40 908 резултата
Надничах, скрит зад една завеса в дома на Писателката. Наблюдавах я как играе с малката си племенница. Не ми беше трудно да разпозная детето, Писателката ми беше казвала, че има две племенници, а и вече бях виждал сестра ù. Приликата им беше поразителна.
Софи, така се казваше детето, не беше на пове ...
Софи, така се казваше детето, не беше на пове ...
787
2
Всеки път, когато Бояна погледнеше в огледалото, виждаше онова, което мразеше и онова, от което се страхуваше най-много. Виждаше себе си. Виждаше едно лице, което с всеки изминал ден й се струваше все по-непознато и което я гледаше с един безкрайно празен и кух поглед. Поглед, в който се беше приюти ...
726
1
Бягството
Мислите препускаха в умореното съзнание. Вече втори ден, откакто Елена беше избягала от къщи. Беше решила, че повече не може да бъде с тези хора, които всеки ден й демонстрираха своето безразличие и я даряваха само със студено присъствие. Единственото внимание, което й отделяха, беше да я ...
Мислите препускаха в умореното съзнание. Вече втори ден, откакто Елена беше избягала от къщи. Беше решила, че повече не може да бъде с тези хора, които всеки ден й демонстрираха своето безразличие и я даряваха само със студено присъствие. Единственото внимание, което й отделяха, беше да я ...
899
13
„извинете, колко Ви е часът?”
„не знам”
„проверете, моля”
„Девет и петнайсет.”
„сутрин или вечер?” ...
„не знам”
„проверете, моля”
„Девет и петнайсет.”
„сутрин или вечер?” ...
1555
4
Всички се правехме, че не знаем за цигулката на мама, стоеше в калъф, най-отгоре на шкафа. „Гуарнери”-то беше семейна тайна - с брат ми винаги прескачахме шкафа, когато чистехме, а мама никога не се сърдеше.
Всяка сутрин ставаше преди изгрев. Другите майки месеха хляб, но мама първо вадеше цигулката ...
Всяка сутрин ставаше преди изгрев. Другите майки месеха хляб, но мама първо вадеше цигулката ...
2522
23
Кървящ, порязан сън.
Очи, разпръснати в празнотата!
Мелодия - безценно докосване.
И сливащи се кротки спомени...
В които нищо не е обещаващо. ...
Очи, разпръснати в празнотата!
Мелодия - безценно докосване.
И сливащи се кротки спомени...
В които нищо не е обещаващо. ...
917
Мадам Зима току-що си беше направила от вълшебния бял чай от изсушени снежинки - скъп подарък от Сибирската Зима, нейна стара приятелка. Бяха се засекли, случайно, на поредното модно ревю за зимна колекция, включваща палта предимно от полярни лисици, та тогава Сибирячката ú го подари и ú сподели, че ...
1546
16
Не искам да се влюбваш... Не искам да ме искаш за себе си, не искам...!" Още отекват в мен думите ти! Жестоки, подпечатани с дата и час, с клеймо в края на сърцето ми! Изречени са! Съществуват! И аз тичаща - сама в студа навън! Дъх не ми остана, сила дори да се разплача! След мен отеква само твоят г ...
989
1
НЕ СЪМ АЗ
Вървях сам по оживената улица в добро разположение на духа и се радвах на шумящия край мене живот. Не че нямах грижи, не че всичко ми беше наред, но просто в този момент бях успял да се абстрахирам от проблемите и да се отдам на приятното усещане от това, че съм жив и здрав. И слава богу, ...
Вървях сам по оживената улица в добро разположение на духа и се радвах на шумящия край мене живот. Не че нямах грижи, не че всичко ми беше наред, но просто в този момент бях успял да се абстрахирам от проблемите и да се отдам на приятното усещане от това, че съм жив и здрав. И слава богу, ...
582
Част първа
Виконт Пиер дьо Боку Идьотинян, млад и небръснат, садеше усърдно маруля до кочината в задния двор, твърдо решен този път да спечели баса с комшията си.
Тази сутрин, както на същия ден преди три години, слънцето изгря едва доловимо по-рано от предишния ден, но тази тънка разлика можеха да ...
Виконт Пиер дьо Боку Идьотинян, млад и небръснат, садеше усърдно маруля до кочината в задния двор, твърдо решен този път да спечели баса с комшията си.
Тази сутрин, както на същия ден преди три години, слънцето изгря едва доловимо по-рано от предишния ден, но тази тънка разлика можеха да ...
747
2
Приказка за лека нощ
- Ела! – заповядах ù аз.
За пореден път се намирах в любимото си заведение за храна, „Dark”. На това място винаги можех да намеря много и различна за мен храна. В изобилие бяха леките момичета, които си търсеха белята без в действителност да го осъзнават.
