40 852 резултата
ПАРАКЛИС
Цура живееше в най-горния край на селото и къщата й беше на пътя, всеки като мине, да види красивите й бедра.
Цура беше единствената жена в село, която носеше къса пола и с удоволствие си показваше краката. Пейката, на която седеше с часове, и на която в крайна сметка напълня, беше култовот ...
Цура живееше в най-горния край на селото и къщата й беше на пътя, всеки като мине, да види красивите й бедра.
Цура беше единствената жена в село, която носеше къса пола и с удоволствие си показваше краката. Пейката, на която седеше с часове, и на която в крайна сметка напълня, беше култовот ...
867
1
Загуби се писателската химикалка, затова се наложи да пиша с молив. Но това не е най-големият проблем.
Всъщност най-големият проблем е, че се загуби и писателският любовник. А при писателите, както е известно, е много важна музата. Пък моят муз направо потъна вдън земя. Отиде, та се не видя. И каква ...
Всъщност най-големият проблем е, че се загуби и писателският любовник. А при писателите, както е известно, е много важна музата. Пък моят муз направо потъна вдън земя. Отиде, та се не видя. И каква ...
766
3
Беше вечер... отново. Тя се прибра в стаята си и заключи вратата. Може би, не очакваше никого или просто не искаше да вижда, когото и да е било. През прозорците не влизаше светлина, а беше пълнолуние. Мракът в стаята беше отражение на мрака в душата й. А новият ден беше толкова близо. Зората, утрото ...
2090
2
Аз и съпругът ми живеехме в съседство на сестра ми в малка къща до голямото й имение. Нямахме много пари, сестра ми ми помагаше за всичко. За мен тя беше като слънце, беше човека, когото най-много обичам и, на когото най-много разчитам. Въпреки че нямахме достатъчно средства и живеехме главно с това ...
1346
2
673
И отново съм тук с теб. За малко. После ти ще си тръгнеш и всичко ще започне отначало. Не искам това да свършва никога. Колкото и да съм с теб, никога няма да искам дори за малко да си тръгна. Казах ти, че винаги ще бъдеш в сърцето ми, в ума ми и не лъжа. Обещах ти, че винаги ще съм до теб каквото и ...
1783
1
2
Принцесата тичаше из дългите бели коридори на замъка. Спъвайки се в дългата си рокля, едва не падна на твърдия каменен под. Пое си дъх, и продължи отново. Кого търсеше тя? Рицарят в бели доспехи. Ето го, неговата светла фигура, размахваща меча. Принцесата спря. Извика неговото име. Ала той не се объ ...
2703
5
1018
1
Споделено
Легнах си, уморен след дългия ден!
Легнах си, ала не мога да заспя, не съм спокоен!
Заслушах се в тишината, и това, което чух ме озадачи!?
Беше пълна тишина. Мъртвешка тишина! ...
Легнах си, уморен след дългия ден!
Легнах си, ала не мога да заспя, не съм спокоен!
Заслушах се в тишината, и това, което чух ме озадачи!?
Беше пълна тишина. Мъртвешка тишина! ...
1250
2
МИЛОСЪРДИЕ
Само Захаринчо знае какво е да си беден.
Да живееш на село.
Да нямаш майка, защото те е изоставила.
Баща ти да е пияница, да е сакат и да няма пари. ...
Само Захаринчо знае какво е да си беден.
Да живееш на село.
Да нямаш майка, защото те е изоставила.
Баща ти да е пияница, да е сакат и да няма пари. ...
934
1
Страшен студ бе сковал София. Всичко беше побеляло и вледенено. Мъглата натискаше с пронизваща костите влага. Хората, настръхнали като врабчета, бяха по-тъжни, уморени и изнервени от обичайното. Кучетата лаеха и се зъбеха по-често. Транспортът беше по-натъпкан и нередовен. С две думи обичайна софийс ...
1932
14
Уморих се да бъда най-съвършеното животно на тази Земя. Вече нямам сили да бъда човек. Понякога се питам: "Защо, Господи, ни прокле така като ни дари с тази душа? Защо само на нас я даде, за да ни носи само страдание?" Всички тези чувства, които именно ни отличават от животните. Любов, омраза, вина. ...
1079
1
"Никога не позволявай да откраднат мечтите ти" е казал Декстър Ягър. А аз какво направих, позволих да откраднеш мечтите ми.
