6 652 резултата
Любовта е огън чедо. Жив огън. Като живият живот. С дъх се разгаря. Ей така, от нищото. И ще тлее ли, ще гори ли, ще изпепелява ли - зависи от това, какво лежи в огнището - сиреч в душата. Душата е мястото, дето се пламъка разпалва. Без огнище лумват пожари. А от пожар всеки бяга. Ако не знаеш как с ...
897
2
3
Котката истерично мяукаше под прозореца. Погледнах през него в стаята с любопитство.Видях оскъдна мебелировка- стол, маса и... молитвеник.
На стената-икона и малко кандилце. Странно! А уж къщата беше най-обикновена, с кирпичени тухли и пропукани провинциални стени.Преди броени минути от дома излезе ...
На стената-икона и малко кандилце. Странно! А уж къщата беше най-обикновена, с кирпичени тухли и пропукани провинциални стени.Преди броени минути от дома излезе ...
670
2
Аз просто искам да доказвам Любовта си.
Имам нуждата да го направя. Светът е толкова фалшив и озлобен... Имах нуждата за себе си, но най-вече исках заради Теб! За твоята речешка, ранимост и недоверие... които често те спохождат. Исках....
Но се превръщам в обсебваща досадница! Това призвание, за мен ...
Имам нуждата да го направя. Светът е толкова фалшив и озлобен... Имах нуждата за себе си, но най-вече исках заради Теб! За твоята речешка, ранимост и недоверие... които често те спохождат. Исках....
Но се превръщам в обсебваща досадница! Това призвание, за мен ...
803
2
Купи цветя за Мама
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях?
- Знам! ...
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях?
- Знам! ...
881
2
4
Казват, че момичетата нямат сърца – „ те са едни безчувствени кукли!“,
но аз я видях! Видях момичето за което ми разказаха. Тя беше там, от другата страна на пътя, стоейки безпомощно. Чувал бях истории за нея!
Истории за това как тя е имала сърце. Имала е едно нежно, услужливо, любвеобилно, внимател ...
но аз я видях! Видях момичето за което ми разказаха. Тя беше там, от другата страна на пътя, стоейки безпомощно. Чувал бях истории за нея!
Истории за това как тя е имала сърце. Имала е едно нежно, услужливо, любвеобилно, внимател ...
1052
1
2
Казах си - тази врата не води до никъде...
Блъсках и бутах на изхода,
този който води до никъдето...
затворен в собственото си подземие,
това което беше построено от мен. ...
Блъсках и бутах на изхода,
този който води до никъдето...
затворен в собственото си подземие,
това което беше построено от мен. ...
637
Така са ме отгледали. В сурово променливо време, където синьото е общото между небето и морето. Около мен винаги е имало примери. Хора, които всякак са се справяли без облагите и късмета на живота. Хлябът тук е символ на оцеляването. И усмивката, която никой не споделя, за да не бъде загубена. По ръ ...
818
3
7
Не е здравословно да дърпаш лъвът за опашката. Нито да му вземаш от водата и храната. Нито да тормозиш или убиваш децата му. Някои днешни политици забравиха за това. Надяваме се редовно да са плащали здравните си осигуровки. Лъвът идва...
538
1
2
В очите ми две морета преливат.
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...
904
6
8
Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно. Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени. Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред лист ...
606
- И така докога? А когато дойде Финалният ден?
- Вярваш ли в живота след смъртта?
- Зависи. Вярваш ли в живот преди смъртта? Аз обичам да живея. Не е нужно да вярвам, за да живея.
- Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да повярваш? А къде живее твоята същност?
- Аз вярвам в Бог. Другото се живее. ...
- Вярваш ли в живота след смъртта?
- Зависи. Вярваш ли в живот преди смъртта? Аз обичам да живея. Не е нужно да вярвам, за да живея.
- Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да повярваш? А къде живее твоята същност?
- Аз вярвам в Бог. Другото се живее. ...
740
7
6
Когато мъката сложи ръка на рамото ти, душата изсъхва.
Бавно изсъхва.
Първо губи аромата си, после цветовете си.
Свива се, но все още стои изправена.
