40 856 резултата
"Чудех се как да ти кажа какво чувствам към теб. Можех да ти го кажа в очите, но те са като Слънцето ярки - заслепяват ме и забравям всяка дума. Можех да ти го кажа по телефона, но нежният ти глас ме покосява както буря покосява нежното растение. И реших да излея чувствата си чрез това писмо, макар ...
1564
Хвани дъгата
„Животът е незначително, краткотрайно
и преходно явление в затънтен ъгъл на вселената
и не е нещо, за което подобава да вдигаш голям
шум, освен ако не си лично заинтересован”. ...
„Животът е незначително, краткотрайно
и преходно явление в затънтен ъгъл на вселената
и не е нещо, за което подобава да вдигаш голям
шум, освен ако не си лично заинтересован”. ...
1712
9
Journey of Souls*
Падах.
Не.
Летях.
Всичко размиваше очертанията си. Безкрайна феерия от цветове замъгляваше очите ми. ...
Падах.
Не.
Летях.
Всичко размиваше очертанията си. Безкрайна феерия от цветове замъгляваше очите ми. ...
1069
2
Възможно ли е нещата, които ни поддържат живи, бавно да ни убиват? Възможно ли е след всеки удар да се изправим и да продължим напред, знаейки, че можем да получим удар отново? Дали всеки път, когато ни разбият сърцето, можем да съберем прашинките и да ги залепим обратно? И когато даваме, а всички в ...
972
Щастливите листа са тези, които падат късно вечер... сами, далеч от хорските очи. Искам да съм като тях... но не искам да съм сам. Да последваме лошия пример на хората, но с добра цел - да направим конспирация против природните закони и да паднем заедно... Какво ще кажеш?
814
3
Тексаски страх
Нощта се спускаше над белите къщички. Луната хвърляше сребърни отблясъци в русата ми коса. Притеснено огледах улицата, за да разбера, че пред къщата ми има кон. Познавах това животно - Силвър. Капчици пот започнаха да се спускат по гърба ми. Ръцете ми се навлажниха и аз ги стиснах, за ...
Нощта се спускаше над белите къщички. Луната хвърляше сребърни отблясъци в русата ми коса. Притеснено огледах улицата, за да разбера, че пред къщата ми има кон. Познавах това животно - Силвър. Капчици пот започнаха да се спускат по гърба ми. Ръцете ми се навлажниха и аз ги стиснах, за ...
1219
1
Прости, сърце, аз знам, че страдаш!
Прости, душа, от хората ранена!
Жестоко е, аз знам, и подло е,
но всички са щастливи,
когато ти си зле… ...
Прости, душа, от хората ранена!
Жестоко е, аз знам, и подло е,
но всички са щастливи,
когато ти си зле… ...
1400
3
Нощ е... Приятна майска вечер. Вятърът си играе с кожата ми - кара ме да настръхвам. Уханието на акациите ме омагьосва. Косата се плъзна по врата ми, къдриците се разрошиха от вятъра. Толкова е приятно... Небето, осветено от своите звезди... Красотата на прелестта им, блясъкът. Къщите, отворените пр ...
2247
6
(по мотиви от народния фолклор)
Камбаната на селската църква събуди всички необичайно рано. Дори петлите не бяха пропяли. Селото заприлича на рояк оси, чието гнездо е било изгорено. Хората хукнаха към църквата.
Попът, по долна риза, стоеше по средата на църковния двор и се кръстеше, като повтаряше: ...
Камбаната на селската църква събуди всички необичайно рано. Дори петлите не бяха пропяли. Селото заприлича на рояк оси, чието гнездо е било изгорено. Хората хукнаха към църквата.
Попът, по долна риза, стоеше по средата на църковния двор и се кръстеше, като повтаряше: ...
852
4
Беше бая, бая, с авторитетни задни части. Мъжете я гледаха с алчни погледи, а по-старите въздишаха: "Ай, машаала, ай, ай!
