40 852 резултата
"Събираш целия ми свят в себе си!" - П.И.Ф
Човечка
Тази думичка е плод на прекия ми контакт с една павликенска госпожица, т.е. една моя съученичка. Визирам точно нея, поради простата причина, че в нея открих нещо нечовешко, нещо истинско и интересно. Този двадесет и първи век ще ни побърка някой ден ...
  1027 
Чух нейния глас, който ме успокои.
Той беше далечен, но в същото време ми се стори, че тя е тук, до мен.
Опитах се да си я представя, но не можах.
Усетих само топлината на гласа й, леко самоуверен, нежен, малко предпазлив, на моменти по детски открит, понякога замечтан или тъжен.
Колко много неща мо ...
  1104 
Не помня първата си среща с теб, но съм убедена, че не съм и предполагала какво ще се случи и колко много ще те заобичам. Помня, че в началото не изпитвах нищо към теб и изобщо не вярвах на красивите ти думи. Но малко по малко започнах да те опознавам (или поне така си мислех), започнах да ти се дов ...
  1393 
Отдавна, много отдавна, още преди първата луна на Филиона живеела една приказна фея.
Тя се явявала в сънищата на малките деца и сутрин те намирали под кожите, на които спели, по едно вълшебно камъче. Това вълшебно камъче им служело вечер да си запалят огън, защото огънят бил доста рядко срещан. Дете ...
  1354 
Промяна за миг
Толкова думи неказани,
толкова мигове, оставени в миналото.
Целият ми свят около теб се въртеше,
сърцето ми само за теб туптеше, ...
  1231 
ТЯ НЯМА ИЗМЕРЕНИЕ И НИКОГА НЕ Я КУПУВАЙТЕ!
Кой е отговорен за теб, за мен, за хилядите като нас? Това е нашият Аз, колкото силен и колкото слаб да е той. „Обичам те"- казва. Уважавам твоите принципи, а зад гърба ти не е същия. Говори ласкави думи, убеждава вярващите наивници, а когато си тръгне, сяк ...
  869 
Черната земя пустееше. Старото сламено плашило се усмихваше на слънцето, някак налудничаво, с очите си - две големи черни копчета, пришити за сламата.
Върху кръстообразното му тяло се вееше вехто палто с множество джобове, сякаш тайник с безброй входове към душата му...
Любопитните врани кацаха по р ...
  2022  27 
- Наближаваме летище София. Моля пътниците да се приготвят за кацане!
Почувства как челюстите му неволно се стягат, пое дълбоко въздух и притвори очите си.
Беше преди две години. Участва със свой порект за спортна зала и макар да не го одобриха(струвал прекалено скъпо) го поканиха на международен си ...
  1122 
- Проблемът е... - започна Кух Че Реп, но след като набоде на вилицата си една кисела краставичка се разсея за момент, докато я разглежда умислено минута две, преди да подхване отново - Проблемът е, че стърчащият пирон получава удар с чук.
Казвайки това Реп лапна краставичката и съсредоточено задъвк ...
  744 
Разказ за човещината
Събудих се и чух глас: „С хората човек бъди.” Стреснах се. Доста лудости са започвали точно с чуването на гласове и са завършвали ако не с лоботомия, то сред четири бели стени и снизходителните усмивки на хора в бели престилки. (После ме питайте защо не обичам бялото.)
Стресната ...
  996 
Една целувка, едно докосване, а аз съм тъй щастлива. Ти винаги се появяваш в точния момент и сякаш всичко е една илюзия. Твоята спонтанност ми действа страхотно, стига с еднообразието, нека започне ново начало. Само едно лице като погледна и се чувствам желана и обичана. Всъщност причината за усмивк ...
  1030 
КРАСОТА ЗА ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН МЪЖ - събуден копнеж...
(писмото, което навярно ще познаеш)
Здравей, Нежност, облечена в Обич... Бих искала да ти подаря Слънцето, за да осветява Пътя ти в Тъмното... бих искала да ти подаря Утрото, за да си ВЕЧНО ЖИВ...
Бих пожелала Луната за теб, за да те пази от зли Ори ...
  1319 
Беше топла октомврийска вечер. Хиляди хора се бяха запътили към мястото на срещата. Имаше всякакви - млади и стари, богати и бедни, сами и на групи… Толкова много хора, с толкова много различни съдби, проблеми, възприятия за света наоколо. Но в тази вечер всички бяха обединени от едно - любовта и та ...
