4 247 резултата
Хаджи Исмаил стоеше седнал на болничното легло и гледаше през прозореца в клоните на жълтата череша. Фигурките, които узрелите късно плодове правеха на фона на обедното слънце, създаваха впечатление за унилост и на хаджията му се приспиваше. Още повече, че беше отново топло. Краят на юни водеше със ...
926
Бащиният дом е местенцето, в което всеки има място, независимо от неговото провинение. Той е последният пристан, в който тежко ранената душа може да си отдъхне, поне за малко преди поредния сблъсък със силите, които я тласкат с изпепеляващ натиск. Твърде високи са дуварите на истинския дом за тези с ...
861
Софийска сага 26
Глава двадесет и трета
Около строежа на Националния дворец на Културата кипеше от работници, озеленители, декоратори и известни художници, скулптори и други изявени деятели на културата. Бяха похарчени милиони левове и долари, и още много щяха да се похарчат до откриването на велики ...
Глава двадесет и трета
Около строежа на Националния дворец на Културата кипеше от работници, озеленители, декоратори и известни художници, скулптори и други изявени деятели на културата. Бяха похарчени милиони левове и долари, и още много щяха да се похарчат до откриването на велики ...
765
2
Да гледаш и да можеш да видиш през очите на другите бе богатство, което малцина хора притежава в днешния свят. Но да можеш да видиш през собствените очи, по начин, по който в действителност се случват събитията бе дори по-голямо богатство. Защото да виждаш себе си означава, да си пораснал, да можеш ...
838
Земята даваше своите плодове на хората. И те даваха своя труд като се грижеха за нея. Пазеха я. Земята бе по-голямо благо и от парите. Защото не бе преходна като тях. Лошото идваше, когато хората започнаха да оценяват земята в пари. Земята на собствените си деди, на предците си. Те не можеха да разб ...
958
Денчо Славов
Откъс от „Краят на светлината”
1
В ранното утро на седемнадесети февруари 1371 година една от камбаните на църквата „Св. Четиридесет Мъченици” удари няколко пъти, като всеки удар беше следван от дълга пауза. Тези удари означаваха, че някое божие чедо е напуснало земния свят и е преминал ...
Откъс от „Краят на светлината”
1
В ранното утро на седемнадесети февруари 1371 година една от камбаните на църквата „Св. Четиридесет Мъченици” удари няколко пъти, като всеки удар беше следван от дълга пауза. Тези удари означаваха, че някое божие чедо е напуснало земния свят и е преминал ...
1113
Слънцето беше в най-високата точка на небосвода. Беше горещо, прекалено горещо за май. И дори след вчерашния гергьовски дъжд, беше и задушно. Старите хора казваха, че при такива случаи градушката „няма да чака много, много”. Мурад бей махала обикновено по обед беше шумно местенце, тъй като хората се ...
1262
1
Глава двадесет и втора
Бяха изминали два месеца от онази първа любовна нощ. Отношенията им бяха станали странни. През деня Графинята беше все същата внимателна и сърдечна покровителка, а Симон - изпълненият с уважение и благодарност гост в дома на Мари-Клер.
Но когато нощта паднеше над небето на Пар ...
Бяха изминали два месеца от онази първа любовна нощ. Отношенията им бяха станали странни. През деня Графинята беше все същата внимателна и сърдечна покровителка, а Симон - изпълненият с уважение и благодарност гост в дома на Мари-Клер.
Но когато нощта паднеше над небето на Пар ...
796
2
- Какво ти е, татко? – попита разтревожена Наталия. – Ако трябва да се обадя на бърза помощ?
- Не, недей, дъще! Само ми прилоша, ще се оправя! Вече съм по-добре. А и морският въздух ме освежава.
Всъщност Стефан се чувстваше значително освежен; само дето му дойде много и най-вече вълнението беше знач ...
- Не, недей, дъще! Само ми прилоша, ще се оправя! Вече съм по-добре. А и морският въздух ме освежава.
Всъщност Стефан се чувстваше значително освежен; само дето му дойде много и най-вече вълнението беше знач ...
639
Пшеничните ниви на Папаз дере вече бяха онзи красив зелен фон, който художниците често избираха за далечината на своите картини. И не заради нюансите на зеленото, които бяха хиляди, а просто защото пшеничната нива символизираше труда и плодородието. Нямаше крайче в землището на Черква, което да не б ...