Малък беше градецът и всичко се виждаше като на фото. А пусне ли се някаква клюка, не мож се отърва. Така и за кокона Марийка. Дълго още говореха. А за нейните прелести, които се ...
Малък беше градецът и всичко се виждаше като на фото. А пусне ли се някаква клюка, не мож се отърва. Така и за кокона Марийка. Дълго още говореха. А за нейните прелести, които се ...
690
1
Сутрешно. Нещо сутрешно ми се е приискало. Не знам и аз какво.
Горещо. Нещо горещо ми се е допило. Не знам и аз какво. Може би кафе. Не. Тя пие кафе. Аз - мляко.
Чашата. Прозорецът. Отвън - градът. В пепелника - недопушената цигара от снощи. Да. Тя я забрави. Заедно с аромата си. Люляк.
Люто. Искам ...
Горещо. Нещо горещо ми се е допило. Не знам и аз какво. Може би кафе. Не. Тя пие кафе. Аз - мляко.
Чашата. Прозорецът. Отвън - градът. В пепелника - недопушената цигара от снощи. Да. Тя я забрави. Заедно с аромата си. Люляк.
Люто. Искам ...
991
2
Не мога да те чакам повече. Не мога да чакам да решиш дали ме искаш! Имаше цяла година... Толкова ли е трудно? ДА или НЕ. Това е.
Не мога да те чакам вечно. Нито теб, нито приказния принц, който, знам, че не съществува. Не мога да стоя в неизвестното и просто да бездействам. Вече не.
Достатъчно съм ...
Не мога да те чакам вечно. Нито теб, нито приказния принц, който, знам, че не съществува. Не мога да стоя в неизвестното и просто да бездействам. Вече не.
Достатъчно съм ...
789
2
Парче локум за всеки турист
По пътя от Лариса на юг, бързахме, но не защото щяхме да откриваме топлата вода, а защото трябваше да се изкачим по планинския масив, за да достигнем от там върховете на скалите, където се издигат приказните средновековни манастири, от местността, известна като Метеора.
Т ...
По пътя от Лариса на юг, бързахме, но не защото щяхме да откриваме топлата вода, а защото трябваше да се изкачим по планинския масив, за да достигнем от там върховете на скалите, където се издигат приказните средновековни манастири, от местността, известна като Метеора.
Т ...
1280
00
От теб какво ми остана? Само онова промоционално кибритче, фирменото. Драскам си го, когато не искам да съществувам, а всъщност в тъмното клечката кара всичко да съществува още по-очевидно; чак ми призлява да си играя на Прометей тук долу, в моята емоционална клоака. Драскам ли, драскам... опитва ...
От теб какво ми остана? Само онова промоционално кибритче, фирменото. Драскам си го, когато не искам да съществувам, а всъщност в тъмното клечката кара всичко да съществува още по-очевидно; чак ми призлява да си играя на Прометей тук долу, в моята емоционална клоака. Драскам ли, драскам... опитва ...
826
1
Задухали северните ветрове и времето станало студено. Дървета започнали да събличат шарените си одежди и да се приготвят за зимен сън. Небето се сгушвало все по-ниско над земята и дните ставали все по-къси. Всички кожухчета отново се усмихвали на своите малчугани, готови да ги даряват с топлината си ...
1287
1
„Моля пътниците да затегнат коланите. Приземяваме се на летище София” – Гласът на стюардесата беше мек и равен.
Валери провери отново колана си, притисна гърба си в удобната седалка и притвори очи. „Още малко остана, още малко...” Сърцето блъскаше силно гърдите му.
Притихна.
...
Звънецът на вратата ...
Валери провери отново колана си, притисна гърба си в удобната седалка и притвори очи. „Още малко остана, още малко...” Сърцето блъскаше силно гърдите му.
Притихна.
...
Звънецът на вратата ...
