40 846 резултата
Отражения 34
Най-голямото наказание за човека е старостта.
Георги Гълъбов
Най-голямото наказание за човека е старостта.
Георги Гълъбов
1063
5
Не че вярвам на гледачки, но по навик обръщам чашата си, след като си изпия кафето. Все се намира някой, който да „гледа". Например, една моя колежка винаги започваше с „Аууу..." и следваха куп благини, които така си и оставаха в утайката...
Преди години двете отидохме на курс във Варна. Този път тя ...
Преди години двете отидохме на курс във Варна. Този път тя ...
1522
24
Моят свят
В една от онези загадъчни вечери, когато вятърът отронва първите жълти листа на дърветата и природата, загубвайки лятната си буйна красота, започва метаморфоза към омайната нежна прелест на есента, аз бях сама. Взирах се в белотата на топлото мляко, което чакаше да бъде изпито, както всяка ...
В една от онези загадъчни вечери, когато вятърът отронва първите жълти листа на дърветата и природата, загубвайки лятната си буйна красота, започва метаморфоза към омайната нежна прелест на есента, аз бях сама. Взирах се в белотата на топлото мляко, което чакаше да бъде изпито, както всяка ...
1836
2
Председателят се разхождаше по малката уличка покрай блока. В едната си ръка държеше пластмасова бутилка, до половината пълна с някаква жълта течност, най-вероятно ракия. Разбира се това заключение се потвърждаваше и от самото поведение и излъчване на председателя. Той беше доста мърляв и дори от не ...
625
1
Кървав кръст, втора употреба, захвърлен в пръстта. На него аз лежа и дишам тежко. А ти си се надвесила над мен и забиваш мръсните пирони.
Как боли! Как боли!
Скоро ще умра!
Изведнъж се спираш, нещо промърморваш тихо. С пръсти започваш да вадиш пироните от мен. Вземаш кърпа, носиш вода. И ме почиства ...
Как боли! Как боли!
Скоро ще умра!
Изведнъж се спираш, нещо промърморваш тихо. С пръсти започваш да вадиш пироните от мен. Вземаш кърпа, носиш вода. И ме почиства ...
1119
12
Едно
Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии ...
Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии ...
564
2
Стефан внимателно слезе по стълбите на малкия минерален басейн. На фона на изкуственото осветление, басейнът изглеждаше призрачно със синкавия си цвят и бялата пара по повърхността му. От малките зарешетени прозорци се процеждаше сива есенна светлина, предвещаваща падането на нощта. Стефан се отпусн ...
1369
10
Скъпи дядо Коледа, да, знам, малко съм голяма да ти пиша и знам, няма да го получиш, кой получава писмо без адрес, но най-страшното е, че вече го няма и желанието. За какво си ни ти, когато дори от Господ се отричаме, нали ние сме достатъчно велики. По-добре си дай имейла, сега това е модерно и лошо ...
1842
1
Лейди Мариан и четиримата "изпечени" крадци
Мисля, че я познавате отдавна тази владетелка на Шеруудската гора - лейди Мариан, както и четиримата, които се бориха за ръката й - четирима "изпечени" крадци..
Първият събра цялата си любов в едно - единствено писмо, където Росинанта куцащ и южняшката й с ...
Мисля, че я познавате отдавна тази владетелка на Шеруудската гора - лейди Мариан, както и четиримата, които се бориха за ръката й - четирима "изпечени" крадци..
Първият събра цялата си любов в едно - единствено писмо, където Росинанта куцащ и южняшката й с ...
985
Как ли не опитвам да се задържа на повърхността. Падам и ставам, лазя по трънливото трасе, а уродливото време ме разпъва на кръст. Стоя на собствената си Голгота и викам за възмездие - крещя... Ритам по запрашените рафтове с чувства и искам да съм жива... искам Любовта. Онази, всепоглъщащата, яростн ...
932
Отражения 33
За много пари Темида би си затворила очите, но не и Афродита.
Георги Гълъбов
За много пари Темида би си затворила очите, но не и Афродита.
Георги Гълъбов
942
3
Точно този ден очаквах откакто го видях за последно. Бяха минали много години. Все пак откраднах живота на моята първа и единствена истинска любов. Нямах търпение да срещна Смъртта отново и да си побъбря за последно с него.
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята ...
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята ...
821
Събуждам се и кротко размишлявам над сънищата си...
Ръцете чинно мируват покрай тялото и чакат команди.
Поглеждам към термомера да разбера колко е часът.
Удивлен съм - в 10:24 още се излежавам!
Е, като се вземе предвид, че съм си легнал след три, нормално, но все пак... ...
