2 794 резултата
Част 2.
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...
688
Част 1.
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...
666
1.
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...
1669
1
1
Сутринта Наташа се събуди рано. Прекалено рано. Никога не се събуждаше преди алармата, но сега бе отворила очи 40 минути преди 7:00. Мразеше да гледа часовника... Въздъхна уморено и потъна в затоплените завивки. Тъкмо се бе унесла когато чу крясъци от долния етаж и тя седна рязко в леглото. Оцъкли о ...
875
Откритието не можеше да се нарече революционно, по–скоро бе някаква смесица от въведени преди десетки години технологии. Все пак резултатът бе впечатляващ. Професор Копърщейн бе успял да изобрети електронен микроскоп, който е три пъти по–мощен от съществуващите до момента аналози. Със сигурност прод ...
892
2
2
Убеждавайки лейтенанта да ù даде време до утре след обяд, Наташа затвори телефона със странното чувство, че е забравила нещо. Не беше лесно да го убеди, да ù даде време. И с основателна причина. Ситуацията беше сериозна, а тя имаше чувството, че не се отнася сериозно. Обаче как щеше да обясни отсъст ...
1272
1
Митра вдигна главата си нагоре и присви очи при срещата си със слънцето. Тя се сгуши в дебелите одеяла, които бяха натрупани в каруцата и се заслуша в тихите стъпки на коня и лекото пошляпване на камшика.
Мъж на около шестдесет години с кърпа, завързана здраво на голата му глава, водеше каруцата по ...
Мъж на около шестдесет години с кърпа, завързана здраво на голата му глава, водеше каруцата по ...
857
Всички сме чували песните на бардовете в претъпканите таверни. Грубите им пръсти, галещи струните, и гласовете им, извисяващи се над всичко и всички, карайки шумотевицата да спре. Когато песента започнеше, всички обръщаха глави, сякаш проклетият император изнасяше реч. Не, дори по време на речта щеш ...
894
1
Ека ми беше казал "Не му се доверявай", което не беше особено конкретно и каквото и да е имал предвид, най-вероятно щях да го разбера прекалено късно, като си знам късмета.
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...
885
1
Реши да я призове. Беше я сънувал и знаеше, че съществува. Даряваше страст, любов и смърт. На първите две се беше наситил, а от смъртта не се страхуваше. Жените го обожаваха, най-напред привлечени от външния му вид, а впоследствие от галантното му поведение. Беше щедър и внимателен с всяка от тях. О ...
807
1
9
Наташа бегло помнеше кога звънецът би и кога ченгетата бяха изчезнали, но неочаквано тя се изправи на крака, преди някой да я е сварил на земята.
Тъй като това беше последният час, Наташа грабна чантата си от ръката на Лора, щом тя ù я връчи, измърмори някакво подобие на сбогуване и направо прелетя ...
Тъй като това беше последният час, Наташа грабна чантата си от ръката на Лора, щом тя ù я връчи, измърмори някакво подобие на сбогуване и направо прелетя ...
905
1.
В долината тишината тежеше с големите каменни блокове пазещи колибите на слепите от поривите на прашните бури. Между камъните бяха изникнали гъсти трънливи корени, свързващи се през блоковете и образуващи непроходим пръстен около селището, през който само водачите можеха да се промъкват.
Небето н ...
В долината тишината тежеше с големите каменни блокове пазещи колибите на слепите от поривите на прашните бури. Между камъните бяха изникнали гъсти трънливи корени, свързващи се през блоковете и образуващи непроходим пръстен около селището, през който само водачите можеха да се промъкват.
Небето н ...
1657
2
2
Бялата светлина в лечебницата никак не ми помагаше. Дразнеше ме и не успях да си почина. Щом отворих очи ги присвих за да фокусирам погледа си. Всичко ми се размазваше и ми трябваха няколко минути за да се адаптирам.
Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ...
Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ...
937
Щом часът удари 7:00, радиото се включи и това стресна Наташа. Тя отвори рязко очи, присегна се и заблъска часовника докато не спря.