Движещите се тела на да ...
- Ела! – заповядах ù аз.
За пореден път се намирах в любимото си заведение за храна, „Dark”. На това място винаги можех да намеря много и различна за мен храна. В изобилие бяха леките момичета, които си търсеха белята без в действителност да го осъзнават.
Движещите се тела на да ...
2323
2
Стоя в ъгъла сама
и чакам болката да ме довърши.
Стоя обвита от тъма
и чакам своя край.
Искам да съм някъде далеч, ...
и чакам болката да ме довърши.
Стоя обвита от тъма
и чакам своя край.
Искам да съм някъде далеч, ...
894
Кога за последно се въртяхте на Виенско колело?
Кога за последно се издигнахте там, на най-високото?
И погледнахте Света, в който живеете, почти от звездите?
Кога за последно си помечтахте?
Да не се връщате там, долу, например? ...
Кога за последно се издигнахте там, на най-високото?
И погледнахте Света, в който живеете, почти от звездите?
Кога за последно си помечтахте?
Да не се връщате там, долу, например? ...
1382
Стела беше малко дете на 7 години. Тръгваше на училище и искаше да намери много нови приятели и да научи всички букви и числа, но ù беше трудно и с буквите и с приятелите. Всички ù се подиграваха, че няма приятели, но тя не се сърдеше. Реши да се запише на тренировки, за да не мисли за това и не тъг ...
776
Някъде, много далеч, през девет планини в десета, през девет реки в десета... ти си сега! Там те отведе пътя на живота, далече от мен, но всъщност не си! Чувам гласа ти, толкова топъл и ведър! С нежност ми разказваш за този далечен свят и аз сякаш виждам всичко през твоите очи. Красиво е, разказано ...
880
1
Мисля, че отново съм готов да полетя. Винаги съм бил един мечтател, който си измисля най-откачените мечти, макар че черният цвят на брадата ми отдавна е преминал в чисто бял. И когато се погледна в огледалото, си казвам, какво различно виждам в него, само някакъв цветен нюанс, я да си помечтая още м ...
677
3
Малка градинка, а с толкова много цветя. И всички разцъфнали. Красиви и в различни багри...
Двете пчелички летяха от различни посоки, но като че ли се надпреварваха да кацнат на едно и също цвете. Да. Това искаха. Вече точно до цветето, едната поизостана. Даде възможност на другата да кацне първа.
- ...
Двете пчелички летяха от различни посоки, но като че ли се надпреварваха да кацнат на едно и също цвете. Да. Това искаха. Вече точно до цветето, едната поизостана. Даде възможност на другата да кацне първа.
- ...
1659
1
1-во нещо:
Това е единственото място, в което можеш да намериш убедени поддръжници на дълбоко хуманната кауза - "Да спрем геноцида, на който системно са подложени колорадските бръмбари, населяващи селските земеделски райони".
2-ро нещо:
Това е единственото място, в което можеш да напишеш на Стената, ...
Това е единственото място, в което можеш да намериш убедени поддръжници на дълбоко хуманната кауза - "Да спрем геноцида, на който системно са подложени колорадските бръмбари, населяващи селските земеделски райони".
2-ро нещо:
Това е единственото място, в което можеш да напишеш на Стената, ...
1334
10
Порив на душата
В тъмен лъч светлина съзирам,
дали дим се спуска над очите,
или очите вглеждат се в душата?!
В пристана мечтан спира моят кораб, ...
В тъмен лъч светлина съзирам,
дали дим се спуска над очите,
или очите вглеждат се в душата?!
В пристана мечтан спира моят кораб, ...
763
ВЯТЪРЪТ
Дядо Илийчо седеше прав на височината, подпрян на бастуна си. Вбил побелялата си глава в тъмното небе, приличаше на чародеец, паднал от облачните висоти върху земята. Вятърът го блъскаше в гърба с вой и развяваше отдавна неподстригваната му коса. Пешовете на разкопчаното му палто плющяха кат ...
Дядо Илийчо седеше прав на височината, подпрян на бастуна си. Вбил побелялата си глава в тъмното небе, приличаше на чародеец, паднал от облачните висоти върху земята. Вятърът го блъскаше в гърба с вой и развяваше отдавна неподстригваната му коса. Пешовете на разкопчаното му палто плющяха кат ...
622
Когато султанът се върнал от Бунарджика и влязъл в черквата “Успение Богородично”, видял, че жена му си стои невредима в олтара и гледа към него из царската врата. Мурад се уплашил и побягнал из църквата, но Мария го настигнала и рекла: “Ти погуби сръбските воеводи и техните синове ще погубят теб.” ...
