2 858 резултата
Със сигурност всичко беше червено, да, ярко червено, което сякаш ме караше да се чувствам като че ли не бях тук, на земята, на някой друг свят с ярко червено, не видях никого, но като някакъв инстинкт, трябваше да мисля, да мисля и да се изгубя някъде в червената мисъл. Имаше и леко черни петна, кои ...
1005
1.
Усещаше вътрешна тежест.
Цареше тишина.
Мрак... и после трясък.
Усети болка, която прониза цялото му съществуване. Премина през всички фибри на състоянието, което обитаваше. Преминаваше през нещо меко, хрущящо и кърваво. ...
Усещаше вътрешна тежест.
Цареше тишина.
Мрак... и после трясък.
Усети болка, която прониза цялото му съществуване. Премина през всички фибри на състоянието, което обитаваше. Преминаваше през нещо меко, хрущящо и кърваво. ...
789
2
1
До десетия знак
Първия път, когато написа тази история, явила се като видение в съня му, се случи нещо необикновено. Без видима причина мониторът на компютъра изгасна и запаметеният текст изчезна. Като по чудо, само няколко останали думи се бяха пръснали по белия екран и мигаха виновно. Плахо ги съб ...
Първия път, когато написа тази история, явила се като видение в съня му, се случи нещо необикновено. Без видима причина мониторът на компютъра изгасна и запаметеният текст изчезна. Като по чудо, само няколко останали думи се бяха пръснали по белия екран и мигаха виновно. Плахо ги съб ...
1816
1
6
Здравейте, глупаци! Аз съм Алистър Кроули. Както вероятно вече се досещате, но ако не се досещате, да ви светна, аз съм демон. Да, да! Вероятно вече си намислихте желание и сте готови да си продадете душата... Аз да не съм ви златната рибка, бе! Наистина, сред моите тъпи събратя има доста, които скл ...
859
3
ТОПЧО
I.
„Виждате ли това топче? Изглежда съвсем обикновено. Но не правете грешката да го удряте в стената с ракетата си за тенис. Топчо не е направен за това. Ако сте собственик на смартфон, той може да стане вашият нов домашен любимец. Ако сте собственик на смартфон, със сигурност сте чували за на ...
I.
„Виждате ли това топче? Изглежда съвсем обикновено. Но не правете грешката да го удряте в стената с ракетата си за тенис. Топчо не е направен за това. Ако сте собственик на смартфон, той може да стане вашият нов домашен любимец. Ако сте собственик на смартфон, със сигурност сте чували за на ...
1800
1
ПОПРЕКАЛИЛИ
(Фентъзи)
Двама приятели, ветерани от виетнамската война, се срещат в един бар и си разказват минали преживелици, след порядъчна доза уиски.
- Служех в тихоокеанския флот – започва единият – на самолетоносач. Един ден се развихри страхотна буря, океанът се разпени като насапунисан, а сам ...
(Фентъзи)
Двама приятели, ветерани от виетнамската война, се срещат в един бар и си разказват минали преживелици, след порядъчна доза уиски.
- Служех в тихоокеанския флот – започва единият – на самолетоносач. Един ден се развихри страхотна буря, океанът се разпени като насапунисан, а сам ...
1562
1
1
Наблюдателят
Моя работа ли бе да се намесвам в развитието на другите светове? Някъде там остана предишният ми живот-приятелите, спомените, радостта, усещането, че всичко е част от теб и ти си във всичко. Тъгата на новия ми живот обича да посреща изгревите на слънцето. Тук, в този свят, то определя р ...
Моя работа ли бе да се намесвам в развитието на другите светове? Някъде там остана предишният ми живот-приятелите, спомените, радостта, усещането, че всичко е част от теб и ти си във всичко. Тъгата на новия ми живот обича да посреща изгревите на слънцето. Тук, в този свят, то определя р ...
847
2
8
Относно проблемите, възникващи при инсталирането на временна станция за добиване на магнезий от мантията на третата планета на Слънчевата система
Поради наличието на хуманоиди, проявяващи любопитство към роботите – монтажници, сме принудени да инсталираме оборудването и вместилищата за добитата суро ...
Поради наличието на хуманоиди, проявяващи любопитство към роботите – монтажници, сме принудени да инсталираме оборудването и вместилищата за добитата суро ...
543
1
Тези глупости за "времето" и "пространството" ги измислихме ние - Вечно-Безсмъртните. Как иначе да направим контакт с такива недоразвити същества, като вас? Бихте ли проумели? "Време" просто не съществува! Същото важи и за т. нар. "пространство"!
Ние сме и сега, и преди винаги ни е имало, и ще продъ ...
Ние сме и сега, и преди винаги ни е имало, и ще продъ ...
