40 908 резултата
Пазарувам си аз веднъж в кварталния магазин и виждам съседа, който живее под нас. Ники е приятел на синовете ми, на техните години и на техния акъл. Задължително трябва да го закача, защото той види ли ме в някое кафене или където и да е, не пропуска да ми спретне „номер”. Излизам, оставям пликовете ...
  1080  11 
Е, предполагам, измина много време, повече отколкото можех да понеса, много повече, отколкото трябваше. Забрави ли ме вече? Сигурно дори не се сещаш, че някога съм съществувала. Ами всичко, което бяхме, всичко, което някога деляхме? И то ли остана там някъде в остатъците от душата ти? Не считаш ли з ...
  576 
Влак - дълъг и мръсен. Пълен с пътници от всякакви класа, пол и занятие. Начална гара - София, крайна - Лайпциг. Спален вагон, купе - вътре три другарки. Те са другарки, защото влакът носи впечатляващото име “Влак на дружбата”, а годината е 1985. Иначе и трите са твърде различни, за да бъдат такива. ...
  922 
Това, което ще прочетете тук, е една много истинска ( и ще се постарая да бъде съвсем кратка) история. История на един тъжен живот. Живот, в който рядко можеше да се случи нещо хубаво. За съжаление тази история е твърде истинска и нека всички родители, които прочетат долните редове, си направят поук ...
  800 
- Мария, прибрах се. Какви ги вършиш пак?! Какво правиш, как може да пиеш сама?! Помисли за здравето си, помисли за мен. Ти си алкохоличка, казвам ти, трябва да вземеш мерки.
- Е, не видиш ли, че съм взела, кьорав ли си? Математик с математик, алкохоличка ще ме нарича той. Само алкохолиците пиели са ...
  1245  16 
Тук ли си все още?
Говоря ти – мълчиш. Пиша ти – не отговаряш... Знаеш ли коя съм аз? Онази, която никога няма да забравиш! Колкото и самохвално да звучи...
Цял живот ли ще се гоним? Ще се разминаваме по спирки и по гари... И всеки сам ли своята цигара ще пали? Вечно ли ще се търсим в чуждите очи? Н ...
  735 
Ключът на любовта
Глава 2
Звъненето на часовника прониза тишината на утрото. Навън не беше останал и помен от снощния дъжд. През открехнатия прозорец един слънчев лъч игриво проблясваше върху съненото лице на Вивиън и милваше бялата й кожа. От улицата се чуваше шумът на събудилия се град. Тя разтърк ...
  918 
Прекрасна утрин, а аз съм седнала да мисля какво правят работодателите ми без мен!
Навън се чува цвърчене на птички. Гукат гълъби. Любимите ми лястовички са се събрали пред дома ми да обсъдят заминаването си на юг и жиците приличат на гердани. Винаги ме изчакват, за да се сбогуват с мен и да ми „заг ...
  819 
Айви бе учудващо мълчалива в колата. Спряха близо до крайбрежната улица. Щом изгасиха двигателя, тя бързо изскочи и, все едно нищо не се е случило, побърза да хване Алекс под ръка. Той я погледна строго и се отдалечи от нея. След това подпря Деметра на себе си и разходката започна. Алеята продължава ...
  783 
Слугите му приличаха на сенки, които следваха покорно сумрачния му силует - силует, който извикваше във всеки човешки разум противоречиви емоции. Някои го виждаха с осанка на величав исполин, други с явно отвращение го подминаваха и си пожелаваха никога да не стават като него. Имаше и завистници, ко ...
  1009 
Дневникът на едно излекуване – част 5
21
На другия ден нямам желание за нищо.
Не съм сигурна и дали го мразя вече. Сякаш ми е разминало, след като си го излях върху двете възглавници.
Може би по-нататък ядът ще се върне , но... май наистина ставам по- добричка. Това определено ми харесва. Но има и о ...
  999 
РАЗГРАЖДАНЕ
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...