Ръцете чинно мируват покрай тялото и чакат команди.
Поглеждам към термомера да разбера колко е часът.
Удивлен съм - в 10:24 още се излежавам!
Е, като се вземе предвид, че съм си легнал след три, нормално, но все пак... ...
1049
24.11.2008
Искаше да го нарисува...
Хвана четката и започна да шари по платното...
В главата й звучеше до безумие познатият рефрен:
„Ти никога няма знаеш, че не мога да те преживея, ...
Искаше да го нарисува...
Хвана четката и започна да шари по платното...
В главата й звучеше до безумие познатият рефрен:
„Ти никога няма знаеш, че не мога да те преживея, ...
1720
3
„Никога не съм вярвала в съдбата. Винаги ми се е струвало, че тя е измислена просто от мързеливите, които по този начин оправдават безхаберието си. Но напоследък започнах все по-често да се оглеждам през рамо, струва ми се, че ме е взела за боксова круша, заплашвайки, че ако не си науча урока няма д ...
1002
3
Див огън премина през мен и устните ми пожелаха мед, стичащ се по дъбова кора...
Исках, прегърнала дървото, да прокарвам език по грапавата твърдост на дъба...
Исках, обкрачила ствола, да погаля с ходила топлата повърхност на кората...
Допрях лице до жадната си длан и като животинче се погалих...
Изв ...
Исках, прегърнала дървото, да прокарвам език по грапавата твърдост на дъба...
Исках, обкрачила ствола, да погаля с ходила топлата повърхност на кората...
Допрях лице до жадната си длан и като животинче се погалих...
Изв ...
1146
4
Вчера твоя снимка аз откраднах.
Все я гледам, колко си красив и тайно за тебе мечтая.
Очите ти са като черното кафе, което пиеш сутрин рано.
Те така блестят, така измамно!
С усмивка мила и потайна, как ме запленяваш! ...
Все я гледам, колко си красив и тайно за тебе мечтая.
Очите ти са като черното кафе, което пиеш сутрин рано.
Те така блестят, така измамно!
С усмивка мила и потайна, как ме запленяваш! ...
987
1
Късната вечер бе погълната слънчевите лъчи. Тъмното було на нощта се постилаше над града и постепенно всичко се сля в едно цяло. Мистика обхвана улиците, докато се разхождах по тях замислен и смълчан.
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, ...
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, ...
1312
2
Нашата зима
Ето, дойде поредната зима! Снежна, необятна, мразовита и сурова в своята красота. И може би в тези студени дни, ще седнеш ти и ще се запиташ къде ли съм аз сега, какво ли правя, дали съм добре? Ще се запиташ ли дали все още гоня своите вятърничеви мечти? А дали още пазя тайните, нашепнат ...
Ето, дойде поредната зима! Снежна, необятна, мразовита и сурова в своята красота. И може би в тези студени дни, ще седнеш ти и ще се запиташ къде ли съм аз сега, какво ли правя, дали съм добре? Ще се запиташ ли дали все още гоня своите вятърничеви мечти? А дали още пазя тайните, нашепнат ...
849
2
Прокълнатото дъно
Знаеше, че ще умре сега. Знаеше, че не трябва да слиза тук, че мястото е прокълнато, но трябваше да дойде и ето сега щеше да умре, вече истински.
Две смърти няма, но Георги Караметишев сега щеше да умре физически, макар душата му да бе умряла преди 10 години.
Само за един миг и све ...
Знаеше, че ще умре сега. Знаеше, че не трябва да слиза тук, че мястото е прокълнато, но трябваше да дойде и ето сега щеше да умре, вече истински.
Две смърти няма, но Георги Караметишев сега щеше да умре физически, макар душата му да бе умряла преди 10 години.
Само за един миг и све ...
1026
2
Рандеву
Вятърът се пъхна под старата му тениска и студът от утринния бриз накара изгорялата му кожа да настръхне приятно. Закопча горнището на анцунга си. Макар да бе четвърти август, в четири часа сутринта си беше направо студено. По тъмните улици се прокрадваха неясни силуети, едни самотни и вяли, ...
Вятърът се пъхна под старата му тениска и студът от утринния бриз накара изгорялата му кожа да настръхне приятно. Закопча горнището на анцунга си. Макар да бе четвърти август, в четири часа сутринта си беше направо студено. По тъмните улици се прокрадваха неясни силуети, едни самотни и вяли, ...