- Майната ти! - сънено промърмори тя.
Искаше й се да потъне в леглото си, но трябваше да стане. Беше на училище и майка й всеки момент щеше да дойде да й досажда.
Днес ...
- Майната ти! - сънено промърмори тя.
Искаше й се да потъне в леглото си, но трябваше да стане. Беше на училище и майка й всеки момент щеше да дойде да й досажда.
Днес ...
868
3
Беше станало време за обяд. На пръв поглед всички се бяха изсипали в столовата, но със сигурност някои нямаха апетит.
Двамата с Кам си взехме набързо храна и се настанихме на масата си. Не бяхме продумали и дума, откакто бяхме свидетели на събитията от преди малко.
Всичко ми се виждаше като на кадър ...
Двамата с Кам си взехме набързо храна и се настанихме на масата си. Не бяхме продумали и дума, откакто бяхме свидетели на събитията от преди малко.
Всичко ми се виждаше като на кадър ...
898
„И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени.”
Робът Бърнс
1.
Луната надничаше от време на време иззад дебелия слой облаци, който цял ден покриваше града. К-100 стоеше неподвижен в килера си и наблюдаваше играта на нощното светило. Вградения му часовник отчете, че веч ...
Робът Бърнс
1.
Луната надничаше от време на време иззад дебелия слой облаци, който цял ден покриваше града. К-100 стоеше неподвижен в килера си и наблюдаваше играта на нощното светило. Вградения му часовник отчете, че веч ...
809
1
1
МЕРИ
Мери се затича към огромната скала разположена почти във водите на Тъмното море. Тя обичаше да стои там. Там беше толкова спокойно. Беше толкова тихо. Единственото нещо, което се чуваше беше как вълните на Тъмното море леко се удряха в скалите и довяваха прохладен бриз. Нощта почти беше спуснал ...
Мери се затича към огромната скала разположена почти във водите на Тъмното море. Тя обичаше да стои там. Там беше толкова спокойно. Беше толкова тихо. Единственото нещо, което се чуваше беше как вълните на Тъмното море леко се удряха в скалите и довяваха прохладен бриз. Нощта почти беше спуснал ...
687
Срещата със Светлите настъпи. Всички тръпнеха от нетърпение, копнеещи да видят развръзката от цялата тази неуговорена среща. Тъмните желаеха отмъщение. Светлите желаеха война и най-вероятно щяха да я получат. Кам и Зина тъкмо излязоха навън, минавайки през огромни двойни порти.
Тези бяха най-големит ...
Тези бяха най-големит ...
893
Глава 2
Светлината. Можех да я видя, осветяваща края на тунела. Служеща за проход към един стар свят, свят, от който хората бяха избягали преди векове. Някогашната Европа сега представляваше просто руини. Знаех за нея единствено от учебниците в училище. Ала там ни учеха да мразим този свят. Под купо ...
Светлината. Можех да я видя, осветяваща края на тунела. Служеща за проход към един стар свят, свят, от който хората бяха избягали преди векове. Някогашната Европа сега представляваше просто руини. Знаех за нея единствено от учебниците в училище. Ала там ни учеха да мразим този свят. Под купо ...
984
4
Пролог
Никога не съм очаквала да ми се случи. Вярвах, че не съм като Онези, че съм една от Висшите. Тези, които сме каймакът на обществото, недосегаемите, естествено имунизирани срещу лудостта обхванала по – слабите от нас. Знаех разбира се, за онзи процент вероятност, който може да промени всичко. ...
Никога не съм очаквала да ми се случи. Вярвах, че не съм като Онези, че съм една от Висшите. Тези, които сме каймакът на обществото, недосегаемите, естествено имунизирани срещу лудостта обхванала по – слабите от нас. Знаех разбира се, за онзи процент вероятност, който може да промени всичко. ...
925
6
1.
Вятърът караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае. В тези най-горещи часове пясъците така се нагряваха, че кристалите им започваха да пищя ...