Достатъчна е само една въздишка, за да се разпадне на фини прашинки. ...
Бавно изсъхва.
Първо губи аромата си, после цветовете си.
Свива се, но все още стои изправена.
Достатъчна е само една въздишка, за да се разпадне на фини прашинки. ...
1552
3
1
Всички знаем, че сме смъртни до доказване на противното, но е толкова трудно да приемем, че смъртта може би вече ни е поканила за последен валс. Готови ли сме за него? Едва ли. Всеки инстинктивно отхвърля подобна мисъл, защото допусне ли я, то ефектът от нея ще се окаже по-силен от отрова. Вятърът и ...
1889
12
7
Никога няма да забравя онзи ден.
Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така ...
Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така ...
672
Него го няма - аз дишам!
В мен остана...
Дишам! А с мен и ти. Живея! На глътки преглъщам годините, откакто те няма.Така ще продължавам до деня, в който ще дойде времето, отново да забравя „преди” и пак да избера да се родя. Ти си мъжът, който знаеше как да ме прегръща и обича. Как да ме владее и да ...
В мен остана...
Дишам! А с мен и ти. Живея! На глътки преглъщам годините, откакто те няма.Така ще продължавам до деня, в който ще дойде времето, отново да забравя „преди” и пак да избера да се родя. Ти си мъжът, който знаеше как да ме прегръща и обича. Как да ме владее и да ...
1378
9
7
Мистериозната елементарна частица неутрино, с маса, която ако следваме Лайбниц и Нютон, би трябвало да считаме за безкрайно малка, бе регистрирана експериментално от американските физици през 1953г. Нейното фундаментално свойство е, че прониква с лекота през материалните образувания, които се оказва ...
1501
10
4
Петък е. Поредният за много. Но за това момиче, беше малко по-различен и по-специален от преди. Отново стана в същия час, оправи се за работа, отиде на спирката, хвана си автобуса и стигна до спирката, която в продължение на 9 месеца пристигаше. Отново мина по същия площад, на който се движеха хорат ...
774
1
Сплав. На две разделен квадратен електрожен. В отровата си ще смърдиш на измислена тъга. Едно, две, три и всичките си кървища ще свариш в тенджерата на раздора. Боли и пак боли, но краят пак ще свърши, защото ти и аз не знам дали ще има ли или. Отключена врата, затворен в образа на своята тъга. Ела, ...
764
1
Ще се сбъднат ли мрачните прогнози на д-р Емануил Ласкер /вторият официален световен шампион по шахмат/ и Хосе Раул Капабланка /третият официален световен шампион по шахмат/ за предстояща реми-смърт на древната игра? Те са направени във връзка с бурния възход на шаха, при който полезните ходове, осо ...
990
8
4
На първи поглед това е нещо, толкова лесно, толкова елементарно за правене, протягаш двете си ръце и чрез докосване обгръщаш човека отсреща. Но какво се крие в това "гушкане", за което всички говорят? Защита? Привързаност? Интерес? Съжаление? Успокоение? Любов? Или може би просто малък интимен момен ...
1412
2
2
Добре е, че си взела решение да заживееш на село. Живата природа зарежда! Е, и връзката с хората, също е важна, не искам да прозвучи сякаш казвам: „Забрави за хората, иди в гората!“
- Да, разбирам те напълно! Всичко се обезсмисля, ако емпатът живее отделен от хората. Щом съществуват емпати, то не е ...
- Да, разбирам те напълно! Всичко се обезсмисля, ако емпатът живее отделен от хората. Щом съществуват емпати, то не е ...
667
3
6
Минава един човек и махва с ръка за поздрав, през отворената порта.
-Защо гледаш така?- попита ме той.
Въздъхвам: -Градината е тъжна!
Той поглежда към нея, а след това, отново към мен и казва:
-Няма ѝ нищо на градината! Есен е! Ти си тъжна! ...
-Защо гледаш така?- попита ме той.
Въздъхвам: -Градината е тъжна!
Той поглежда към нея, а след това, отново към мен и казва:
-Няма ѝ нищо на градината! Есен е! Ти си тъжна! ...