  797 
Така и не разбра какво го събуди - остана само голият, свършен факт. Той отвори очи и видя, че огънят отдавна е изгаснал, а над цялото поле е изгряла ярката пълна луна. Примигна и се надигна на лакът. Вратът му изпука и той присви очи... и се сепна, внезапно доловил нещо в тихата лятна нощ. Звук. Ня ...
  1259 
(Наскоро получих от известна филмова компания предложение за сценарий на мегасериал с работно заглавие „Фатални страсти”. Това е голямо предизвикателство за мен и се надявам да не разочаровам многобройните телезрители.)
Дона Изабела не можа да мигне цяла нощ от хъркането на дон Алваро. Изключено беш ...
  1495  21 
- Барикадирайте вратите! - изкрещя един нисък, възпълен мъж и гласът му се понесе над настъпилия хаос.
Неколцина го послушаха. Останалите се бяха скупчили като стадо овце в средата на помещението.
Отвън, в мрака, настъпваха мъже и жени със свръхмодерни оръжия - картечници, огнехвъргачки, дори пренос ...
  1038 
Имало в северните земи вожд силен, млад, нахъсан да навлезе в земята дива, но веднъж край една река видял самодива, тя била чисто гола и много красива. Ума на викинга взела, а той се приближил, с поклон я уважил, над нея се снишил и я целунал. Тя го прегърнала, но веднага след това го отблъснала и п ...
  1138 
Сутринта, като се събудих, през един пролетен ден, първо погледнах на изток -слънцето опожари студените ми и сънени очи и неволно се обърнах на юг. Тя стоеше на съседния балкон и решеше сламените си коси с костен гребен, а те блестяха като червени слънчеви снопчета и очите ми сякаш залепнаха за тях. ...
  1363 
Кристиян се облегна на стола. Чувстваше се така, сякаш е изкачил планина. Писането на тези абзаци го изтощаваше, но също така и страшно го вълнуваше, така че не смяташе да спира дотук. Не смяташе въобще да спира, докато не го завършеше.
Филип само стоеше и четеше безмълвно. Може би бе логично да се ...
  1061 
Скъпи приятелю,
Пишеш, че ти липсва свежият ми поглед към живота, моето отръскано „обичам те" и талантът ми да преоткривам страстите. Пращаш ми любимия парфюм - подкупваш ме, знаеш - ароматите са моя страст и без тях на сън дори ми е скучен светът на приматите.
Ах! Ароматите са мое вдъхновение...
Из ...
  2524 
Посветено на Васко, с надежда Там да не вали
Отвори леко очи и болката го прониза. Не знаеше къде е и кой е. Стените се свиваха до лицето му, близваха го с дъха си и се отдръпваха пак. Пулсираха главата му, краката и ръцете, целият туптеше в болка. Пак затвори очи. Къде е и защо е сам? Преглътна с м ...
  1147  18 
На Найденчо
Хей, приятелче, искаш да ти разкажа приказка ли? Но да знаеш, че не мога да разказвам така хубаво, като татко ти! Ама да не бъдела "женска" приказката? Няма проблем! Ще ти разкажа една малко весела и малко тъжна - като самия живот. И с поука на края!
И така, имало едно време...
Аз ги нар ...
  1398 
Времето минава,
а казват: "Приятелите остават".
Но при мен така не стана...
Какво бе таз' рязка граница - не знам.
Защо позволихте така да се отдалечим? ...
  961 
Липса... на живот
Ето ги!!! Отново са тук. ... Двамата рицари на смъртта и тяхната неизменна, вечна и безпощадна приятелка... Отново са тук... Ето ги - отново на освирепен от глад лов... Ето ги... Хапещият сняг, който на хапки си взема от душата ми... Пронизващият вятър, който отнася и трохите... И ...
  1603 
Пълнолуние
Натежала е луната... И е поредното извинение за моето безсъние... Тази картина ме стимулира да си представям какво ли не, докато сънят ми се мае със своята игра на криеница... Но тя се оказва приказно видение, в сравнение с принудителното озвучаване на нощната тишина. Включва се тревожно ...
  879 
БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ТЕБ, ПРИЯТЕЛЮ
Да живееш, значи да се бориш
Напоследък Големият-малък човек, се разболя от тежка болест, която наричаха апатия. Тя обхвана цялото му тяло и накрая получи хроничен характер. Позицията на бездушие, която беше заел сред тази динамика от хора и машини, го тласкаха към гибе ...
  1050 
Беше вечер. Градът отдавна беше заспал. Не се чуваше нищо. По улиците нямаше хора, по шосето не минаваха коли. Всичко беше пусто...
