40 852 резултата
Хей! Как си? Наблюдавам как променяш от време на време израза на лицето си. Без съмнение, пак водиш мисловни разговори с мен.
Пак си представяш как ми разказваш за поредния проблем с колата, а аз те разпитвам и ти отговарям, и... просто участвам. После ме питаш как е минал денят ми, а аз ти разказва ...
Пак си представяш как ми разказваш за поредния проблем с колата, а аз те разпитвам и ти отговарям, и... просто участвам. После ме питаш как е минал денят ми, а аз ти разказва ...
790
Стана и Неделчо - разказ по исторически документ
Някога отдавна, приблизително преди четири века, в едно градче живели двама души, които се обичали много. Стана и Неделчо.
Неделчо бил син на богат търговец на коприна и скъпоценности, а Стана била дъщеря на чорбаджия. Те двамата още от деца играели з ...
Някога отдавна, приблизително преди четири века, в едно градче живели двама души, които се обичали много. Стана и Неделчо.
Неделчо бил син на богат търговец на коприна и скъпоценности, а Стана била дъщеря на чорбаджия. Те двамата още от деца играели з ...
1221
3
Събуди я звънът на телефона ù.
- Добро утро, слънце! – дано Олег не усетеше колко е дрезгав гласа ù.
- Добро утро, Мими – както обикновено, непроницаем глас. – Как си?
- Отлично, благодаря. – главата и стомахът ù я боляха и имаше почти непознат... непознато хлапе, да му се не види, в леглото си. Пол ...
- Добро утро, слънце! – дано Олег не усетеше колко е дрезгав гласа ù.
- Добро утро, Мими – както обикновено, непроницаем глас. – Как си?
- Отлично, благодаря. – главата и стомахът ù я боляха и имаше почти непознат... непознато хлапе, да му се не види, в леглото си. Пол ...
945
2
- Момичета, време е за ставане, хайде побързайте и добро утро! - гласът на дежурната възпитателка звучи глухо и настойчиво в декемврийската дрезгавина на утрото - също като лампата. Първа се пробужда Истината и поглежда с едно око часовника.
- Ти пък какво искаш бе? Не можа ли да поспиш поне веднъж? ...
- Ти пък какво искаш бе? Не можа ли да поспиш поне веднъж? ...
848
3
...
- Всичко е много хубаво, обаче не мога да разбера защо? - зачуди се Но Щен Вълк.
- Защото - отговори му Ко Та Рак.
- Хм - замисли се вълкът - Казваш ми това, за да ми напомниш, че задавайки правилния въпрос, аз имам по-голямата част от отговора му?
- ... - пое си дъх котакът, но Вълк продължи с ...
- Всичко е много хубаво, обаче не мога да разбера защо? - зачуди се Но Щен Вълк.
- Защото - отговори му Ко Та Рак.
- Хм - замисли се вълкът - Казваш ми това, за да ми напомниш, че задавайки правилния въпрос, аз имам по-голямата част от отговора му?
- ... - пое си дъх котакът, но Вълк продължи с ...
656
1
Вратата на гробницата тихо изскърца и оттам се подадоха като малки червени пламъчета две очи. Фараонът се взря в тъмнината, после обърна глава и тъжният му поглед се съсредоточи в пясъка, останал от труповете на предишните му близки и подчинени. Тъмнината също се взря в него и сякаш му шепнеше и шеп ...
838
2
Преди и сега
Преди времето с теб минаваше бързо,
никога не беше достатъчно – исках още и още.
Сега времето сякаш е спряло,
всичко е едно и също. ...
Преди времето с теб минаваше бързо,
никога не беше достатъчно – исках още и още.
Сега времето сякаш е спряло,
всичко е едно и също. ...
1083
1
Искам да те докосна с пръсти, за да видя дали си реален. Искам да видя дали си от плът, какво има в теб, искам да надникна под твоята обвивка и да я накарам да се разтвори като цвете след дъжд. Искам да живея и да дишам, да говоря истината от извора на сърцето, от дъното на душата. Искам да сме заед ...
937
Когато нещата тръгнеха зле, Ив излизаше на терасата и вдъхваше дълбоко от свежия нощен въздух. Напомняше й за старите времена, за безгрижността и веселието на тийнейджърските години, за смеха и дългите среднощни разходки. Спомняше си за града такъв, какъвто го оставиха и изпита носталгия по всичко, ...
1015
1
Глава Девета
Черна Роза и Бяла Роза разбират кой всъщност праща злите демони.
Вече една седмица Марон си беше у дома и майка и не спя да я обвинява за всички. Добре че бяха Ерик и останалите от групата. Тя свикна пак да танцува и да пее по уличните правила. Един ден Марон като си търсеше старите нещ ...
