40 932 резултата
Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и ка ...
797
1
Вълните бясно се удряха в скалната гръд. Вятърът ги гонеше и свистеше оглушително. Аз седях на брега - малка и нищожна, гледах ги унесена от магията на танца им, а сърцето ми биеше лудо във водния ритъм. Косите ми, мокри и попили неимоверната сила на водата, се развяваха, клепачите ми бяха натежали ...
867
Охлювите
Съседният до мен имот е обрасъл с трева и бурени!...
При дъжд и слънце оттам ме нападат армия охлюви – унищожават цветята ми...
Сутрин ги събирам и хвърлям на съседските кокошки – изяждат ги до шушка.
След земетресението също преваля, заранта грейна слънце… ...
Съседният до мен имот е обрасъл с трева и бурени!...
При дъжд и слънце оттам ме нападат армия охлюви – унищожават цветята ми...
Сутрин ги събирам и хвърлям на съседските кокошки – изяждат ги до шушка.
След земетресението също преваля, заранта грейна слънце… ...
759
4
Вървим през площада.
Двамата.
Дядо и внучка.
Подскача около мен, играе на дама по плочките.
Навлизаме в улицата и изведнъж ме дръпва за ръката. ...
Двамата.
Дядо и внучка.
Подскача около мен, играе на дама по плочките.
Навлизаме в улицата и изведнъж ме дръпва за ръката. ...
915
3
Двойната леща на лупата на Соломон чупеше светлината. Лъвовете върху сантимите пъчеха гърди с гордостта на гравюри, изписани в петербургските печатници. Разклащаха жълти, червени или виолетови гриви. Зъбеха се на събирача на марки. Щипците на филателиста ги улавяха за опашките и грижливо, сякаш живо ...
2249
31
Седях в малкото ателие, осветено от следобедното слънце, и замислено наблюдавах цветното платно. Станах от столчето и отстъпих четири крачки назад. Гърбът ми опря в стената. Затворих очи, вдишах дълбоко от наситения с изпарения въздух и останах така няколко секунди, след това отново се съсредоточих ...
1748
3
Нелиса във виртуалната джунгла
Да не повярваш какви нови болести се нароиха, откак има Интернет!
Уж при виртуалното общуване няма как да се предават по въздушно-капков или по полов път, ама въпреки това се разпространяват като истинска вирусна инфекция...
Но най-добре да почна съвсем отначало.
Първо ...
Да не повярваш какви нови болести се нароиха, откак има Интернет!
Уж при виртуалното общуване няма как да се предават по въздушно-капков или по полов път, ама въпреки това се разпространяват като истинска вирусна инфекция...
Но най-добре да почна съвсем отначало.
Първо ...
1253
5
Алексей Михайлов лежеше в стаята си и зяпаше тавана. Мислите му препускаха към дните на детството.
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но ...
,,Хайде, пускаш и почваш, ние сме отвънка!“
Беше на единадесет. Приятелите му говориха за онова нещо. Павел дори му пусна клипа и го остави.
,,Като свършиш, обади се!“ - беше казал ухилен и излезе.
Но ...
2060
1
1
Откога не си сядал на пейка?! В зеленото на тревите, в бриза на полъха. Отпуснати сетива, някоя приказка, в детска страна? Вестник, пъстра новина. В града на стария площад. Под сенки на вековни дървеса. Забъбрил лудо смисъл, миг споделени вълнения и любовно докосване…
В отчуждените скорости и нищожн ...
В отчуждените скорости и нищожн ...
952
2
Високият блок е на четиринадесет етажа. Едроплощен кофраж, три входа по пет апартамента на плоча. Всякакви хора живеят в него; когато се разминават пред малката зелена алея встрани или покрай паркираните автомобили отзад, дори не се поздравяват. Три улични кучета, жълто, черно и мръсно бяло, са се п ...
1609
7
Живяла веднъж майка-омайница, чието дете се разболяло тежко. Щяло да си отиде без време, проклела го била друга една човешка жена. Затова омайницата всяка вечер ходила на бистър извор и пеела да примами месеца, да слезе при нея и да излекува детенцето й. Ала месецът не слизал и не слизал. Стоял безм ...
941
3
роман на ужасите
Крофщайн учеше усърдно и ставаше все по-добър. Умът му бе невероятен, a със знанията си отново смайваше професорите. Практическите задачи ги извършваше със завидна лекота, характерна за гениалните личности. "Орденът на ренесансовите сатанисти" даваше всичко за обучението и развитиет ...
