6 646 резултата
И ако безмълвният човек казваше всичко с лице, то глухият ѝ да крещеше, то никой не го чуваше. Така се случва в забързания ни свят, свят от който единственият начин да се измъкнем е да хванем един безпътен автобус. Качим ли се веднъж на него, ще минем през много и различни спирки, такива, за които н ...
  576 
Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш?
Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната ...
  437 
Мекотата в шепите ми изтънява. И прозрачни вени се опитват да се скрият смутени. Дупки-кръпки... или отчаяни опити да дам чувство за цвят на живота си. Аз слагам оранжево, а сивотата избива в пробойни.
Не изтекоха ли всички пустини през пръстите? И всички кратки, неизживени лета? Не изгубихме ли вяр ...
  815 
Арменски самодеен театър “Каприел Сундукян” - София
представя
“41-ят ден на Муса планина”
или “Сто години по-късно” патриотична балада от Крикор Асланян
Посветена на стогодишнината от Геноцида над арменския народ. ...
  1457 
Когато гледам български народни танци, в гърлото ми засяда буца и очите ми се насълзяват. Ще кажете – от умиление. Не само!
Правя паралел между красотата и символиката в народното ни творчество и нашето ежедневно поведение.
В народните ни хора всички се държат за ръце, или за поясите. Заедно! В ръче ...
  470 
Смисълът на живота*
15.11.2015г.
Започвам да пиша този дневник с надеждата, че ще мога да получа успокоение, след като запиша мислите си. Напоследък направо се побърквам! Толкова много стрес! Толкова много напрежение! Вчера дори получих паническа атака.
Защо ли? Ами не знам. Предполагам, че ми е теж ...
  518 
Лятна вечер на брега на морето. Бяха настъпили късните часове на нощта и всичко беше много тихо, но не и пусто. Не и за нея. За тази жена никога не беше късно да се отдаде на дълга разходка. Но незнайно защо въпреки хладината на нощта, тя сякаш пламтеше. Сякаш огън струеше от тялото ù, като обхващаш ...
  867 
камъчета пъстри
утро. от прозореца нахлу аромат на цъфнали липи. калинка на възглавницата. проследи я с поглед. кацна на системата. капчица.
оглушителен звук. сълза. мислите му се залутаха.
...
събуди го първата дъждовна капка по стъклото. мълния удари близкото дърво. потръпна. стана и запали цигара ...
  1002 
Какво ми трябва за да намеря любовта? Чифт стари обувки, скъсана чанта на дупки, рокля стара с презрамка една. Ще тръгна по пътя, сама ще вървя, и няма да спирам докато обувките си не скъсам. Раницата няма да сваля. Дори и всичко през дупките да изпадне (мисли, грехове, обиди, сълзи, стонове, обич, ...
  535 
Той беше точно като буря.
Не знам защо досега всичките имена на бурите са били женски.
Може би, защото той беше по-голямо бедствие, жалко сравнимо с природните.
Защото той не разруши само природата ми.
Разруши дългогодишните строежи на стените около сърцето ми, около най-скъпото ми съкровище. С всяк ...
  695 
Простата истина
Простата истина е, че докато мисълта и съзнанието ти са изнасилвани от бръмченето на постоянен "фонов шум" -
чукове, флексове, бормашини, груби бачкаторски гласове;
автомобилен грохот, "тунинговани" гърнета на 20 годишни трошки, форсирани на пълна газ, клаксони, чрез които постоянно ...
  1083 
Пясък. Безумно много пясък. Влиза в очите ми, в носа и в устата ми. Намирам се по средата на пясъчна буря. Не знам кога е започнала, нито от колко време стоя в нея. Само знам, че не съм сама. Има някой до мен, но не мога да си позволя да си отворя очите изцяло и да проверя кой е, защото рискувам да ...
  739 
Рядко ти се отдава възможността за ново начало.
Говоря за тия начала, които са изцяло нови.
Още неразопаковани като току-що пристигнал колет от неизвестна далечна страна.
Миришещи още на производител.
Това не е като началото на нов ден или нова година. ...
