4 238 резултата
Софийска сага
Глава четиридесет и първа
Мария беше навлязла в деветия месец преди три дни. Теоритически можеше да роди всеки момент, макар че терминът ù да беше 21 декември. Вече почти девет месеца тя непрекъснато плачеше. Беше станала свръх чувствителна, раздразнителна. Избухваше и при най-малкия п ...
  646 
По следите на изгубеното време
( трета част )
КРАЯТ НА ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ
33.
България след три години ...
  1242 
ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
(ВТОРА ЧАСТ)
АФРИКАНСКИ МИГОВЕ
16.
Заминаването ...
  2878 
Глава четиридесета
Слънцето беше достигнало своя зенит, когато Зора отвори очи. През премрежения си поглед тя забеляза насреща си хитрите очички на англичанина. Гледаше я с насмешка и любопитство, но имаше и доза възхищение. Зора не беше слаба жена. Всяка друга на нейно място би започнала да моли, д ...
  629 
Софийска сага 39
Глава тридесет и девета
Над Мексико сити се стелеше топла нощ, с небе, осеяно с едри звезди. Небето имаше необикновен цвят. Беше мастилено синьо с на места морави отблясъци. Беше топла нощ, разхлаждана от идващия откъм морето приятен бриз.
В петзвездния “Четири сезона” Хотел Мексико ...
  731 
ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
( КНИГА ЗА ВСИЧКИ )
І.
НАЧАЛОТО
Като малък, но не бебе. Бебетата не ...
  3852 
Софийска сага
Глава тридесет и седма
Мария и Симеон вече три години съжителстваха щастливо. Той жънеше успехи на сцената, а тя се грижеше за домакинството и за любимия си Симо. Недоразуменията и недоверието бяха загърбени и животът им беше спокоен, уютен и щастлив. Мария беше талантлива и изобретате ...
  804 
,,Оцелях след пътно транспортен инцидент. Бях в кома седем дни. Чудо. Когато се събудих нищо не ме болеше. Исках да стана и да си тръгна, а имах много поражения. Възтанових се напълно.
След няколко години лекарите ми откриха хидронефроза. Единият ми бъбрек не работеше добре. Можеше окончателно да сп ...
  625 
Софийска сага 37
Глава тридесет и пета
Предсказанието на баба Ванга се сбъдна. Човекът с белег на челото се появи и светът се променяше. Отсега нататък нищо нямаше да е както преди. Понятията “хубаво” и “лошо” щяха да придобият нов смисъл. А понякога даже щяха да си разменят местата. Враговете щяха ...
  735 
Софийска сага 36
Глава тридесет и трета
Виктор Антонов свали наушниците, прибра двата пистолета в кутията и ги предаде на оръжейника. За днес тренировъчната стрелба беше свършила. Днес беше вкарал 5 в десетката в позиция “с гръб” към мишената. Имаше още какво да се желае, но първият по-сериозен успе ...
  823 
Слушам НИРВАНА, имам да оправям... Толкова е... Знаеш ли как да го опишеш? АЗ НЕ! Пиша грозно... химикалът се счупи... мастилото се разтече по листа... странното е, че е червено точно като... като кръв!
Толкова е безразлично, чувствам се като призрак, сякаш съм невидима за самата себе си... толкова ...
  1309 
Иглика беше дете от семейство на разведени родители. Като малка беше избрала да живее с майка си, заради което в периода около събитията, които следва да бъдат описани, тя се срещаше с баща си само по веднъж на две седмици, в събота. Всеки път те разполагаха с цял ден, в който да прекарват време зае ...
  1398 
Глава тридесет и втора
Остър звук на сирена цепеше въздуха в тази “тиха свята нощ”. Линейката летеше по заснежените булеварди на Париж, на път към най-близката болница. Оставаха само няколкостотин метра, но състоянието на ранения беше повече от критично. Беше загубил много кръв. В 11 часа вечерта, н ...
  743 
Глава тридесет и първа
Замъкът Монморанси се намираше на около 50 километра югоизточно от Париж. Построен в средата на седемнадесетия век, замъкът беше един от най-големите и най-забележителните архитектурни паметници, надживяли революции, войни и природни бедствия. Само няколко години по-късно замъ ...
