40 920 резултата
С приятелката ми Д. сме връстнички. Тя е по- голяма от мен с 20 дни. Живееше в къщата на дядо си срещу нашата къща. С нея играехме с кукли. Тя имаше много хубава кукла, спяща, с чудесни бели зъбки, които се виждаха от полуотворените устнички, и с коса, която можеше да се реши. Тогава в магазините ня ...
475
Тя лежеше на леглото - сама в задимената от цигарен дим сива, мръсна и малка стаичка. Пожълтялата риза, в която беше облечена, се сливаше с овехтелите чаршафи. Нежният ú детски смях кънтеше, докато тънките ú пръсчета разлистваха книжката. Вратата се отвори с трясък, смехът ú изчезна и тя подскочи ст ...
721
Купих аквариума като подарък на сина ми за рождения ден. Проглуши ни ушите за домашен любимец, искаше да му вземем куче. Жена ми обаче веднага настръхна като котка при мисълта за такова цапащо, космато нещо у дома и аз нямаше как да не съм солидарен с нея. Тя беше това, което наричат маниячка на тем ...
2790
4
Ей го, на! Вървя, вървя и пристигна! Инат, брей! Ти му викаш куме Ване, тоя тича за... греблото да те хване! Значии, Господ като дава - дава с двете шепи, а като те подхвърли там, да се оправяш сам, като че ли е по-добре. Само дето ми беше приятел, иначе... Беше? Защо ли го казах така? Няма значение ...
756
1
Тя стоеше загледана в пространството, стоеше загледана в неговия образ. Той беше там, сред сивите облаци, сред влажната и лепкава мъгла. Като светъл лъч раздираше тая лишена от цвят реалност. Той ú се усмихваше нежно, а тя на свой ред правеше безумни опити да стане, да се затича към него и да потъне ...
835
2
(пролог)
Изведнъж тя го хвърли на земята, започна да го рита, да го удря. Нещо вътре в нея я караше да му причинява болка. Това не се случваше за първи път – по цялото му пухкаво тeлце личаха белезите от безумието ú. “Козината” му беше изтърбушена, “очите” – напукани, “краката” и “ръцете” му бяха бе ...
Изведнъж тя го хвърли на земята, започна да го рита, да го удря. Нещо вътре в нея я караше да му причинява болка. Това не се случваше за първи път – по цялото му пухкаво тeлце личаха белезите от безумието ú. “Козината” му беше изтърбушена, “очите” – напукани, “краката” и “ръцете” му бяха бе ...
1094
2
ужаси, трилър +18
......................
Последният ден преди събитията беше ознаменуван с една странна поява, която ме срази и в същото време ме изненада приятно. На четвърти януари 2011 година аз и Симона се разхождахме бавно по парка и се радвахме на рядкото за тази част от годината топло време, ...
......................
Последният ден преди събитията беше ознаменуван с една странна поява, която ме срази и в същото време ме изненада приятно. На четвърти януари 2011 година аз и Симона се разхождахме бавно по парка и се радвахме на рядкото за тази част от годината топло време, ...
1210
26
Стела някак изумено изучаваше собственото си отражение в огледалото – погледът, съмняващ се във всеки и във всичко, сенките под изморените очи, които сякаш проникваха дълбоко и виждаха във и зад предметите, но някак отнесено и замечтано, започналите отскоро да се появяват тънки бръчици, чувствените ...
1454
25
2
- Готово, всеки капан, всяко защитно заклинание, всеки паяк по местата, където имаш работа, са махнати! Сега е моментът да използваш страхотните си умения и да прибереш плячката! Тъй като е време за „Лека нощ. Деца!”, ще ме извиниш.
- Ти откога се броиш за дете?
- Дай да попитаме някой страничен к ...
- Готово, всеки капан, всяко защитно заклинание, всеки паяк по местата, където имаш работа, са махнати! Сега е моментът да използваш страхотните си умения и да прибереш плячката! Тъй като е време за „Лека нощ. Деца!”, ще ме извиниш.
- Ти откога се броиш за дете?
- Дай да попитаме някой страничен к ...