Крофщайн учеше усърдно и ставаше все по-добър. Умът му бе невероятен, a със знанията си отново смайваше професорите. Практическите задачи ги извършваше със завидна лекота, характерна за гениалните личности. "Орденът на ренесансовите сатанисти" даваше всичко за обучението и развитиет ...
759
3
Камъни
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме ...
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме ...
894
2
Понякога искам просто да ми кажеш, че не искаш да си тръгна, че имаш нужда от мен, че ще ти липсвам...
Понякога искам просто да спреш да мислиш за това, какво ще направя, за плановете ми, за останалите...
Понякога искам да усетя ревност, която да ме накара да се влюбя още повече...
Понякога искам да ...
Понякога искам просто да спреш да мислиш за това, какво ще направя, за плановете ми, за останалите...
Понякога искам да усетя ревност, която да ме накара да се влюбя още повече...
Понякога искам да ...
1566
3
3
Софийска сага 12
Глава девета
Другарят Кирчо Стамов беше бесен. Викаше, псуваше, беше вече споменал цялата женска част от рода на нещастните си сътрудници. Майки, сестри, лели и баби, всички бяха минали под ножа. Миналата нощ бяха изпуснали турския дипломат. Не бяха забелязали кога беше напуснал дом ...
Глава девета
Другарят Кирчо Стамов беше бесен. Викаше, псуваше, беше вече споменал цялата женска част от рода на нещастните си сътрудници. Майки, сестри, лели и баби, всички бяха минали под ножа. Миналата нощ бяха изпуснали турския дипломат. Не бяха забелязали кога беше напуснал дом ...
815
1
Беше го убедила да ú предостави плътта си като платно. Обожаваше да рисува и да изразява себе си чрез картините си. Винаги ръцете ú създаваха това, което чувстваше, като преобладаващ цвят беше черното. Но днес избра друг – червен.
Той се беше излегнал по корем на голямата спалня - с ръце над главата ...
Той се беше излегнал по корем на голямата спалня - с ръце над главата ...
1602
6
Другият свят
- Беля, не разбирам. Нищо ти няма. Какво те притеснява?
- Не знам.
- Всичко ти е наред - кръвна картина, ЕКГ, ЕЕГ. Какво още да ти направя? Рентген? Искаш ли?
- Не! Дишам си. ...
- Беля, не разбирам. Нищо ти няма. Какво те притеснява?
- Не знам.
- Всичко ти е наред - кръвна картина, ЕКГ, ЕЕГ. Какво още да ти направя? Рентген? Искаш ли?
- Не! Дишам си. ...
910
1
Дъждът
Аз съм дъждът. Идвам изведнъж, желан или не. Понякога съм тих и нежен, топъл пролетен дъжд и звънвам като музика над стрехите. Друг път съм студен и с остри камшици плющя по земята и хората. Понякога ми се сърдят – причинявам неудобства, мокря „до кости“, правя кални локви. Но много по-често ...
Аз съм дъждът. Идвам изведнъж, желан или не. Понякога съм тих и нежен, топъл пролетен дъжд и звънвам като музика над стрехите. Друг път съм студен и с остри камшици плющя по земята и хората. Понякога ми се сърдят – причинявам неудобства, мокря „до кости“, правя кални локви. Но много по-често ...
898
8
В липовата полянка живяло малко щурче.
Вечер се наслаждавало на Луната, която бдяла винаги по едно и също време над главата му. Приятелките му светулките решили в нощта, когато Луната е пълна, да му направят изненада.
Полянката била липова, защото от двете ù страни две огромни липи я обграждали с кл ...
Вечер се наслаждавало на Луната, която бдяла винаги по едно и също време над главата му. Приятелките му светулките решили в нощта, когато Луната е пълна, да му направят изненада.
Полянката била липова, защото от двете ù страни две огромни липи я обграждали с кл ...
2816
24
Тя претърпя бури, ветрове, но остана непоклатима. Жарко слънце я изгаряше, друг път проливни дъждове се изсипваха отгоре ù. Понякога мислеше, че няма да издържи повече и ще се прекърши. Понякога волята ù отслабваше и страховете ù я превземаха. Но тя чакаше. По-добрия ден…
Спомняше си как като малка ...
Спомняше си как като малка ...
1029
1
1
Наскоро видях една жена в парка да люлее на люлка внучето си. Познах я веднага. Беше " красавицата на квартала". Изящен профил, лек грим, плътни устни, бръчиците около които не ги правеха по-малко красиви; все същата дълга, макар и вече боядисана коса, която отмяташе с характерен жест; позакръглена, ...
912
1
Вдъхновено от фотографията „Коте зад стъкло” на Ирето
Невзрачната двуетажна къща беше като срамна кръпка между новопостроените лъскави сгради на тихата уличка. Дворът тънеше в зеленина, притисната от високите зидове на съседите. Всяка пролет филизите плъпваха навътре и пощурели от дъждовете заличава ...