  745 
Понякога времето като че ли забързва своя ход и оборотите, с които започват да се въртят посоките, до такава степен увеличават своята скорост, че всичко започва да минава като на кинолента. Интериорите започват да се сменят, както тебелите по пътищата, изникващи мигновено и бързо оставащи някъде наз ...
  850 
ПОСОКИ
В живота има низ от посоки, по които човек върви, без да е сигурен къде точно ще го отведат, посоки, които са израз на някакво вътрешно търсене, чиято външна форма понякога се изявава в едно обиконвено пътуване…
Обичам пътуванията, но не дългите, а кратките. При дългите винаги има някаква про ...
  1017 
Глава тридесета
Кафенето беше полупразно в този ранен час. Въпреки това сервитьорката се бавеше да му донесе еспресото, което си беше поръчал британският гражданин Антъни Шварц. Облеклото му се състоеше от сиви панталони и тъмносин блейзер с някакъв извезан монограм на малкото джобче на сакото. Ярко ...
  743 
СОФИЙСКА САГА 32
Глава двадесет и девета
Нощта беше хвърлила виолетовия си воал върху планината. Витоша изглеждаше като забулена монахиня, скрила в пазвата си своите интимни тайни. Току-що падналият здрач омекотяваше формите и притъпяваше контурите на предмети и хора. Въздухът беше напоен с планинск ...
  711 
Софийска сага 31
Глава двадесет и осма
Слънцето обливаше цялата градина с топлината на римския май. Край басейна, на зелената морава, беше заредена огромна маса с най-апетитни закуски. Кръглите ù форми бяха покрити с блестяща колосана бяла покривка, която отразяваше слънчевите лъчи и заслепяваше зак ...
  976 
СОФИСКА САГА 30
Глава двадесет и седма
Графиня Мари-Клeр де Монморанси роди първородния си син
Марк-Филип през първата седмица след Великденските пости. Дойка нормандка и гувернантка веднага поеха детето и го заобиколиха с грижи, достойни за наследник на кралски престол. Беше гледан почти в стерилна ...
  725 
Глава двадесет и шеста
Бяха минали три месеца от сватбената церемония. Под предлог тежка бременност, Графинята всячески избягваше какъвто и да е контакт със съпруга си. В началото Симон ù съчувстваше и се отнасяше много внимателно с нея. Но с течение на времето забеляза, че когато тя е с нейните при ...
  706 
Манастирът на Папаз дере беше твърде тих тази вечер. Не се чуваха никакви шумове, нищо, което да е различно от обичайните кротки вечери. Отчетата отдавна си бяха легнали по килиите, дори отец Методий, който обикновено разнасяше интриги вечерно време. Димитраки беше заключил отрано портите по нарежда ...
  1079 
Картал махала бе от онези тихи местенца, в които човек можеше да загърби всички свои проблеми и до остави душата си да почива. Но за съжаление махалата с високите каменни къщи не бе курортен комплекс, а зорко охранявана територия. Северите не искаха никой да им се бърка във вътрешните дела и в махал ...
  1039 
Бяха останали толкова много трупове след стихията. Сякаш земята, сякаш Всевишния ги искаше за себе си. Всичко беше като след заколение. Все едно бе настъпил адът. Трудно можеше да се вижда сред целият този дим и сажди. Те лютяха на очите. Лютяха и ги затваряха нарочно сякаш, за да не могат да видят ...
  922 
В Папаз дере хората не се различаваха само по религията и по вярата си. Пъстротата на етносите се дължеше повече на изборът, който хората правеха, а не толкова на разума и писаните религиозни канони. В това отношение бе важно, не какво изповядваш, а колко си свободен духом. И това дали си обременен ...
  953 
Софийска сага 28
Глава двадесет и пета
Монлюсон беше малко средновековно градче. Благодарение на намиращите се наблизо каменовъглени мини, беше познало разцвет и благополучие. Между двете световни войни беше се развивало с бързи темпове, достигайки почти 65-70 хиляди жители. Но след последната война ...
  883 
Сянката на стария лешник се плъзгаше по загрялата от обедното слънце телена мрежа. Наклонени от времето, дебели дървени колове пронизваха плодородната почва, прегръщайки грубата метална пелерина, деляща двата съседни имота. Сякаш хванали се на тежко хоро преди десетилетия, вече нямаха сили да крепят ...
