2 790 резултата
III ГЛАВА
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...
524
Отвори очи с приятното усещане, че е сам в леглото. Протегна се блажено, чувстваше тялото си едновременно сладко отмаляло и възродено, като след... Боже, ами да! Нима си е тръгнала? В стаята още се усещаше едва доловимия ù аромат на нещо свежо и екзотично.
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...
986
6
Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и ка ...
757
1
Алексей Михайлов лежеше в стаята си и зяпаше тавана. Мислите му препускаха към дните на детството.
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но ...
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но ...
1953
1
1
12.11.2010
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...
797
II ГЛАВА
Тойотата се носеше по прашния път с около 100 км/ч. Жаркото слънце превръщаше въздуха в мараня, земята - в напукала се твърд, а животът в пустинята Сахара - невъзможен. Професор Есмунд Фарамунд се бе насочил към границата между живота и смъртта, между пустинята и саваната.
Професорът беше 4 ...
Тойотата се носеше по прашния път с около 100 км/ч. Жаркото слънце превръщаше въздуха в мараня, земята - в напукала се твърд, а животът в пустинята Сахара - невъзможен. Професор Есмунд Фарамунд се бе насочил към границата между живота и смъртта, между пустинята и саваната.
Професорът беше 4 ...
629
1
Пръстен
Всичко е толкова объркано и странно.
Една цивилизация, един свят е на косъм да бъдат унищожени, чрез поробване и смърт.
Намирам се в пределите на странен дворец. Той не е построен с материалите и формата познати на земята. Като че ли самият дворец беше издълбан в скалиста планина. Като външе ...
Всичко е толкова объркано и странно.
Една цивилизация, един свят е на косъм да бъдат унищожени, чрез поробване и смърт.
Намирам се в пределите на странен дворец. Той не е построен с материалите и формата познати на земята. Като че ли самият дворец беше издълбан в скалиста планина. Като външе ...
898
I Глава
Светът е творение на двама братя – Мороз и Луминос. Макар във вените им да течела една кръв, неспирна била враждата им. Омраза изпълвала сърцата им, завладявала душите им и сковавала в лед дори и най-красивите чувства в мига, в който се погледнели. Единствена по-малката им сестра Джорджиана ...
Светът е творение на двама братя – Мороз и Луминос. Макар във вените им да течела една кръв, неспирна била враждата им. Омраза изпълвала сърцата им, завладявала душите им и сковавала в лед дори и най-красивите чувства в мига, в който се погледнели. Единствена по-малката им сестра Джорджиана ...
564
2
И след това
- 1 -
За да пресека булеварда с жълтите павета, трябва да съм максимално концентриран. Не е достатъчно светофарът да свети в зелено. Затова се шмугвам пъргаво и ловко лавирам сред навалицата и колоната с автомобили. Хората намусено мърморят или ругаят гласно, колите надуват клаксоните и ...
- 1 -
За да пресека булеварда с жълтите павета, трябва да съм максимално концентриран. Не е достатъчно светофарът да свети в зелено. Затова се шмугвам пъргаво и ловко лавирам сред навалицата и колоната с автомобили. Хората намусено мърморят или ругаят гласно, колите надуват клаксоните и ...
1754
6
Около полунощ е. Някъде в далечината се чуват забързаните стъпки на закъснял минувач. Светлината от уличните лампи упорито се опитва да се измъкне от неприятната прегръдка на мъглата. Ледената целувка на нощта е толкова опияняваща... Кара те да забравиш всичко и всички. Красотата на тази чудна есенн ...
817
2
1.
Не може да се каже, че дежурство при минус сто и петдесет градуса е нещо приятно, въпреки термозащитата, която даваше бойния скафандър. Къде по-хубаво е да си в базата, в някое уютно сепаре на бара, да пиеш нещо топло и да дишаш свеж въздух, а не като сега - да се преглъща киселият вкус на негови ...
Не може да се каже, че дежурство при минус сто и петдесет градуса е нещо приятно, въпреки термозащитата, която даваше бойния скафандър. Къде по-хубаво е да си в базата, в някое уютно сепаре на бара, да пиеш нещо топло и да дишаш свеж въздух, а не като сега - да се преглъща киселият вкус на негови ...
882
1
2
„Не възславяйте деня, преди да е паднала нощта; жена, преди да е родила; меч, преди да е изпитан в битка; девица, преди да е минала под венчило; лед, преди да е преминат; пиво, преди да е изпито.“
Викингска поговорка
*1*
В помещението е топло, уютно и приятно, но от прозореца, до който стоя, се прок ...