1128
1
ЕЗИКЪТ НА МИНЧО
Когато Минчо беше пиян, езикът му ставаше страшно зелен и аз не можех да го гледам. В такива моменти на Минчо му беше много весело и се смееше с широка уста, а аз имах чувството, че ще получи епилептичен припадък и ще си глътне езика. Гледах да се махна по-бързо, защото си представях ...
Когато Минчо беше пиян, езикът му ставаше страшно зелен и аз не можех да го гледам. В такива моменти на Минчо му беше много весело и се смееше с широка уста, а аз имах чувството, че ще получи епилептичен припадък и ще си глътне езика. Гледах да се махна по-бързо, защото си представях ...
893
3
В късния следобед към офиса му се бяха запътили две жени. Мъжът се беше излегнал на дървената ръчно скована пейка, мъчеше се да открие смисъла в стиховете на млада поетеса, направила дебюта си в литературното списание, което се издаваше над осем десетилетия. Неговият съставител едва ли щеше да е дов ...
672
1
Прозренията на Майка Тереза
Най-хубавият ден – днешният.
Това е, когато казваме – живей за мига! Не какво ли ще ми се случи утре, ами то каквото е писано, ще се случи, наслади се на това, което се случва сега! А не от понеделник, от другата седмица... Понякога живеем точно така. Като взема заплата, ...
Най-хубавият ден – днешният.
Това е, когато казваме – живей за мига! Не какво ли ще ми се случи утре, ами то каквото е писано, ще се случи, наслади се на това, което се случва сега! А не от понеделник, от другата седмица... Понякога живеем точно така. Като взема заплата, ...
1444
43
33.
Хемер дойде пак няколко часа по-късно, т.е. надвечер. Влезе с решителна и енергична стъпка, която хич не му отиваше на пухкавото телосложение и побелелите коси. Не го оставих да отвори уста пръв, писнало ми беше да им слушам глупостите на всичките.
- Искам да говоря с Карл. На четири очи. – заяв ...
Хемер дойде пак няколко часа по-късно, т.е. надвечер. Влезе с решителна и енергична стъпка, която хич не му отиваше на пухкавото телосложение и побелелите коси. Не го оставих да отвори уста пръв, писнало ми беше да им слушам глупостите на всичките.
- Искам да говоря с Карл. На четири очи. – заяв ...
674
Уговорката ни беше да се чакаме на паркинга. Не ми се влизаше в колата, затова застанах до нея и съзерцавах откъде ще се появят моите колеги. Бюрократични процедури усложниха нещата и за работата трябваше след броени дни пак да съм тук. С умората и проблемите бях свикнала, помислих за дъвката в чант ...
1639
9
I. Мокър пясък, море, залез (1/3 слънце), 2 чайки във въздуха и 5 във водата, лято, топло, бански, дълга ивица, няма хора, само ти и аз, луна от другата страна на небосвода, чист въздух, обърнати към морето, зад нас няма нищо, само пясък, седнали, вплетени пръсти, глава на рамо, смях, пред краката н ...
906
1
Вероятно на всеки от вас се е случвало да се среща по един или друг повод с дизайнер. Все пак времената са модерни и дори чичо Пенчо (продавачът на кварталната сергия за картофи) разполага с „концептуална” визитка, на която гордо пише „дистрибутор на кореноплодни”. Нека за секунда предположим, че в ...
1690
11
Един непораснал романтик (1)
Усещам как съм хванат в капана на собствените си шеги. А може би с шеговит тон съм казал най-сериозните неща. Когато сме на работа, чакаме 19 часа, а когато сме вкъщи, чакаме датата за заплата. Времето минава: 19 часа, 25-ти. Какво остава между тези два момента - все по- ...
Усещам как съм хванат в капана на собствените си шеги. А може би с шеговит тон съм казал най-сериозните неща. Когато сме на работа, чакаме 19 часа, а когато сме вкъщи, чакаме датата за заплата. Времето минава: 19 часа, 25-ти. Какво остава между тези два момента - все по- ...