  938 
-Е, разказвайте, какво се случи?
-Имаше страхотна буря! Яхтата се разби. Паднах във водата и съм загубил съзнание. Как съм стигнал до брега не зная, но като отворих очи, видях нея! - той погледна с толкова обич Сандра, която вече сервираше чая.
-Случайно погледнах през прозореца и... видях човек на ...
  840 
Навръх националния празник Ставрева от петия етаж просна бяло, зелено и червено пране на балкона си. Иларион Ставрев се измуши изпод прането, опря мощни мишци на парапета, изпъна косматото си тяло и пръдна. Под него Николова, обхваната от кулинарен патриотизъм, готвеше гювеч с бяло сирене, зелени чу ...
  659 
Само с един човек обичам да приказвам. Този човек е моя пълна противоположност и винаги говори без да слуша, въпреки че не общуваме с думи. Много спорим и понякога даже имаме желание да се избием взаимно. Всеки от нас знае какво ще каже другият и въпреки това взаимно се опитваме да се изненадаме с н ...
  841 
Така беше се завихрило хората, че забравиха за ритуала. Децата ще заюсхат, без да сложат трохи в устата. Ставри, кръстникът, се отдели от хорото и подкани всички да седнат на софрата.
- Време е за молитвата! - рече той и започна: "Отче наш, който си на небото и на земята. Да се свети името ти, да бъ ...
  643 
ВЕЧЕРТА НА СТАРИЯ ЕРГЕН
Октомврийският вятър подгони светлината на гаснещия ден от тясната пуста уличка. Изгорели жълти листа посипаха раменете на крачещия по тротоара мъж и прошумоляха в краката му. Той повдигна яката на спортното си яке и си помисли: "Дано Жоро си е вкъщи - не знам какво ще правя, ...
  850 
И на нея ù бяха отрязали крилете, като моите, пречупили сетивата ù. Учеше се да пълзи, пълзенето не ми харесва, случвало се е един-два пъти против волята ми. Колкото повече разцъфваш и летиш, толкова повече онези от долната земя те дърпат и влачат надолу, понякога успяват, но е само за миг. Не знаят ...
  1219 
Утринен вятър
Бури огнени летят, вилнее ураган,
двама души през полето бягат.
Единият без джоб стои, а другият лежи
в следобедния слънчев недостатък. ...
  917 
Беше късна съботна вечер, в която повечето хора бяха навън, за да се забавляват. Какво по-нормално занимание за млади и неангажирани с житейските проблеми индивиди. На пръв поглед беше така, но понеже всяко правило си има изключения, така и тук имаше изключение. Нашият герой си беше вкъщи, седеше са ...
  590 
Дневникът на едно излекуване - част 4
18
Наистина се е случило.
Разбрах го снощи, когато стигнах до темата за сексуалното малтретиране в книгата “Източно тяло, западен ум”. Чудех се защо едва я чета - на час по лъжичка, а то … защото съм била на ръба ... на няколко страници от въпросната глава. Кога ...
  1233 
ЕМИГРАНТСКО ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО (1)
Отварям леко очи и виждам един лъч да наднича през пердето. Аз се чудя откъде е влязъл в стаята ми, която няма достъп до светлина, камо ли слънчев лъч! Защо часовникът не ме е предупредил за това?
-Закъсняла съм! - скачам уплашено на крака и окончателно“слизам на з ...
  1055 
Аз не пия алкохол. Не защото е вреден, ами просто не ми харесва, не намирам за нужно и необходимо да се наливам и напивам до припадък. Не искам да се унижавам пред хората, не мога да си го позволя. Или поне така си мислех. Не знам защо, но преди няколко дена си взех една бутилка мартини? Видях го в ...
  1130 
Животът – мръсна приказка
Много мразя фразата „човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Ако искаш да станеш космонавт на десет години е нормално, но ако мечтаеш за това и на четиридесет, значи определено ти хлопа дъската. Аз нямам мечти или поне не толкова големи. Родих се без някой да се допит ...
