14 730 резултата
Все още усещаше топлия ѝ дъх по своята кожа, омагьосващата мекота на нейната, полъха на косите ѝ, нежните ѝ ръце, обгърнали врата му и крехкото ѝ тяло в неговите. Бяха само двама на света, вплетени в прегръдка от копнеж и забрава, надежда и обреченост. Прегръдка, която не беше сигурен дали някога от ...
  483 
Не можеше да заспи. „Сигурно вече е полунощ” – помисли си раздразнено. Обгръщаше я ледена тишина. Всъщност ледът беше тя. До нея съпругът й похъркваше невъзмутимо.
Погледна мрачно към прозореца. Небето беше ясно. Луната осветяваше малката им бедно обзаведена спалня. Приличаше на голямо студено око.
...
  1638  45 
мини проза
Влезе в просторната чакалня на гарата, спря се пред информационното табло и се загледа в разписанието на влаковете. В този момент чу зад гърба си:
– Извинете, бихте ли ми казали в колко часа потегля бързият влак за София?!
Обърна се и видя усмихнатото лице на един около 40 - годишен катол ...
  547 
Имам доста отдавнашен спомен за една дама, майка на бивш мой ученик, която често я уволняваха от работа поради конфликти с директорите на учреждения и фирми, в които бяха я назначавали на работа. Тя пък от своя страна при всяко уволнение завеждаше съдебни дела срещу поредния „проклет“ свой шеф. Целт ...
  496 
Най-важното на една телевизия, драгий читателю, е да светка, присвятква, мята акъл, па той дали е верен му пука само на кучето… Затуй се аз тази сутрин покачих на пиадестала на Великолепието и твърдо и тъй смело се прикотках да направя едно дългоочаквано бленувано щастие — Сутрешно предаване със Зиг ...
  2153  135 
Вятърът се опитваше да усуче една къдрица от косата ѝ така, както съзнанието ѝ правеше със спомените. Люба искаше да спре да се фокусира над преживяното, но мислите помитаха като цунами това нейно желание. И пред погледа ѝ отново заставаше онова малко момченце, придържано от ръката на съпруга ѝ на п ...
  583  18 
Вървях по прашния път, осеян с маргаритки и макове, нацъфтели от двете страни. Бях се замислил и гледах надолу. Когато вдигнах глава, пред мен стоеше една усмихната, трикрака овца.
- Здравей! - ми каза тя
Останах много учуден. Говореща овца, трикрака, пък и щастлива.
- Здравей! Имаш много хубава усм ...
  407 
В мъгливия декемврийски ден една лада се плъзгаше почти безшумно по змиевидното шосе. Точно по това време един служител на Института по химическа и каучукова промишленост се движеше пеша по банкетата на същото шосе, нищо неподозиращ и в добро настроение, към близката автобусна спирка. Ладата го връх ...
  533  12 
мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...
  395 
Понякога човекът греши в усилията си да направи нещо по-добро и преживява провал, но по някога човекът е устремен от грешките си, предвид провала да направи нещо по-добро и това води до успех. Най-интересното от цялата тази работа е, че твърде често, на първа линия, успехът води до провал, който от ...
  957 
Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...
  1615  25 
От живота, не можеш да искаш повече от разбиране. Моментите на случване не са фиксирани във времето,те са свързани със степента на готовност на съзнанието да се учи.
06:00 h. развиделяваше се. Събудих се с усещането,че съм напуснал нещо важно. Нещо което, реалността ми отне.Сънувах вода,храм,светлин ...
  619 
По принцип рядко откликвах на покани за неделно разпиване, пардон неделни срещи
с познати на чашка-две узо.
От доста време при мен работеха две момчета сънародници, те бяха доволни, че им плащаха редовно всеки ден на касата по 45 евро, аз доволен, че изпълняваха съвестно работата си и нямах забележк ...
  876  12 
Той се върна от града уморен. Осем часа работа във фирмата, после още четири в сервиза. Налагаше се – с една заплата трудно се оцеляваше в наше време. Всъщност, и с една и половина не беше лесно. Но добре, че беше много зает, а след прибирането в квартирата веднага лягаше да спи. Или по-точно – да п ...