568
1
Ето я... По тялото ù се стели воал от вода. Там, където пръстите ù докосват върховете на дърветата, се стичат заледени капки. Косата ù, пламнала от слънцето, обвива мокрото наметало и пара покрива лицето ù. Ето я... босите ù крака заледяват гората, животните мигом се крият в хралупите си. Ето я... о ...
538
Сивият стоманен поглед на Дантас беше станал тежък и безмерно дълбок.
Наместник Ханас глупаво се усмихваше, когато Бранителят му кажеше някоя дързост при редките случаи, в които двамата Небесни Избраници въобще се срещаха. Дантас безцеремонно отказваше и да присъства на всички служби в Храма, което ...
Наместник Ханас глупаво се усмихваше, когато Бранителят му кажеше някоя дързост при редките случаи, в които двамата Небесни Избраници въобще се срещаха. Дантас безцеремонно отказваше и да присъства на всички служби в Храма, което ...
553
Дворецът спеше.
Голото тяло потъна.
Под веждите му нямаше и оттенък на разум - две капки разтопено стъкло лежаха там. Къпеше се безмълвно в късна доба в студената вода, ала не тя, а нещо друго сковаваше жестоко плътта му. Сърцето му биеше равно, плашещо спокойно под тихата прегръдка на водата. Зад о ...
Голото тяло потъна.
Под веждите му нямаше и оттенък на разум - две капки разтопено стъкло лежаха там. Къпеше се безмълвно в късна доба в студената вода, ала не тя, а нещо друго сковаваше жестоко плътта му. Сърцето му биеше равно, плашещо спокойно под тихата прегръдка на водата. Зад о ...
554
С проскърцащ такелаж, военният кораб "Вълноборец", покрит обилно със скреж, си проправяше път на запад.
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъд ...
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъд ...
671
Глава I
Разпределението (откъс)
Въпреки че приятели и познати се шегуваха с пословичната му разсеяност, Луис помнеше пътя до библиотеката. Имаше достатъчно време, затова предпочете да отиде пеша. Все още не го напускаше смазващото усещане за безпомощност, породено от пътуването му в Тунела. Задължит ...
Разпределението (откъс)
Въпреки че приятели и познати се шегуваха с пословичната му разсеяност, Луис помнеше пътя до библиотеката. Имаше достатъчно време, затова предпочете да отиде пеша. Все още не го напускаше смазващото усещане за безпомощност, породено от пътуването му в Тунела. Задължит ...
1079
Преди не беше така - oчакваше завръщането си. Пък може би и таеше нещо повече у себе си, освен скритата радост, че ще успее да се разлъчи малко или много от своя душевен гнетител. Сега морскосините ù очи обхождаха цялата красота на хълмистата местност, която вече толкова години наблюдаваше все от ви ...
664
***
Изискан е достъп до основните банки памет.
Допитването е разгледано. Достъпът е разрешен.
Проект "Далекоглед" е активен.
Изискан е доклад за текущия прогрес. ...
Изискан е достъп до основните банки памет.
Допитването е разгледано. Достъпът е разрешен.
Проект "Далекоглед" е активен.
Изискан е доклад за текущия прогрес. ...
844
1
1
Вечерята мина в дълги разговори и шеги - нещо, дотолкова одобрено от Кунтиг, домакинът на трапезата, че той самият се бе превърнал в най-дейния им привърженик. Мейвин се подсмихваше скромно от стола си напълно еднообразно и си личеше, че духом е другаде. Велклиг размахваше гарафите и пълнеше бокалит ...
737
Моментът, в който тя влезе в стаята, разбрах че имаше нещо нередно. Мислите ù бяха неспокойни, все едно кошмари и ужаси плуваха в спокойните води на съзнанието ù. Сините ù очи бяха въоръжени с най-болезненото оръжие за една жена - сълзи. Въпреки това беше красива. Сълзите ù падаха и се разбиваха по ...
756
1
Проливен дъжд се изливаше над селцето, сгушено в подножието на високия хълм. Проблесна мълния и озари стария замък на върха. В нощи като тази никой не смееше да излезе извън дъсчената ограда, опасваща селото. В нощи като тази мирис на суеверен страх се носеше из въздуха, врати и прозорци се залоства ...
706
1
1.Среща на пътя
„В Легендите разказваха, че Земята на герои се е появила след голямото огнено Дихание. От голямата огнена стихия, преминала като вихър, боговете сътворили тези прекрасни места, в които поникнал живота и се родили всички кланове под небето. Когато първите герои, рицари и обикновени жи ...
„В Легендите разказваха, че Земята на герои се е появила след голямото огнено Дихание. От голямата огнена стихия, преминала като вихър, боговете сътворили тези прекрасни места, в които поникнал живота и се родили всички кланове под небето. Когато първите герои, рицари и обикновени жи ...
