40 908 резултата
Ето ги! Сълзите й най-накрая потичат. Тя вече дори не се опитва да ги спре - знае, че просто не би могла. Те се търкулват като бурна река по нежните й бузи и оставят след себе си диря - духовна рана, която никога не заздравява. Погледът й се замрежва. В празната бяла стая е светло, но тя не вижда св ...
1040
Сара беше най-добрият брокер на недвижими имоти в града. Едва 30-годишна, тя управляваше една от най-големите агенции в Манхатън. Не обичаше да задава въпроси, а само си вършеше работата. Това бе нейната страст и мечта.
Сама си беше шеф и сама определяше работното си време. Изцяло отдадена на работа ...
Сама си беше шеф и сама определяше работното си време. Изцяло отдадена на работа ...
1228
3
Слънцето закачливо скача през пердетата и влиза в стаята. С Утрото си играят на криеница. Всеки бърза да се скрие. Нежен лъч погалва ме по бузата и ме приканва в играта.
Всеки ден влизам в тази игра. Кога с усмивка, кога с тъга, но играта продължава. И Утрото тича, и Слънцето, но все още не са откри ...
Всеки ден влизам в тази игра. Кога с усмивка, кога с тъга, но играта продължава. И Утрото тича, и Слънцето, но все още не са откри ...
890
Маскарадът все още беше в разгара си. Отпред вървеше баш-маскарата. Чуваха се подвиквания:
- От тук минете! Леко, леко, че локва!
Нанизът от звънчета, който висеше на шията му, издаваха весели звуци. Беше голяма гюрултия. Шествието образуваше виещата се пътека, на която не се виждаше краят. Чуваха с ...
- От тук минете! Леко, леко, че локва!
Нанизът от звънчета, който висеше на шията му, издаваха весели звуци. Беше голяма гюрултия. Шествието образуваше виещата се пътека, на която не се виждаше краят. Чуваха с ...
652
1
Колко е часа или колко е часът?!
Фейлетонско есе
Колко е часът? Много искам да изкажете мнение по този въпрос, вълнува ме и ще ми е интересно да чуя вашето мнение. Аз лично много мразя часовниците. Това от раждането та и до ден днешен, за мен си е ужасен стрес. Тъкмо си спомням като се родих и ведна ...
Фейлетонско есе
Колко е часът? Много искам да изкажете мнение по този въпрос, вълнува ме и ще ми е интересно да чуя вашето мнение. Аз лично много мразя часовниците. Това от раждането та и до ден днешен, за мен си е ужасен стрес. Тъкмо си спомням като се родих и ведна ...
18294
1
48
Имаше един човек, който беше много праведен. Той се опитваше да живее според свои си закони, но спазваше стриктно принципите си и се беше опитал да изгради една действаща система от правила. Той беше роб на правдата и справедливостта и искаше да накара всички други хора по света да живеят като него. ...
889
Хотел "Лондон" се оказа двуетажна бяла ъглова сграда, отпред с кафене. Туристите от предишната смяна, строени с багажите, чакаха да отпътуват. Бяха доста по-многобройни от нас - един голям автобус.
Седнахме на масачките отвън (страшна жега - сигурно над 35 градуса) и услужливите келнери веднага доти ...
Седнахме на масачките отвън (страшна жега - сигурно над 35 градуса) и услужливите келнери веднага доти ...
1232
1
КАФЕНЕ (ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БАРМАНА) – закачка към текстовете на Рима
Късно вечерта. Толкова късно, че дори няма смисъл да поглеждаш часовника. Той като че ли е спрял. Времето показва само ленивата смяна на файловете в playlist-а. Специалният playlist, който съм съставил за самия себе си. Парчетата са ...
Късно вечерта. Толкова късно, че дори няма смисъл да поглеждаш часовника. Той като че ли е спрял. Времето показва само ленивата смяна на файловете в playlist-а. Специалният playlist, който съм съставил за самия себе си. Парчетата са ...
1183
5
ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР
Хубавият пролетен ден примамваше навън, но скулпторът имаше нужда да остане насаме със себе си в ателието, с работата си, с мислите си. Пръстите му нетърпеливо и сръчно мачкаха глината. От безформената маса на натрупаната глина бавно се оформяше лицето на момиче. Глината оживяваш ...
Хубавият пролетен ден примамваше навън, но скулпторът имаше нужда да остане насаме със себе си в ателието, с работата си, с мислите си. Пръстите му нетърпеливо и сръчно мачкаха глината. От безформената маса на натрупаната глина бавно се оформяше лицето на момиче. Глината оживяваш ...
