40 908 резултата
Благодаря ви предварително за това, че ще прочете моя разказ.
Написах го специално за конкурса "Прелестни създания" и трябваше да са включени митични същества. Задачата ме затрудни повече, тъй като текстът не трябва да съдържа повече от 5000 символа. Съжалявам, че всичко е наблъскано и действието се ...
Написах го специално за конкурса "Прелестни създания" и трябваше да са включени митични същества. Задачата ме затрудни повече, тъй като текстът не трябва да съдържа повече от 5000 символа. Съжалявам, че всичко е наблъскано и действието се ...
1385
2
Пеперудката на баба Ани
Тая къща преди около век е била навярно една от най-красивите в града. Но сега беше само старица с отблясък от предишно величие. Гледаше белналите се наоколо нови сгради със снизхождение и достойнство. Сякаш искаше да им каже: ”Какво ли знаете вие?! Когато преживеете колкото ...
Тая къща преди около век е била навярно една от най-красивите в града. Но сега беше само старица с отблясък от предишно величие. Гледаше белналите се наоколо нови сгради със снизхождение и достойнство. Сякаш искаше да им каже: ”Какво ли знаете вие?! Когато преживеете колкото ...
1151
1
Блести усмивката на лицето,
а зад нея дяволът със зло душата пълни...
Пребляскват очите,
а зад тях лъжата доброто пие...
Тупти сърцето, ...
а зад нея дяволът със зло душата пълни...
Пребляскват очите,
а зад тях лъжата доброто пие...
Тупти сърцето, ...
850
Пред селското кметство младата Айше, подпряла се на дълга метла, чоплеше семки и се надплюваше с бай Асан. Когато преценяха, че шлюпките покрай тях са достатъчно, те ги забръсваха в лопатата си. После Асан много бавно и внимателно отиваше до коша и ги изсипваше, доволен от добре свършената работа. О ...
1070
2
Излязох на разходка, спонтанно ми дойде желанието да избягам. Потърсих най-тихото кътче, но гласът ти ме преследваше навсякъде... Отидох на най-шумното място, но ти продължаваше да кънтиш в мен. По дяволите... Вървях и се опитвах да не мисля, бях толкова съсредоточена в това, че очите ми се напълних ...
869
8
- Паола! Паола, побързай!- викаше Джузепе. Той току-що беше седнал да закусва и сигурно беше любопитен да види сутрешния вестник. По това време всеки се интересуваше от военните действия на Джузепе Гарибалди, обещал да обедини Италия. На него всъщност бе кръстен младият собственик на имението “Де Ро ...
1187
Легенда за сънищата
- Дядо, време е за още една приказка! - викаше детето. – Вчера ми обеща!
- Да вярно е, обещах ти – отговори дядото, – тогава ще ти разкажа.
Питал ли си се някога какво е това сънят? Какво става, докато спим? Да, разбира се, че си се питал – усмихна се дядото, – всички хора се пит ...
- Дядо, време е за още една приказка! - викаше детето. – Вчера ми обеща!
- Да вярно е, обещах ти – отговори дядото, – тогава ще ти разкажа.
Питал ли си се някога какво е това сънят? Какво става, докато спим? Да, разбира се, че си се питал – усмихна се дядото, – всички хора се пит ...
2467
2
Един декемврийски следобед, в деня на Бъдни вечер, улиците на малко градче бяха изпълнени с глъчка и хора. Макар че навън имаше гъста мъгла и беше студено и мрачно, това не спираше жителите да вършат задачите си. Всеки бързаше да избере подарък за любим човек, да купи храна за вечеря, да посрещне бл ...
758
Обичам те! Какво повече ти трябва да знаеш за мен?! Липсваш ми всеки ден! Липсва ми усмивката ти, гласът ти, думите, които ми прошепваше всяка вечер, преди да заспим! Липсва ми дъхът ти, лицето ти, целувките, всичко в теб! Искам да си тук, до мен! Да ми казваш, че времето ще спре и този миг ще бъде ...
1344
Някога – много отдавна, толкова отдавна, че би могло и да не се е случило. Някъде – неизвестно къде, че би могло вече и да не съществува – живял един въжеиграч. Той бил най-прекрасният от всички въжеиграчи, защото под неговите нозе въжето просто оживявало, след което притихвало като омагьосано, дока ...
