40 932 резултата
Заболя кожарят Велико. Сви се като ощавена кожа. На Стоянка останаха четирите сирачета и мъжовите дългове. Трохите от залъка събираше, за да изучи по-големичкото от момичетата. Погледнеше ли в черноочкото Кате, виждаше умните очи на Велико.
- Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще им до ...
- Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще им до ...
1722
31
Монсеньор Биенвьоню от Тулуза
Тежестта на омразата бе по-силна от дебелите решетки, които деляха крехкото тяло на Мишел от външния свят. Беше като гниеща рана, чиято отрова бавно, но сигурно пъзли из тялото, следвана от отчайващ студ, сковаващ костите. Нямаше лъч светлина, който да я прокуди, нито н ...
Тежестта на омразата бе по-силна от дебелите решетки, които деляха крехкото тяло на Мишел от външния свят. Беше като гниеща рана, чиято отрова бавно, но сигурно пъзли из тялото, следвана от отчайващ студ, сковаващ костите. Нямаше лъч светлина, който да я прокуди, нито н ...
1208
2
- Скачам!
- Хайде, давай! Чакам.
- Сериозно говоря. Решил съм го!
- Да… А аз съм Свети Петър.
- Ще скоча като нищо, чуваш ли ме! ...
- Хайде, давай! Чакам.
- Сериозно говоря. Решил съм го!
- Да… А аз съм Свети Петър.
- Ще скоча като нищо, чуваш ли ме! ...
970
7
Първа глава
Беше студена декемврийска вечер. Наближаваше 21 часа, а гражданите в този провинциален град бързаха да приключат последно пазаруване за Коледните празници.
Между тях се движеше беден самотник, в джоба на който имаше дребни монети, които не биха му стигнали дори и за хляб. Погледът му изл ...
Беше студена декемврийска вечер. Наближаваше 21 часа, а гражданите в този провинциален град бързаха да приключат последно пазаруване за Коледните празници.
Между тях се движеше беден самотник, в джоба на който имаше дребни монети, които не биха му стигнали дори и за хляб. Погледът му изл ...
924
2
А/ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЖЕНАТА:
Днес е един нов ден, съвсем нов и неповторим. Утре той вече ще бъде вчера. Затова не го пропущай, без да му се насладиш.
Слънцето още не е изгряло, а ти отваряш очи. И какво от това? Важното е да е слънчево в душата ти. От снощи си си дала обещание, че днес няма да се ядос ...
Днес е един нов ден, съвсем нов и неповторим. Утре той вече ще бъде вчера. Затова не го пропущай, без да му се насладиш.
Слънцето още не е изгряло, а ти отваряш очи. И какво от това? Важното е да е слънчево в душата ти. От снощи си си дала обещание, че днес няма да се ядос ...
1162
2
Ето ме в празната поликлиника, ето ме, вървя по празния коридор – всичко е толкова бяло и безлично, толкова чисто, чак на въздуха му липсва миризма. Бегло си спомням колко много мразех болниците преди реформите, всъщност бегло си спомням какво е да мразя – толкова много чувства ни отнеха с поставяне ...
1026
4
МАЛЪК СЕЧКО
Познаха, ей, познаха зевзеците му недни, ама не за навсякъде. За нашия край не можаха. Тука Сечко продължи да размахва ледената си брадва. Покажеш ли се навън, де види голо място хапе го с острите си зъби чак до посиняване. Хруп, хруп, хруп.
– Дебел сняг – голям комат – казват старите хо ...
Познаха, ей, познаха зевзеците му недни, ама не за навсякъде. За нашия край не можаха. Тука Сечко продължи да размахва ледената си брадва. Покажеш ли се навън, де види голо място хапе го с острите си зъби чак до посиняване. Хруп, хруп, хруп.
– Дебел сняг – голям комат – казват старите хо ...
649
4
АЗ СЪМ ЖЕНА ОТ АДА. РОБИНЯ. БАЩА МИ Е СВИРЕПИЯТ ВЯТЪР, МАЙКА МИ - БУЙНАТА РЕКА. МЪДРОСТТА Е МОЯ СЪДБА, НЕЗНАНИЕТО - МОЯТА ГИБЕЛ. НОСЯ БОГАТИ ОДЕЖДИ, НО СЪМ БЕДНЯЧКА, ЗАПОВЯДВАМ НА РОБИ, НО СЪМ РОБИНЯ. НЯМАМ ИМЕ. НЯМАМ ЧЕСТ. МОЯТ ДОМ Е ДВОРЕЦЪТ, КЪДЕТО СА ПОГРЕБАНИ БОГОВЕ, А СА ОТГЛЕДАНИ ДЯВОЛИ. СТРА ...