782
1
На Димитър Г с поздрави
До гуша ми дойде от бедни роднини. Кой мине замине - все врънка за пари. Като почнеш с онова момче от Сиатъл - Бил Гейтс; омръзнали му компютрите и възнамерявал да отвори бира-скара в Кирпич-маала; та значи: „Дай, бай Раде, някой лев", после шейха на Катар - Амир Шейх Хамад б ...
До гуша ми дойде от бедни роднини. Кой мине замине - все врънка за пари. Като почнеш с онова момче от Сиатъл - Бил Гейтс; омръзнали му компютрите и възнамерявал да отвори бира-скара в Кирпич-маала; та значи: „Дай, бай Раде, някой лев", после шейха на Катар - Амир Шейх Хамад б ...
917
3
Тя излезе. До преди два часа беше валяло сняг и сега всичко беше покрито с бялата му пелена. Снегът беше едно от най-причудливите неща в природата, защото имаше способността да прави всичко до което се докосне по-красиво.
На утринното слънце снежинките проблясваха, сякаш шлемове на милионна армия, в ...
На утринното слънце снежинките проблясваха, сякаш шлемове на милионна армия, в ...
946
1
На моя най - приятел
Мога ли да не те обичам, когато внесе цветовете в моя сив свят? И всичко стана толкова красиво, всичко започна да има смисъл. И най-красивото беше ти. Ти беше цветът на моя живот, цветът на моите сънища, цветът на моите на моите мечти. И всичко бавно придобиваше смисъл, мечтите ...
Мога ли да не те обичам, когато внесе цветовете в моя сив свят? И всичко стана толкова красиво, всичко започна да има смисъл. И най-красивото беше ти. Ти беше цветът на моя живот, цветът на моите сънища, цветът на моите на моите мечти. И всичко бавно придобиваше смисъл, мечтите ...
854
1
Внимавайте с улова!
Лято. Жега. Плажовете във Варна са претъпкани. Няма място да стъпиш на пясъка, камо ли да легнеш. За да опровергая правилото, че на улицата варненците се разпознават по това, че са най-бели, съм на плажа. Обикалям и си търся място. Навсякъде е претъпкано. Извървявам половината гр ...
Лято. Жега. Плажовете във Варна са претъпкани. Няма място да стъпиш на пясъка, камо ли да легнеш. За да опровергая правилото, че на улицата варненците се разпознават по това, че са най-бели, съм на плажа. Обикалям и си търся място. Навсякъде е претъпкано. Извървявам половината гр ...
749
Селцето спеше отдавна. Войниците се огледаха предпазливо и прескочиха оградата. Събота вечер беше, време за бира и визита при Марчето. Прекосиха тихата уличка и се отправиха към последната къща на селото. Там намираха евтино пиене и отпускащи ласки при селската любвеобилна спасителка. Първият влезе, ...
1134
10
Отражения 32
"Удобство" и "Щастие" са две понятия, които често се бъркат едно с друго.
Георги Гълъбов
"Удобство" и "Щастие" са две понятия, които често се бъркат едно с друго.
Георги Гълъбов
752
3
Галин подари песен на Галена
- "Га-лин по-да-ри песен на Га-ле-на", а! Видиш ли, Койчо, ко пише у Уикенда? А ти на мене един мушмул не си подарил...
- Стига, ма, Гино, нали ти купих нова пералня, какво искаш повече?
- Пералня! Купи ми микрофон, защо ще ми купуваш пералня. Да пера твоите чорапи в нея ...
- "Га-лин по-да-ри песен на Га-ле-на", а! Видиш ли, Койчо, ко пише у Уикенда? А ти на мене един мушмул не си подарил...
- Стига, ма, Гино, нали ти купих нова пералня, какво искаш повече?
- Пералня! Купи ми микрофон, защо ще ми купуваш пералня. Да пера твоите чорапи в нея ...
1762
4
Сърцето ми така силно тупти в ушите ми, че ще се побъркам. Кръвта пулсира в слепоочията ми и заслепява очите ми. Туп-туп-туп-туп... Не издържам! Нищо друго не мога да чуя! А трябва. Как иначе да разбера дали идват? Дали вече на са тук? Дали вече са ме открили? Кошмар! Живея в кошмар от няколко седми ...
1552
2
Тя беше едва на 15 години, когато преживя огромно разочарование за дете на тази крехка възраст. Петя се отегчаваше до смърт в летните месеци, когато протичаше ваканцията и всеки ден преминаваше като вчерашния, а същото я очакваше и в утрешния.
Беше чувала доста за това, как по-големите от нея се зах ...
Беше чувала доста за това, как по-големите от нея се зах ...