Невзрачната двуетажна къща беше като срамна кръпка между новопостроените лъскави сгради на тихата уличка. Дворът тънеше в зеленина, притисната от високите зидове на съседите. Всяка пролет филизите плъпваха навътре и пощурели от дъждовете заличава ...
2105
61
Желаеше себе си от истината, която ти казваха другите, без да помислиш "Дали е така?". Да помислиш, че са прави. По-важно е да робуваш на себе си с една неистинна представа за образа, който беше си изградил. И ти престана да виждаш и чуваш хората, които желаеха да бъдат с теб. Сви се в своята черупк ...
876
1
Втората част на този разказ.
Рисунката е на Евгений Иванович Чарушин - "Болтливая сорока"
Б.
Както си и мислех, сврачите гнезда в парка се оказаха три на брой… Ето ти нова задачка!
Пуснах крадливата гостенка надвечер, защото си мислех ( И правилно, както се оказа!), че тя ще долети в дома си в по-кр ...
Рисунката е на Евгений Иванович Чарушин - "Болтливая сорока"
Б.
Както си и мислех, сврачите гнезда в парка се оказаха три на брой… Ето ти нова задачка!
Пуснах крадливата гостенка надвечер, защото си мислех ( И правилно, както се оказа!), че тя ще долети в дома си в по-кр ...
522
3
Ти си там. Но не при мен, далеч си. И не подозираш за нещата, които искам да ти призная, нали… Има ли значение? Едва ли. И все пак ще ти кажа. Имам нужда от теб. Искам те, до мен, при мен, с мен. Искам да те гледам, да ти се усмихвам и да ти се любувам, а ти скромно да навеждаш глава. Искам да слуша ...
1093
1
Една приказна звездна нощ
Лятната нощ легна уморена над градчето, клепачите ù натежаха, косите ù се разпиляха по улиците, а мътните светлини на фенерите опитваха да покажат на минувачите пътя. Градът още шумеше, смущавайки съня ù. Забързани, хората бяха забравили за смяната на деня и нощта. Лутаха с ...
Лятната нощ легна уморена над градчето, клепачите ù натежаха, косите ù се разпиляха по улиците, а мътните светлини на фенерите опитваха да покажат на минувачите пътя. Градът още шумеше, смущавайки съня ù. Забързани, хората бяха забравили за смяната на деня и нощта. Лутаха с ...
791
Калоян се качи високо в планината и тръгна по една обрасла с треволяци пътека. Не след дълго намери това, което търсеше – пуста полянка. След като се увери, че наблизо няма други хора, коленичи и започна да комуникира с някаква негова си висша сила. Нищо друго не му оставаше, понеже не беше вярващ х ...
969
1
Софийска сага 11
Глава осма
Новата 1952 година не донесе нищо хубаво на Славка. В театъра се бяха появили млади балерини от балетното училище. Мадам Шони беше пенсионирана и изпратена да обучава пионерчетата от балетната школа към Двореца на пионерите в Кърджали. Държавният музикален театър имаше но ...
Глава осма
Новата 1952 година не донесе нищо хубаво на Славка. В театъра се бяха появили млади балерини от балетното училище. Мадам Шони беше пенсионирана и изпратена да обучава пионерчетата от балетната школа към Двореца на пионерите в Кърджали. Държавният музикален театър имаше но ...
881
1
3
Веднъж срещнах един просяк, който извади от коша парченце хляб. Спрях го и го запитах какво е работил в миналото, а той ми отговори, че е бил инженер, а сега не може да си намери работа. Вкъщи децата му гладували.
- Търсят все млади, за да могат да ги лъжат по-лесно шефовете им - отговори той.
Сведо ...
- Търсят все млади, за да могат да ги лъжат по-лесно шефовете им - отговори той.
Сведо ...
679
Стефан оправи за последен път вратовръзката си и тръгна за работа. Целуна Маги на излизане, провери дали веригите на ръцете и краката ù са добре поставени и излезе от стаята, като не забрави да я заключи отвън.
Маги остана сама. Така, окована и заключена в стаята, прекарваше дните си вече четвърти м ...
Маги остана сама. Така, окована и заключена в стаята, прекарваше дните си вече четвърти м ...
4148
2
2
ГЛАВА 1
Казвам се Каролин и съм на двадесет и седем години. Живея в САЩ, по точно - в Охайо. Имам квартира точно в центъра на града. Живея там със своя приятел Дейв. С него сме заедно повече от четири години. Но напоследък започвам да се съмнявам в него. Защо ли? Сега ще ви разкажа защо...