Вятърът караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае. В тези най-горещи часове пясъците така се нагряваха, че кристалите им започваха да пищя ...
975
1
1
- О, просто ми кажи!
Търпението ми се беше изчерпало.
- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.
Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.
Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло. ...
Търпението ми се беше изчерпало.
- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.
Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.
Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло. ...
852
- That little devil! – said Anna’s mum after failed attempt to charm the white cat, that finished with the animal hissing at her.
- Mum! – Anna revolted. – Don’t call her like that.
- Well, I won’t use the name you’ve chosen, Angel is a ridiculous name for a cat.
Anna did not choose this name just l ...
- Mum! – Anna revolted. – Don’t call her like that.
- Well, I won’t use the name you’ve chosen, Angel is a ridiculous name for a cat.
Anna did not choose this name just l ...
2384
8
Събудих се, когато колата спря. Качихме се в апартамента на Мишо и той ми показа стаята ми. Влязох вътре, хвърлих чантата на земята и застанах до прозореца. Мишо ми говореше нещо. Звучеше някак далечно... Чувах гласа, но не и думите му. След малко се чу звук от затваряне на врата. Не помръднах. Глед ...
1009
1
Нямаше нужда дълго да ме убеждават. И без това живеем на толкова бързи обороти, че понякога се чудя как изобщо смогваме. Свикнали сме да планираме всичко в движение, почти винаги се налага да правя минимум две неща едновременно, но има моменти, когато и това не е достатъчно. Истински трудното е, ког ...
941
1
3
Слънчеви лъчи се бяха просмукали през кадифеното перде на прозореца в стаята на Зина.
Мак бе открила Кам в стаята му и веднага му бе съобщила за инцидента и състоянието на неговата повереница.
Той като опарен бе изхвърчал от стаята си и бе спрял само за миг за да пита къде е настанена.
И ето го сега ...
Мак бе открила Кам в стаята му и веднага му бе съобщила за инцидента и състоянието на неговата повереница.
Той като опарен бе изхвърчал от стаята си и бе спрял само за миг за да пита къде е настанена.
И ето го сега ...
1003
1
Шала и шапката остава само една ивица от Полезрението, но и това стигаше за да се вижда разцепващото равнината дере. Мястото беше много добро за засада. Проблемът беше мразовития вятър идващ от към планината, но не беше само това Сакари говореше твърде много, а Туук твърде малко.
- ... Какво значени ...
- ... Какво значени ...
565
Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Това е последната глава.
12
Ези или тура
Пресрещнаха го веднага щом излезе от долината и влезе в града. Петнайсетина елфи застанаха пред него с насочени лъкове. Хвърлиха му железни вериги и Тализ разбра намека. Сложи си ги сам. Премина окован ...
12
Ези или тура
Пресрещнаха го веднага щом излезе от долината и влезе в града. Петнайсетина елфи застанаха пред него с насочени лъкове. Хвърлиха му железни вериги и Тализ разбра намека. Сложи си ги сам. Премина окован ...
974
1
6
Бях толкова нервен. Постоянно ту се поглеждах в огледалото, ту се разхождах напред назад в стаята и потънал в размисли хапех долната си устна. Определено чаках този ден с нетърпение - денят в който ще се срещна с Евън. Не бях спал нормално от известно време и това си личеше по измореният ми поглед. ...
1140
2
Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Това са глави 9, 10 и 11. Остава още 1. Приятно четене.
9
Пратеник
Тализ яздеше като стрела. Право през гората. Нямаше време да следва пътя. Слънцето отдавна беше предало света на луната и тя унило галеше боровата гора със сребърните си лъчи. ...
9
Пратеник
Тализ яздеше като стрела. Право през гората. Нямаше време да следва пътя. Слънцето отдавна беше предало света на луната и тя унило галеше боровата гора със сребърните си лъчи. ...
908
1
Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Приятно четене.
6
Блатото на сълзите
Това беше една дълга нощ, изпълнена с мрак и болка. Колкото повече Тализ се приближаваше до Рангваен, толкова по-студено ставаше, докато накрая брадата му не започна да замръзва. Вървеше наедно с коня и в ...
