14 694 резултата
Реши да й напише любовно писмо. Щеше да го пусне в нейната поща. Да, знаеше, че в днешно време всички си чатеха във фейса или по вайбър, но той не обичаше. Често допускаше правописни грешки и не му се получаваше. Помнеше строгата си майка, която му беше викала: „Учи! Един ден хората ще ти се смеят, ...
1192
3
15
Точно бях свела глава пред ожулените колене на сина си,когато ги видях. Посребрени, усмихнати. Тихичко разменящи си думи, в които слънцето оставяше заряд за още много часове разговори...
-Искаш ли наистина?-попита мъжът, чиято фигура бе така синкаво прозираща в следобедния час.
-Много искам!-радостн ...
-Искаш ли наистина?-попита мъжът, чиято фигура бе така синкаво прозираща в следобедния час.
-Много искам!-радостн ...
832
1
Тътенът и проблясванията в далечината изнервяха Франц Хофмайер. Той знаеше, че вероятността наблизо да падне снаряд е малка, но в тази гадна страна постоянно ставаха неприятни изненади. Руснаците отстъпваха, което бе хубаво, но дали не подготвяха контраатака? Замисли се за позициите на врага и за те ...
698
1
1
1.
Инспектор Френцов се беше отпуснал на една пейка до площадчето и наблюдаваше гълъбите. Не ги намираше за особено интересни, но беше точно по обяд, слънцето силно напичаше и наоколо не се мяркаше жива душа, освен птиците. Дори бездомните кучета се бяха скрили някъде в търсене на прохлада. Това беш ...
Инспектор Френцов се беше отпуснал на една пейка до площадчето и наблюдаваше гълъбите. Не ги намираше за особено интересни, но беше точно по обяд, слънцето силно напичаше и наоколо не се мяркаше жива душа, освен птиците. Дори бездомните кучета се бяха скрили някъде в търсене на прохлада. Това беш ...
1601
4
7
Не си представяше, че стоейки на ръба на моста, мислите ѝ ще я атакуват така агресивно една след друга. Вече го бе обмислила хиляди пъти. Беше преговорила всеки черно-бял спомен от ежедневието си, всяка пропусната възможност и всяка дума, изречена или убита дълбоко в нея. Мислеше си, че застане ли н ...
1364
3
22
Изведоха Дорис и Маги от казиното и ги натикаха в един бус. После рязко потеглиха. В задната част на буса се качиха двама от мъжете. Държаха автоматите си в ръцете. Очите им, скрити под ски маските шареха по момичетата. Оглеждаха ги нагло. Момичетата се вренчиха в автоматите и не гъкнаха.
След два ч ...
След два ч ...
1185
7
Когато влязох в стаята усетих как по гърба ми започнаха да лазят тръпки. Чувствах ги така, сякаш си правеха състезание. Санитарката хвана плахо дръжката на вратата, сякаш очакваше да я удари ток, а плътната бяла ръкавица опряна в метала изкрибуца.
Присвих очите си неволно при този звук и стиснах здр ...
Присвих очите си неволно при този звук и стиснах здр ...
524
2
Джипът отби вдясно и спря до контейнера за боклук. Мъжът зад волана – добре облечен брюнет на около четирийсет години – свали стъклото, за да хвърли бутилката си от кока кола. В този момент видя, че с бърза крачка се приближава млада жена. Допреди малко тя бе стояла под един крайпътен орех.
– Ще ме ...
– Ще ме ...
1280
1
2
1.
Петимата мъже бяха заели две съседни пейки в кварталната градинка. Беше горещо и задушно, но дърветата тук им даваха известна прохлада.
Погледите на всички бяха насочени към отсрещната сграда. Тя представляваше стара триетажна кооперация. Не беше добре поддържана, но си личеше, че някога е била а ...
Петимата мъже бяха заели две съседни пейки в кварталната градинка. Беше горещо и задушно, но дърветата тук им даваха известна прохлада.
Погледите на всички бяха насочени към отсрещната сграда. Тя представляваше стара триетажна кооперация. Не беше добре поддържана, но си личеше, че някога е била а ...
1110
2
8
Дорис си изтри очите с дланта и спря да плаче.Завъртя ключа, запали колата и подкара към дома си. Главата й пулсираше от болка. Вкара колата в гаража и влезе в къщата. Отвори шкафчето в банята и извади една таблетка против главоболие.
Седна на дивана и се замисли. Дали да му събере вещите в няколко ...
Седна на дивана и се замисли. Дали да му събере вещите в няколко ...