1053
5
"Сълзи в мрака"
Понякога децата задават въпроси, на които дори възрастните не могат да отговорят. И аз като децата зададох си въпрос, но за жалост, на него имаше отговор. Питах небето, но отговор исках от себе си. Попитах: "Боли ли, когато обичаш някого толкова силно, че би свалил звездите от небето ...
Понякога децата задават въпроси, на които дори възрастните не могат да отговорят. И аз като децата зададох си въпрос, но за жалост, на него имаше отговор. Питах небето, но отговор исках от себе си. Попитах: "Боли ли, когато обичаш някого толкова силно, че би свалил звездите от небето ...
1415
3
Лара Хедония
"... Чукам на вратата на камъка:
- аз съм - отвори..."
Вислава Шимборска
Не успявам да се справя с този портрет и се завързвам в собственото си безсилие. Нищо не се получава. Лицето е същото, очите са същите, чертите - същите, но нещо не достига. Виждам я във въображението си, виждам я ...
"... Чукам на вратата на камъка:
- аз съм - отвори..."
Вислава Шимборска
Не успявам да се справя с този портрет и се завързвам в собственото си безсилие. Нищо не се получава. Лицето е същото, очите са същите, чертите - същите, но нещо не достига. Виждам я във въображението си, виждам я ...
1010
2
Самотна и опечалена вървях по пътя и търсех капчица надежда за нов живот. Като просякиня седях на колене и молех за малко милостиня. Ала хората ме подритваха и подминаваха, залисани в своето ежедневие. Дори не забелязваха сълзите в очите ми. И болката в сърцето ми растеше. Накъдето да погледнех, все ...
876
Тихо е. Не спира да вали. Само глухите удари на капките дъжд по стъклото напомнят за света отвън. Ниският таван и влажният дъх на дървесина,приютили търсещите души на двама влюбени. Топлите одеяла, разпилените навред дрехи - единствените свидетели на загадъчната магия на този миг. Уютното местенце е ...
1411
Мечтая. Мечтая в черно и бяло. Мечтата ми е дъга. Мечтая за теб. Няма граници. Всичко, което е истина е илюзия и всичко, което е илюзия е моята и твоята истина...
Обожавам тази песен. Всеки звук навлиза бавно в съзнанието ми и се превръща в моя мечта. Докосва ме. Усещам го. Усещам и теб. Ужасно си б ...
Обожавам тази песен. Всеки звук навлиза бавно в съзнанието ми и се превръща в моя мечта. Докосва ме. Усещам го. Усещам и теб. Ужасно си б ...
900
5
Отражения 31
Често в спора онзи, който надвика останалите, се мисли за най-убедителен.
Георги Гълъбов
Често в спора онзи, който надвика останалите, се мисли за най-убедителен.
Георги Гълъбов
724
2
Ако е вярно, че човек, когато умира, вижда най-хубавите си мигове, хора и предмети от живота си, трябва ли да умра, за да те видя отново?...
Мислеше си тя и внезапно затвори очи...
Беше някъде далеч във времето... На място, различно от действителността... Различно време, различно място, различни хор ...
Мислеше си тя и внезапно затвори очи...
Беше някъде далеч във времето... На място, различно от действителността... Различно време, различно място, различни хор ...
1224
7
Приятелко любима, искам в тези редове да опиша любовта си към теб...
Няма ден, в който аз да не мисля за теб! Ти си тази, която ми доказа, че поне един човек го е грижа за мен! Никога не ще разбравя колко красиви моменти съм имала с теб! С теб усетих, че живея, че мога и аз да повярвам в истинското ...
Няма ден, в който аз да не мисля за теб! Ти си тази, която ми доказа, че поне един човек го е грижа за мен! Никога не ще разбравя колко красиви моменти съм имала с теб! С теб усетих, че живея, че мога и аз да повярвам в истинското ...
1906
4
"Вече трета седмица съм тука, няма никой, пълна скука. А сега можех да избухвам в БИАД..." - продължаваше да мисли принцесата. "Ще взема да се поразходя наоколо, барем наще са затворили тука още някой, то няма с кой два лафа да си кажа, пълен шит е. Я, тука някви стъпала има... Охо, цяла стая, пълна ...
1178
1
Вървиш, без да знаеш накъде, а навсякъде около теб са мъничките цветя, сякаш постлани от някого, за да покажат пътя ти.
Казваш си - "Оттук сигурно се стига до двореца на принцесата, господстваща над този "различният" свят."
И да... оказваш се прав... след всичко, което си преживял, сърцето ти усеща, ...
Казваш си - "Оттук сигурно се стига до двореца на принцесата, господстваща над този "различният" свят."
И да... оказваш се прав... след всичко, което си преживял, сърцето ти усеща, ...
815
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