931
На центъра на Папаз дере, или както се казваше „баш на пъпа му”, се простираха няколко реда масички и столчета, които очертаваха едно своеобразно площадче от кафенета. Те за щастие не бяха едно или две, а цели пет и бяха собственост на най-големите шмекери и диванета на селото. Бяха намерили своята ...
985
Любовта е едно от най-великите чувства, за което понякога и думите на хората не биха стигнали. Особено когато става дума за любов, която трудно може да бъде осъществено. Такива моменти, в които на влюбените души се пречеше да се обичат, често ставаха причина, за раздели и остри думи. Когато обаче, н ...
805
Най-ценното нещо в живота на хората със сигурност бе техния живот. Но едва ли имаше много по планетата, които го съзнаваха. Да успееш да оцениш факта, че животът не е твоя собственост и че ти е подарен, било то от съдбата или от Бог, беше разкритие на малцина. Не че хората не можеха да го направят, ...
902
Сянката на старата слива се бе отместила в страни. Слънцето с парещи лъчи докосваше узрелите жълти плодове, а вятърът лениво галеше малките листенца, като от време на време малко по-силно духваше към някоя и друга узряла слива. Прашният черен път, водещ към селото, се виеше като снага на голяма змия ...
1959
11
Папаз дере бе наистина сбор от най-различни характери. Това си личеше още с посрещането на всеки един, който бе чужд за селото. Но най-вече палитра. Пъстра палитра от разнообразие от вярвания. Не само религията беше различна. Дори хора с еднаква религия бяха свободни да избират, в какво точно да пов ...
867
Действието се развива единадесет години преди началото на повествованието
Папаз дере очароваше със своята природна красота. Естествено това привличаше страшно много туристи през летните месеци. Разбира се много можеха да кажат само хората от селото, т.като мащабността на големите курортни комплекси ...
Папаз дере очароваше със своята природна красота. Естествено това привличаше страшно много туристи през летните месеци. Разбира се много можеха да кажат само хората от селото, т.като мащабността на големите курортни комплекси ...
835
Сухите пръсти погалиха тънката ленена материя. Имаше нещо тъжно в това докосване, което го караше да диша учестено: спомените.
Разстлано върху леглото, грубото одеяло скриваше изхабените чаршафи. Затвори очи и опипа крачолите на панталона, чакащ да бъде изгладен. От допира панталонът се изкриви и па ...
Разстлано върху леглото, грубото одеяло скриваше изхабените чаршафи. Затвори очи и опипа крачолите на панталона, чакащ да бъде изгладен. От допира панталонът се изкриви и па ...
1235
8
Великден бе един от най-големите и почитани християнски празници в Папаз дере. Особено тук, високо в планината, където цивилизацията и нейните високи технологии, нямаха особено думата, празниците бяха истинско щастие, а всеки намираше място за своята радост. Почитането на Възкресението Христово от х ...
1007
Нощта в планината беше винаги студена. Тя носеше онова потръпване, което щипеше повърхността на ръцете и караше дори най-издръжливите на студ да се облекат малко повечко. Планинският вятър обичаше да си играе с хората, излезли през нощта из мерата на Папаз дере. Той ту се усилваше, ту намаляше, подк ...
855
Да притежаваш дом, в който да отраснеш и в който можеш да споделиш своите спомени и мечти, е една от най-големите ценности. Ценност - особено тук, в планинските обятия на Папаз дере. Казват, че планината винаги е била майка закрилница за тези, които търсеха своето местенце, изгонени, без всякаква на ...
921
Софийска сага 24
Глава двадесет и първа
Втори сезон Симон пееше в Опера Комик. Макар и във второстепенни роли, той се беше утвърдил като артист и в театъра го ценяха. Имаше глас „висок баритон“, сценична фигура, а и протекцията на Графинята също не беше без значение.
Нейният план да го откъсне от би ...
Глава двадесет и първа
Втори сезон Симон пееше в Опера Комик. Макар и във второстепенни роли, той се беше утвърдил като артист и в театъра го ценяха. Имаше глас „висок баритон“, сценична фигура, а и протекцията на Графинята също не беше без значение.
Нейният план да го откъсне от би ...
950
6
Да градиш камък върху камък бе изконна ценност на всеки един от жителите на Папаз дере. Така бяха възпитани от своите родители, така и възпитаваха децата си. Традицията беше това, което определяше дали ще си построиш къща, дали ще си имаш плевня и какви ще бъдат те. Да градиш, означаваше, че си пора ...
913
Понеделниците винаги носеха нещо ново, независимо от неговото естество. И както си личи от името след почивката, след неделята, всичко живо се отърсваше от залежалите и флегматични размисли и се впускаше отново с пълни сили в работата на живота, в неговите кипящи искри и тежки каменни дела. И този м ...