889
2
На 28 поглеждам назад и учудено осъзнавам, че няма никой след мен, значи не бягам. Все бързам за някъде и, когато се спра, все не съм там, където искам. Щастието ... щастието просто си мени адреса. И изглежда аз все попадам на някой от вече бившите му. Бих продължила решително, но не мога. Оглеждам ...
1196
1
Толкова отдавна не беше ходила на цирк, че имаше чувството, че всички детски спомени се надпреварват да я върнат в онова безгрижно и далечно време, когато решенията се вземаха толкова лесно и въпросите имаха само по един отговор... Когато сънищата преминаваха като розови облаци през леглото, тръгвах ...
2412
2
21
Отронени от вятъра, се стелеха десетки вишневи цветове из поляната между безкрайната редица с овощни дървета. Същият този топъл вятър носеше и мекия аромат на полските цветя. Аромат, който я унесе със сладостта си. Накара я да затвори очи да вдиша дълбоко сладкия въздух, под меките лъчи на пролетнот ...
1189
2
И създаде Бог чрез духове, създаде човешки тела - мъжко и женско - тук, на Земята.
И бяха материя, тъй като от нея бяха създадени.
И по волята на Бога вселиха се първите два духа в тях, оживиха ги и бяха наречени Адам и Ева.
И, по подобие на своя Създател, съвършени творци бяха и с мисъл творяха кат ...
И бяха материя, тъй като от нея бяха създадени.
И по волята на Бога вселиха се първите два духа в тях, оживиха ги и бяха наречени Адам и Ева.
И, по подобие на своя Създател, съвършени творци бяха и с мисъл творяха кат ...
2951
3
Не знам дори как да започна... Думите никога не стигат, знаеш ли? Ти си просто един подрастващ човек, едно дете, което годините ще променят и ще превърнат в грохнала бабичка, както правят с всички. А всъщност си толкова различна. Ти си като малък ангел. Личицето ти е ангелско, очите, бузките... малк ...
1072
!!!
Кажи ми какво ще отнесеш оттук? Споменът за мастилените петна по паважа или пък разхвърляните и тъжни отрязани коси. Може би мокрите сенки на есента или пък мириса на морската пяна.
Живя достатъчно в образа на неговото милосърдието. Не остана време да си странник в изкривената приказка на собств ...
Кажи ми какво ще отнесеш оттук? Споменът за мастилените петна по паважа или пък разхвърляните и тъжни отрязани коси. Може би мокрите сенки на есента или пък мириса на морската пяна.
Живя достатъчно в образа на неговото милосърдието. Не остана време да си странник в изкривената приказка на собств ...
913
3
ДО в. "България днес"
гр. Атина
Г ъ р ц и я
Здравей, редакция,
Уважавам и оценявам вашия труд и се надявам, че ще поместите по-долу написаното по повод побликуваното стихотворение "На някой поети" в бр. 431 от ...
гр. Атина
Г ъ р ц и я
Здравей, редакция,
Уважавам и оценявам вашия труд и се надявам, че ще поместите по-долу написаното по повод побликуваното стихотворение "На някой поети" в бр. 431 от ...
779
2
Глупавото маймунче
11.02.2010 – 13:00
На един далечен остров живеело едно малко маймунче. То било много палаво и глупаво, всички животни от острова му се подигравали и затова понякога се чувствало много самотно. Нощем си говорило с луната, защото мислело че това е отдавна изгубената му майка, а звез ...
11.02.2010 – 13:00
На един далечен остров живеело едно малко маймунче. То било много палаво и глупаво, всички животни от острова му се подигравали и затова понякога се чувствало много самотно. Нощем си говорило с луната, защото мислело че това е отдавна изгубената му майка, а звез ...
893
НОВОГОДИШНА НОЩ
Сякаш по поръчка, за Нова година заваля пухкав сняг и бързо натрупа. Селото потъна в приказна белота. Стоян сложи на кравата сено в яслата и впрегна кобилата в шейната. Снегът изскърца под плазовете и шейната с лекота се плъзна напред, оставяйки дълбоки следи. Къщите дремеха под нов ...
Сякаш по поръчка, за Нова година заваля пухкав сняг и бързо натрупа. Селото потъна в приказна белота. Стоян сложи на кравата сено в яслата и впрегна кобилата в шейната. Снегът изскърца под плазовете и шейната с лекота се плъзна напред, оставяйки дълбоки следи. Къщите дремеха под нов ...
991
2
В живота всеки човек има добри и лоши моменти. Може бе лошите надделяват, но никога не бива да губим малкото останала вяра в нас. Дори когато паднеш духом и нямаш сили, ти се иска завинаги да останеш така, но осъзнай се - смисъл има ли вечно да се измъчваш, че не е трябвало да става така, да рониш в ...