Защо го направи? За да ме нараниш? Да, успя, нарани ме. Даже успя да съсипеш моя "идеален" свят.
След тебе сълзи се стичаха по лицето ми, след тебе дълбока рана имах аз в душат ...
Защо го направи? За да ме нараниш? Да, успя, нарани ме. Даже успя да съсипеш моя "идеален" свят.
След тебе сълзи се стичаха по лицето ми, след тебе дълбока рана имах аз в душат ...
1198
4
939
2
Отново същата картина, аз и тя върху леглата на втория етаж на онова прекрасно място, наречено дом, обитание на поетични и натуралистични личности, творци по свой собствен начин и подобие, заслушани в ритъма на музиката, хранещи се от старите си спомени. Какво ново - нищо, всичко винаги се въртеше п ...
555
наше село
В наше село е много спокойно, имаме си всичко... Имаме си къщите, дворовете, поляните... Хората, като хора гледат си добитъка и никой нищо на никой не прави... Имаме си една кръчмичка на центъра на селото, там хората се събират и обсъждат нащо село, ама да кажа, няма кой да ги чуе, щото те ...
В наше село е много спокойно, имаме си всичко... Имаме си къщите, дворовете, поляните... Хората, като хора гледат си добитъка и никой нищо на никой не прави... Имаме си една кръчмичка на центъра на селото, там хората се събират и обсъждат нащо село, ама да кажа, няма кой да ги чуе, щото те ...
988
2
Искам да ми направиш море. Кобалтовосиньо, бурно. Не като по рекламите на карибски плажове - прозрачно и блудкаво. Не можеш ли? - Добре.
Искам да ми направиш тогава скали. Не заоблени, валчести камъни, а остри и стръмни, могъщи скали, обрасли с бръшлян и мъхове. Можеш само да ги изкатериш ли? - Добр ...
Искам да ми направиш тогава скали. Не заоблени, валчести камъни, а остри и стръмни, могъщи скали, обрасли с бръшлян и мъхове. Можеш само да ги изкатериш ли? - Добр ...
1298
11
Зима
Дърветата бяха замръзнали и бездушни, очакващи с надежда дори и най-малкия слънчев лъч. Но в този ден той липсваше. Мъглата, която властваше наоколо, обгръщаше приказно красивите им кристални корони и ги превръщаше в надменни и студени призраци на своята еднообразност и сивота. Постепенно тя се ...
Дърветата бяха замръзнали и бездушни, очакващи с надежда дори и най-малкия слънчев лъч. Но в този ден той липсваше. Мъглата, която властваше наоколо, обгръщаше приказно красивите им кристални корони и ги превръщаше в надменни и студени призраци на своята еднообразност и сивота. Постепенно тя се ...
909
1
Защо животът ми е толкова скапан?
Искам да си прережа вените, искам да скоча от терасата, искам да не бях се раждала!!!
Имах трудно детство. Нашите постоянно се караха, тормозеха се и физически и психически. Аз бях свидетел на всичко това, брат ми никога не присъстваше, винаги беше някъде, далеч... ...
Искам да си прережа вените, искам да скоча от терасата, искам да не бях се раждала!!!
Имах трудно детство. Нашите постоянно се караха, тормозеха се и физически и психически. Аз бях свидетел на всичко това, брат ми никога не присъстваше, винаги беше някъде, далеч... ...
1961
2
Колко пъти исках да избягам, да загърбя всичко и да бягам докато следите от сълзите не ги изсуши вятърът на забравата?! Колко още мога да понеса без да загубя представа коя съм?! Колко мечти още е нужно да пожертвам в името на своите илюзии, заблудили ме с празни обещания за любов?! Колко нощи ще тр ...
1190
3
Ясно небе, топли дюни. Пъстри очи, широка усмивка, златни коси. Прекрасно море, прекрасно тяло. Сладък писък, бързи пръски, радостен вик. Детска усмивка, женска радост, морски вълни. Усмихнато слънце.
Земен рай.
Земен рай.
868
1
... Може би по-доброто съчетание 3 в 1 е: Да отиваш на работа с желание, да си тръгваш с удовлетворение и да се прибираш с удоволствие...
1214
9
Мечтите – това са пътищата към по-добро бъдеще или пълен фарс на човешкото съществуване...
Мечтите - за някои са спасение, за други - фарс. И колкото повече пъти се опитваме всячески да се измъкнем от горчивата действителност, толкова повече страдаме - защото мечтателят е един наивен глупак... Ведна ...