835
2
Глава 1
Денят беше много дълъг и разочароващ. Когато отвори вратата на времения си дом, му се прииска да удари нещо - толкова силно, че самият той да изгуби съзнание от болката. Беше уморен от всичките задължения, които го чакаха на другия ден, и беше задължен да се заеме с тях. Притискаха го до сте ...
Денят беше много дълъг и разочароващ. Когато отвори вратата на времения си дом, му се прииска да удари нещо - толкова силно, че самият той да изгуби съзнание от болката. Беше уморен от всичките задължения, които го чакаха на другия ден, и беше задължен да се заеме с тях. Притискаха го до сте ...
1303
2
Папаз дере не бе от онези планински села, в които можеше да се видят нисичките и порутени, почти сляти със земната повърхност църквици. Както и духът на хората, дошли от всевъзможни краища и по всевъзможни причини, тук християнските храмове събираха мащабността и величието на предците, традициите и ...
914
Софийска сага 23
Глава двадесета
Цялата поляна беше кървава. Сякаш някой беше разливал кофи с кръв. Зора се огледа. Нямаше жива душа. Беше сама, съвсем сама насред поляната, осеяна с хиляди, а може би и милиони макове. Очите я заболяха, Зора извърна глава от кървавата картина и погледна далеч към хо ...
Глава двадесета
Цялата поляна беше кървава. Сякаш някой беше разливал кофи с кръв. Зора се огледа. Нямаше жива душа. Беше сама, съвсем сама насред поляната, осеяна с хиляди, а може би и милиони макове. Очите я заболяха, Зора извърна глава от кървавата картина и погледна далеч към хо ...
936
2
Горещият вятър лудо докосна разпилените кичури на косата ù, нашепвайки ù стари, забравени песни. Стълбата, развълнувана от тежестта на нозете ù, скърцаше както някога. Ясемин изкачи и последното стъпало. Сърцето ù биеше като лудо, даже ù се стори, че има две сърца, толкова силно усещаше ударите в гъ ...
1766
7
.............
Лопатата ЛЕТИ с острия ръб към главата на Барбара! В това време от гърлото на Мики се извисява едно: "Неееееее!!!!" и той инстинктивно дърпа ръката, но не успява да спре тежкото тяло! Инстинктът за самосъхранение се задейства и при Барбара, но той не може да ù помогне, а само да завърт ...
Лопатата ЛЕТИ с острия ръб към главата на Барбара! В това време от гърлото на Мики се извисява едно: "Неееееее!!!!" и той инстинктивно дърпа ръката, но не успява да спре тежкото тяло! Инстинктът за самосъхранение се задейства и при Барбара, но той не може да ù помогне, а само да завърт ...
860
10
Пролог
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ...
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ...
607
Още първия път, когато видя Фифи, Алекс усети издутината в панталоните си. Тя стоеше пред входа на блока, в който живееше приятелката, с която си бяха уговорили среща, и я чакаше. Той караше мотора си с бясна скорост, забеляза я още отдалеч и спря само на няколко сантиметра от нея. Втренчи се в обра ...
1330
3
- Преди ти разказах за това как нараняваме най-близките ни хора, като понякога дори не се усещаме как сме го сторили. Но днес искам да ти разкажа за нещо, което е близко, но и далечно от предната тема. Искам да ти разкажа за просяка на ъгъла. Но нека не гледаме на него като на един от редовните обир ...
920
Софийска сага 22
Глава деветнадесета
От няколко месеца, Зора се беше настанила в нов апартамент. Кооперацията беше строена в началото петдесетте години за известни комунистически величия и в първите години пред входа имаше милиционерски пост. Сега вече милиционерът го нямаше, някои от величията бяха ...
Глава деветнадесета
От няколко месеца, Зора се беше настанила в нов апартамент. Кооперацията беше строена в началото петдесетте години за известни комунистически величия и в първите години пред входа имаше милиционерски пост. Сега вече милиционерът го нямаше, някои от величията бяха ...
1005
7
ГлаваI
Неочакван гост
В онази мрачна дъждовна нощ злите духове бяха излезли за отмъщение. Светкавиците щяха да им покажат в коя къща да влязат. Облаците бяха генерали, които чрез гърмежите щяха да кажат на кок жив какво да направят. Строени като армия, светкавица удари къща чак в края на улицата. Тя ...