  1124 
Леина яздеше много бързо, колкото е възможно да бяга един вълкодав. А нейният вълкодав не беше обикновен, беше млад и силен, точно като нея. Сега тя трябваше да стигне до селото. Трябваше да предупреди арендаторите.
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непр ...
  959 
Олющените кюнци се бяха зачервили от горещината на подпалилите се въглища. Топлината прегръщаше нежно откритите детски рамене. Свареното кафе от леблебия се кипреше в малката порцеланова чашка пред дядо Юзеир с величествено покритие от пяна.
- Къймет, кафето ще изстине, ханъм! - рече дядото, поглежд ...
  2080 
Кръчмата в Папаз дере събираше всякакви характери. На много хора обаче не им правеше впечатление кой влиза и излиза, при положение, че бяха потънали дълбоко в своя разговор или питие. Да не говорим за постоянните игри на белот и табла, които дори развличаха по-голямата част от посетителите. И така ц ...
  991 
СОФИЙСКА САГА 27
Глава двадесет и четвърта
Джордж Блакбърн, известен мошеник от лондонските “хайлайфни” кръгове, даде 500 долара на шофьора на "Балкантурист", за да го закара до белградското летище, откъдето взе първия самолет за Женева. Още същия ден след обяд беше приет от директора на RBC в Лозан ...
  782 
Хаджи Исмаил стоеше седнал на болничното легло и гледаше през прозореца в клоните на жълтата череша. Фигурките, които узрелите късно плодове правеха на фона на обедното слънце, създаваха впечатление за унилост и на хаджията му се приспиваше. Още повече, че беше отново топло. Краят на юни водеше със ...
  913 
Бащиният дом е местенцето, в което всеки има място, независимо от неговото провинение. Той е последният пристан, в който тежко ранената душа може да си отдъхне, поне за малко преди поредния сблъсък със силите, които я тласкат с изпепеляващ натиск. Твърде високи са дуварите на истинския дом за тези с ...
  855 
Софийска сага 26
Глава двадесет и трета
Около строежа на Националния дворец на Културата кипеше от работници, озеленители, декоратори и известни художници, скулптори и други изявени деятели на културата. Бяха похарчени милиони левове и долари, и още много щяха да се похарчат до откриването на велики ...
  757 
Да гледаш и да можеш да видиш през очите на другите бе богатство, което малцина хора притежава в днешния свят. Но да можеш да видиш през собствените очи, по начин, по който в действителност се случват събитията бе дори по-голямо богатство. Защото да виждаш себе си означава, да си пораснал, да можеш ...
  825 
Земята даваше своите плодове на хората. И те даваха своя труд като се грижеха за нея. Пазеха я. Земята бе по-голямо благо и от парите. Защото не бе преходна като тях. Лошото идваше, когато хората започнаха да оценяват земята в пари. Земята на собствените си деди, на предците си. Те не можеха да разб ...
  948 
Денчо Славов
Откъс от „Краят на светлината”
1
В ранното утро на седемнадесети февруари 1371 година една от камбаните на църквата „Св. Четиридесет Мъченици” удари няколко пъти, като всеки удар беше следван от дълга пауза. Тези удари означаваха, че някое божие чедо е напуснало земния свят и е преминал ...
  1103 
Слънцето беше в най-високата точка на небосвода. Беше горещо, прекалено горещо за май. И дори след вчерашния гергьовски дъжд, беше и задушно. Старите хора казваха, че при такива случаи градушката „няма да чака много, много”. Мурад бей махала обикновено по обед беше шумно местенце, тъй като хората се ...
  1248 
Глава двадесет и втора
Бяха изминали два месеца от онази първа любовна нощ. Отношенията им бяха станали странни. През деня Графинята беше все същата внимателна и сърдечна покровителка, а Симон - изпълненият с уважение и благодарност гост в дома на Мари-Клер.
Но когато нощта паднеше над небето на Пар ...
  789 
- Какво ти е, татко? – попита разтревожена Наталия. – Ако трябва да се обадя на бърза помощ?
- Не, недей, дъще! Само ми прилоша, ще се оправя! Вече съм по-добре. А и морският въздух ме освежава.
Всъщност Стефан се чувстваше значително освежен; само дето му дойде много и най-вече вълнението беше знач ...
  630 
Предложения
: ??:??