40 908 резултата
Да не се чете от лица под 18 години!!!!!!!!
Петър Антонов чакаше в студиото си. Гостът, който трябваше да дойде, не бе като другите. Не знаеше какво да изпитва към него, дали респект и уважение, или омраза и презрение. Може би най-добре е да остане колкото се може по-безучастен. Нямаше представа защ ...
  1400  10 
Маги,
Много исках да се сгуша при него, защото ми беше студено и защото исках да усетя парфюма му.
Станахме, тръгнахме, стигнахме до онова дърво, където седях и ти писах онова писмо и аз му казах: ,,Спри!"; той спря, обърна се към мен и аз го прегърнах.
Чувах сърцето му, усещах парфюма му и, най-важ ...
  1695 
Една безмълвна вечер
Когато тишината витаеше наоколо и тъмнината я покриваше със своите криле, едно страхливо момиченце лееше сълзите си. Нощта като острие пробиваше нейното детско сърце, страхът я разкъсваше. Бе ранена от собствените си мечти, от похабените спомени в миналото, които я преследваха в ...
  718 
Млада съм и почти щастлива. Така би казал и първият поглед, преди да срещне ръцете ми. Две ръце, изкривени от непосилни товари. Отрано престанали да играят с морски вълни и да гонят вятъра. Научили как се изкарва хлябът по честния начин, а сега треперят, попили стреса до последната капка. И защото с ...
  936  18 
Настоящото мотивационно писмо е в отговор на Вашата обява в „не-помня-вече-кой.com”. Бих желала да кандидатствам за посочената от Вас длъжност (пък и за всяка друга, която кажете, `щото no money, no funny, т.е. отчаяна съм).
Вашата фирма ме привлича най-вече с възможността да работя в една от най-го ...
  4510  13 
Ключът на любовта
Глава 7
Ричард тъкмо се бе прибрал и си бе взел душ след изтощителната фотосесия, когато телефонът в апартамента му звънна. Той вдигна слушалката и чу отсреща разтревожения глас на Ребека:
- Ричард, скъпи, ще дойдеш ли да ме вземеш от болницата? – умолително изстена тя.
- Как? От б ...
  947 
---1---
Марк Долар е 39-годишен, богат и влиятелен продуцент. Работил е с много известни изпълнители и групи, но най-добрият му проект е международната поп група US5. Марк изглежда доста по-млад, отколкото е. Той е средно висок, с добре оформено тяло, кафяви очи и руса, вечно стърчаща коса. Живее в ...
  866 
Двама души се борят се в мен... Сърцето или ума си да послушам, вече не знам?! Колко бягах и колко пъти връщах се, ще има ли край всичко това?! Кога ще спре да ме боли?! Каквото и да избера накрая, пак ще съм сама! Знам, че за теб не съм, знам, че ще те раня, защо да продължаваме да се лъжем, че еди ...
  2128 
Тя беше болна. Десетте дена ски разклатиха здравето ù. Последните вечери почти не бе спала, а дните я изтощаваха безмилостно. Имаше тонове натрупана умора в очите… душата и сърцето ù. Само някакви черни, избледнели и сухи следи по бузите ù подсказваха за една болка, търсила изход да избяга – нежелан ...
  1251 
Велик Ден
Широко отворената врата сякаш ми крещеше, сякаш ме викаше с таен шепот, доловим само за мен. От процепа се процеждаше тънка ивица светлина, като праг на изгубените души непосредствено преди смъртта.
В каничката ярката червена течност плискаше, приличаше на ален океан от кръв. Някой намушка ...
  575 
Дневникът на едно излекуване - част 12
39
Пиесата беше интересна и забавна. Точно в най-пиперливата ù част, докато на сцената се упражняваха да използват всички синоними на фелацио, се сетих, че не бях му казала за поканата на Калина и направо подскочих. Той ме изгледа тревожно.
- Какво, да излезем ...
  1169 
Дни на безсъние, дни на големи нещастия, дни на борба,
това в момента представлява светът и реалността.
Всеки ден тук стават - злополучия и всеки ден разделят се
семейства, карат се роднини и някак си затриват
взаимоотношенията си. Коварно, но всичко е факт, ...
  730 
КОМПРОМИС
Кольо изпъна куция си крак и се отпусна на пейката пред къщата. Над главата му жужаха пчели в цъфналите клони на сливата. Беше му толкова хубаво под топлите лъчи на пролетното слънце, почти толкова, колкото на трептящите с крилца, влизащи от цветче в цветче пчели. Както те пълнеха с нектар ...
  658 
Ето, че изложбата бе към края си. Всичко отдавна бе продадено и договорите бяха сключени.