Луната грееше ярко, беше пълнолуние. Лунните лъчи минаваха през прозореца и осветяваха цялата стая на Нели. И въпреки че беше късно, тя не спеше. Отдавна беше забравила ...
  1012 
Нати се връщаше от училище и по пътя беше изключително вглъбена в себе си. Прибра се в стаята си, седна на леглото и най-накрая осъзна какво се случва. Всъщност, още сутринта го беше осъзнала, но в училище имаше възможността да го обмисли. Нати осъзна, че е мъртва.
Тя наистина беше мъртва. Не физиче ...
  847 
Здравей, скъпи мой!
Нека ти призная. Нестинарка съм, любими. Зная, какво би казал - че стъпалата ми са прекалено гладки, за да повярваш. Сигурно ще си помислиш, че отново се шегувам. Не, няма нито шега, нито онзи сарказъм, който те кара да изтръпваш.
На нестинарка душата аз нося. Тази душа нестинара ...
  725 
Очакване
Тя беше най-проблемната ученичка във випуска. Винаги крещеше, беснееше и се биеше по коридорите. Никой от учителите не я обичаше. И нормално - беше в състояние да докара до лудост всеки.
В този ден явно се беше случило чудо. Нещо се бе преобърнало в душата на това момиче. Много ученици бяха ...
  681 
Искам да избягам! Всички спомени да залича! Когато затварям очи, сякаш се вглеждам в твоите! Трудно ми е да не мисля какво ли щеше да е, ако си до мен! Ти ме учеше на добро, а аз не го осъзнавах! Липсваш ми - хиляди пъти ти го казах! Липсваш ми, но ти искаш друга! Усещам, че не ме обичаш, усещах тов ...
  951 
1.
Крилата на пламъка сътвориха вятър - могъщ и горещ. Ина усети допира му върху лицето си и си помисли, че тази стихия може да изгори всичко наоколо. Дори и нея.
Изплаши се, когато разбра, че той иска да я докосне с пръстите си, плъзнали се към нея като огнени камшици.
- Моля те, иди си - каза тя и ...
  1008 
  860 
Носех се през безкрая, носех се през вечността, а компания ми правеше единствено мракът.
Бях безсмъртен и вечен, но очевидно запазването на живота не включваше и запазване на целостта на тялото, защото то беше започнало да се разпада. Парче по парче аз се разпилявах из чернотата.
Кой да предположи, ...
  1697 
Даскалът
Яви се пред Сандански по негова поръка. А и смееше ли да не се яви. Каквото той речеше – това и ставаше. Дори и валията, ръководещ областта от Бараково до Солун, се съобразяваше с думата му.
След Хуриета и един разговор с Али бей – директорът на гимназията в Солун бе взел решение – във всяк ...
  1184 
Човекът, казано по-простичко, робува на страховете си. Малките деца, жадни да откриват заобикалящия свят всеки ден без страх, с бодри крачки тичат към необятното за да го опознаят. При нас порасналите е доста различно. Вместо да се опитваме да опознаем света, ние се заключваме в него. Точно когато с ...
  883 
Нека да играем чисто. Да, въпреки че играта е мръсна и ни предоставя много повече от нужните възможности да измамим. Нека да играем чисто.
Въпреки, че не ни е в природата. Ние обичаме да се въргаляме в калта, една подсъзнателна любов, неконтролируема, сляпа и малко плашеща. Но това не ни е нужно. То ...
  908 
Един колега скоро написа в един форум, че търси принцесата - тя, жената с главно Ж. Единствената и неповторимата - неговата. Накара ме да се замисля, има ли още принцове и принцеси. Не сме ли вече достатъчно откъснати от онова време на рицари, дуели и принцеси затворени във високи и недостъпни кули? ...
  995 
Вървейки, умислен върху всичко онова, което ставаше около мен, минах случайно покрай цирка. Този път не минах просто ей така, а за един миг се вгледах в клоуна, който седеше и плачеше. Аз се доближих до него и го попитах:
- Нали клоуните не плачат, защо плачете?
- Синко, ти си единственият, който ме ...
  878 
Ерика 2: "Какво повече..."
„В една жена най-важното били краката. Тогава го разправя моят бивш благоверен и „настоящ приятел". Е, да, ама моите, собствено производство, клонят към интересната категория на скелетите. С огромен успех бих могла да позирам в кабинетите по биология и да стресирам подраст ...
  1084 
Предложения
: ??:??