  795  15 
За някой снежинките приличат на падащи ангели, за други падащи звезди, но винаги падат. За някой има бог, за други звезди, но и двете са извън обсег.
Честно е след такъв катарзис човешкото съзнание да бърка белотата на виелицата с белотата на рая. Белотата бе толкова непрогледна, че се чудиш дали то ...
  403 
Понякога сърцето ми е в болезнената хватка на мъката от загубата ми. Тази загуба, която заличи един цял живот, пълен с мечти и планове.
И ето, пътят ме изведе до тук. Мислех, че няма да се справя, но не, успях!
И нищо от съкровищата на душата ми не остана в подаръчната кутия с целофан, а се валят на ...
  431 
Раждане и смърт не се избират. Господ като семе засажда душата в нечие тяло и се появяваме на този свят. Но после всеки сам си дроби попарата и трябва да внимава, какво слага в нея, че да не му е водниста и горчива, за да не ходи цял живот гладен.
Елена седна на пейката и стисна голямата си пътна ча ...
  1825  10  32 
Тя била изключително бездарна поетеса. Нямала елементарна техническа подготовка как се пише стихотворна реч. На творбите им липсвало благозвучие и смисъл. Допускала груби граматически грешки, които говорели за неграмотност. Непрекъснато я критикувал с надеждата, че ще се промени. Дори искал да спре ...
  2833  77 
мини проза
– Много мъка съм срещнал по пътя си, момче... И много зло съм срещал! Да кажеш голямо или малко зло, ама как да го прецениш, как да го претеглиш... Злото винаги си е зло и толкова! И от него все боли... малко или много, ама си боли!... Ето това на никого не пожелавам, момчето ми, на никог ...
  390 
Бяха се примирили с мисълта, че момиченцето им е с аутизъм, нямаха друг избор. Бащата отдавна беше спрял да се пита: „Как така точно моето дете?“ Прие факта, че тя е по-различна от останалите и точка по въпроса.
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сяка ...
  1075  23 
1 част – Баба
Стъпките на Деана бяха единствения сигнал за живо същество на пътя в сутрешната тишина. Прах се надигаше като изтласкваща се вълна след всяка нейна крачка и бавно политаше обратно на мястото си.
Колкото по близо стигаше тя до гората, толкова повече започна да чува гласът на баба си, ко ...
  614 
Ресторантът се намираше на ъгъл, където две улици се срещаха и образуваха завой. Едната се отделяше към центъра на града, а другата водеше до път без изход. Знакът беше поставен още в началото на завоя, точно пред колоната от дървета, но повечето от новопристигналите не забелязваха знака и често се ...
  817  19 
мини проза
"И ще видят Човешкия син,
идващ върху небесните облаци
със сила и голяма слава." (Мат. 24:30)
Никой и нищо не предвещаваше Неговото Завръщане. Божият Син беше дошъл на Земята също така мистично, както и при Първата Си Поява. Но както и преди много векове, така и сега човечеството сякаш не ...
  386 
Неделният ден е пълен с весели и тъжни неща,.. зависи от гледната точка и окото, с което ги гледаш де...
Слънцето и то покаже се зад някой облак, погледне за малко и се скрие...
Заслушах се в разговор на по-висок глас на няколко жени, на български език разбира се:
- Запознах се с един грък там от кв ...
  1147  10 
мини проза
И тази сутрин дядо Злати седеше на трикракото столче пред вратата на дома си, когато измежду стръковете цветя в градината съвсем неочаквано се провря малко котенце и, мяучейки, излезе на плочника и застана на няколко стъпки пред стареца. Връхчетата на златистата му козинка искряха от лъчи ...
  571 
Имало едно време красиво и обичливо момиче. То често носело зелена шапчица и затова всички го наричали Зелената шапчица.
Една лятна утрин девойката станала и започнала да пълни раничката си с вкусни пастички и плодове.
- Къде отиваш? - попитала я учудена майка й.
- Снощи сънувах баба. Отдавна не съм ...
  1972  12  34 
Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. ...
  1124  33 
Звяр е ! Обичам си го, ама все още не мога да го определя към някаква порода – ту ми се прави на Чихуа Хуа, ту на пинчер , ту на немска овчарка. Е да де, овчарка е когато натрие носа на дебеловратите шишкави черни тенекии, дет тузарски ми се пъчат по улиците, а моичкият направо ги смръчква, когато с ...