726
Есен. Варна през есента не прилича на себе си. Улиците са почти пусти, алеите в морската градина – тихи, плажът – самотен. Ако привечер се спуснете към морската градина покрай Фестивалния комплекс, в края на алеята ще намерите свободни пейки с изглед към морето под есенните дървета. Тишина – и можеш ...
584
ДЪЛГ И СМЪРТ
През студената есенна нощ Венко вървеше през гората и търсеше убежище. Вървеше трудно - вечерта бе валяло дъжд и земята беше кална. Но сега по-важно беше скривалището в гората. Дълго вървя Венко, докато далеко пред погледа му, на една полянка, между дърветата, съзря колиба...
Венко беше ...
През студената есенна нощ Венко вървеше през гората и търсеше убежище. Вървеше трудно - вечерта бе валяло дъжд и земята беше кална. Но сега по-важно беше скривалището в гората. Дълго вървя Венко, докато далеко пред погледа му, на една полянка, между дърветата, съзря колиба...
Венко беше ...
1698
4
Любов. Ледена, изтръпнала, неизживяна любов. Гледам в студените ти, поглъщащи очи, в които е останала само празнота. Недостатъчност. Пронизваща, болезнена и крадяща недостатъчност. Недостатъчна ми е болката и мислите ми за теб, недостатъчно ми е да те сънувам всяка нощ и да треперя на сутринта, кога ...
903
4
Пеперудите със сребърни крила
Черна, смъртоносна сила. Нощната река. Подобно цев на пистолет.
И небето без звезди – черно. Само кръглата Луна пръска блясък на прах върху белите маргаритки, погребани под повличащата стихия.
Пипалата на водата (Вечните) са пропълзели чак до короните на вековните Дъбов ...
Черна, смъртоносна сила. Нощната река. Подобно цев на пистолет.
И небето без звезди – черно. Само кръглата Луна пръска блясък на прах върху белите маргаритки, погребани под повличащата стихия.
Пипалата на водата (Вечните) са пропълзели чак до короните на вековните Дъбов ...
1125
Защо ми казваш, че не си обичан? Нима никой не ти е казвал колко много означаваш за него? Нима не вярваш, че си перфектен? Ти си толкова перфектен, колкото един човек може да бъде. И нима никой не ти е казвал, че в очите ти има толкова вяра и надежда, че можеш да озариш света с тях? Ти не си роден н ...
1476
2
Да съм в ръцете ти... Жадувам този ден, бленувам тази нощ! В съзнанието ми лудо се надпреварват минали моменти, събрали толкова любов и щастие! Мисля за теб, усещам всяко твое докосване и всеки твой жест... Затварям очи - ти си пред мен, такъв, какъвто те видях за първи път, такъв, какъвто те поиска ...
1518
3
ПЕТО ПИСМО
“Неделя. Едно хубаво слънце е изгряло, въздухът трепти, свеж и хрупкав. Иде ти да качиш цялото семейство в колата и да запрашиш към Балчик. Един хубав неделен плаж с море, пържена рибка, някоя и друга бира добре ще ти се отрази. Вместо това, обаче, ти ставаш рано, отиваш до пазара, купува ...
“Неделя. Едно хубаво слънце е изгряло, въздухът трепти, свеж и хрупкав. Иде ти да качиш цялото семейство в колата и да запрашиш към Балчик. Един хубав неделен плаж с море, пържена рибка, някоя и друга бира добре ще ти се отрази. Вместо това, обаче, ти ставаш рано, отиваш до пазара, купува ...
1320
6
Усмихни се, за да запалиш пламъка в душата си. Не построявай път с предимство на сълзите, те никога не ще да бъдат онзи верен и загубен там някъде в миналото другар.
Погледни сутрин към изгрева и запей песента на живота ти.
Нека в нея има малко болка, малко смях и сълзи горчиви, да, така ще разбереш ...
Погледни сутрин към изгрева и запей песента на живота ти.
Нека в нея има малко болка, малко смях и сълзи горчиви, да, така ще разбереш ...
1613
2
НА РИБОЛOB
Денят беше горещ, дълъг и ужасно скучен. Не ми се занимаваше с нищо. От сутринта ръкописите ми стояха непобутнати. Може би затова посрещнах предложението на племенника си да отидем за риба като някакъв изход.
- Добре, но нямам принадлежности - му рекох.
- Ще ти дам, имам и за двама ни.
Та ...
Денят беше горещ, дълъг и ужасно скучен. Не ми се занимаваше с нищо. От сутринта ръкописите ми стояха непобутнати. Може би затова посрещнах предложението на племенника си да отидем за риба като някакъв изход.