Викингска поговорка
*1*
В помещението е топло, уютно и приятно, но от прозореца, до който стоя, се прок ...
1234
1
5.6.5.6.5.6.5
Пътеки, растения, светлина, прохлада, подновени стъпки, завой, жужене, благоухание на нещо, лято, нетърпение, замайване, зелено, хълмове, част от пурпур и някакъв пред-залез… Описания, пак описания, пейзаж след пейзажа, и все безсмислени. Самота. Топлота. Каквото и да е.
Хаволан незаин ...
Пътеки, растения, светлина, прохлада, подновени стъпки, завой, жужене, благоухание на нещо, лято, нетърпение, замайване, зелено, хълмове, част от пурпур и някакъв пред-залез… Описания, пак описания, пейзаж след пейзажа, и все безсмислени. Самота. Топлота. Каквото и да е.
Хаволан незаин ...
864
1
Не бива да се бавя, развиделили се ще е късно, ще бъда разпознат.
Алоген с погнуса навлече вълнената дреха на простолюдието, захвърляйки бялата тога. И за последно повдигна Иглата на диаметрията.
Десетсантиметрово острие, а в основата му тясно иглено ухо. Алоген изчисти съзнанието си от тинята на тр ...
Алоген с погнуса навлече вълнената дреха на простолюдието, захвърляйки бялата тога. И за последно повдигна Иглата на диаметрията.
Десетсантиметрово острие, а в основата му тясно иглено ухо. Алоген изчисти съзнанието си от тинята на тр ...
953
1.
Съдбата всеки от рождение си я знае, но нима ще може да промени с нещо предопределения си край? – мислеше си Тай, няколко дни преди Коледа, подпрял се на изтъркания плот на бара на Сезар, и лениво гледаше в неоновото пано на нищото срещу себе си.
Пред него имаше чаша с нещо мътно и достатъчно сил ...
Съдбата всеки от рождение си я знае, но нима ще може да промени с нещо предопределения си край? – мислеше си Тай, няколко дни преди Коледа, подпрял се на изтъркания плот на бара на Сезар, и лениво гледаше в неоновото пано на нищото срещу себе си.
Пред него имаше чаша с нещо мътно и достатъчно сил ...
1775
2
4.5.4.5.4.5.4
“Поздрави, Алар Хаволан.”
АРеСкенът със собствено име Абел Вазитрон поздрави с първите процеси, протекли по мисловните му вериги, и стартира собствената си диагностична програма за запознаване със средата.
“Времето днес е хубаво.”
Демийо се усмихна на констатацията и се придвижи по хор ...
“Поздрави, Алар Хаволан.”
АРеСкенът със собствено име Абел Вазитрон поздрави с първите процеси, протекли по мисловните му вериги, и стартира собствената си диагностична програма за запознаване със средата.
“Времето днес е хубаво.”
Демийо се усмихна на констатацията и се придвижи по хор ...
1001
„Начало и край
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.” ...
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.” ...
764
1
***
Беше поредица от силно реалистични картини. Защо ли си бе спомнил родните Сплавни пояси на Латрийва, така наречената Планетарна троица. Двете големи почти колкото самата си планета сателити, свързани с нея с помощта на пластичен пръстен в разностранен триъгълник, променяха непрекъснато посоката ...
Беше поредица от силно реалистични картини. Защо ли си бе спомнил родните Сплавни пояси на Латрийва, така наречената Планетарна троица. Двете големи почти колкото самата си планета сателити, свързани с нея с помощта на пластичен пръстен в разностранен триъгълник, променяха непрекъснато посоката ...
855
„Тик-так, тик-така -
времето си работи,
стрелки се гонят -
кръгът е техния бряг,
цъкащото умира.” ...
времето си работи,
стрелки се гонят -
кръгът е техния бряг,
цъкащото умира.” ...
921
1
Горите на Залеза
0.1.0.1.0.1.0
„Пространството и времето са невъзможни за овладяване променливи.” С това константно знание се раждаше всеки берим-изтари и се бореше да го промени през цялото си съществуване. Всепризнаването на расата им бе дело на поколенията космически архитекти, инженери и строите ...
0.1.0.1.0.1.0
„Пространството и времето са невъзможни за овладяване променливи.” С това константно знание се раждаше всеки берим-изтари и се бореше да го промени през цялото си съществуване. Всепризнаването на расата им бе дело на поколенията космически архитекти, инженери и строите ...