- Сандра, хайде да идем да хапнем нещо.
- Сам, благодаря, но не ми се яде.
- Но, скъпа, днес не си хапнала нищо!
- Не съм гладна. По-скоро ми се вие свят и ми е лошо. ...
  841 
Целувката
Нарцисът бързаше да се покаже, да се огледа в локвичката до бордюра и вече прецъфтяващите кокичета да зяпнат от удивление, но нещо му пречеше.
Когато най-сетне се измъкна, всичко му изглеждаше непознато, но най-важното беше, че неговото огледалце го нямаше. А как обичаше да се облегне на п ...
  1548 
Нейде в дни далечни, странни времена живеела девойка за чудо и приказ на света. Нейното име било Родопа. Красива като утринна роса
Със своето изящество, гордост и величествена красота нежната Родопа била харесвана дори от боговете, а хората, малки и големи, стари и млади, гледали Родопа и онемявали ...
  1459 
Ключът на любовта
Глава 6
Междувременно, докато течеше фото сесията на Ричард, на другия край на града Ребека се събуди към обяд в ужасно настроение. Главата ù щеше да се пръсне. Все още бе ядосана на Ричард заради снощната случка в ресторанта. Имаше нужда да сподели гнева си с някога, затова реши д ...
  825 
Седях, облегната на ствола на дървото, и търпеливо чаках. Нищо друго не ми оставаше. Снегът си валеше, а аз го изтръсквах от дрехите и косата си от време на време. Ставаше все по-студено, крайниците ми съвсем премръзнаха. Студът обаче като че ли облекчаваше болката в дясното ми коляно. Отново се пре ...
  758 
Човекът знаеше - той бе дошъл за него. Беше дошъл за душата му. Самият той – Дяволът! Знаеше, че този ден рано или късно ще настъпи, че ще дойде и неговият ред и затова от много дълго време бе започнал да се подготвя. Бе очаквал този час и затова не изпита ни най-малък страх. А Дяволът беше страшен. ...
  1016 
Дневникът на едно излекуване - част 11
37
Марти имаше интересна професия. “Лекуваше” компютри. Чистеше ги от вируси и други такива. Оня познат, дето ни беше запознал, ми беше подхвърлил по тоя повод:
- Удари кьоравото ти! Браво, човекът е много добре платен и с обещаващо бъдеще!
Хич не ми и пукаше. ...
  1131 
Имаше един стар лаф за каръка и Разпети Петък, дето все на такъв ден му се пада...
Та на същия ден звъни на пожар забравеният телефон на Благоверната. Поглеждам дисплея - Priqtel ви търси! И наивно си мисля, че може и да е пък и мой приятел, дето е записан тъй... Да, ама не! Нали така се казваше? От ...
  559 
Браво! Справихте се успешно със задачата . Лесната част. Не предстои – беше.
След целия труд, който положихте, имате нужда от заслужена почивка. Излезте на кафе.
Разкажете на приятелите си за стореното. С гордост. Дайте съвети на неопитните. Чудесно, а сега се приберете.
За жалост, никой не е свърши ...
  953 
ФЪРТУНАТА
Нощта запали светилата си в небето. Беше задушно, земята едва сега хвърляше топлината, събрана през дългия летен ден. Дрехите лепнеха по потните тела на работниците.
- Тежък ден беше - рече единият от тях.
- Тежък, лек - свърши се. Да вървим! - отвърна друг.
И тръгнаха. Остана само Фъртуна ...
  656 
- Алекс, някога правил ли си предложение за брак на Айви?
- Господи!Трябваше да се досетя! Тя е идвала при теб, нали?
- Да, и искам да зная всичко за нея!
- Добре, ще съм откровен с теб. С Айви бяхме сгодени близо две години. Дори живеехме заедно. Една вечер се прибрах от командировка по-рано от пре ...
  809 
Отмъщение
Отмъщение! Отмъщение!
Съзнанието и сърцето ми крещят едно и също.
А аз стоя и гледам в празнотата на едно нищо.
Вглеждам се по-надълбоко и виждам ...
  984 
Обичаш да ме гледаш как не плача, когато сърцето ми е разбито, когато отново умирам, когато всичко губи смисъл, когато болката е твърде много. Обичаш да съм твоят Казанова, да те прелъстявам, а после да си тръгвам, докато ти задъхано ме гледаш, а после пак... и пак... и пак... и пак... Обичам да раз ...
  2441 
Шкафът за обувки беше разположен, както повечето шкафове за обувки, в антрето зад вратата. Вътре винаги беше тъмно, мрачно и въздухът все не достигаше. Обувките обикновено си мълчаха, някои бяха потънали в дълбок летаргичен сън, а други тихичко се прозяваха. Отдавна нямаше какво да си кажат помежду ...