1008
“О, МИГ, ПОСПРИ – ТИ ТЪЙ СИ ХУБАВ…” “Фауст”
Бялата магьосница потрепна в съня си и се събуди…
Протегна се сладко в постелята си от леопардови кожи и лебедов пух. Свещниците край балдахиновите завеси догаряха и хвърляха бледи отражения в кристалното венецианско огледало, чиято бронзова рамка бе потъм ...
Бялата магьосница потрепна в съня си и се събуди…
Протегна се сладко в постелята си от леопардови кожи и лебедов пух. Свещниците край балдахиновите завеси догаряха и хвърляха бледи отражения в кристалното венецианско огледало, чиято бронзова рамка бе потъм ...
980
Събуди се с ужасно главоболие. Стана и с лъкатушкане се запъти към кухнята. Наля си чаша вода и я изпи до дъно. Наля си втора. Гърлото му още беше пресъхнало от крещенето насън. Напоследък му се случваше често. Не помнеше нито един от сънищата си, но след всеки се събуждаше от собствения си глас, от ...
702
3
До капка кръв за Доброто и Любовта, приятелю! За сиянието над земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам, човече. За теб ще се моля да бъде запазена земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектъра на изгряващото слънце. Ще се боря за леса, където дъха на горска ягода, дъб и леска, на бор и ела. ...
697
1
Не си спомням нещо, което да съм мразил повече от мъглите. Като си помисля обаче, понякога изразът „Няма нищо по-хубаво от лошото време” е много точен. Затова омразата към тези особености на климата понякога бързо преминава в чувство, което най-точно се изразява с обичта. И в отношението ни към хора ...
1656
4
Трудно е да откриеш точния човек
за себе си в настоящето,
след като си го загубил завинаги в миналото...!
Трудно е да напаснеш липсващата частица
с трепереща ръка... дори държейки я, ...
за себе си в настоящето,
след като си го загубил завинаги в миналото...!
Трудно е да напаснеш липсващата частица
с трепереща ръка... дори държейки я, ...
1130
Животът е като колело, което се върти многократно... В един момент всичко е като приказка красиво, имаш всичко, от което се нуждаеш, за което си мечтал. Имаш ,,добри приятели, верни’’ и любов, за която си мечтал... и какво ли още, не за да се чувстваш щастлив и пълноценен на този свят! Но нали живот ...
804
Добре, че стопанинът ú беше арен челяк, та си живееха в мир. Никога не ú натякваше. Никога не беше посегнал върху ú. Чана Пена колко пъти беше го виждала, какви пламъчета подскачаха в очите му, когато гледаше някой хорско хлапе. Веднъж дори силно захрипа, когато Милчо - съседското хлапе се подхлъзна ...
705
Матури 2009
Матурата по БЕЛ е много хубаво нещо, поне като замисъл... Щеше да е още по-хубаво, ако не бяха само 23 от 100 точките за 3... Нека ви обясна, че всики нафукан и незнаещ собствения си език абитуриент, който е писал само отговори "г" на матурата, получава 3... Не е ли прекрасно... Ах, какв ...
Матурата по БЕЛ е много хубаво нещо, поне като замисъл... Щеше да е още по-хубаво, ако не бяха само 23 от 100 точките за 3... Нека ви обясна, че всики нафукан и незнаещ собствения си език абитуриент, който е писал само отговори "г" на матурата, получава 3... Не е ли прекрасно... Ах, какв ...
1801
11
Ивелин влезе в залата, погледна към празният ринг и се запъти към съблекалните. Лъхна го познатият мирис на пот и застоял въздух. Той премина тесният и тъмен коридор и отвори вратата на малкото помещение, служещо за преобличане. Нямаше никого, обичаше да идва по-рано от другите, помагаше му да се съ ...
670
Влезе в залата. Всички сякаш точно нея очакваха. Уплаши се. Страшно е да знаеш, че всички очакват най-доброто oт теб. Но страхът отмина, когато пристъпи към сцената. Тя усещаше сигурност само и единствено там. В онзи прашен стар театър тя виждаше бъдещето си, мечтите. Виждаше себе си. Спря преди да ...