735
1
Беше сама. Почти никакъв звук не идеше отникъде, на което бе доволна. Тръгна към полуотворената кристална врата, цедяща великолепята, които можеше да роди светлината през цветната й повърхност и там, на хладовития балкон, намери тъй нужното й в последните дни усамотение. Фигурата й се белееше сред ш ...
626
Когато копитата зачаткаха по стария мост, извиващ позеленялата си снага високо, високо над матовите води на Леден камък, Елин се обърна, за да види Двореца и безкрайните поля и хълми, опасващи Верни град, блестящ в далечината като изгубена монета.
Каретата продължи да потраква по сочещия хоризонта п ...
Каретата продължи да потраква по сочещия хоризонта п ...
634
1
Заля ме една доста сладникава муза, както ще разберете от по-долу написаното...
Малката Сузи Джонсън беше отишла на гости на леля си Попи. Докато мама Джонсън и леля Попи пиеха кафе и бъбреха в кухнята, малкото момиченце излезе на двора. Леля Попи имаше голям двор, ограден с дървена кафява ограда. З ...
Малката Сузи Джонсън беше отишла на гости на леля си Попи. Докато мама Джонсън и леля Попи пиеха кафе и бъбреха в кухнята, малкото момиченце излезе на двора. Леля Попи имаше голям двор, ограден с дървена кафява ограда. З ...
858
2
Звън на чаши. И всред него вървеше замислена тя. Натрапваше й се блясъка на златоткания гоблен със змееборчески мотиви, който някой от предишните Наместници бе заръчал да се изтъче навремето и сега сияеше на стената в огромната трапезария. В чашата й имаше вино. Тя не го бе опитвала и не сещаше нужд ...
723
Силуетът, залепнал за светлите очертания на зеещата врата, бе склонил глава над рамо. Ако можеше да се надзърне отвъд играта на светлината, щеше да се види как по искрящочистотo лице се носят вълни на кротко блажение. Но Наместникът не можеше. Застанал гърбом към нечакания гост, той бе потънал в сер ...
799
Здравейте!
Нов съм тук. От около седмица започнах да пиша нещо като книга. Всичко започна като сън и в последствие наслагвах и продължавам да наслагвам върху него. В момента пиша 5-та глава. Ще публикувам тук до 4-та. Бих желал да споделяте мненията си и да ми давате насоки. Със сигурност ще има ред ...
Нов съм тук. От около седмица започнах да пиша нещо като книга. Всичко започна като сън и в последствие наслагвах и продължавам да наслагвам върху него. В момента пиша 5-та глава. Ще публикувам тук до 4-та. Бих желал да споделяте мненията си и да ми давате насоки. Със сигурност ще има ред ...
663
Част 3. Приятелството.
Вече бе сутрин, Кайра отвори очи, усещаше ужасна болка в главата си, а тялото ù беше сковано. Огледа се и видя животното, легнало на тревата до нея. Беше голямо, черно, с някакъв червен израстък над ярко зелените очи и я гледаше с любопитство. Тя се стресна, скова се, не можеш ...
Вече бе сутрин, Кайра отвори очи, усещаше ужасна болка в главата си, а тялото ù беше сковано. Огледа се и видя животното, легнало на тревата до нея. Беше голямо, черно, с някакъв червен израстък над ярко зелените очи и я гледаше с любопитство. Тя се стресна, скова се, не можеш ...
939
Дребния 1
Северът се губеше в гъста сива мъгла, на юг бяха отровните смогове на Комбината. Отгоре слънцето пронизваше гъстите облаци и огряваше Крайната тайга. Безкрайна шир, покрита с дебел слой жълто-зелен торф. От птичи поглед изглеждаше еднообразна и небрежна. Хълмовете и низините се редуваха ка ...
Северът се губеше в гъста сива мъгла, на юг бяха отровните смогове на Комбината. Отгоре слънцето пронизваше гъстите облаци и огряваше Крайната тайга. Безкрайна шир, покрита с дебел слой жълто-зелен торф. От птичи поглед изглеждаше еднообразна и небрежна. Хълмовете и низините се редуваха ка ...
808
1
Нямаше нужда дълго да ме убеждават. И без това живеем на толкова бързи обороти, че понякога се чудя как изобщо смогваме. Свикнали сме да планираме всичко в движение, почти винаги се налага да правя минимум две неща едновременно, но има моменти, когато и това не е достатъчно. Истински трудното е, ког ...
921
1
Поредната топла юлска вечер. Часовникът удари полунощ. Звездите мъждукаха свенливо в небето - тъмно като в черен рог. Кръстосващи облаци хвърляха сянка върху земята. От време на време иззад тях се появяваше пълната месечина, която спускаше сребърните си лъчи, подобно на мънички, тънки нишки, и галеш ...