Неочакван гост
В онази мрачна дъждовна нощ злите духове бяха излезли за отмъщение. Светкавиците щяха да им покажат в коя къща да влязат. Облаците бяха генерали, които чрез гърмежите щяха да кажат на кок жив какво да направят. Строени като армия, светкавица удари къща чак в края на улицата. Тя ...
866
1
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
*След половин година*
Днес Джак получи предложение да отиде да учи в Англия. Той е страхотен студент и чужденците определено забелязаха колко е умен и колко потенциал има.
Аз обаче приех много трудно тази новина. Докато обсъждахме какво ще правим оттук нататък, ...
Тетрадката на Ашли
*След половин година*
Днес Джак получи предложение да отиде да учи в Англия. Той е страхотен студент и чужденците определено забелязаха колко е умен и колко потенциал има.
Аз обаче приех много трудно тази новина. Докато обсъждахме какво ще правим оттук нататък, ...
655
2
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
След последното съобщение, което получих, ми беше трудно да заспя (макар че преди това умирах за сън). Не е характерно за мен, но изпитвах някакво странно чувство... някои го наричат вълнение. Незнайно защо, но отворих гардероба и започнах да търся подходяща др ...
Тетрадката на Ашли
След последното съобщение, което получих, ми беше трудно да заспя (макар че преди това умирах за сън). Не е характерно за мен, но изпитвах някакво странно чувство... някои го наричат вълнение. Незнайно защо, но отворих гардероба и започнах да търся подходяща др ...
645
2
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добър вечер, колежке!
Днес определено имахме голям късмет. Не само, че темата ни е отлична за разработване, но и екипът, т.е. аз и ти, сме доста подходящи, а?
В предишното писмо каза, че нямаш претенции, че разбираш нещата, а мен ме нарече професионалист. Пола ...
Тетрадката на Ашли
“Добър вечер, колежке!
Днес определено имахме голям късмет. Не само, че темата ни е отлична за разработване, но и екипът, т.е. аз и ти, сме доста подходящи, а?
В предишното писмо каза, че нямаш претенции, че разбираш нещата, а мен ме нарече професионалист. Пола ...
625
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Часът е 21:00. Днес определено не ми беше ден. Ето какво имам предвид.
Отивам аз на практически упражнения и в стаята заварих само досадника Джак. Като ме видя, ми се ухили гадно и оттам нататък всичко тръгна с главата надолу. Попитах го къде са другите, а той ...
Тетрадката на Ашли
Часът е 21:00. Днес определено не ми беше ден. Ето какво имам предвид.
Отивам аз на практически упражнения и в стаята заварих само досадника Джак. Като ме видя, ми се ухили гадно и оттам нататък всичко тръгна с главата надолу. Попитах го къде са другите, а той ...
600
1
Софийска сага 21
Глава осемнадесета
Люлката на рода Монморанси се губеше някъде в зората на френската държава. Карл Велики беше обединил множеството феодали и създал единна и силна Франция, която владееше повече от половин Европа. Сред рицарите му беше и Граф Монморанси. Тази стара благородническа ф ...
Глава осемнадесета
Люлката на рода Монморанси се губеше някъде в зората на френската държава. Карл Велики беше обединил множеството феодали и създал единна и силна Франция, която владееше повече от половин Европа. Сред рицарите му беше и Граф Монморанси. Тази стара благородническа ф ...
896
4
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добро утро, колега!
Два часа не казах нито дума, защото ти така се беше увлякъл, че просто щеше да е грехота да те прекъсна!
Нямам претенции, че разбирам нещата. Ти обаче си същински професионалист. Защо не направиш телевизионно предаване “Споделете любовните ...
Тетрадката на Ашли
“Добро утро, колега!
Два часа не казах нито дума, защото ти така се беше увлякъл, че просто щеше да е грехота да те прекъсна!
Нямам претенции, че разбирам нещата. Ти обаче си същински професионалист. Защо не направиш телевизионно предаване “Споделете любовните ...
601
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Не мога да повярвам колко далеч може да стигне човешката наглост. Не е за вярване просто! Днес се прибрах, капнала от умора, но имах доклад, който трябва да е готов за утре. Сядам си аз, пускам си лаптопа и какво да видя! Имам писмо в пощата си. Ето и съдържани ...
Тетрадката на Ашли
Не мога да повярвам колко далеч може да стигне човешката наглост. Не е за вярване просто! Днес се прибрах, капнала от умора, но имах доклад, който трябва да е готов за утре. Сядам си аз, пускам си лаптопа и какво да видя! Имам писмо в пощата си. Ето и съдържани ...
664
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