907
Поглеждам телефона си и на екрана виждам изписано неговото име, в този момент усмивката се появява на лицето ми и усещам как се разтрепервам. Изведнъж всичко около мен спира, просто седя и гледам... името му, толкова пъти съм го казвала, сънувала и мислила, толкова пъти съм искала да го чуя, усещам ...
1419
ВДЪХНОВЕНИЕТО
Нахвърляният върху платното сюжет, изискваше от художника пълно съсредоточаване. Цветовата пъстрота трябваше да бъде овладяна, да се пожертват в интерес на цялостното въздействие на картината някои от иначе добре намерените детайли. Рисуваше на открито.
- Много отрано си я застъпил - ч ...
Нахвърляният върху платното сюжет, изискваше от художника пълно съсредоточаване. Цветовата пъстрота трябваше да бъде овладяна, да се пожертват в интерес на цялостното въздействие на картината някои от иначе добре намерените детайли. Рисуваше на открито.
- Много отрано си я застъпил - ч ...
572
1
Ето я одаята за всичко в дома на дядо Поп - сякаш отново влизам в нея.Тя още е пропита с неповторимия аромат на нещо архивно и ценно. Когато бях малък, там се вмъквах на пръсти, от страх да не настъпя някое съкровище и внимателно се заравях в миналото. Църковни вестници, писма, старинни картички, кн ...
990
1
II
%
Какво умниче е твоето куче! И аз бих целувала това лице право в устата!
%
Разхвърляните чорапи са доказателство за здрави крака в дома, глупаче! Ти подредена къща ли предпочиташ, или жива? ...
%
Какво умниче е твоето куче! И аз бих целувала това лице право в устата!
%
Разхвърляните чорапи са доказателство за здрави крака в дома, глупаче! Ти подредена къща ли предпочиташ, или жива? ...
1124
6
Ще вървя по улицата и ще викам! Ще крещя, ще псувам! Ще пея с цяло гърло... Ще освободя всяка емоция от мен. Всичките ще ги оставя на пътя... бездомници. Ще се изпразня! Нека душевността ми потече из мръсните вонящи шахти. Нека мре в калта! Защо ми е?
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Щ ...
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Щ ...
1011
4
Колко красиво е навън, си мислеше девойката. Студено, но и красиво. Сама в купето, тя се радваше на снежните картини, които се редяха една след друга като на филмова лента. В този момент ù се искаше влакът да спре и тя да слезе и да се порадва на снега, както правеше като малка. Но много неща се бях ...
967
1
Есенни далии
/посветено и подарено на Виктория Ракова/
Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно... като перца. Танцуваха последния си валс в карнавала.
Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се ...
/посветено и подарено на Виктория Ракова/
Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно... като перца. Танцуваха последния си валс в карнавала.
Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се ...
1854
Пешеходеца дори не си спомняше откога не е давал пари назаем. Случвало се е, разбира се, но много отдавна, в друго време и друг живот.
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази ог ...
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази ог ...
1011
8
СРЕЩА
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...
629
СВЕТА ДНЕС
Беше отдавна. Чаках вече час. Влакът дойде. Влязох в първото купе. Там седеше само една жена. Отначало мълчахме и гледахме неловко през прозореца. После
заговорихме за горещините и цените. Неусетно пристигнахме на софийската гара. Слязох с последните пътници. Майка ми бе дошла да ме посре ...
Беше отдавна. Чаках вече час. Влакът дойде. Влязох в първото купе. Там седеше само една жена. Отначало мълчахме и гледахме неловко през прозореца. После
заговорихме за горещините и цените. Неусетно пристигнахме на софийската гара. Слязох с последните пътници. Майка ми бе дошла да ме посре ...
892
1
Често хората премълчават нещата, които искат да кажат, нещата, които трябва да кажат. Говорят с недомлъвки и намеци, страхуват се да бъдат искрени. Крият се зад маските на честността и добротата, а всъщност зад тях крият и истинските си чувства. Смятаме, че познаваме някого? Не... това е просто поре ...
713
ІІ
%
Гледам снимките, които си ми изпратила и не вярвам на очите си. Каква си мъничка, слабичка, да те духнат, ще паднеш! А като чета как си минавала десетократно границите с детето на ръце и какво си преодоляла, докато стигнеш до собствена фирма за недвижими имоти, се убеждавам за сетен път в следн ...