Беше поре ...
Казвам се Каролин и съм на двадесет и седем години. Живея в САЩ, по точно - в Охайо. Имам квартира точно в центъра на града. Живея там със своя приятел Дейв. С него сме заедно повече от четири години. Но напоследък започвам да се съмнявам в него. Защо ли? Сега ще ви разкажа защо...
Беше поре ...
1011
2
821
5
- За кого гледаш?
- За него.
- Липсва ли ти?
- Трябва ми.
- Но вие почти не се познавате... ...
- За него.
- Липсва ли ти?
- Трябва ми.
- Но вие почти не се познавате... ...
677
2
Да си призная, май не съм си в ред. Направо от дежурство, уморен и мръсен, както съм с униформата и тежкия сак, стиснал букетчето с есенни цветя в ръце, се влача по разбитото шосе към едно страшно за мнозина място. Още помня как в моето детство гробищата бяха откъснати от квартала, самотни в безбреж ...
1970
4
Завръщането на Вотан (или - Как Вотан е станал бог)
(Художествена легенда)
Вотан беше най-малкият син на Велме, а големият му син се казваше Вили, средният – Ве. Те живееха в красива просторна дървена къща, разположена в древен дъбов лес. В тази дъбова гора излязоха сега тримата сина на Велме да изв ...
(Художествена легенда)
Вотан беше най-малкият син на Велме, а големият му син се казваше Вили, средният – Ве. Те живееха в красива просторна дървена къща, разположена в древен дъбов лес. В тази дъбова гора излязоха сега тримата сина на Велме да изв ...
1581
1
Двоумих се и то не малко…
Да ида ли, да не ида ли?
И ми се искаше и ми беше обидно…
Но тръгнах…
Чакаше ме път. ...
Да ида ли, да не ида ли?
И ми се искаше и ми беше обидно…
Но тръгнах…
Чакаше ме път. ...
882
3
Пролетта показа хладната си страна.
Вятърът прогонваше хората от парка и само единици продължаваха разходките, въпреки него. Набраздяваше вечната река с равномерни вълни, чийто шепот се сливаше с откъслечните фрази на минувачите.
Младеж, паднал на колене, разиграваше любовни сцени пред аплодиращата ...
Вятърът прогонваше хората от парка и само единици продължаваха разходките, въпреки него. Набраздяваше вечната река с равномерни вълни, чийто шепот се сливаше с откъслечните фрази на минувачите.
Младеж, паднал на колене, разиграваше любовни сцени пред аплодиращата ...
705
3
СВАТБЕН ЗАРЕЗАН
Зъл беше Пèтльовден, зъл беше февруари, чак до Св. Трифона. Рано стана той тази сутрин, влезе в мазето при буретата, опита с канчето от всичките. И петте му харесаха, взе една добра стомна и наля по малко от всяка, за да стане букет, с който да закичи всеки вид от лозовите коренчета, ...
Зъл беше Пèтльовден, зъл беше февруари, чак до Св. Трифона. Рано стана той тази сутрин, влезе в мазето при буретата, опита с канчето от всичките. И петте му харесаха, взе една добра стомна и наля по малко от всяка, за да стане букет, с който да закичи всеки вид от лозовите коренчета, ...
896
13
Уважаеми дядо Коледа,
Искам да ти споделя, че не си ми симпатичен, тъй като не си падам по дърти пергиши, а и още си спомням онази Нова Година, в която дойде да ми донесеш кукла (поредната, мамка му) и изнуди баба да ти налее коняк от оня, специалния... И тя, защото сте си набори, а дядо пак беше хв ...
Искам да ти споделя, че не си ми симпатичен, тъй като не си падам по дърти пергиши, а и още си спомням онази Нова Година, в която дойде да ми донесеш кукла (поредната, мамка му) и изнуди баба да ти налее коняк от оня, специалния... И тя, защото сте си набори, а дядо пак беше хв ...
1836
3
Софийска сага 10
Глава седма
„Шумете дебри и Балкани, шумете…“
Сред развалините на София, по улици и площади, беше пълно с брадясали мъже и грубовати жени, обути в стари туристически обувки или трофейни ботуши, набързо смъкнати от някой убит войник или полицай. Размахваха юмруци и шмайзери, и викаха ...
Глава седма
„Шумете дебри и Балкани, шумете…“
Сред развалините на София, по улици и площади, беше пълно с брадясали мъже и грубовати жени, обути в стари туристически обувки или трофейни ботуши, набързо смъкнати от някой убит войник или полицай. Размахваха юмруци и шмайзери, и викаха ...
909
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