Черна Роза и Бяла Роза разбират кой всъщност праща злите демони.
Вече една седмица Марон си беше у дома и майка и не спя да я обвинява за всички. Добре че бяха Ерик и останалите от групата. Тя свикна пак да танцува и да пее по уличните правила. Един ден Марон като си търсеше старите нещ ...
963
1
Клоните на едно младо дърво бяха зловещо черни. Дори искрящо белият сняг не беше смекчил тяхната черна обреченост. Провесени надолу, тези клони сякаш отчаяно се стремяха да се слеят със земята, черната. Всеки, който минаваше покрай тях, отвръщаше глава, за да спре полазилите по кожата тръпки.
Веднъж ...
Веднъж ...
839
2
Събудих се по никое време през нощта и повече не можах да заспя. Това, естествено, можеше да се очаква, защото вчера проспах целия следобед, после само изтичах няколко километра в близката горичка, изкъпах се, хапнах и пак се бухнах в завивките. Сега обаче се кокоря в тъмното и се чудя какво да прав ...
831
"На лъжата краката са къси...
(Народна мъдрост)
Дам, дам, дам това е истинска поговорка! Истината е, че никой не знае кое точно е истина и кое точно не е! Често пъти казвам: „Денят ми не беше лош!" А това всъщност е бил може би най-скучният ден през целия ми живот, но аз не си го признавам. Признани ...
(Народна мъдрост)
Дам, дам, дам това е истинска поговорка! Истината е, че никой не знае кое точно е истина и кое точно не е! Често пъти казвам: „Денят ми не беше лош!" А това всъщност е бил може би най-скучният ден през целия ми живот, но аз не си го признавам. Признани ...
3226
"Моята цел е да направим нещо красиво от нещо несъвършено. Ако има неща, които не служат на целите на обществото по начина, по който трябва, кой може да каже, че ние не можем и не трябва да променим това? Моята цел в живота е да се уверя, че всички, и всичко вършат работа, която ще подобри нашето ка ...
1064
Отново е средата на работната седмица, а аз пак седя и чистя ботушите си преди лягане, защото сутринта много бързам и нямам време, а и без това приличат на нищо след всяко мое излизане. Пуста му работа, не успях да се науча да си пазя вещите и сигурно никога няма да успея. Седя на килима в стаята и ...
740
1
- О, Златен, как си?
- Не съм Златен, доларов съм.
- А пък аз съм паричен.
- Ей, май двамата сме от един дол дренки?
- Де сей чуло и видяло, наш пазар без долари? ...
- Не съм Златен, доларов съм.
- А пък аз съм паричен.
- Ей, май двамата сме от един дол дренки?
- Де сей чуло и видяло, наш пазар без долари? ...
746
- Не знам какво да правя, Нина – отново пиеха кафе около университета. – Вече се чувствам като осмокласничка.
- Зарежи жребеца, палавнице! – отвърна Нина в типичния си стил. – Толкова ли е добър? – погледна я дяволито.
- Знаеш, че не е това. Страшно съм объркана, а той е страшно мил. Ще го заболи мн ...
- Зарежи жребеца, палавнице! – отвърна Нина в типичния си стил. – Толкова ли е добър? – погледна я дяволито.
- Знаеш, че не е това. Страшно съм объркана, а той е страшно мил. Ще го заболи мн ...
971
Както бурята спокойния ден връхлита, така и аз не разбрах моя любим.
Какво го накара да повярва и да ме накаже, изгубил сякаш спомените си.
Болка гняв и самота... В това се превърна чашата ми с любовно вино...
Дали е сляп, или от омраза не съзира онова, което до вчера му бе свидно.
Облаците се сгъст ...
Какво го накара да повярва и да ме накаже, изгубил сякаш спомените си.
Болка гняв и самота... В това се превърна чашата ми с любовно вино...
Дали е сляп, или от омраза не съзира онова, което до вчера му бе свидно.
Облаците се сгъст ...
788
Баща ми, старият комар Млин Все-едно-какъв, да са всевечни дарбите на крилете му е широко скроена личност. Той обича природата и умее да и се наслаждава с възторга на току-що излюпена ларва. Сутрин като стане, първата му работа е да целуне майка ми - мадам Досадна Каклине, и с най-невинна усмивка да ...
1455
4
Значи, била съм с достатъчно мъже; гаджета и с по-малкото от тях съм имала интимни отношения. Но да поговорим за тях и техните имена.
Да започнем с фаворита ми за невървеж - Иво или още наричан Ивайло. Широко разпространено име. Всеки трети, с който се запозная, се казва така. Но да минем на същинат ...