1238
Увод:
Носеше се като странна песен, предавана през вековете. Подобно на притча или приказка. Понякога я рецитираха в стихотворна форма. Друг път пък ù придаваха необяснимо значение. Майките я пееха като приспивна песен на децата си, а някои баби я разказваха като приказка на внуците си. Всички я зна ...
Носеше се като странна песен, предавана през вековете. Подобно на притча или приказка. Понякога я рецитираха в стихотворна форма. Друг път пък ù придаваха необяснимо значение. Майките я пееха като приспивна песен на децата си, а някои баби я разказваха като приказка на внуците си. Всички я зна ...
1409
Вечна младост, сили, недостъпни за обикновения човек, бързина - мислите си, че ако това ви се случи, ще е много хубаво, но... жестоко се лъжете...
Не е толкова забавно да си вампир. Преди беше толкова лесно - хората имаха страх от нас и ни позволяваха да правим каквото поискаме с тях, да си играем с ...
Не е толкова забавно да си вампир. Преди беше толкова лесно - хората имаха страх от нас и ни позволяваха да правим каквото поискаме с тях, да си играем с ...
834
4
3
Носят се легенди за това тяло, изградено от руини. Толкова стар, но и толкова млад. Очи, пълни с мъдрост, но същевременно толкова празни. Едно колебание между реалното и фантазията.
Искам да ти разкажа една история... Да, на теб, приятелко. Ти си истинската героиня тук, ти, безценна и уникална, ме п ...
Искам да ти разкажа една история... Да, на теб, приятелко. Ти си истинската героиня тук, ти, безценна и уникална, ме п ...
671
Понякога се замислям откъде се започна всичко, откъде се взех аз и въобще всичко как се обърка. За бога, кой съм аз! Кой е този, който стои пред огледалото? Ако предположим, че този „човек“ не съм аз, то тогава къде съм! Къде е този толкова блед образ, останал да лежи като предмет на дъното на съзна ...
669
1
Kато каза приятелка, смъртта се сети за последния си приятелка, която беше имал. Опитваше се да си спомни, но само бледо лице се показваше пред очите му. И то какви очи - кухи очни ябълки, които гледаха в мрака. Той си беше обещал, беше си обещал, но историята се повтаряше отново. Тя, да, жена беше, ...
684
Музика
В страната Музика безплътните образи на звукове всеобхват. Нежни и ефирни, натрупвания на всички хармонии на нашия свят, шум, вятър, прибой.
Всички гласове на минали митове, настоящо стълпотворение, бъдещи въздишки. Онези мислени и творени построения човешки, възпроизведени от други магьосниц ...
В страната Музика безплътните образи на звукове всеобхват. Нежни и ефирни, натрупвания на всички хармонии на нашия свят, шум, вятър, прибой.
Всички гласове на минали митове, настоящо стълпотворение, бъдещи въздишки. Онези мислени и творени построения човешки, възпроизведени от други магьосниц ...
1025
1.
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...
1824
2
2
Видения
В страната Видения на призрачно-чист плаж на Слънчевия остров лежаха Момичето и Момчето, слети в безкрайна Любов. Наслада, пърхащи цветове. Небесно-синьото и пясъчното, ярко-зеленото и слънчевото искряха в бягащи фотони. Някъде там играеха бели делфини и птича песен, акомпанираше на вълните. ...
В страната Видения на призрачно-чист плаж на Слънчевия остров лежаха Момичето и Момчето, слети в безкрайна Любов. Наслада, пърхащи цветове. Небесно-синьото и пясъчното, ярко-зеленото и слънчевото искряха в бягащи фотони. Някъде там играеха бели делфини и птича песен, акомпанираше на вълните. ...
1014
Произходи
Сиви облаци докарали дъжд над безплодната равнина. Мълнии разкъсвали небесата, а вятърът виел и пищял в самота. Мъгли обгръщали света, гъсти и студени. Докъдето поглед стигало, се виждала само пустошта, безкрайна, мълчалива. Мъртва.
Но не само тази огромна равнина била пуста. Такъв бил и ц ...
Сиви облаци докарали дъжд над безплодната равнина. Мълнии разкъсвали небесата, а вятърът виел и пищял в самота. Мъгли обгръщали света, гъсти и студени. Докъдето поглед стигало, се виждала само пустошта, безкрайна, мълчалива. Мъртва.
Но не само тази огромна равнина била пуста. Такъв бил и ц ...
911
2
Притворих очи и ме връхлетя силен вятър ухаещ на смесица от портокалчета, прах за пране и чист планински кислород. Осезаемо за носа ми беше, че порокалчетата бяха просто допълнение към праха за пране, някой го бе мързяло да си носи препарат и бе прал със сапун.
Когато отново примигнах срещу светлина ...
Когато отново примигнах срещу светлина ...
837
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