1610
6
Слънчев ден, усмивка на лицето на малкото момиче радваше околните. Тя бе малка, но имаше голямо сърце, сърце, което подари на момчето, което тя бе обикнала от първия поглед. Не мислеше, че той ще е нещо повече от отсрещното момче. Не знаеше, че след години тя все още ще го обича. Тя бе малка и не пр ...
1386
Заваля. Небето плачеше, а сълзите му падаха безпомощно като изтръгнати. По това време хората спяха, прегърнати от уюта на меките завивки. Само те – два погледа, които вечно се търсят, но нивга се не срещат, само те - две кървящи сърца, две души, безвъзвратно изгубени, бяха отхвърлени от топлината, г ...
773
2
Видях я най-сетне… Ето я! Кацна на перваза на прозореца и се оглежда във всички посоки. Крадла! При това истинска крадла! То… аз си имам вина, но… Донякъде, както се казва! Оставям си нещата върху бюрото, което е до прозореца, а той е почти винаги отворен в топлите слънчеви дни… Ама все пак, у дома ...
565
5
Здравейте. Започнах да пиша есета, а сега и разкази/романи. Иска ми се някой да ми каже справям ли се с писането. Или, нека се изразя по-точно, трябва ми някой да ме оцени и да ми даде акъл - кое, как и защо се пише и най-вече как да направя разказа си по-добър. Преминах от есета на разкази, защото ...
1327
27
Както всяка нощ преди сън, моята майка започна да чете поредната история на любимите ми герои Мечо Пух и неговите приятели.
Слушах я с такъв интерес и си представях колко щастлива бих била, ако поне за миг ги зърна и се озова на поляната сред тях.
Дали защото силно го желаех, или почти унесена в сън ...
Слушах я с такъв интерес и си представях колко щастлива бих била, ако поне за миг ги зърна и се озова на поляната сред тях.
Дали защото силно го желаех, или почти унесена в сън ...
1084
2
- Предполагам, ще бъда извинен за дръзкото си държание, но не искам много...
Само миг във времето, за да попия аромата от любовта.
Не мога да си позволя да те пусна... Но да обичаш истински, е да позволиш на другия да бъде щастлив. Свободата е болезнена...
Вероятно, ако се бяхме срещнали тогава... С ...
Само миг във времето, за да попия аромата от любовта.
Не мога да си позволя да те пусна... Но да обичаш истински, е да позволиш на другия да бъде щастлив. Свободата е болезнена...
Вероятно, ако се бяхме срещнали тогава... С ...
1153
1
11
Сега е есенна дълбокосиня сутрин – звуците са приглушени. Пастелните цветове на небето напомнят платно на своенравен художник с пламенна душа, нахвърлил непринудено поредния етюд. Птиците са притихнали, чува се само диханието на топлия бриз. Искам да се разтопя в тази тиха прохлада. Желая да се прер ...
930
На всички, които се страхуват от обвързване (включая и себе си)...
Наранявали са ни, разбивали са ни сърцата, нощи поред сме плакали, наливайки се с алкохол, само и само да успеем да си спомним онези, хубавите моменти, които са ни карали да настръхваме... След като сме се удавили в спомените, се опи ...
Наранявали са ни, разбивали са ни сърцата, нощи поред сме плакали, наливайки се с алкохол, само и само да успеем да си спомним онези, хубавите моменти, които са ни карали да настръхваме... След като сме се удавили в спомените, се опи ...
1127
6
След като завършихме института, двамата с гаджето ми се наложи да заминем да работим в друг град. Беше едно малко, скучно градче, но ние се чувствахме истински късметлии, защото имахме възможност да работим заедно, а освен това ни осигуряваха и квартира.
Не беше кой знае какво – най-обикновена гарсо ...
Не беше кой знае какво – най-обикновена гарсо ...
981
6
- Хей! - опитвам се пак да достигна до теб. Поглеждаш ме за миг. Болка. Толкова е болезнено, всеки път, но аз продължавам. Мисля си, че не мога без да те видя дори за миг. Отново боли.
- Хей! - за секунда и тишината пак изпълва мястото между нас.
Поглеждам към небето, сиво и мрачно, носещо невидима ...
- Хей! - за секунда и тишината пак изпълва мястото между нас.
Поглеждам към небето, сиво и мрачно, носещо невидима ...
964
1
Как щеше да дочака утрото? Венета седеше в тесния кухненски бокс с чаша кафе пред себе си. Отвори втората кутия цигари. Погледът ù се рееше през прозореца. Апартаментът беше на шестия етаж и имаше хубав изглед Стараеше се да мисли за нещо друго, не точно за утрешната среща, но не можеше. Трябва да с ...
995
2
Сетивност...
Мисъл...
Буден съм.