855
7
Един до друг на ръка разстояние.
Гледаме се в очите,а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение с поглед ще си следим,не ни е лесно от света историята си да прикрият.
Дълбоко в себе си един в друг се крият и двамата се мъчат болезнените спомени да изтрият.
Полагат усили ...
Гледаме се в очите,а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение с поглед ще си следим,не ни е лесно от света историята си да прикрият.
Дълбоко в себе си един в друг се крият и двамата се мъчат болезнените спомени да изтрият.
Полагат усили ...
1037
1
Бен отпиваше от уискито. Всяка глътка го отпускаше и главата му лека – полека се замайваше от алкохола. Барманката му се виждаше вече много по - красива с тези зелени, неспокойни очи.
- Лош ден, нали? – попита го тя.
Бен кимна и продължи да пие. Въобще не смяташе да си излива сърцето пред непознатат ...
- Лош ден, нали? – попита го тя.
Бен кимна и продължи да пие. Въобще не смяташе да си излива сърцето пред непознатат ...
929
2
8
Карам като бесен. Колата. Бягам. От много неща наведнъж. Най-вече от жената, която обичам. И да бях останал, пак щях да я загубя. Тя е най-подходящата, която съм срещал. За мен. За жалост. Защото е семейна. Това усложни нещата. Направи ги невъзможни. Уж си имам някой, а съм сам. Трябвало ù време. Ра ...
1477
1
1
Когато ги видях заедно за първи път, без да се крият сърцето ми се разтупка и ми призля.
Бен я гледаше като хипнотизиран, както ме гледаше мен, преди тази кучка да го омотае в мрежите си. А тя, пърхаше с мигли и се превземаше. Червената й коса беше защипана с една шнола, високо над тила й. Светлата ...
Бен я гледаше като хипнотизиран, както ме гледаше мен, преди тази кучка да го омотае в мрежите си. А тя, пърхаше с мигли и се превземаше. Червената й коса беше защипана с една шнола, високо над тила й. Светлата ...
951
8
От близо 6 години съм завършил магистърска степен, преди това имам бакалавърска, за която се „борих” 4 години. Работя успешно по специалността си, харесвам много работата си, обичам институцията и колегите си; никога не съм имал някакви сериозни спорове и кавги с тях. Ще кажете: мечта. Но има един к ...
951
4
‘И така – справка за нашия кандидат Августин Пончев...
На психотеста показа добри резултати – не е импулсивен, по-скоро търпелив, умее да бъде дискретен, по-скоро интровертен тип. Склонен на морални компромиси заради материални ползи. Има сериозен потенциал да бъде прагматично лоялен. Няма да ухапе ...
На психотеста показа добри резултати – не е импулсивен, по-скоро търпелив, умее да бъде дискретен, по-скоро интровертен тип. Склонен на морални компромиси заради материални ползи. Има сериозен потенциал да бъде прагматично лоялен. Няма да ухапе ...
661
1
3
В един задушен юлски следобед на мегдана на село Гачево спря очукана хонда. Зад волана бе млада жена с прибрана в стегнат кок черна коса. Тя свали черните си очила и се загледа в напуканите плочки пред сградата на кметството. Извади кърпичка и избърса потното си чело. Не благоволи да слезе от колата ...
1182
1
2
Нямам много време. Притиснат съм. Трябва да взема страна.
Очаква се от мен да приема вярното решение. Да остана лоялен.
Всъщност, всички са сигурни, че вече съм го направил.
За бизнеса е важно да не се променям.
Но ми омръзна да съм еднакъв. Затова от половин час стоя в колата си и не излизам навън. ...
Очаква се от мен да приема вярното решение. Да остана лоялен.
Всъщност, всички са сигурни, че вече съм го направил.
За бизнеса е важно да не се променям.
Но ми омръзна да съм еднакъв. Затова от половин час стоя в колата си и не излизам навън. ...
838
2
1
3.
- Чакайте малко, това е някаква шега! – засмя се Парапунов.
- Повярвайте ми, не е! През целия си живот не съм виждал толкова откачена история. Версиите и на тримата съдържат моменти, които противоречат на събраните доказателства. Но когато ги слушаш, няма как да не повярваш на всеки един от тях. ...
- Чакайте малко, това е някаква шега! – засмя се Парапунов.
- Повярвайте ми, не е! През целия си живот не съм виждал толкова откачена история. Версиите и на тримата съдържат моменти, които противоречат на събраните доказателства. Но когато ги слушаш, няма как да не повярваш на всеки един от тях. ...