790
1
Не обичам жените да ме оглеждат. Като онази на съседната маса. Дразня се много. Струва ми се прекалено нагло жена да ме оглежда така открито. Не че имам нещо против самоуверените жени. Просто ми е... неудобно, колкото и да ми е трудно да си го призная.
А тази не стига, че ме притеснява, а е и красив ...
А тази не стига, че ме притеснява, а е и красив ...
1827
11
Проправяйки си път през един шипков храст, който за малко да остави драскотини по ръцете ми от грубата си ласка, пред очите ми се разкри удивителната гледка. Напълниха се с наситено маслено зелено, повърхността на езерото беше като огледало за множеството от дървета, които го обграждаха и бяха извит ...
764
12
Вече съм на тридесет и седем.
Вече съм на тридесет и седем. Работя като застрахователен агент от... много години. Не знам какво е това „повишение”. Откакто работя в тази служба, не съм се издигнал и със сантиметър нагоре. Шефът ми ме смята за загубеняк, какъвто напоследък и аз мисля, че съм. Приятел ...
Вече съм на тридесет и седем. Работя като застрахователен агент от... много години. Не знам какво е това „повишение”. Откакто работя в тази служба, не съм се издигнал и със сантиметър нагоре. Шефът ми ме смята за загубеняк, какъвто напоследък и аз мисля, че съм. Приятел ...
1082
1
Живял някога един момък на име Томас. Той ходел с баща си за риба, връщали се с богат улов, а когато имали и повече, продавали на пазара.
Един ден царят минал от там и купил от рибата им. Тя тъй му се усладила, че казал да наредят на момъка и неговия старец всеки път, когато имат улов за продан, да ...
Един ден царят минал от там и купил от рибата им. Тя тъй му се усладила, че казал да наредят на момъка и неговия старец всеки път, когато имат улов за продан, да ...
1224
ЦИГАНСКО ЛЯТО
Както мнозина и бай Йордан си имa своя болест. От такава болест почина баща му, от нея пати сега и той. А есенният ден е хубав, засмяно слънцето къпе земята с обилна светлина и хич не иска да знае, че по нея пъшкат болни хора. Палавите му лъчи се провират ловко в гъстата шума на асмат ...
Както мнозина и бай Йордан си имa своя болест. От такава болест почина баща му, от нея пати сега и той. А есенният ден е хубав, засмяно слънцето къпе земята с обилна светлина и хич не иска да знае, че по нея пъшкат болни хора. Палавите му лъчи се провират ловко в гъстата шума на асмат ...
1307
4
Когато скъпоструващият, изработен от слонова кост и инкрустиран със златни орнаменти старинен телефон иззвъня, русокосият, който се бе унесъл в сладка сутрешна дрямка, се сепна. Отвори очи, изчака следващото позвъняване, пресегна се над главата на лежащия до рамото му мъж и в бързината го перна с ла ...
1028
Седиш и циклиш с поглед, забит в тъпото нищо. Това е един от онези моменти, в които искаш да изпразниш съзнанието си от съдържание, да изключиш мозъка си и да се отдадеш на миг спокойствие. И разбира се, точно тогава в главата ти, като малки гнусни паразити се забиват всички гадни и подтискащи мисли ...
596
Онзи ден впечатленията ми толкова буйно напираха да ти ги споделя, че не ти дадох дори възможност да гъкнеш. А въобще не бях си подредила мислите. И ето сега, вместо препускащи една през друга нахвърляни картини, опитвам се да подредя за теб това пътуване.
Тръгване - от Стадион "Васил Левски" в 6 ве ...
Тръгване - от Стадион "Васил Левски" в 6 ве ...
1067
1
Обичаш да гледаш филми, в които аз съм най-добрият и да мечтаеш да ме имаш... Обичаш да ме четеш като любимата си книга... Обичаш да разгръщаш страниците на душата ми и да си взимаш каквото ти хареса... Обичаш да ме рисуваш,
докато пуша и мисля... Обичаш да режисирам нови филми, а ти да ги гледаш с ...
докато пуша и мисля... Обичаш да режисирам нови филми, а ти да ги гледаш с ...
1222
1
Ключът на любовта
Глава 8
Денят бе изпълнен с множество емоции. Когато Вивиън се прибра в апартамента си, тя все още усещаше как краката ù треперят от новината, която ù бяха съобщили. Главната женска роля. Ричард и тя, заедно във всички онези любовни сцени от филма. Тя притвори очи при мисълта за не ...
Глава 8
Денят бе изпълнен с множество емоции. Когато Вивиън се прибра в апартамента си, тя все още усещаше как краката ù треперят от новината, която ù бяха съобщили. Главната женска роля. Ричард и тя, заедно във всички онези любовни сцени от филма. Тя притвори очи при мисълта за не ...