Мечтите - за някои са спасение, за други - фарс. И колкото повече пъти се опитваме всячески да се измъкнем от горчивата действителност, толкова повече страдаме - защото мечтателят е един наивен глупак... Ведна ...
1133
1
Зелено жито, морни хора. Жълто поле, палещо слънце. Ясни очи, ясна песен. Леден вик, свъсени лица. Червена забрадка, червена кръв. Мило лице, стъклени очи. Морни хора, тежък труд.
Тежък живот, лека смърт.
Тежък живот, лека смърт.
1053
1
Видях го. Ама съвсем случайно. Докато избирах плодове, докато ги подавах да ги премери продавача, докато плащах - така, някак случайно, главата ми се завъртя надясно, клепките ми трепнаха и очите ми се фокусираха в неговите.
Той също ме видя. Ако беше книга, тук щеше да е написано: „ Той впери погле ...
Той също ме видя. Ако беше книга, тук щеше да е написано: „ Той впери погле ...
1141
5
Краката ти едва докосват земята. Понякога се чудя дали креслото е твърде високо или все още си само на три. Когато вечер присядам до краката ти, а клепачите ми се спускат над очите, а аз опитвам да ги спра само за да чуя поредната ти приказка, имам чувството, че си ей толкова голям, и знаеш всичко, ...
1072
Късна вечер.
В тъмна доба,
човек без злоба,
към мен се завтече.
Стъпките му покапаха ...
В тъмна доба,
човек без злоба,
към мен се завтече.
Стъпките му покапаха ...
818
2
Вървях към училище с мисълта за тебе. Дали ще те срещна? А ти дали ще ме познаеш? Вярвах, че е възможно, колкото и малки да бяха надеждите ми, вярвах, че съм оставила някакво впечатление в ума ти. Минаваха дни, а ти вървеше на отсрещния тротоар с изправена глава - изглеждаше уверен, но и в същото вр ...
930
5
Какво е чувството да желаеш някого и въпреки всичко да знаеш, че не можеш да го имаш? Всеки път, когато мислиш за нея, да чувстваш пронизваща като кол в сърцето болка. Душата страда, но никой не може да разбере страданието, докато не го почувства. Дъхът спира, когато си около нея, но винаги оставаш ...
2591
По гърба си имам белези от отрязани криле... Дали бях ангел?
Осъзнаваш ли колко мъртъвци има под краката - питам се, докато стоя в гробището и слушам гарваните. Ето - чувам поредния писък. Отдолу крещят... Студено е... Докога ще издържа на повърхността, като усещам че потъвам? Снегът се топи под мен ...
Осъзнаваш ли колко мъртъвци има под краката - питам се, докато стоя в гробището и слушам гарваните. Ето - чувам поредния писък. Отдолу крещят... Студено е... Докога ще издържа на повърхността, като усещам че потъвам? Снегът се топи под мен ...
1052
4
Глава трета
Всъщност с Анета се познаваха от деца - тя живееше на съседната улица в техния квартал. Вече беше първокурсничка в елитна езикова гимназия, а Симеон учеше във втори курс. Често пътуваха заедно в раздрънканите автобуси преди или след училище, но никога не беше и обръщал специално внимание ...
Всъщност с Анета се познаваха от деца - тя живееше на съседната улица в техния квартал. Вече беше първокурсничка в елитна езикова гимназия, а Симеон учеше във втори курс. Често пътуваха заедно в раздрънканите автобуси преди или след училище, но никога не беше и обръщал специално внимание ...
794
3
Слънцето нежно огряваше малкото и личице... Рая отвори плахо и несигурно очи... надяваше се онова нейно така голямо желание да се сбъдне. Изведнъж тя дочу гласа на майка си:
- Рая, имам изненада за теб, детето ми!
Забързана с разтуптяно от нетърпение сърчице малката Рая бързо скочи от леглото, спъна ...
- Рая, имам изненада за теб, детето ми!
Забързана с разтуптяно от нетърпение сърчице малката Рая бързо скочи от леглото, спъна ...
1230
3
Пътували ли сте някога с кораб по време на пълнолуние?
Ако не сте, аз ще ви разкажа една такава история.
Беше топла юлска вечер. Нощта беше светла, защото имаше пълнолуние. Луната беше изгряла над морето.