1012
3
10
Баба отново разказва: „Пътувахме с внука към село. Носехме подарък за рождения ден на другата баба – огледало за баня. (Удобно е да се пътува с дете и огледало в автобус!!!) Детето пожела да го развие и се огледа: „Подаряваме го на баба, пък се виждам аз...” После се сети: „Преоблечи ме с потника на ...
926
2
1
Забързани и потънали в мислите си, вървим по тротоара. Пазаруваме и излизаме от магазина с пълни чанти с храна, а най-отгоре сме сложили и тоалетна хартия. Усмихнати и доволни, се отправяме към домовете си. По пътя, с периферното зрение виждаме човек, седнал на място, на което не пречи на никого. Из ...
589
1
Баба Айше гледаше пендарите на чорбаджийката и не вярваше на очите си. Слънчевите лъчи се бяха спрели върху тях и те искряха. Поогледа се бабата и като видя, че Дамяна е на двора, бързо завърза кърпата с пендарите и я напъха в пазвата си.
Аллах, прости ми, ама те си имат всичко – пари, добитък, имот ...
Аллах, прости ми, ама те си имат всичко – пари, добитък, имот ...
883
3
14
- Хъррр…….. хъррррррр….. Дамянкееее….хъррр… - изстена тихо чорбаджийката и се строполи на пода.
Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече.
- Чорбаджийкееее….
Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, зат ...
Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече.
- Чорбаджийкееее….
Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, зат ...
1007
5
11
1.
Ромео Парапунов беше изтъкнат писател и общественик. Беше автор на незабравими пътеписи и фейлетони, но от известно време се беше отдал на голямата си страст – криминалните романи. Последната му творба, „Мистерия край Ропотамо“, се радваше на небивал успех. Издателят му бе предложил да напише про ...
Ромео Парапунов беше изтъкнат писател и общественик. Беше автор на незабравими пътеписи и фейлетони, но от известно време се беше отдал на голямата си страст – криминалните романи. Последната му творба, „Мистерия край Ропотамо“, се радваше на небивал успех. Издателят му бе предложил да напише про ...
1818
16
Чудя се кога е станало толкова късно. Пепелникът до мен е пълен и вдигайки поглед, виждам, че из цялата стая се стелят облаци, като от мъгла. Жена ми ще ме убие! Отварям прозореца и прохладният, нощен въздух се изсипва при мен, и бързо прогонва цигарения дим. Поемам дълбоко дъх. Чувам как листата на ...
818
1
3
Мириса, излъчван от пътя, винаги е различен и Алтар дори със затворени очи можеше да познае дали е на хрущящия пясък, поскърцващ при всяка крачка и неговия пустинен дъх или върви по някоя пътека, извила се като змия, пресичаща степите и обиращия шума от стъпките мирис на смачкана трева.
Знаеше кога ...
Знаеше кога ...
762
Кръвта и се разстилаше като огнена лава във вените, а веселото потрепване в стомаха на освободени, сякаш от плен пърхащи с криле, пеперуди, беше отдавна потънало в прашните шкафове на времето. Сякаш излязла от посивяла кал, душата и се бореше с неродени, изстреляни напосоки мисли, сгърчени от вражду ...
417
Излезе на двора, разтривайки слепоочията си в опит да осъзнае видяното и чутото току-що. Огледа се - няколкото греди, струпани под навеса в долния край на двора на хижата, щяха да свършат добра работа на първо време.
Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна наг ...
Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна наг ...
1737
3
9
След като отвори очи в миришещата на дезинфектант бяла стая и преодоля мъглата на упойката, Ния веднага се сети за проклятието. Седмица по-рано бе видяла своята бивша съученичка Вяра да пие сама вино, от бутилката, в кварталния парк. Дрехите й бяха опърпани, косата – разчорлена. Бяха си разменили по ...
722
3
3
Живели в малка квартира с детето си. Времената били такива. Кризи и недоимък. Или може би на тях нищо повече не им трябвало. Обичали се истински и се подкрепяли. Той все ѝ повтарял, че любовта му е по-силна от живота, а тя се усмихвала и му отговаряла, че е всичко за нея. Били млади и влюбени. Живот ...
952
2
4
Устата на Майк остана отворена от изненада, но едва успя да не хлъцне. Погледът му помътня, започна да се ядосва. Стана зъл.
Цял ден имаше разправии с ченгетата, а сега това му дойде като гръм от ясно небе. Ядът му ескалира. Беше закипял като тенджера под налягане.
Той се приближи бавно към нея, пре ...