  529 
Носи си
Носи си соларния панел и новите дрехи. Повече приемай, отколкото излъчвай. Многото излъчване ще увеличи честотата ти. Ако надвишиш нормата, има една мрежа - умна, не протестна. Просто ще те изключи - да акумулираш. Може да предаваш надалече - сам си го избираш. Трябва да визуализираш всеки о ...
  905 
Черешата била отрупана. Баба се обади се по телефона, за да ни го каже. Попитах я ще ни направи ли сладко, но ми отвърна, че вече и е трудно и няма да може. В края на лятото се прибрахме. В мазата имаше 15 бурканчета сладко. Баба я нямаше.
  775 
Знаеш ли, имам чувството, че през живота ми повечето хора минават само за да си откъснат парче от сърцето ми, някои по-малко, други грабят с пълни шепи, докато не взеха всичко. Ето така станах безсърдечна и се боя, че докато не се намери някой, който да ми даде част от своето сърце, едва ли ще зная ...
  642 
Минавам през тълпата,
погледите падат върху мен,
оглеждам се без посока,
в търсене
на някого, ...
  822 
Събуждам се и усещам аромата на тялото ти.
Лягам полугола в оставените от мен пясъчни следи.
Бялата ми риза се превръща в огледало на всичко скрито под нея.
Тялото ми е разголено от студените морски вълни, а душата ми остава скрита в студените му дълбини.
И тръгвайки си от мен, със себе си взе слънч ...
  566 
И ето дори да съм се завила с две одеяла,а моето сърце пак студено... защо ли ? Имам чувството, че се е синхронизирало с времето навън.. едно такова мрачно, студено, сиво, сиво и пак студено.. Какво ми стана на мен „вечно усмихнатата".. въпреки всичко и всеки.. няма я, няма я моята усмивка.. дъждът ...
  602 
Тя отново бе готова да предаде душата си, да остави тялото си на тях, да го опитат, тази невинност, която носеше в душата си вече се изчерпваше... Тя отново бе готова да се заблуди, да заблуди сърцето, съзнанието си, да направи поредната грешка, която щеше да изстрада така тежко, както предишните... ...
  970 
Тримата се радваха на пролетното спокойствие и на гальовно огряната от слънцето поляна. Бяха седнали на застланото върху свежата трева одеало. Двойката вадеше храната и приготвяше всичко за хапване. Самият се оглеждаше наоколо. Гледаше нагоре, към ясното небе. Синьото го успокояваше, а чуруликането ...
  700 
Най- тъмно е преди разсъмване! Очаквам разсъмването на душата си, защото този пореден мрак, който се нагнети преди малко в нея ще ме... задуши!
Невидимата ръка на БОЛКАТА ме е стиснала здраво за гърлото и затова дишам на пресекулки! Трудно, мъчително трудно, поемам въздуха на разума, защото този на ...
  893 
Съжалявам...
Това е една толкова често използвана думичка, а едва наскоро, изречена в най-малко очаквания момент, ми направи изключително силно впечатление, накара ме да се замисля над значението ѝ.
Спомням си как много отдавна преглеждах статия, обясняваща колко е безпредметно да се извиняваш, ако ...
  869 
Форд Ескорт (1993 - 2015)
...Никой не умира завинаги,
докато има кой да го мрази и обича.
С дълбоко прискърбие ви съобщаваме, че днес своя житейски, второкласен и магистрален път приключи нашият любим Форд. Километражът му достигна сетния метър, маслото му безвъзвратно изтече, фаровете му угаснаха з ...
  584 
Ако Любовта и Омразата бяха двигатели с вътрешно горене, какви ли щяха да бъдат техническите им характеристики?! Може би такива...
Икономичност: Като конструкция и принцип на действие двата двигателя са много стара инженерна разработка, датираща от Сътворението на света. През годините по тези двигат ...
  646 
Благодаря ти... за горещото кафе! Благодаря ти... за черната горчилка, която винаги остава в дъното на чашата! Благодаря ти... за вечерта, която ми подари, защото звездите отново са покрили нощта, която се спуска като черен облак в душата ми!
Но звездите са за тези, които стоят на високо. А такива к ...