Но очите си не бързам да отворя. Стаил дъха си, те докосвам сгушена на рамото ми, истинска и топла. Усещане, получено и споделено. От слепотата на нощта проглеждам. Срамежлива, че ни вижда зад пердето с потръпващия хлад, зората нежносиня иде. От червеното в косата ти ...
Мисъл...
Буден съм.
Но очите си не бързам да отворя. Стаил дъха си, те докосвам сгушена на рамото ми, истинска и топла. Усещане, получено и споделено. От слепотата на нощта проглеждам. Срамежлива, че ни вижда зад пердето с потръпващия хлад, зората нежносиня иде. От червеното в косата ти ...
1253
11
ЛЕДЕНИТЕ ШУШУЛКИ
Днеска е Пèтльовден. В къщите, където има малки момчета, се коли петел и портите се намазват с кръвта му, за да си помислят главорезите на цар Ирод, че вече не са съперници на невръстния му наследник за трона. Такава е легендата. Истината е, че днес е втори февруари, а той е същият ...
Днеска е Пèтльовден. В къщите, където има малки момчета, се коли петел и портите се намазват с кръвта му, за да си помислят главорезите на цар Ирод, че вече не са съперници на невръстния му наследник за трона. Такава е легендата. Истината е, че днес е втори февруари, а той е същият ...
701
6
... ако можех, щях да замръзна - да съм прост наблюдател на живота си... така няма да бъда потисната от наложителността да взема каквото и да е решение, нито ще усещам болка... ще гледам живота си отстрани и всичко ще се случва неслучило се, защото никога няма да правя каквото и да е... искам да зам ...
691
2
Алберт обичаше да бъде самотен. Може би за това обожаваше да чете Рилке. Отчаяната хладна страст на австрийския поет го изпълваше с печал винаги когато сядаше да се наслаждава на някоя книга със стихове на олющената дървена пейка в малкия парк край река Сона.
Излизаше винаги рано следобед, когато шу ...
Излизаше винаги рано следобед, когато шу ...
1493
2
Нямаше име. Не знаеше кой е. Не помнеше нищо. Единственото нещо, за което мислеше в момента, беше белега на дясната му ръка. „Какво беше това?“ не спираше да се пита. Никога не беше виждал такова нещо през живота си. Или пък беше... И той не знаеше вече. „Ако можех да си спомня нещо, поне името си.. ...
1063
Срещата им беше неочаквана. Не бяха се виждали най-малко петнадесет години, от времето, когато се омъжи за Емил...
Израснаха в съседни дворове. Владо беше с година по-голям от нея, но разликата не се чувстваше. Може би защото момичетата съзряват по-рано. Харесваше й приятелството му. Не беше от разг ...
Израснаха в съседни дворове. Владо беше с година по-голям от нея, но разликата не се чувстваше. Може би защото момичетата съзряват по-рано. Харесваше й приятелството му. Не беше от разг ...
1345
7
Кратък разказ за женен мъж и чужди гърди без скрито нравствено послание
Господин А. както обикновено чакаше автобуса след края на работния ден. С всяка минута спирката се пълнеше с други хора, които също бързаха за вкъщи. Едни се прибираха при съпрузите си, други при любовниците си, трети при родите ...
Господин А. както обикновено чакаше автобуса след края на работния ден. С всяка минута спирката се пълнеше с други хора, които също бързаха за вкъщи. Едни се прибираха при съпрузите си, други при любовниците си, трети при родите ...
1484
5
Тя чу приглушените му стъпки и го посрещна със загатваща милувка по чароматните му устни. Той остана в оковата на минутата сладострастие. Проблясъкът в очите му отрази черошовия цвят изпод черната дантела на чорапите й. Тя полази с пръсти върху нея, като не спираше да се взира в него стихийно, обра ...
1414
2
1458
1
2
Доктор Раес
Докторът стоеше между чакащите на летище Барахас.Пристигаше професорът от Петерсбург.От далече го позна и вдигна ръка. За миг го свърза със спомена за Инна, но махна с ръка и го отпъди от съзнанието си.
Трябваше да разрешат няколко по-особени случая, за които се изискваше повече практика ...
Докторът стоеше между чакащите на летище Барахас.Пристигаше професорът от Петерсбург.От далече го позна и вдигна ръка. За миг го свърза със спомена за Инна, но махна с ръка и го отпъди от съзнанието си.
Трябваше да разрешат няколко по-особени случая, за които се изискваше повече практика ...
1286
12
роман, ужаси
Планина. Стръмен склон. Аз тичам! Задъхвам се. Нещо ме гони! Но какво е то? Не е човек, а много по-страшно. Звяр? Демон? Не мога да си поема въздух. Тичам, но сякаш стоя на едно място. Нещото идва. Вече е зад гърба ми, не го виждам, но чувствам неговата близост. То протяга ръка да ме хв ...