851
Пием виртуални кафенца и се черпим с тортички в нета.
Имам и повече френдс от тебе във фейса, и тагове в снимки с лове форевър и с някаква фолк-дива принцеса. (На живо съм грозен и с пъпки още от пубертета).
Но в нета съм с мускули, спортна кола... Абе кат* Аполон съм направо, но се пиша по-скромно: ...
Имам и повече френдс от тебе във фейса, и тагове в снимки с лове форевър и с някаква фолк-дива принцеса. (На живо съм грозен и с пъпки още от пубертета).
Но в нета съм с мускули, спортна кола... Абе кат* Аполон съм направо, но се пиша по-скромно: ...
820
1
Разочароват те. Отново! Решаваш да погледнеш на случилото се от добрата страна, но не успяваш. Предават те. Някой ти казва, че не се нуждае вече от теб. Някой пуска ръката, която е държал и тръгва напред. Разочароват те - и преди, и днес, и утре, но знаеш, че не трябва да спираш да се бориш в живота ...
1817
1
Знаеше, че са там и сега. В този момент, когато слънцето едва е целунало хоризонта, вече разпъват шарените кърпи и разбъркват картите. Правят го всяка сутрин от май до септември повече от трийсет години. Морският бриз полюшва кораба на спомените чу. Как му се иска да хвърли котва и да остане завинаг ...
1098
Колажът е дело на )
Някога, много отдавна, чух една странна приказка – приказката за момичето, издялано от голям къс каменна сол. Гениален скулптор, помилван от Бога, вероятно я е направил, та соленото момиче станало живо, като нас двамата с тебе, мой читателю.
Жадно оглеждало света с широко отворен ...
Някога, много отдавна, чух една странна приказка – приказката за момичето, издялано от голям къс каменна сол. Гениален скулптор, помилван от Бога, вероятно я е направил, та соленото момиче станало живо, като нас двамата с тебе, мой читателю.
Жадно оглеждало света с широко отворен ...
2733
15
МАРГАРИТКИ
Боян се вглеждаше в тъмнината на стаята. Знаеше разпределението на цялата къща и не му беше нужно осветление. Дългите години в къщата бяха създали у него рефлекси и усещане за пространството на дома му. Вслушваше се в тъмнината, знаейки, че повече няма да чуе нейните тихи стъпки, лекото з ...
Боян се вглеждаше в тъмнината на стаята. Знаеше разпределението на цялата къща и не му беше нужно осветление. Дългите години в къщата бяха създали у него рефлекси и усещане за пространството на дома му. Вслушваше се в тъмнината, знаейки, че повече няма да чуе нейните тихи стъпки, лекото з ...
638
Обичам те. Всякак те обичам.
Здравей. Tова бяло чудовище зее втренчено с бялата си паст срещу ми и чака да натикам думи - черни маслини в устата му. Нямам храна за него и устните му, побеляли от мълчание. Ще го окапя, ще изцапам дрехите му, нахраня ли го. Но чувам как червата му къркорят и броят сто ...
Здравей. Tова бяло чудовище зее втренчено с бялата си паст срещу ми и чака да натикам думи - черни маслини в устата му. Нямам храна за него и устните му, побеляли от мълчание. Ще го окапя, ще изцапам дрехите му, нахраня ли го. Но чувам как червата му къркорят и броят сто ...
898
2
Има едно кафене в града, в който живеех доскоро. Много арт, много дискретно и много уютно. Обичах да ходя там, преди да стане известно, замислената му непопулярност го погуби. Прекалено много хора с прекалено неосъзнати претенции започнаха да го посещават. И ме отказаха да ходя – те идваха заради хо ...
857
2
Ти, който стоиш от другата страна на редовете...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на с ...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на с ...
1237
15
Напоследък нещо странно се случваше в Кралството на четвъртия етаж и принц Симон Мартин не можеше да го разбере. Една сутрин, когато се събуди и погледна през един от прозорците на своя дворец Меланж, той остана изумен – всичко навън беше покрито с някакъв бял крем, който беше скрил цвета на всички ...