919
4
2
Предизборни обещания и платформи: Жанр от научно - фантастичната литература с елементи на сюрреализъм и утопия, в който употребата на силно хиперболизирани художествени измислици е основен похват за ангажиране вниманието на читателите (слушателите) и внушаване на вяра в тяхната обективна достовернос ...
714
Малките пространства най-трудно се запълват, така да знаеш. Както и да го въртиш, каквото и да нагодиш - цепнатинката все си личи - мълчи и зее. Уж малка, пък все ти "боде" очите. Така е и с хората - рамо до рамо, ръка в ръка, или сърце до сърце. Не всичко пасва, ама все някак се напасва. Идва един ...
1022
4
1
Не знам дали въплъщавам пълния, девствен и чувствителен смисъл на трептящата дума „човек“, която безредно използваме при изобилното си взаимодействие с цялата материална действителност. Бях по-нисък от тревата, по-трошлив от снопчето лунна светлина, упорито процеждащо се в замъците на сънищата Ви, и ...
478
Казват, любовта трае 7 години. Толкова била нейната давност и това е максималния период за просъществуването й между двама души. Питам се, щом след десет месеца се чувствам по този начин, как бих оцеляла още 6 години.
Любовта е тъпотия. Най-нечовешкото мъчение за една душа, което може да съществува ...
Любовта е тъпотия. Най-нечовешкото мъчение за една душа, което може да съществува ...
766
1
4
Какво си ти за мен? Труден въпрос. Може би трябва да се запитам кой ми е първия спомен от теб. Моментът в който съм те видял за пръв път. Не си спомням, но помня твоите очи. Очи които гледат с недоверие, но също така могат и да бъдат топли. Навярно това е нещото което те е направило по-различна от д ...
767
Как изглежда душата ти днес?
Погледна ли се в огледалото...?
Какво видя там?
Всичко, което се крие в душата ти, се изписва на лицето ти...
А ти можеш ли да четеш? ...
Погледна ли се в огледалото...?
Какво видя там?
Всичко, което се крие в душата ти, се изписва на лицето ти...
А ти можеш ли да четеш? ...
1164
2
2
В сън следобеден застинах. Всичко зная ме боли,уморена съм, унила и душата съм си скрила. Но мълча си – не, не искам теглото мое друг със мене да го раздели. Цял ден аз стисках зъби през усмивка и работех повече от вол. Трудно е, когато си „щастливка”, а въртиш се бавно и тревожно, също, като че на ...
796
7
13
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...
617
1
1
Да приседна до теб, за да те чета и да те слушам.
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда, ...
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда, ...
1196
(или суеверието на един студент)
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...
По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...
1003
2
3
Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял с ...
835
6
25
Върти се. Бушува. И се размества.
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...
933
5
6
> Някъде там, всяка нощ Те(б) следвам.
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...
805
4
6
– Какво сънува тази вечер?
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...
697
5
5
Аз, въпреки теб, не спирам да се боря. Вярата, че мога, ме храни. Когато се натъжавам, гледам в една точка. Трудно е. Бих казал и непоносимо.
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...
556
3
Имало едно време една спътница, която ден и нощ изгрявала за да свети над влюбена душа, която се изкачвала по стълбицата на любовта. Но аз съм ранима и тъжна, защото моят спътник е някъде там, за мен е като звездна искра, която може би тъжи за любовта. Чакам да заспя с мечти в океан от искри, твоя я ...
651
3
Колко е лесно да се оплакваш или хвалиш за нещата, през които отминава живота ти, а е трудно да попиташ как е човека отсреща. Клиширано ли стана вече този начин на общуване, видейки, че някой е по-добронамерен спрямо някому и да го ползваш единствено и само за слушател. Не само да не го питаш как е, ...
1333
1
5
Оранжево ми е
и много есенно.
Ухае на изгряла надежда в дъждовен следобед.
Благодат. Душата - чаша чай в премръзнали ръце.
Имам ги. Парченца щастие. ...
и много есенно.
Ухае на изгряла надежда в дъждовен следобед.
Благодат. Душата - чаша чай в премръзнали ръце.
Имам ги. Парченца щастие. ...
941
3
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
