40 847 резултата
Как дълго те чаках аз, златна и приказна есен!
Чаках те така, както дете чака подаръка си за коледа.
Мечтаех за отрупаните с различни цветове корони на дърветата.
Все си мислех за твоя проливен дъжд.
Все исках да се разсърдиш и облаци черни да скрият небето. ...
Чаках те така, както дете чака подаръка си за коледа.
Мечтаех за отрупаните с различни цветове корони на дърветата.
Все си мислех за твоя проливен дъжд.
Все исках да се разсърдиш и облаци черни да скрият небето. ...
655
Законът на градската джунгла
Капитан Драганов бе сериозен и строг баща, но когато си бе в къщи. През другото време жена му уж имаше грижата да единствения им син.
Петьо - синът, бе будно и палаво момче, доста разглезен, нахален на моменти нагъл.
Имаше си всичко, за което може някое момче на неговата ...
Капитан Драганов бе сериозен и строг баща, но когато си бе в къщи. През другото време жена му уж имаше грижата да единствения им син.
Петьо - синът, бе будно и палаво момче, доста разглезен, нахален на моменти нагъл.
Имаше си всичко, за което може някое момче на неговата ...
895
2
Тя сякаш нищо не разбра от онова, което се случваше в душата и в онзи миг.
Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,
на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.
... Разбира се, че в този момент радостта й бе някак безпричинна,
дори леко глуповата, но бе искрена и ...
Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,
на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.
... Разбира се, че в този момент радостта й бе някак безпричинна,
дори леко глуповата, но бе искрена и ...
659
- Носиш ли ги?
- Да… дори и парите, които ти заех миналия месец. Цялата сума е тук.
- Най-накрая... Добре, ето ти твоето.
Замръзналите й пръсти поеха пакета и го мушнаха в джоба на дългото й яке. Дъхът й стигаше само за да въздъхне, не да диша.
- Защо го правиш? ...
- Да… дори и парите, които ти заех миналия месец. Цялата сума е тук.
- Най-накрая... Добре, ето ти твоето.
Замръзналите й пръсти поеха пакета и го мушнаха в джоба на дългото й яке. Дъхът й стигаше само за да въздъхне, не да диша.
- Защо го правиш? ...
600
Беше един топъл, слънчев ден. Лятото беше в разгара си. Птичките пееха песни, които галеха нежно слуха. Цветя безброй и толкова красиви красяха поляните и градините.
Ира беше омъжена от близо 10 години за Ильо. Имаха две пораснали деца: Вал на 5 години и Пейо - на 10 години. Животът им беше прекрасе ...
Ира беше омъжена от близо 10 години за Ильо. Имаха две пораснали деца: Вал на 5 години и Пейо - на 10 години. Животът им беше прекрасе ...
1219
4
Ти ме гледаш така въпросително, че и без думи мога да усетя твоя упрек. Може би с право, а може би и без да знаеш защо. Очите ти пронизват моите и бавно вледеняват цялото ми тяло. Те ме питат за причината, а скритата болка в тях подсказва, че вече разбираш. Не зная дали да го кажа с думи, ще има ли ...
1149
1
Загледан в старата снимка на нощното шкафче, той не усети как стана полунощ. Цял ден прекара вкъщи, вглъбен в мислите си. Цял ден се опитваше да събере късчетата от пъзела на паметта си, но напразно. След инцидента преди месец той не беше същият човек. Промени се. Животът му се промени. Макар на пръ ...
1016
2
Как мога да деля сърцето си на две; между теб и него?! Как мога да избера между пагубния грях и изпепеляващата светлина. Грешна съм пред теб, защото се кълнях, че си единствен ти, но как можех аз да знам, че друг ще се появи?! Грешна съм, защото тук съм с теб, а там съм с него... Боли ме, защото не ...
1171
1
„... тогава изневиделица изскача тъпото копеле и стреля от упор. Единият куршум рикошира в главата ми - малко над лявата вежда, другият се заплита във вълната по гърдите и вдига пушилка с миризма на прегоряла мърша, а третия успявам да избегна с леко отместване от траекторията на движението. В следв ...