%
Гледам снимките, които си ми изпратила и не вярвам на очите си. Каква си мъничка, слабичка, да те духнат, ще паднеш! А като чета как си минавала десетократно границите с детето на ръце и какво си преодоляла, докато стигнеш до собствена фирма за недвижими имоти, се убеждавам за сетен път в следн ...
1483
1
12
Прохладата на бадемовата сянка погали кожата ù и змията се протегна доволно. От храстите можеше да огледа пътя като на длан. Време беше. Слънцето стоеше високо и кръвта ù пулсираше сладостно. С всяка клетка усещаше приближаващи мънички стъпки. Тя е. След малко щеше да се покаже на вратата на гробища ...
1348
9
- Как ще се обърнете към дъщеря си в поканата? - някак боязливо нотариус Тошев попита клиентката си, готвейки се да започне писането на исканата нотариална покана.
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да с ...
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да с ...
1113
7
Когато една червенокоса жена остана насаме в мислите си, се уплаши от техните въртоглави творения, изпъстрени с цвят и копнежи. Докато червенокосата пиеше кафето си, със студено мляко и прегъваше между пръстите си, с яркочервен перфектен маникюр късмета си за деня, се чудеше...
- Защо, по дяволите, ...
- Защо, по дяволите, ...
1727
6
- Доброто е във всички нас, злото - също - четеше лекцията си Професорът. - Така че, дали ние не сме такива, каквито вярваме, че сме...?
- Не сме - измърмори под нос Гар Ван, която вече започваше да съжалява, че е дошла на лекцията, обаче Професорът явно имаше много добър слух, защото я чу, въпреки ...
- Не сме - измърмори под нос Гар Ван, която вече започваше да съжалява, че е дошла на лекцията, обаче Професорът явно имаше много добър слух, защото я чу, въпреки ...
591
1
Легенда за магиите на Земята
- Дядо, дядо, разкажи ми приказка!
- Сега ли? Вече е късно. Трябва да си лягаш.
- Нее... Моля те!
- А обещаваш ли след това веднага да заспиш? ...
- Дядо, дядо, разкажи ми приказка!
- Сега ли? Вече е късно. Трябва да си лягаш.
- Нее... Моля те!
- А обещаваш ли след това веднага да заспиш? ...
1632
6
Здравей, редакция на в. ........
Почитателка съм Ви. Чудесни сте! Много исках да посетя редакцията Ви, но ,,бос" не се ходи никъде. Сега вече реших да си купя пътъчки, лято иде.
Да Ви призная също какво друго нещо искам и ако някой може да ми помогне, нека го направи чрез Вас! И така! Искам, ама мно ...
Почитателка съм Ви. Чудесни сте! Много исках да посетя редакцията Ви, но ,,бос" не се ходи никъде. Сега вече реших да си купя пътъчки, лято иде.
Да Ви призная също какво друго нещо искам и ако някой може да ми помогне, нека го направи чрез Вас! И така! Искам, ама мно ...
726
К Р А Я Т
Тъгата се усмихва в сълзите на изветрялата ни дързост. Събрала е багажа си. Стои до вратата и нервно пуши. Древните ни маски са разпилени по пода, отдавна спрели да привличат погледа ни, забравени и проядени от пулса на ежедневието.
Къде останаха сладките времена, завързани като букет от б ...
Тъгата се усмихва в сълзите на изветрялата ни дързост. Събрала е багажа си. Стои до вратата и нервно пуши. Древните ни маски са разпилени по пода, отдавна спрели да привличат погледа ни, забравени и проядени от пулса на ежедневието.
Къде останаха сладките времена, завързани като букет от б ...
914
1
Това се случи на хора, които познавах. Те бяха мои приятели, затова реших да разкажа историята им като приказка, в която липсва щастливият край.
Имало едно време момиче. Малко, красиво, умно. На 12 години животът ù се преобърнал. В класа ù имало момче, което изглеждало съвсем обикновено до деня, в к ...
Имало едно време момиче. Малко, красиво, умно. На 12 години животът ù се преобърнал. В класа ù имало момче, което изглеждало съвсем обикновено до деня, в к ...
1500
2
ОЧАКВАНЕ
- Апостоле, тук ли си? - викна някой от пътната врата.
Плътна като гласа на човека, който викаше, вратата не позволяваше да види кой е. Отдавна никой не беше го търсил, затова пъргаво скочи да го посрещне. Остро изскърцаха отдавна несмазваните панти, наби се силно скърцането им в мозъка, за ...