849
Oтдясно на моста
Многобройните каменни стъпала, издълбани в тлъстото скалисто туловище на хълма, се извисяваха повече от двадесет метра отвесно над улицата. Жената се заизкачва бавно, стъпало по стъпало, подпирайки се на създадения за тази цел железен парапет. Наближаваше полунощ. Градът, полегнал п ...
Многобройните каменни стъпала, издълбани в тлъстото скалисто туловище на хълма, се извисяваха повече от двадесет метра отвесно над улицата. Жената се заизкачва бавно, стъпало по стъпало, подпирайки се на създадения за тази цел железен парапет. Наближаваше полунощ. Градът, полегнал п ...
746
1
Сивотата може да те погълне, но за да избягаш от безличието, тъгата и студенината, трябва да слагаш розовите си очила и да гледаш с други очи на света.
Нека дъждовното и хладно време остане само навън, а пролетта да се настани трайно в сърцата ни.
Гледайки цветно, пускайки по една искрена усмивка, д ...
Нека дъждовното и хладно време остане само навън, а пролетта да се настани трайно в сърцата ни.
Гледайки цветно, пускайки по една искрена усмивка, д ...
1069
2
След заспиване в 4 и събуждане в 8:30 имах странното чувство, че днешният ден се очертава да е ужасен. Може би имам ясновидски способности, дали да не говоря с някоя врачка?
Опитвам се да удавя мъката по безвъзвратно изгубения сън в кока-кола, защото (както обикновено) ме мързи да си направя кафе. П ...
Опитвам се да удавя мъката по безвъзвратно изгубения сън в кока-кола, защото (както обикновено) ме мързи да си направя кафе. П ...
883
3
Дневникът на едно излекуване- част 13, последна
42
Той ме чакаше на автогарата. Спуснахме се един към друг като “жадни араби към оазис”. (Сравнението бе от един автор, чийто хумор много ми допадаше. Трябваше да светна и Марти за него, сигурна бях, че ще го хареса.)
Погледите, които ми хвърляше, дока ...
42
Той ме чакаше на автогарата. Спуснахме се един към друг като “жадни араби към оазис”. (Сравнението бе от един автор, чийто хумор много ми допадаше. Трябваше да светна и Марти за него, сигурна бях, че ще го хареса.)
Погледите, които ми хвърляше, дока ...
1428
16
Лицемерието е змията, която те трови отвътре, докато се опитваш да отровиш някого отвън.
1614
1
Сандра караше колата със замъглени очи. Болеше я. Господи, колко я болеше. Защото годеницата му напираше за сватбата! А тя... глупачката, му повярва! Пак същата история! Докога ще попада на такива мъже? Предният път се оказа женен, с две деца, а сега... годеница! Докога ще преживява едно и също? Ста ...
1570
1
На искреността и откровението
си заслужава глава да наведеш
и с усмивка да изречеш
благодаря ти, нека върне ти се
хубавият поздрав и нека ...
си заслужава глава да наведеш
и с усмивка да изречеш
благодаря ти, нека върне ти се
хубавият поздрав и нека ...
834
3
Разбирам езика на цветята. Мисля, че съм го казвала вече. Ще го кажа и на вас.
Имам много цветя в дома си, но само едно от тях цъфти постоянно. С хубави цветове цъфти. Сега, когато ми подариха кокичето, то пак беше отрупано с цвят. А кокичето беше с коренче. В саксийка беше. Намерих му място до това ...
Имам много цветя в дома си, но само едно от тях цъфти постоянно. С хубави цветове цъфти. Сега, когато ми подариха кокичето, то пак беше отрупано с цвят. А кокичето беше с коренче. В саксийка беше. Намерих му място до това ...
1880
Радост - печал
Изгрев - залез
Лошо - добро
Подем - падение
Обич - 0мраза ...
Изгрев - залез
Лошо - добро
Подем - падение
Обич - 0мраза ...
737
Ранната пролет на 1865г.
Маргиола беше най-малката и най-срамежливата от седемте дъщери на Танас и Зока.
Всяка сутрин баща ù още по първи петли тръгваше, за да храни животните на Богдан чорбаджи, а тя го изпращаше на вратника. Той понякога по топлото даже спеше на егрека* в Балкана, но там нощуваше ...
Маргиола беше най-малката и най-срамежливата от седемте дъщери на Танас и Зока.
Всяка сутрин баща ù още по първи петли тръгваше, за да храни животните на Богдан чорбаджи, а тя го изпращаше на вратника. Той понякога по топлото даже спеше на егрека* в Балкана, но там нощуваше ...
1048
2
ПРИШЪЛЕЦЪТ
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, подпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепителен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, подпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепителен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...
883
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