975
2
- Беатриче, за любовта няма убедително обяснение... Тя се издига, цъфти... пропада... изчезва... - каза баща ми и протегна ръце към мен. Опита се да ме прегърне, както правеше, когато бях дете, но не... Вече не бях дете! Не ми бяха нужни неговите прегръдки. Той никога нямаше да разбере болката, коят ...
1138
4
Беше студено. Не помня кой месец. Може би януари. Беше тиха снежна вечер. Казах, че отивам да играя билярд с приятели. Посрещнах те на трамвайната спирка. Прегърна ме. Вървяхме под ръка и се смеехме. Подари ми плюшена играчка, която се усмихва. Каза ми, че си я спечелил от автомат. Не беше пил за пъ ...
1530
3
Лес притвори изморените си клепачи и миг по-късно се потопи в паралелната вселена на сънищата. Пред очите му като от синкава мъглявина постепенно се избистри леко приведена човешка фигура, която скоро придоби отчетлив образ. Лес направи боязлив опит да фокусира погледа си срещу фигурата и макар да н ...
978
1
Ти започваш отначало и цялото ми тяло сега усеща, че си тук.
Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...
Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...
Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори ...
Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...
Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...
Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори ...
822
Мили Дядо Коледа!
Пиша ти малко по-отрано, за да получиш писмото ми навреме. Така че да можеш да изпълниш желанията ми!
Много се вълнувам, защото вярвам, че изговореното, а в случая написаното, става реалност, след като човек го изговори или напише. Аз съм си такава.
Не зная колко желания можеш да и ...
Пиша ти малко по-отрано, за да получиш писмото ми навреме. Така че да можеш да изпълниш желанията ми!
Много се вълнувам, защото вярвам, че изговореното, а в случая написаното, става реалност, след като човек го изговори или напише. Аз съм си такава.
Не зная колко желания можеш да и ...
1464
26
Загледана в безкрая
Загледана в безкрая на морето,
се чувствам толкова малка,
като малка златна песъчинка,
изхвърлена от бурята на живота ...
Загледана в безкрая на морето,
се чувствам толкова малка,
като малка златна песъчинка,
изхвърлена от бурята на живота ...
877
4
Вълкът е властелин и повелител на нашите гори. В днешно време обаче е все по-трудно да се открие вълк в горите ни. Няма го, изчезна властелинът. Сега горите са пълни с чакали.
Чакалите са винаги там, където вълчото племе е на изчезване.
Вълк – обругаван и мразен, страшен и жесток, преследван и изтре ...
Чакалите са винаги там, където вълчото племе е на изчезване.
Вълк – обругаван и мразен, страшен и жесток, преследван и изтре ...
1636
4
От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна сякаш бе изчезнало от битието му. Труден, много труден път извървя той за тия 72 години, но напук на всичко оцеля. Нес ...
1056
5
Боряна
Това се случи отдавна, много, много отдавна. Още вярвах в любовта и че ще ми се случи нещо хубаво. Така и стана...
Учих във Виас, имаше летен лагер в "Олимпийски надежди", който се намира между Равда и Несебър.
Няколко дена след като пристигнах, на плажа се запознах с едно много лъчезарно и у ...
Това се случи отдавна, много, много отдавна. Още вярвах в любовта и че ще ми се случи нещо хубаво. Така и стана...
Учих във Виас, имаше летен лагер в "Олимпийски надежди", който се намира между Равда и Несебър.
Няколко дена след като пристигнах, на плажа се запознах с едно много лъчезарно и у ...
1858
Сгуших се на кълбо и леко потънах в съня си. Беше ми блажено и приятно. Имаше лек ветрец, който духаше от отворения прозорец и леката му милувка ми носеше безкрайното удоволствие и задоволство. Усетих как някой ме вдигна и занесе в леглото ми. Отворих сънено очи и с това си изпросих гушване, преди д ...
701
4
Опитах се да подтисна болката, колкото и трудно да ми беше. Не бих си позволила за пореден път да се огъна, правейки поредния компромис. Защото това връщане назад ме отклонява от основната цел, а именно да вървя напред! Приемам прошката на някои неща за стъпка назад, понеже има такъв вид обида, дето ...