  2239  18 
Искам ти да си моят изваян рай, който да е вечно кристално чист и съкровен. Рай, а не мираж, който ту е омайващо примамлив, ту е жалка илюзия, забулена от непрокопсани мечти. Искам да мога да полетя като пърхаща неуморна пеперудка, да трепна пред всеки прелестен цвят, да знам, че волната ми свобода ...
  762 
Абитуриентският бал – чакаше го със страх и с надежда. Често сънуваше прекрасен сън – танцуваше шеметно унесена и фокусираше възхитени погледи. Музиката свиреше неземно, роклята ù блестеше прелестно – изискана, семпла черна рокля, дълга до глезените. Фини елегантни обувки и изящна малка чантичка дов ...
  828 
Историята, която ще ти разкажа, драги читателю, е по-реална, отколкото можеш да си представиш. Може би ще преобърне възгледите ти за някои аспекти от живота, а може би няма да го направи, но бъди търпелив и я прочети докрай.
Навън беше приказно красиво. Снегът беше затрупал всичко, но въпреки това с ...
  760 
Просто съвет...
Ти, момиче, си сляпо да прозреш истината за любовта.
Момчетата за теб идват и бързо си отиват,
така както нощта идва след деня.
Живееш в собствената си илюзия ...
  1022 
Ключът на любовта
Глава 1
25 юни 2005г.
- Хайде, Сара, филмът започва! Побързай, не искам да изпусна и секунда от него – извика Вивиън и с един скок се настани на канапето пред телевизора.
- Идвам, Вивиън. Само да извадя пуканките от микровълновата – провикна се Сара от кухнята. ...
  926 
Алекс спеше като бебе. Щастливата усмивка не слизаше от лицето му. Сандра го загъна и лекичко се измъкна от леглото. Облече си набързо халата и слезе в ателието. Хвана четката и палитрата и довърши картината. Алекс бе прав! Липсваше малката русалка. След това тихо се върна под завивките.
Следващият ...
  824 
АЙНУР
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени ог ...
  3418  40 
ЛЮБОВ
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената курт­ка и излезе на ...
  761 
Тя беше една от жените, чакащи реда си пред храма на Ищар. Внезапно изчезна.
Къде изчезна Коре, Пумиатоне?
Из цикъла «Неразбираеми»
  843 
Стоян беше на полето и изпълняваше „служебните" си задължения. Той беше овчар от близо двадесет години, неговият живот бе тук, на село, сред животните. Тази работа му харесваше, беше свикнал толкова много с нея, че едва ли би работил нещо друго. Но самотата бе най-лошото нещо в живота му. Тук, в тов ...
  641 
Две вълни се изливат върху теб и ти отлиташ към небесата. Едната е морската вълна, която съдържа хиляди капчици, готови да те докоснат. Другата съм аз, която в този миг те потапя в океан от чувства. Затвори очи и си представи тази гледка, тази тръпка, това вълнение:
Нощ, звезди, светулки… мрак, койт ...
  1250 
Соня Мартъл се бе надвесила страховито над 12-годишния си син. Каза:
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт. ...
  1197 
  726 
ПРОФЕСОРЪТ
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...
  694 
- От всичкото това търчане огладнях. Ти, Сам?
- Е, аз бях до тук, влюбени гълъбчета. Ще ви оставям и ще ида да проверя какво става в галерията. Хайде, чао
- Чао.
Двамата се отправиха към ресторанта на кея. Масата бе близо до водата и светлините се отразяваха в нея. Като хиляди малки бисери светеха и ...
  758 
Диалог в градски транспорт
- Гарваново черно ми звучи като далматинско-шарено.
* Виждал ли си кървящ гарван? Когато кърви, е още по-черен!
- От цвета е!
* От цвета е, но не на кръвта!!! ...
  1333 
Предложения
: ??:??