Ние пътувахме с кораб. Аз бях излязла от каютата си и стоях на палубата на кораба понеже не ми ...
Ако не сте, аз ще ви разкажа една такава история.
Беше топла юлска вечер. Нощта беше светла, защото имаше пълнолуние. Луната беше изгряла над морето.
Ние пътувахме с кораб. Аз бях излязла от каютата си и стоях на палубата на кораба понеже не ми ...
1804
12
Tихо! Слушай шума на листата.
Изсъхналите клони се полюляват от вятъра. Някои пропукват.
Закачено на тях виси моето бесило. Здраво затегнатата примка тръпне в очакване. Нетърпелива е някой да увисне на нея.
Иска и се да спре нечий дъх и отново студено тяло да полегне в празен гроб.
Пръст да покрие п ...
Изсъхналите клони се полюляват от вятъра. Някои пропукват.
Закачено на тях виси моето бесило. Здраво затегнатата примка тръпне в очакване. Нетърпелива е някой да увисне на нея.
Иска и се да спре нечий дъх и отново студено тяло да полегне в празен гроб.
Пръст да покрие п ...
811
2
Казвал ли съм ти за слънчевите лъчи? За пътя, който изминават, щом се отделят от онази горяща топка, наречена Слънце? Забелязвала ли си колко са нежни и слаби, а как имат смелостта да преминат през необятния мрак на Космоса?
Звучи страшно, нали? Почти колкото пътя от вратата на хола до лампата в кор ...
Звучи страшно, нали? Почти колкото пътя от вратата на хола до лампата в кор ...
1206
5
Стоя пред огледалото, гледам се и се чудя дали, ако ме видиш сега,
когато лакът ми е олющен и очите ми са подпухнали, защото спах с грим снощи;
когато по лицето ми са се появили пъпки и се е зачервило от горещината;
когато не съм облякла хубавите си дрехи, а стари и раздърпани;
когато тялото ми се е ...
когато лакът ми е олющен и очите ми са подпухнали, защото спах с грим снощи;
когато по лицето ми са се появили пъпки и се е зачервило от горещината;
когато не съм облякла хубавите си дрехи, а стари и раздърпани;
когато тялото ми се е ...
1190
1
10
Бях много изпълнително дете. Принципно. За коледните празници получавах все подаръци, които бяха в мнозинството си книжки и почеркът подозрително напомняше този на баща ми, а последният го видях да ми взима писмата до дядо Мраз от пощенската кутия. Малко засрамена от прямотата си, но изгаряща от люб ...
1673
1
2
(В памет на Фриц Цорн)
Още съм жив...
Последните изследвания даваха едни и същи резултати. Прогнозата е достатъчно неблагоприятна. Имаше предложения за хирургическа интервенция, химиотерапия и други стандартни практики, но знаех, че шансовете са несъществуващи, поради което ги отхвърлих. Разбира се, ...
Още съм жив...
Последните изследвания даваха едни и същи резултати. Прогнозата е достатъчно неблагоприятна. Имаше предложения за хирургическа интервенция, химиотерапия и други стандартни практики, но знаех, че шансовете са несъществуващи, поради което ги отхвърлих. Разбира се, ...
1542
8
Цикъл „Разкази от улицата"
Беше ранна пролет, улиците бяха мокри и мръсни. Валеше като из ведро. Спирката на Плиска винаги е била неприветлива, но в момента ми се виждаше още по-отблъскваща. Тъпчех на едно място и почуквах с токчетата си в опит да се стопля и да убия още малко време до идването на а ...
Беше ранна пролет, улиците бяха мокри и мръсни. Валеше като из ведро. Спирката на Плиска винаги е била неприветлива, но в момента ми се виждаше още по-отблъскваща. Тъпчех на едно място и почуквах с токчетата си в опит да се стопля и да убия още малко време до идването на а ...
2442
41
Студено е... студено е сърцето, студена е душата,
студено е и времето, студен е и спомена за теб.
Един студен поглед, който промени живота ми.
Усмихваше се, а аз се подлъгах. Доверието е лъжа.
Но, ето че студа идва при този, който го обича, а именно аз. ...
студено е и времето, студен е и спомена за теб.
Един студен поглед, който промени живота ми.
Усмихваше се, а аз се подлъгах. Доверието е лъжа.
Но, ето че студа идва при този, който го обича, а именно аз. ...
2403
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