1156
2
Умирането на сърцето е нещо, което
не можеш да разделиш с никого.
Африканска поговорка
Верният път е само един –
погрешните са хиляди. ...
не можеш да разделиш с никого.
Африканска поговорка
Верният път е само един –
погрешните са хиляди. ...
828
Ръсти седеше на една от първите банки в очакване да започне поредната скучна лекция по философия. Беше рано сутринта и толкова му се спеше, че беше положил глава върху ръката си, притворил очи. Толкова му се спеше, че чуваше само откъслечни звуци около себе си. Като цяло му харесваше това, което учи ...
974
3
- По дяволите, какво си направил? – извика Ерик, като хвана брат си, извади го от леглото и го захвърли на другия край на стаята.
Чу се глухо тупване и Филип се стовари на земята. Не го заболя, но му се спеше, защото предната нощ имаше битка, която бе спечелил. Замисли се, че може да използва душата ...
Чу се глухо тупване и Филип се стовари на земята. Не го заболя, но му се спеше, защото предната нощ имаше битка, която бе спечелил. Замисли се, че може да използва душата ...
1018
2
Филип и Джоузи вървяха по алеята към парка, който извеждаше на езерото. Държаха в ръцете си картонени чаши с кафе. Времето беше приятно, нямаше много хора в парка, което успокои Филип. Дори Джоузи да усетеше, че това не е Ерик, нямаше накъде да побегне или пък да изкрещи. Беше му изключително забавн ...
870
В онзи септемврийски следобед се прибирах от уикенд с приятели и шофирах, уморен и отегчен от дългия път. Наоколо първите багри на есента бяха нашарили короните на дърветата в керемидено и златно, а полъхът на вятъра донасяше аромата на изсъхнали листа и пожълтели треви. До града оставаха по-малко о ...
2201
1
15
Виктория погледна часовника си – 10:38 сутринта. От близо час слушаше скучната лекция по висша математика втора част и с усилия на волята успяваше да не заспи. Гледаше с досада към дъската, изписана с множество формули. Не разбираше и една трета от това, което виждаше, а доцентката продължава да обя ...
842
3
С гръб към Неизвестното
/научно-фантастичен разказ/
Посещавам на светлата памет на моите
родители Искра Тодорова Кърчева и
Иван Стефанов Кърчев, достойнствата и ...
/научно-фантастичен разказ/
Посещавам на светлата памет на моите
родители Искра Тодорова Кърчева и
Иван Стефанов Кърчев, достойнствата и ...
1059
02.
Дори и не чувам какво казва онзи човек, облечен в бяла роба, който стои в двора на къщата до сами края на познатата ми част на Вавилон. Нито помня как съм стигнала до тук, нито кога са ме подготвили за сватба. Всичко ми е една гъста, лепкава мъгла. Сън. Нищо повече от лош сън.
Този свят е загнил ...
Дори и не чувам какво казва онзи човек, облечен в бяла роба, който стои в двора на къщата до сами края на познатата ми част на Вавилон. Нито помня как съм стигнала до тук, нито кога са ме подготвили за сватба. Всичко ми е една гъста, лепкава мъгла. Сън. Нищо повече от лош сън.
Този свят е загнил ...
655
4
Адол седеше пред Г-н Дъб и го гледаше кръвнишки. Сякаш щеше да го изгори с поглед! Светьо гледаше шоуто развеселен и дори и не помисли да помогне на Ади в делото и, а именно:
- Навън съм! Най-сетне излязох! Сега ще видиш проклет дъб!
Като специалист по оръжията, естествено Адол не бе прекалено уме ...
Адол седеше пред Г-н Дъб и го гледаше кръвнишки. Сякаш щеше да го изгори с поглед! Светьо гледаше шоуто развеселен и дори и не помисли да помогне на Ади в делото и, а именно:
- Навън съм! Най-сетне излязох! Сега ще видиш проклет дъб!
Като специалист по оръжията, естествено Адол не бе прекалено уме ...
833
Деян обичаше лунните снежни нощи. В тях имаше някакво безкрайно тайнство и очарование. И това усещане той пазеше в себе си още от детските си години, когато му четяха приказки. Въображението му тогава рисуваше невероятно ярки и красиви образи, които по цели вечери живееха в съзнанието му и той се пр ...
1209
25
Първите сутрешни лъчи ме завариха уютно сгушена в леглото и сякаш то самото не искаше да ме пусне от пухкавата си прегръдка. Кехлибарените лъчи целуваха бузите на лицето ми, а из стаята се носеше лек вишнев аромат. Беше пролет и благоуханието на току-що разцъфналите цветове на дървета и цветя, подхв ...