Планина. Стръмен склон. Аз тичам! Задъхвам се. Нещо ме гони! Но какво е то? Не е човек, а много по-страшно. Звяр? Демон? Не мога да си поема въздух. Тичам, но сякаш стоя на едно място. Нещото идва. Вече е зад гърба ми, не го виждам, но чувствам неговата близост. То протяга ръка да ме хв ...
1150
9
Не ме събуждайте след тая зима. Не ме събуждайте за роля в тоя фарс. Не искам вече тия маски черни. Не искам да играя роля във вашия театър. Не ми понася вече вашата кална суета. Твърде много стяга тази ваша тясна примка. Не ме събуждайте, не искам вече от таз отрова жлъчна да отпивам и тежко да я п ...
863
3
Двата знатни веронски рода – Монтеки и Капулети, от незапомнени времена живеели в сговор и добросъседство. До момента, в който една страшна тайна свила гнездо помежду им: веднъж жена Капулети, по баща Мазерати, изпитала греховно влечение към мъж Монтеки, по баща неизвестен. Мъж Монтеки бил самото съ ...
931
2
Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш в хората, само че бъди предпазлив. ~ Габриел Гарсия Маркес
Когато често са ни наранявали, лъгали или предавали, ставаме все по-затворени и по-предпазливи в отношенията си. Хора, които са преживели болката от разочарованието, зна ...
Когато често са ни наранявали, лъгали или предавали, ставаме все по-затворени и по-предпазливи в отношенията си. Хора, които са преживели болката от разочарованието, зна ...
844
12.11.2010
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...
843
Две чакащи нещо тела, две искащи нещо души. Погледи жадни, тръпнещи в лятната нощ. Мисли - сякаш еднакви. Бързо разменят се думи - средство, за да се стигне до влажната цел. Приближават се бавно, навеждат се уж случайно, два силуета на мъж и жена. И ето, моментът настъпва: да гориш бавно в рая, кръв ...
1368
КАПЧИЦА ЖИВОТ
Лош, добър – свърши януари. Победихме го. Не се знае още де – дали ние него, или той нас. Ще се види. Абе той много хубаво тръгна в началото. Пусна снежец, украси дърветата, разхубави земята, зарадва децата, щипна ги по бузките, ама, ей тъй, само за настроение. Пък сетне! Че като се на ...
Лош, добър – свърши януари. Победихме го. Не се знае още де – дали ние него, или той нас. Ще се види. Абе той много хубаво тръгна в началото. Пусна снежец, украси дърветата, разхубави земята, зарадва децата, щипна ги по бузките, ама, ей тъй, само за настроение. Пък сетне! Че като се на ...
788
7
И Дъки беше художник…
И той имаше тапия!
Е, спореше се и как е влязъл, и как е завършил…
Но какво значение има това? Че един ли беше така влязъл, че само той ли беше? Ами! Маса народ! Най-добрите!
И като взе тапията, запретна ръкави и започна… ...
И той имаше тапия!
Е, спореше се и как е влязъл, и как е завършил…
Но какво значение има това? Че един ли беше така влязъл, че само той ли беше? Ами! Маса народ! Най-добрите!
И като взе тапията, запретна ръкави и започна… ...
649
1
Знае се, че ние, хората от тълпата, сме си доста посредствени. Превъртат ни управляващите, както им е удобно, на шиша - но учудващото е, че трябва и да им ръкопляскаме. То, ръкопляскането, си е наша, родна черта, с която най-вероятно не бива да се гордеем и затова ще се опитам да прeнасоча тази дели ...
1090
Животът е кофти работа. Не можеш да разбереш подиграва ли ти се, или ти прави услуга. Получаваш си уроците, получаваш си и шамарите и накрая пак твоята глава е обърканата. Чувства, емоции, сърца и мозъци, борбата между тях и разни подобни. Думи, действия - често са толкова различни неща. Питам се то ...
756
1
Реките на Вавилон
THE RIVERS OF BABYLON
Кратък увод.
Обект "Исхаки 14" е част от грандиозната програма на Ирак - чрез изграждане на модерно отводняване и напояване с водите на Тигър и Ефрат да превърне отново в Рай сега превърнатото в пустиня древно междуречие на Месопотамия. Намира се на около стот ...
THE RIVERS OF BABYLON
Кратък увод.
Обект "Исхаки 14" е част от грандиозната програма на Ирак - чрез изграждане на модерно отводняване и напояване с водите на Тигър и Ефрат да превърне отново в Рай сега превърнатото в пустиня древно междуречие на Месопотамия. Намира се на около стот ...
1402
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