  2063  24 
МОЯТ СВЯТ
Този свят е различен.
Безумен в лъскавата опаковка на илюзиите ни.
В този свят си обречен да намериш смърт,
изхабена и с повехналото обаяние на домакиня. ...
  960 
Има едно наакано яйце, да го слагам ли? - част 1
… или 10 задължителни стъпки, преди да пристъпите към боядисване на яйцата.
Подготовка за празниците – това време на годината, което децата обожават, а възрастните се надяват да мине по-бързо. Дали ще става дума за боядисване на яйца или украсяване на ...
  1071 
УЧИТЕЛЯТ
Ударите от тесла и дрънченето на кофи събудиха стария учител. Едва беше разсъмнало - дрезгавината още цареше в стаята. "Ей, този човек не миряса. От тъмно започва" - промърмори и тихо се измъкна от завивката да не събуди жена си. Притвори прозореца, че утринният хлад нахлуваше, а Димитрина ...
  1135 
Изкупи моя грях
Студено е! Земята изстива. Изстиват хората. Изстивам аз. Дайте топлина! Кой избра пламъка и го отне, безстрастно ни лиши от огън?!
Хлад вее от земята, нещо ледено-кристално нахлува на мъгливи тласъци през арката на твоята стара, неизменно-съща портика от развалината, строена да бъде ...
  843 
Позлатеният часовник над камината блестеше, излъчващ сякаш сам по себе си загадъчно сияние. Кремавият циферблат отразяваше елегантно всеки лъч слънчева светлина, превръщайки я в меки, златисти искрици. Беше наистина красиво.
В този миг изпитващият почука по бюрото с писалката. Беше над шейсетте, със ...
  726 
Полет
Задушавам се. Стоя безмълвно в тъмната стая. Втренчила поглед в стената, скрита от живота, прикривам болката от теб. Преструвам се, че съм силна. Прикривам любовта, горяща, бореща се, умираща. Няма и блясък в очите ми. Сълзи не се проливат вече. Силна, но безкрайно наранена, аз продължих без т ...
  682 
Наместо увод
Навсякъде царял Безграничният хаос. Върху грешната земя нашироко се разстилала Политическата гора. По това време дори Господ Бог бил в полагаем платен отпуск, поради което Сътворението на света се отлагало за по-късна дата. Дяволът от "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски оживял и ...
  1392 
ШАРАН
Този път си беше свършил работата навреме - не се налагаше да бърза. Караше спокойно. Подсвиркваше си с уста в такт с музиката и пръстите му равномерно почукваха по изпотения от топлината на ръцете волан. Беше свикнал със самотата в кабината на камиона по време на дългите курсове. Не обичаше д ...
  804 
Събуди го неясното усещане за нечие чуждо присъствие в стаята. Ослуша се. Нищо - освен равномерното дишане на Тина на педя от лицето му. Отвори бавно очи. В стаята витаеше сумракът на недоспало утро, вън бучеше боклукчийска кола, а забързани стъпки крачеха по сънените тротоари. Стана и пристъпи към ...
  1424 
Човек се обезкръвява след продължително практикуване на презрението.
Обичам да наблюдавам малките хора. Те са далеч по-интересни и достойни за внимание... някак никoй не им го дава, а е редно. Малко са нещата, които могат да се коментират за един "голям" човек. При големите хора могат само да се тър ...
  1141 
Искрите
Стефан вървеше по улиците на старинния чуждестранен град, а погледът му разсеяно блуждаеше. Беше тук за няколко седмици, изпратен да осъществи един проект по неговата специалност.
Последните дни преди заминаването му направо го бяха изтощили. Беше стигнал предела на силите си и имаше нужда д ...
  1079  12 
Помня как вървях по улицата – тъмна, ужасяваща, мръсна… Някъде там, между деня и нощта, в онези часове, които продължаваха безкрайно. Студът. Тръпката. Нуждата. С уморени очи, уморен ум, уморена душа аз просто вървях. Може би не знаех къде отивам, но тогава това е нямало значение. Ръката ми беше сгр ...
  929 
ПОСЛЕДНА КРЕПОСТ
> …посветено на Антония Полименова – изключителен човек, невероятен преподавател и животопроменящ фактор…
Приказката се бе превърнала в мрачна действителност, а думите приемаха тайнствен облик. Това, за което само бях слушал, бе пред мен, а опасността – близо. Всеки удар на сърцето ...
  1729 
Предложения
: ??:??