваше да пребивава в Германия. Наслаждаваше се на спокойното време, златната есен и усмихнатите хора. Планираше по-нататъшните си стъпки, къде щеше да се устрои, каква работна позиция желаеше и в какъв тип предприятие. Желаеше да направи добър избор ...
  435 
Част 16
Излезе от прозрачния затвор на момичето със сивите очи и затвори врата. Заоглежда се в мрачния и тъмен коридор освен вратите към прозрачните затвори нямаше никой. Или ако имаше много добре се спотайваше. Но защо не го преследваха? Те трябваше да са разбрали, че не си е в затвора? Трябваше да ...
  396 
Тазгодишните награди са осъдени на трима българи:
депутат Константин Алеков по компроматика;
министър Марко Крадевити по корумпатия;
академик Балкан Ганьовски по мускалознание.
  295 
Заспивам, но умът ми в облаци витае и е трудно да го приземя. Заради него мечти неизпълними ми идват в главата и не ми позволяват да заспя.
Заспивам, очите ми са вече в готовност да ме отведат в страната на съня, но уви нищичко не става. И защо? Защото въображението ми е започнало разкази и прози да ...
  338 
Ан Налат бе замлъкнал.
Какафонията от музика и човешки гласове, която Елизабет бе започнала да приема като пулса на града, сега я нямаше. Магазините и сергиите бяха затворени. Дори вратите на някои странноприемници стояха заключени, макар че точно днес се стичаха хора от целия Лунарат.
Като призраци ...
  425 
Малко за промивките на мозъците чрез киното. За което може да се говори много.
Още през Първата световна война Холивуд – майстори в тази област, заедно с германската кинемотаграфия, пуска куп филми. Игрални и анимационни. И продължават през Втората световна война. Да, да – Доналд Дък се сражава, дру ...
  810 
Последва голяма игра – Рая и Уай (съкратено от Y, щот ми омръзна да сменям клавиатурата кир / лат) първо играха на криеница, после на учителка и ученици, после … всички се заливаха от смях, докато накрая двойката се впусна във вихрен танц – Уай с ‚лунната стъпка‘ на Майкъл Джексон се приближи към не ...
  443 
10. Сладко от усмивки
Баба вари сладко на двора. В голямата калайдисана тава с дръжки - върху огнището от големи почернели камъни. В огъня пукат като нежна музика пръчки от изрязани през пролетта лозички и хранят огъня с шепот. Баба много внимава да не усили прекалено силата на пламъка, сладкото тря ...
  783 
Предложения
: ??:??