808
1
Спасител
Деян Апостолов
Човекът беше облечен в черно и напълно се сливаше с мрака. Приличаше на някакъв призрак – не, по-скоро на сянка, на част от мрака, частица, която има своя душа, свои нрави и характер. Дори когато вятърът полюшваше дрехите му и те се виеха около него, като някакво пропито със ...
Деян Апостолов
Човекът беше облечен в черно и напълно се сливаше с мрака. Приличаше на някакъв призрак – не, по-скоро на сянка, на част от мрака, частица, която има своя душа, свои нрави и характер. Дори когато вятърът полюшваше дрехите му и те се виеха около него, като някакво пропито със ...
966
1
Гарата...
Оттук започват и свършват всички пътища, всички мечти, всичко... Сивата ù схлупена постройка се откроява на фона на искрящото синьо небе. Странно. Това небе е януарско, а така примамливо блести, сякаш май е почукал на прага ни.
И какво от това?!
Питам сама себе си.
Железните ръце на трамва ...
Оттук започват и свършват всички пътища, всички мечти, всичко... Сивата ù схлупена постройка се откроява на фона на искрящото синьо небе. Странно. Това небе е януарско, а така примамливо блести, сякаш май е почукал на прага ни.
И какво от това?!
Питам сама себе си.
Железните ръце на трамва ...
948
4
1.
В тъмния коридор се криеха сенки, гънеха се по стените, покрити от тъмна и ръждива боя, сполучливо размазана като петна стичаща се кръв. Сенките се сливаха с кръвта, правейки следите ѝ като от кървящи рани.
С тихи стъпки, почти недокосващ гладките дъски, Рик се отправи към тънкия светъл процеп, о ...
В тъмния коридор се криеха сенки, гънеха се по стените, покрити от тъмна и ръждива боя, сполучливо размазана като петна стичаща се кръв. Сенките се сливаха с кръвта, правейки следите ѝ като от кървящи рани.
С тихи стъпки, почти недокосващ гладките дъски, Рик се отправи към тънкия светъл процеп, о ...
914
1
Ето че в ранната утрин, очаквайки изгрева, сядам да ти пиша, защото сега е тихо, всичко е притихнало в очакване на новия ден, който се ражда от морето...
В розово-жълти облаци небето се къпе и вятърът във него спи...
Крясък на чайка, политнала към светлината към слънцето се възвиси...
Аз сякаш те ви ...
В розово-жълти облаци небето се къпе и вятърът във него спи...
Крясък на чайка, политнала към светлината към слънцето се възвиси...
Аз сякаш те ви ...
915
1
- Понякога - започна Сянка. - Трябва да направя грешка, за да постигна това, което искам.
- Ахаа - проточи Ко Та Рак.
- От друга страна - намеси се Гар Ван. - Понякога трябва да постигна това, което искам, за да направя грешка.
- Ахаам - отново изахамка котакът.
- Разбра ли? - попита го сенчестата. ...
- Ахаа - проточи Ко Та Рак.
- От друга страна - намеси се Гар Ван. - Понякога трябва да постигна това, което искам, за да направя грешка.
- Ахаам - отново изахамка котакът.
- Разбра ли? - попита го сенчестата. ...
602
2
(по мотиви от народния фолклор)
Смрачаваше се. Луната показа бледото си лице и хиляди звезди обсипаха небето. Генчо, чобанинът на село Шишенци, беше прибрал овцете в лятната кошара. След като вечеря и посвири на кавала си, той полегна на поляната. Загледа се в небето и се опита да различи няколко съ ...
Смрачаваше се. Луната показа бледото си лице и хиляди звезди обсипаха небето. Генчо, чобанинът на село Шишенци, беше прибрал овцете в лятната кошара. След като вечеря и посвири на кавала си, той полегна на поляната. Загледа се в небето и се опита да различи няколко съ ...
2063
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