Да започнем с фаворита ми за невървеж - Иво или още наричан Ивайло. Широко разпространено име. Всеки трети, с който се запозная, се казва така. Но да минем на същинат ...
1345
2
Вечер, когато бялата вещица заспи и черната заеме мястото и когато слънцето угасне заслепено от великолепното сияние и величие на луната, там, където се прекланят на тъмнината и почитат мрака и разрухата, там, където нереалното е самата реалност, а реалността е просто поредната илюзия, там, където ж ...
703
1
Нощта е изпълнена с любов.
Небето е обсипано със звезди.
Никой не се движи, нищо не се чува.
Само две сърца, стоят под безкрайния небосвод. Жадни за сродна душа, търсят лъч светлина.
Тихо е... ...
Небето е обсипано със звезди.
Никой не се движи, нищо не се чува.
Само две сърца, стоят под безкрайния небосвод. Жадни за сродна душа, търсят лъч светлина.
Тихо е... ...
1455
5
Усещаш ли днес, че идва пролетта, пристъпя топла и обятията си разтваря, килим от люляци и божури ти постила, омайва те със свежест. Готви се, пътнико любими, готви се за пътя на пролетта, за нейния венец от нарциси и от зюмбюли. Отдай се и тръгни по пътя на пролетта и нейното тръпно ухание, чуваш л ...
958
1
1
Имаше една песен, в която се пееше "Все попадам на неподходящи - това ми е специалността" ... Откъде ми дойде тази мисъл ли? - Интересно...
Както казваше един приятел на баща ми: "Хора има за всичко, стига да им понамигнеш малко" ( Може би няма нищо общо принципно, но за мен има).
Глупави истории - ...
Както казваше един приятел на баща ми: "Хора има за всичко, стига да им понамигнеш малко" ( Може би няма нищо общо принципно, но за мен има).
Глупави истории - ...
1772
6
Глава Осма
Марон се връща при родителите си.
След като се прибраха от хижата, Даниела ги посреща с голям интерес. Беше убедена, че без нея е минало ужасно, защото нея я е нямало. Но не беше така. След като си починаха добре, всички от танцовия отбор почнаха да репетират отново. И всички забелязаха, ...
Марон се връща при родителите си.
След като се прибраха от хижата, Даниела ги посреща с голям интерес. Беше убедена, че без нея е минало ужасно, защото нея я е нямало. Но не беше така. След като си починаха добре, всички от танцовия отбор почнаха да репетират отново. И всички забелязаха, ...
891
1
1
Аз по условие обичам да ходя на лекции, понеже нямам с какво да се занимавам, защото съм един вид безперспективен тип, който бива издържан от родителите си, за да учи, главно следвайки принципното схващане от едно време: "учи, мама, за да не работиш"
В новия за нашата страна капитализъм по времето н ...
В новия за нашата страна капитализъм по времето н ...
825
3
Време е...
Време е да дойдеш и да спреш кръвта от тялото, която цапа дланите с години...
Време е...
Да дойдеш - като Божество желан си!
Време е... ...
Време е да дойдеш и да спреш кръвта от тялото, която цапа дланите с години...
Време е...
Да дойдеш - като Божество желан си!
Време е... ...
946
Мъртво сърце
Сърцето ми кърви, плаче и крещи, боли, боли, защо ме нарани? Целувка аз поисках, но получих аз плесница. Ти каза ми, че звяр съм, задето те обичам и искам да съм с теб. Защо ме нарани и с мен игра си ти? Защо не ми показа твоето сърце, както аз показах своето, но ти така жестоко стъпка ...
Сърцето ми кърви, плаче и крещи, боли, боли, защо ме нарани? Целувка аз поисках, но получих аз плесница. Ти каза ми, че звяр съм, задето те обичам и искам да съм с теб. Защо ме нарани и с мен игра си ти? Защо не ми показа твоето сърце, както аз показах своето, но ти така жестоко стъпка ...
1579
1
Има моменти, в които Истината никому не е нужна. Тя търси теб, мен или който сметне за подходящ, но уви! Няма кой да и обърне внимание. Така е и тази вечер в малката, овършана сякаш от торнадо пансионска стая. Не знаете какво е пансионска стая? Момент, сега ще поясня. Всеки, който учи далеч от града ...
730
3
Червено Вино
Плюеш кръв... Червено вино за душата, висини и неравности, върхове и падения. И нямаш крака, а крилато сърце, придържащо тялото на повърхостта на вселенското.
Плюеш болка... Червено вино за разума, остатъчни тътени на гръмотевици, капчици кълчища във очите ти, мъгла в небитието и ти по ...