- Добре, но нямам принадлежности - му рекох.
- Ще ти дам, имам и за двама ни.
Та ...
1905
2
Дали е настъпил часът? Страх ме е дори да си го помисля.
Сега ще го отведем, някъде където ще почива за вечни времена.
Уморен от времето, той дори нямаше време да се сбогува с никой.
Изгубен старец, знаещ съдбата си. Дали вижда светлината.
Аз съм тук, където той си отдъхна. Дали е изпитвал тръпката ...
Сега ще го отведем, някъде където ще почива за вечни времена.
Уморен от времето, той дори нямаше време да се сбогува с никой.
Изгубен старец, знаещ съдбата си. Дали вижда светлината.
Аз съм тук, където той си отдъхна. Дали е изпитвал тръпката ...
1527
3
ДАНИЕЛА КАТАСТРОФИРА
... Думите изплющяха. Внезапни и странични. Плиснаха наоколо и се разляха. Заувиваха се около мен и ме стегнаха до задушаване...
“Даниела катастрофира.”
... бях сама в стаята и едва успях да осъзная, че дойдоха някъде отвътре – ясни звуци – без емоция, без срам и свян – чисти, т ...
... Думите изплющяха. Внезапни и странични. Плиснаха наоколо и се разляха. Заувиваха се около мен и ме стегнаха до задушаване...
“Даниела катастрофира.”
... бях сама в стаята и едва успях да осъзная, че дойдоха някъде отвътре – ясни звуци – без емоция, без срам и свян – чисти, т ...
883
8
Усети изтръпване - сякаш мравки лазеха по тялото му, а между зъбите си стискаше нож. Зави му се свят. Опита да се овладее, но силите внезапно го напуснаха и той се свлече на тротоара. Като в просъница му се мяркаха краката на минувачите, а грохотът на колите се смесваше със съсъка, който го преследв ...
819
9
Всеки ден гледаме ужасяващи кадри, случващи се на реални хора в реалния свят, който обитаваме. Но, въпреки всичко видяно и чуто, всеки твърди, че няма как да се случи на него; с лекота казваме, че в „истинския” живот това не се случва. Но… познайте? Това е истинският живот! Нека бъдем реалисти! Нека ...
1182
7
- Липсваш ми!
- Така ли?
- Да!?
- Не ти вярвам.
- Но е така. ...
- Така ли?
- Да!?
- Не ти вярвам.
- Но е така. ...
898
1
Мисля си за това, как животът на една мила и добра леля просто бързо си изхвърча...
Как времето ни с нея много бързо свърши и как не знаехме и не можахме да ù помогнем...
Лелче, и на онзи свят остани тъй свежа и добра както бе тук, на бялата земя...
Как времето ни с нея много бързо свърши и как не знаехме и не можахме да ù помогнем...
Лелче, и на онзи свят остани тъй свежа и добра както бе тук, на бялата земя...
885
1
ТРЕТО ПИСМО
Преди време, мисля че беше зимата, прочетох следната история за смъртта на един българин в големите ни ежедневници: Човекът бил към четиридесетте, когато го съкратили от работа. Първите месеци се препитавал от милостите на Бюрото по труда. После си продал вещите. След това дошло време да ...
Преди време, мисля че беше зимата, прочетох следната история за смъртта на един българин в големите ни ежедневници: Човекът бил към четиридесетте, когато го съкратили от работа. Първите месеци се препитавал от милостите на Бюрото по труда. После си продал вещите. След това дошло време да ...
1191
9
Трябва да ти кажа толкова неща... Толкова дълго мислих как да го направя. Няма начин да разбереш всичко, което ще напиша, ако не го прочетеш! Така или иначе, не зная дали това ще се случи. Толкова много мисли по теб се блъскат в мен - една цяла различна вселена в деня ми... Понякога е красиво от оби ...
3224
1
5
Зад стъклото околността изглеждаше толкова пуста и далечна от мен. Всичко бе затихнало в нощта и снегът се сипеше на парцали, извивайки се в ритъма на вятъра. Влакът отново бе спрял за около час насред полето, заради лошото време и студът вече започваше да се прокрадва в купето, където седях само аз ...
988
"Никога няма да го направя дядо. Заклевам се." каза тя, целувайки кръстосаните си пръстчета.
Кой беше по-големият наивник - тя, която беше още малко детенце и светът бе детска площадка. Тя, която си мислеше, че може всичко... или той... човекът, изживял толкова много. Той, който би трябвало да знае, ...
Кой беше по-големият наивник - тя, която беше още малко детенце и светът бе детска площадка. Тя, която си мислеше, че може всичко... или той... човекът, изживял толкова много. Той, който би трябвало да знае, ...
1633
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