6
Блатото на сълзите
Това беше една дълга нощ, изпълнена с мрак и болка. Колкото повече Тализ се приближаваше до Рангваен, толкова по-студено ставаше, докато накрая брадата му не започна да замръзва. Вървеше наедно с коня и в ...
1386
3
3
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошм ...
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошм ...
943
2
2
Тъмнината на душата
"Артъс Макритис, моят предшественик, отишъл в най-северните части на Брания- в покрайнините на планината Ергес. Когато разпитал хората там, се оказало, че те имат дума за подобни същества - викали им егери. Казали му, че егерите са умрели войни, сключили сделка със смъртта. Смъ ...
Тъмнината на душата
"Артъс Макритис, моят предшественик, отишъл в най-северните части на Брания- в покрайнините на планината Ергес. Когато разпитал хората там, се оказало, че те имат дума за подобни същества - викали им егери. Казали му, че егерите са умрели войни, сключили сделка със смъртта. Смъ ...
1186
4
1
Егер
"... а аз до последно отказвах да повярвам, че този човек съществува. Ако всички следи бяха точни, ако всички архиви бяха верни, нещото, което преследвахме въобще не беше човек. Историята му започваше някъде преди 80 години. Успяхме дори и името му да издирим - Тализ. Преживял е чумна епидеми ...
Егер
"... а аз до последно отказвах да повярвам, че този човек съществува. Ако всички следи бяха точни, ако всички архиви бяха верни, нещото, което преследвахме въобще не беше човек. Историята му започваше някъде преди 80 години. Успяхме дори и името му да издирим - Тализ. Преживял е чумна епидеми ...
851
6
На междупланетната станция „Южна Галактика“ спокойно изчаквах полета си до Земята. Разполагах с предостатъчно време да разгледам най- подробно магазините с маркови междупланетни облекла и аксесоари: скафандри на Кавали, ранички за кислород на Луи Вюитон, лъскави спускащи се шлемове от Армани, стелки ...
937
24
Корабът се плъзгаше плавно между десетките хиляди островчета в залива. Не плаваше сам, наоколо плуваха "белите канута". Така местните наричаха ледените късове, които не успяваха да се разтопят до края на лятото.
Матео стоеше на мостика и наблюдаваше всичко това. Безкрайната гола шир, заобикаляща зал ...
Матео стоеше на мостика и наблюдаваше всичко това. Безкрайната гола шир, заобикаляща зал ...
688
2
Дълго време тичах със всички сили, сякаш зад мен не бяха останали куп въпроси. Сякаш можех да избягам.
Преди да срещна Бол си мислех за живота ми тук. На това ново и интересно място.
Ясно е, че не започнах особено добре със приспособяването. Първото, което исках да направя бе да спра да се събуждам ...
Преди да срещна Бол си мислех за живота ми тук. На това ново и интересно място.
Ясно е, че не започнах особено добре със приспособяването. Първото, което исках да направя бе да спра да се събуждам ...
998
3
Изправи се водата
и ледените си пръсти -
един по един
като ехо безмилостно
и с грохот ги заби - ...
и ледените си пръсти -
един по един
като ехо безмилостно
и с грохот ги заби - ...
812
1
1
Той спря да се мята и извива и покорно се впери очите й. Докато вампирката гледаше в него, съзнанието й регистрира, че владее тялото му изцяло, бе в състояние да го превърне в безмозъчен роб. Но не искаше това. Копелето трябваше да си плати за всичко, което й бе причинил. Тихият, мелодичен глас на м ...
780
2
5
Тя крачеше спокойно в нощта. Оловно-сивите облаци, които връхлетяха над града по-рано изливаха пороен и студен дъжд. Появил се беше и поривист вятър, който развяваше кожената пелерина около тялото на жената. Сетивата й бяха изострени и улавяха и най-малкия шум наоколо. Нищо не беше в състояние да я ...
1380
1
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