Цял ден имаше разправии с ченгетата, а сега това му дойде като гръм от ясно небе. Ядът му ескалира. Беше закипял като тенджера под налягане.
Той се приближи бавно към нея, пре ...
873
3
11
8.
- Разбира се, аз, като човек на науката, не вярвам на видения и пророчества. Отдавам го на силния стрес от загубата на приятел. Когато децата се сблъскват със смъртта за първи път и особено, когато тази смърт е в резултат на някакъв инцидент, е напълно нормално да се породи чувство на вина. Работ ...
- Разбира се, аз, като човек на науката, не вярвам на видения и пророчества. Отдавам го на силния стрес от загубата на приятел. Когато децата се сблъскват със смъртта за първи път и особено, когато тази смърт е в резултат на някакъв инцидент, е напълно нормално да се породи чувство на вина. Работ ...
881
8
4.
- Човекът познат ли Ви беше? Можете ли да го опишете? – попита Френцов.
- Със сигурност не беше от нашето село, непознат мъж, възрастен. Но не помня лицето му или нещо по-особено, не толкова, защото не се виждаше, по-скоро защото бях в шок – отговори Станимир.
- Добре, разкажете ми за рождения де ...
- Човекът познат ли Ви беше? Можете ли да го опишете? – попита Френцов.
- Със сигурност не беше от нашето село, непознат мъж, възрастен. Но не помня лицето му или нещо по-особено, не толкова, защото не се виждаше, по-скоро защото бях в шок – отговори Станимир.
- Добре, разкажете ми за рождения де ...
811
2
Жаркото слънце се показа иззад облаците. Пекна. Стана горещо и задушно. Малките вадички и водопадчета, бълбукащи по склона на бреговете към езерото пресъхнаха, вятърът издуха мрачните облаци накъде на запад. Терасата на къщата, разположена над езерото, бързо изсъхна. Езерото, завряло по време на бур ...
930
1
4
- Глупости – изруга на глас Михаил – като не върви, не върви! Къде се забих в дебрите на ирационалното?!
Беше обезсърчен, но въпреки това записа старателно файла на разказа, по който работеше не без мъка през последните часове, и едва след това изключи компютъра си. Погледна часовника си, време беше ...
Беше обезсърчен, но въпреки това записа старателно файла на разказа, по който работеше не без мъка през последните часове, и едва след това изключи компютъра си. Погледна часовника си, време беше ...
1316
1
12
Дъждът рукна изведнъж като прогонен звяр и принуди двамата влюбени да се скрият под една изоставена сграда покрай града. Свечеряваше се, слънцето тъжеше зад немирните облаци и въздъхваше тежко, денят премина в неочаквано приключение.Таня и Венци се познаваха покрай обща позната, която ги убеди през ...
714
2
Седя под тръстиковия навес на брега на морето. Сянката е тежка, морският бриз се разлива по тялото ми. Музиката на бара е непозната, но приятна, леко меланхолична. Слънцето отдавна е тръгнало надолу и чадърите, и шезлонгите пред мен са почти празни. Морето е успокоило бесовете, които цял ден го кара ...
1067
1
4
Гледката бе впечатляваща. Момичето с многото плитки се катереше умело, като се захващаше във фугите между облицовъчните плочи. Винаги имаше три опорни точки и вероятността да падне бе нулева – така поне изглеждаше. За постигането на такова майсторство само талант не стига, нужни са и упорити трениро ...
697
1
- И какво сега? По телевизията страх, на работа също. Страхувам се да не остана без пари, без отопление за зимата. Страх ме е да не изгубя авторитет и доверие сред близките си, толкова трудно спечелено.
Такива мисли се редуваха една след друга в главата на Росен още от сутринта. Беше почивен ден и м ...
Такива мисли се редуваха една след друга в главата на Росен още от сутринта. Беше почивен ден и м ...
706
1
2
РАЗКАЗЪТ
Наближаваше пет следобед, а Марин Димитров въздишаше драматично сред застоялия мирис на цигари и бира в сумрака на празния си тавански апартамент. Мизерията и тясното пространство го потискаха, но тази дупка бе единственото, което можеше да си позволи с парите, които изкарваше, работейки в ...
Наближаваше пет следобед, а Марин Димитров въздишаше драматично сред застоялия мирис на цигари и бира в сумрака на празния си тавански апартамент. Мизерията и тясното пространство го потискаха, но тази дупка бе единственото, което можеше да си позволи с парите, които изкарваше, работейки в ...
1157
2
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