- Апостоле, тук ли си? - викна някой от пътната врата.
Плътна като гласа на човека, който викаше, вратата не позволяваше да види кой е. Отдавна никой не беше го търсил, затова пъргаво скочи да го посрещне. Остро изскърцаха отдавна несмазваните панти, наби се силно скърцането им в мозъка, за ...
760
ВНУЧКА
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...
2540
24
- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих.
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...
740
1
Репортаж
от сбирка на анонимните графохолици
Здравейте!
Казвам се Ананел и съм пристрастена към писането.
Вече доста години не мога да спя, не мога да ям, не мога и да дишам, ако не напиша поне 50 реда всеки божи ден! (тих шум в залата) ...
от сбирка на анонимните графохолици
Здравейте!
Казвам се Ананел и съм пристрастена към писането.
Вече доста години не мога да спя, не мога да ям, не мога и да дишам, ако не напиша поне 50 реда всеки божи ден! (тих шум в залата) ...
1802
21
IV. За Изкуството
- Онзи, който иска да промени обществото първо променя себе си - заяви мисионерът пред тълпа насъбрали се хора.
- Как би могъл да промени себе си? - попитаха го.
- Достатъчно е да се отдаде на Изкуството, то е основно средство по пътя към властта над себе си.
Помолен да разясни по- ...
- Онзи, който иска да промени обществото първо променя себе си - заяви мисионерът пред тълпа насъбрали се хора.
- Как би могъл да промени себе си? - попитаха го.
- Достатъчно е да се отдаде на Изкуството, то е основно средство по пътя към властта над себе си.
Помолен да разясни по- ...
911
1
Няма нищо нередно в това, човек да използва четка за къпане, за да достигне ония места по тялото си, които не са лесно достъпни. Особено за по-пълните хора. Сещате се: коремче, любовни дръжки, трудно навеждане и обръщане... Разбира се, нашият герой не е очаквал някакво друго развитие, освен мързелив ...
1083
4
На Ива.
Никога не съм те познавал, а и никога няма да те познавам, но вярвам, че душата ти вече е щастлива!
Има мигове, когато трябва да замълчим. Да спрем и да притаим дъх. Да погледаме как пада капка дъжд, как расте листо, как светлината се движи в пространството. Да послушаме как вятърът тихо лет ...
Никога не съм те познавал, а и никога няма да те познавам, но вярвам, че душата ти вече е щастлива!
Има мигове, когато трябва да замълчим. Да спрем и да притаим дъх. Да погледаме как пада капка дъжд, как расте листо, как светлината се движи в пространството. Да послушаме как вятърът тихо лет ...
898
2
%
Две нощи лягам и ставам с твоето ДА СИ ВЛЮБЕНА, Светочка! Чета, препрочитам и всеки път откривам по нещо различно. Все едно, че чета съвсем различен текст! Аз самата се променям с него при всяко прочитане.
Днес бях строена до кафеварката в кухнята още в 5:33 сутринта. До 6:30 бях превела всичко на ...
Две нощи лягам и ставам с твоето ДА СИ ВЛЮБЕНА, Светочка! Чета, препрочитам и всеки път откривам по нещо различно. Все едно, че чета съвсем различен текст! Аз самата се променям с него при всяко прочитане.
Днес бях строена до кафеварката в кухнята още в 5:33 сутринта. До 6:30 бях превела всичко на ...
1139
9
Последният ден от престоя ни. С Таня и Мария решаваме, че не ни се ходи на плажа. После пък си променяме решението. Отиваме. Ветровито. Крехкият ни китайски чадър се гъне около спиците си и за да не го гоним по плажа, го заравяме полулегнал в пясъка. При нас пристига една червенокоска от групата, къ ...
837
3
Разумът или сърцето? Кое да избера?
Има толкова много хора по света и всеки един човек е със своя собствена психика и всеки е избрал това, което е най-добро за себе си. Дали сърцето да послушат или разума.
Много пъти, заспивайки, съм си задавала този въпрос. Кое от двете да избера. Кое ли щеше да бъ ...
Има толкова много хора по света и всеки един човек е със своя собствена психика и всеки е избрал това, което е най-добро за себе си. Дали сърцето да послушат или разума.
Много пъти, заспивайки, съм си задавала този въпрос. Кое от двете да избера. Кое ли щеше да бъ ...
2655
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