  702 
Есента вече постилаше новите си пътеки из планината Вогези. Тя боядисваше нивите, полетата и градините с жълто-оранжево-керемидени си багри. Дърветата полека-лека прошарваха и те своите зеленикави тоги. А топлият есенен ветрец разнасяше миризмата на току-що изпечена франзела.
В окосените ливади над ...
  1320 
Не успях да докарам успех за медицина.
Оказва се да учиш за лекар - никак не било шега работа!
По време на една сесия, мои стари приятели решават да ходят на врачка.
Случвам се наоколо.
Помъкват ме с тях. ...
  2008  10  35 
Снегът се ръсеше като от солница. Натрупващият се сняг до прозорците му напомнял колко малка къщата му всъщност е.
Облаци и мъгла покриваха света като яйчена черупка. Студеният дъх на вятъра, разтърсвал последните листа по дърветата родени за да паднат бавно мислейки, че летят. Снегът поглъщаше всич ...
  1161 
Тя беше семейна - от къде осем години. Но природата си е природа. Още след първото петилетие на нея и стана, как човешкото същество е силно адатаптивно създание. И с еднаква сила привиква както към лошавината на недостатъците, така и към красивото в добротата.
Вярно ще излезе и онова от дебелите кни ...
  1164 
Пихме по глътка уиски и сякаш се изучавахме с очи
- Петро, ти си от България,нали...А може ли да ми покажеш метальона си...Интересно ми е...
- Да кирия Руд, с удоволствие,.. - и разкопчах няколко копчета на ризата си, извадих кожената
връвка с цветното речно камъче - Не е златно или диамантено, но з ...
  906 
/хумор, защото няма раздел "сатира"/
Бившата му секретарка, сетнешна млада съпруга, го наричаше „другарю Митрев“. Дори когато другарят Митрев се беше разтоварил от официалния работен костюм и с много труд и пъшкане се опитваше да довърши третата мъжка задача. Дом имаше, дърво беше посадил на вилата, ...
  721 
Работата потръгна, къде с прословутото една крачка напред-две крачки назад,..
не бе обратното, иначе как ще стигнеш, та две крачки напред-една крачка назад.
Фондация '' Елинико'' където работех, беше конгломерат от дейности,.. от музеи, изложнени зали и
концерти до интернет доставчик...След лятната ...
  901  10 
Нежна теменужена нощ се спускаше над родопското село. Всичко беше побеляло от сняг. В кръчмата на бай Йордо беше шумно и задимено. Около една дървена маса маса бяха насядали на сладък мухабет младежите от селото, пийваха от червеното вино и пушеха свити цигари от собствения си тютюн. С изпразване на ...
  1176  27 
Игрището пустееше.Но странно!Движение се усещаше навсякъде.Вятърът,листата /на дърветата/ и слънцето в симбиоза, създаваха впечатляваща картина на танцуващи сенки по мокрия асфалт.
Наближаваше часът на срещата.Този път,хлапето настоя да се видят.Пристигна на уреченото място по-рано. Бе почти сигурен ...
  1514 
Отидохме с дядо..
Ако нямаше гръцка телевизия, не можеш разбра, че си в Гърция..
Баща й работил в Кавала, в някаква фабрика, а бабата и майка й се грижеха за стопанството,
мустакатият дядо уж помагаше за животните. Сложиха набързо нещо за ядене, заприказваха се
за живота преди и сега... ...
  773  12 
Дали градските и селски щурчета свирят музика от един и същи композитор
Дали реката лениво влачи водите си навсякъде...
Всяка лятна ваканция бях на гости при баба и дядо на село, селцето разположено на единият бряг на реката, и точно срещу него друго село. Баба разправяше, че преди години селото е б ...
  827 
Няма малки и големи приятелства! Вярността е еднакво стойностна при всичките!
Това в което предстоеше да се убедя бе, че при отстояването на определена позиция, хората /най-често/ се ръководят от страх и егоизъм, а не от алтруизъм. Много ми се иска да ви /раз/кажа, как срещите ни /с хлапето/ продълж ...
  711 
Предложения
: ??:??