Плюеш кръв... Червено вино за душата, висини и неравности, върхове и падения. И нямаш крака, а крилато сърце, придържащо тялото на повърхостта на вселенското.
Плюеш болка... Червено вино за разума, остатъчни тътени на гръмотевици, капчици кълчища във очите ти, мъгла в небитието и ти по ...
854
Мими се прибра в квартирата и в момента, в който заключи вратата, я налегна така познатото чувство за самота и меланхолия. Включи телевизора, сложи пакет пуканки в микровълновата и седна на леглото, докато реши какво ще прави днес. Искаше и се да звънне на Олег, но думите му на обяд все още я караха ...
987
1
Напоследък Симеон Бързаков се промени до неузнаваемост. В главата му се въртеше грамаден камертон, на който тона ла чукаше върху клавишите на нервната му тъкан. Дойде времето, когато се чувстваше напълно самотен. С жена си имаха непрекъснато разминавания по отношение на интелект и мироглед. Това бав ...
785
1
- Миро... стани... - Алекс с мъка овладяваше гласа си... толкова й беше мъчно и така не искаше да каже онова, което трябваше... Та нали всичко беше преценено... нали знаеше кое е правилното... защо тогава сърцето й се късаше и единственото, което искаше, беше завинаги да остане с този човек, който с ...
1012
2
- Рапиране ли, това пък какво е?! - попита един ден Ко Та Рак, след като облиза малка капка мляко от мустаците си.
- Това е вид музика - отговори му Сянка, на когото бяха на гости днес.
- Така ли?! - възкликна Ко и отново хвана тарамбуката - Не съм я чувал.
- Не може да си чувал за всичко - каза Но ...
- Това е вид музика - отговори му Сянка, на когото бяха на гости днес.
- Така ли?! - възкликна Ко и отново хвана тарамбуката - Не съм я чувал.
- Не може да си чувал за всичко - каза Но ...
638
1
Goran Bregovic - Babylon
...
Звездите се смълчаха и впериха любопитни погледи надолу.
Танцът започна. Очакване. Тя изгледа с невиждащ поглед събралите се. Пламъците хвърляха бледа светлина по лицето ù и се отразяваха в абаносовите ù ириси. Усещаше как вятърът си играе с косите ù. Черни и разпилени п ...
...
Звездите се смълчаха и впериха любопитни погледи надолу.
Танцът започна. Очакване. Тя изгледа с невиждащ поглед събралите се. Пламъците хвърляха бледа светлина по лицето ù и се отразяваха в абаносовите ù ириси. Усещаше как вятърът си играе с косите ù. Черни и разпилени п ...
796
Корабът леко се поклащаше от вълните, които с въздишка се разбиваха в тялото му. Топъл вятър издуваше платната, а слънцето вече падаше към хоризонта и потъваше в постелята от красиво оцветените облаци, спуснали се като завеси в далечината. Денят бавно и величествено си отиваше, отшумявайки с цветове ...
1123
1
- Свърши ли? - Тя знаеше, че той мрази този въпрос.
- Да – отговори Олег топло и я прегърна.
Винаги беше мил и внимателен с нея, независимо как се държеше тя. Дали всички руснаци са такива? Едва ли.
- Хайде да отидем да хапнем по нещо – каза тя и без да чака отговор, скочи от
леглото – Умирам от гла ...
- Да – отговори Олег топло и я прегърна.
Винаги беше мил и внимателен с нея, независимо как се държеше тя. Дали всички руснаци са такива? Едва ли.
- Хайде да отидем да хапнем по нещо – каза тя и без да чака отговор, скочи от
леглото – Умирам от гла ...
1341
1
Белята вървеше преплитайки крак о крак, сякаш беше единственият оцелял воин от Никофоровата армия. От време на време поспираше и устата му изпускаше по някоя благословия: "Ох, как ме нареди това копеле! Ненаситник, хищно животно, орангутан! Направи ме на бостанско плашило. Няма здраво местенце по ме ...
705
5
Днес се правиш на уморен, утре пък - на досаден. Да не говорим за следващия ден - правиш се на болен. Но това не е всичко за теб, аз знам и друго. Че ти може да се правиш на уморен, досаден и болен, но не знам защо.
Не мога да разбера защо правиш така, защо се държиш така с мен. Какво те накара да с ...
Не мога да разбера защо правиш така, защо се държиш така с мен. Какво те накара да с ...
802
1
1
Дните минаваха и беше изключително странно и цял късмет, че досега нито приятелката на Миро, нито мъжът на Алекс, бяха заподозряли нещо. А колкото повече време минаваше и колкото повече бяха заедно, Алекс и Миро сякаш се променяха с всяка изминала минута. Станаха по-раздразнителни, по-често се карах ...
968
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