  769 
Докосни я. Нежно. С милувка.
Тя не знае що е туй "ласка".
Стопли я. Бавно. С диханието си.
Че е посиняла от човешката омраза.
В ръцете си, обгърни я. Здраво я хвани, не я пускай. ...
  1416 
Но Те Не Знаят!
Тъмни ръце обвити около чистото сърце.
Заровено надълбоко и пръстта отгоре равна.
С лице зад маска желязна, сред армия бесни лешояди.
Думи прилежно подредени с маниери внимателно подкрепени. ...
  838 
Паля нова цигара
и вдишвам аромата му.
Аромат на нещо истинско.
Горчива смес от любов...
и самота. ...
  723 
Не те познавам вече, болестта погуби разума ти. Уби човешкото в теб, а сега с думи убиваш. Боли от думи, само това ще ти кажа. И гледам как гасиш пламъка, който с годините притихва достатъчно, пламъчето на човека, който беше до теб години, години наред и те обичаше и още някъде там дълбоко под дълбо ...
  748 
Безименния Конник
Докато сърцето ми препуска, усещам трепета земен.
Като напиращия адреналин който гори отвътре смъртното ми тяло.
Целия ми живот е разкрит пред реалността наречена живот.
Съзнанието ми реже, като острие на нож ...
  1020 
Но идва един момент, в който се замисляш и се питаш дали си заслужава... да продължаваш... да обичаш. Дали не е време да се отърсиш от тази любов... болезнена любов. Дали си заслужават кратките мигове на щастие и радост, че си с него... човека, който обичаш... а всъщност знаеш, че той не е твой, че ...
  641 
Търсех истинска любов, но получавах измама!
Търсех истински живот, а потъвах в забрава!
Търсех разбиране и утеха, но останах неразбрана!
  860 
Аз съм дългочакано дете. Дотолкова са ме чакали моите родители, че накрая били готови да се откажат. Мама казва, че са били много щастливи, когато са разбрали, че ще се появя на белия свят. Разказва ми още, че била абсолютно сигурна, че ще съм момче. Разказва ми как с татко още преди да се родя, меч ...
  1158 
Ако Фройд беше автомобилен инструктор, тогава едни негови обяснения по време на кормуване ще звучат може би така...
... "Завъртете ключа на контакт, за да инициирате стартиране на причинно - следствената верига от взаимодействащи помежду си физико-химико-кинетични процеси в двигателя, водещи до гене ...
  573 
Утрото е разкошно. Слънчево, пролетно и някак си по-мое утро.
Събуждам се и ми мирише на палачинки. Вкъщи съм. Ставам, грабвам една голяма чаша, и си правя кафе. Онази голямата, която е приблизително на моята възраст. Любимата ми чаша от детството. Сядам удобно и се връщам назад. Колкото и време да ...
  742 
Няма да те мразя!
Нима виновен съм, че ме повали болестта?
Нима виновен съм, че желаех силно да живея?
Нима виновен съм, че обичах безусловно всеки?
Нима виновен съм, че никого не мразех? ...
  871 
Рапунцел ми викаше, заради дългата тъмноруса коса. Все я държах вързана на кок, а той постоянно минаваше и ми крадеше шнолите. Рапунцел. Гласът му още кънти някъде из задните улички на подсъзнанието ми. Ама така кънти, че ще ми се пръсне главата.
Не мога да разбера как човешкото съзнание така ясно г ...
  514 
Чашата вино в ръката ми беше толкова лека и пасваше така добре на сгъвката на пръстите ми, че вътрешно бях убедена в несравнимостта на този момент. Част от гъстата течност вече се разливаше във вътрешността ми, гъделичкаше ме, вдъхваше ми едно особено чувство. Наясно бях, че небето пред мен беше едн ...
  897 
Лошите неща идват безплатно. Особено като се опитваш да плащаш за нещо с чувства, защото е рисковано. Може да станеш психически изчукан, и след това захвърлен. Поне с парите си сигурен, плащаш и получаваш това, което преди това знаеш как изглежда. То дори може да се преструва, няма от къде да знаеш, ...
  468 
Предложения
: ??:??