782
1
Той беше паднал, душата му кървеше, без капка сила. Не знаеше къде е, къде е това , кога ще свърши, няма ли край. Опита се да погледне към небето, то беше мъгливо, тъмно , негостоприемно дори за смелите птици. С последната си капка храброст, той успя да се изправи, с поглед премина през полето, през ...
492
1
Имало едно време място, наречено Ад. То било създадено за тези, които не спазвали наложените закони и били грешни. Господар на Ада бил Дяволът, а негови подчинени – демоните. Тяхна задача била да намират неправедни хора и да ги довеждат в Ада, където те мирно и тихо трябвало да си понесат наказаниет ...
1077
1
Просто длан, в която да се скриваш.
Просто поглед, в който да заспиш,
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.
Просто някой, някъде и нещо. ...
Просто поглед, в който да заспиш,
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.
Просто някой, някъде и нещо. ...
1225
8
„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но за което човека дава цялото внимание на живота си.”
1.
Айдън чакаше влака си за града. Беше едва седем и имаше около час път, за да бъде точно в осем и половина на работното си място. Около него сновяха десетки хора ...
1.
Айдън чакаше влака си за града. Беше едва седем и имаше около час път, за да бъде точно в осем и половина на работното си място. Около него сновяха десетки хора ...
846
1
5
3
Той беше млад плъх! Амбициозен и с войнствен характер. Това, прибавено към неуместно голямата му гордост, че е плъх, го правеше пръв претендент по линията на царското плъше семейство. Имаше само един проблем: За да бъде официално признат, той трябваше собственоръчно да убие едно човешко същество. ...
Той беше млад плъх! Амбициозен и с войнствен характер. Това, прибавено към неуместно голямата му гордост, че е плъх, го правеше пръв претендент по линията на царското плъше семейство. Имаше само един проблем: За да бъде официално признат, той трябваше собственоръчно да убие едно човешко същество. ...
839
1.
21/11/12
11:02 ч.
Очераваше се прекрасна слънчева събота. Габи и Ман бяха решили да се махнат от шума в града за уикенда, насочвайки се към местното курортно градче Трявна, сгушено в Стара планина. Пътят не беше дълъг, но нетърпението и предусещането за една дългоочаквана почивка караше времето д ...
21/11/12
11:02 ч.
Очераваше се прекрасна слънчева събота. Габи и Ман бяха решили да се махнат от шума в града за уикенда, насочвайки се към местното курортно градче Трявна, сгушено в Стара планина. Пътят не беше дълъг, но нетърпението и предусещането за една дългоочаквана почивка караше времето д ...
932
1
3
2
- Готово, всеки капан, всяко защитно заклинание, всеки паяк по местата, където имаш работа, са махнати! Сега е моментът да използваш страхотните си умения и да прибереш плячката! Тъй като е време за „Лека нощ. Деца!”, ще ме извиниш.
- Ти откога се броиш за дете?
- Дай да попитаме някой страничен к ...
- Готово, всеки капан, всяко защитно заклинание, всеки паяк по местата, където имаш работа, са махнати! Сега е моментът да използваш страхотните си умения и да прибереш плячката! Тъй като е време за „Лека нощ. Деца!”, ще ме извиниш.
- Ти откога се броиш за дете?
- Дай да попитаме някой страничен к ...
807
Момчешко лице се отрази в чашата с ароматния ърл грей, точно преди физическите закони да си кажат думата и да разплискат и нарушат иначе идеалната повърхност.
- Ади, ела да видиш какъв красив залез! – дойде гласът на момчето, което вече поставяше чашата на мястото ù върху малката чаена чинийка. Най- ...
- Ади, ела да видиш какъв красив залез! – дойде гласът на момчето, което вече поставяше чашата на мястото ù върху малката чаена чинийка. Най- ...
982
2
Глава I – „Първата копка“
Всичко започна, когато бях в юношеските си години. Близо бях до навършването на пълнолетие, но напуснах училище, за да мога да започна работа. По това време баща ми беше тежко болен, нямаше кой да работи, за да изхранва семейството ми и затова нямах избор, освен да поема не ...
Всичко започна, когато бях в юношеските си години. Близо бях до навършването на пълнолетие, но напуснах училище, за да мога да започна работа. По това време баща ми беше тежко болен, нямаше кой да работи, за да изхранва семейството ми и затова нямах избор, освен да поема не ...
547
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