1284
2
Невъзможната и скрита любов
„Здравей, нов живот!” - Това е книгата, която ще пиша през новия си живот. - Все едно беше вчера, когато се случи. Изминаха се три дълги за изживяване години. Успях да ги забравя, успях да освободя себе си. А сега накъде? Ще кандидатствам, ще завърша и ще намеря любовта н ...
„Здравей, нов живот!” - Това е книгата, която ще пиша през новия си живот. - Все едно беше вчера, когато се случи. Изминаха се три дълги за изживяване години. Успях да ги забравя, успях да освободя себе си. А сега накъде? Ще кандидатствам, ще завърша и ще намеря любовта н ...
631
Кольо войвода и поляната с люцерна
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода, когато о ...
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода, когато о ...
1048
5
От мига, в който я зърна в най-тъмния ъгъл на антикварното магазинче, разбра, че трябва да я има. А когато я взе в ръката си и почувства гладката ù, хладна повърхност, вече знаеше, че на всяка цена ще е негова.
От възрастния продавач разбра, че статуетката е от някакъв вид кристал, но и той не знаеш ...
От възрастния продавач разбра, че статуетката е от някакъв вид кристал, но и той не знаеш ...
987
10
Момчешко лице се отрази в чашата с ароматния ърл грей, точно преди физическите закони да си кажат думата и да разплискат и нарушат иначе идеалната повърхност.
- Ади, ела да видиш какъв красив залез! – дойде гласът на момчето, което вече поставяше чашата на мястото ù върху малката чаена чинийка. Най- ...
- Ади, ела да видиш какъв красив залез! – дойде гласът на момчето, което вече поставяше чашата на мястото ù върху малката чаена чинийка. Най- ...
1030
2
Все по-трудно ми е завръщането от големия град към това село, захвърлено в другия край на България. Трийсет години вече минавам Троянския балкан, опитвайки се да съшия отново ризата на спомените. Селският корен на баща ми явно излезе по-як, щом присади и мама – родена гражданка - на стари години в р ...
998
1
7
986
23
Съвършен идиот, автентичен селяндур, неудържим разбойник, несравним простак, самовлюбен олигофрен, дебелоглав кретен и... още много подобни определения можеха да се лепнат върху това име, но най-изразителното бе това, с което хората го бяха титолували - Петко Алата. Като същинска хала помиташе всичк ...
900
9
Поет
Вечерта рано дръпна завесата и над притихналото село изгряха, далечни и студени, малкото звезди, не скрити от облаци. Комините на селските къщи весело къдреха дим право нагоре. Студът беше истински. От седмица всички локви и вади стояха замръзнали, замръзна и вечната кал.
В края на селото, пред ...
Вечерта рано дръпна завесата и над притихналото село изгряха, далечни и студени, малкото звезди, не скрити от облаци. Комините на селските къщи весело къдреха дим право нагоре. Студът беше истински. От седмица всички локви и вади стояха замръзнали, замръзна и вечната кал.
В края на селото, пред ...
989
15
- Ухааа!!! - бодро извика Ко Та Рак и се протегна доволно.
- Мммм - изсумтя Но Щен Вълк. - Трябва ли да викаш така?! Някои от нас още се събуждат...
- Искаш ли да ти разкажа съня си? - попита Ко.
- Имаше ли зайци в него? - контравъпросира Но.
- Не - отговори му котакът. - Защо? ...
- Мммм - изсумтя Но Щен Вълк. - Трябва ли да викаш така?! Някои от нас още се събуждат...
- Искаш ли да ти разкажа съня си? - попита Ко.
- Имаше ли зайци в него? - контравъпросира Но.
- Не - отговори му котакът. - Защо? ...
780
1
Пореден ден на грешни решения, нищо не се бе променило, сякаш не бях заминавал, единствено неловкото мълчание се бе превърнало в основен начин на общуване. Логиката бе надскочила себе си, или вече липсваше съвсем, споходена от толкова направления и посоки. Не желаех да гадая отговорите, след толкова ...
603
- Тъмно е! Промълви градинското джудже на спуканата пластмасова лейка.
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...
862
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