1116
9
Отражения 37
Много лесно е да твърдиш, че не искаш да си богат, но безкрайно трудно да постигнеш противното.
Георги Гълъбов
Много лесно е да твърдиш, че не искаш да си богат, но безкрайно трудно да постигнеш противното.
Георги Гълъбов
1142
2
Когато приближава Коледа, всеки се сеща за най-съкровените си желания и по свой собствен начин си поръчва подарък, който след няколко дни ще потърси под коледното дърво, украсено блестящо и очакващо пристигането на добрия старец, съпътствано от песента на вълшебните звънчета, които огласяват пътя на ...
1725
4
Веднъж при мен дойде един човек. Той беше стар, с дълга сребриста брада и коса. Носеше размъкнати парцаливи дрипи, които трудно биха могли да се нарекат дрехи. Бях сигурен, че не го бях виждал преди в живота си, но поради някаква странна причина, имах чувството, че този старец ми беше неестествено п ...
677
1
С рязко, отвесно свистене издаващо звук, подобно на скърцането в задната част на съзнанието, когато си забравил нещо важно, платинените, слънчеви остриета срязаха планините от сиви облаци и безпроблемно продължиха живителния си устрем към земята. Един от лъчите премина право през сърцето ми, придава ...
1133
3
"Ако искаш, може да ми говориш мръснишки по телефона", каза и той със спокоен, равен глас. Тя го накара да повтори това, което току-що и съвсем изневиделица беше казал, за да се увери, че е чула правилно. "Ако искаш, може да ми говориш мръснишки по телефона." Как успя да го каже със съвсем същия рав ...
656
Кошмарен край
Кошмари... всяка нощ... едно и също, точно в 4:00 се будя от кошмар. В мига, в който отворя очи, започвам да го забравям с всяка изтичаща минута. Те са като видения. Няма нищо свързано, просто странни предмети. Единствените неща, които съм си спомняла, са: непознат мъж, есенна буря и ц ...
Кошмари... всяка нощ... едно и също, точно в 4:00 се будя от кошмар. В мига, в който отворя очи, започвам да го забравям с всяка изтичаща минута. Те са като видения. Няма нищо свързано, просто странни предмети. Единствените неща, които съм си спомняла, са: непознат мъж, есенна буря и ц ...
963
1
Родих се различна. Най-различна от различните. Черно-бяла. Като в стар нискобюджетен филм. Някаква жестока шега на природата. Някак болезнено чувствителна в своя черно- бял свят.
Живеех в малка къща на самия морски бряг. Живеех там със сестрите си. Родителите ми често пътуваха и единственото семейст ...
Живеех в малка къща на самия морски бряг. Живеех там със сестрите си. Родителите ми често пътуваха и единственото семейст ...
1810
3
Дрън-н-н-н… Ето така звучи в главата ми когато се тупна. Празно е също като на баба ми раклата. Майка винаги ме подмята че там летят мухи или, че ушите ми са свързани с канап, който, ако отрежат, ще паднат. Пък дали наистина е празно? Като бях в 10-ти клас по Биология учихме системите в човешкото тя ...
1075
1
Крачка след крачка пътят тече под лапите ми... Ходих много и много път изтече... Отдавна оставих зад опашката си познатите ми територии и сега съм навлезнал дълбоко сред пръстените на Границата... Тичам без цел, но с посока... Животът е моята цел, а посоката е все напред... Виждам къде ме отвежда вс ...
881
1
Отражения 36
Понякога сред хора човек е най-самотен.
Георги Гълъбов
Понякога сред хора човек е най-самотен.
Георги Гълъбов
1151
3
...
Една година след първия разговор
Пак беше зима. Камината пак гореше, но отвън нямаше сняг, а се виждаха два нови джипа.
- Имам да черпя. Преди седмица пуснахме павилион на самата Копа Кабана, за да не пропускаме летния сезон в южното полукълбо. Нямаш си представа, колко са горещи бразилките! Вед ...
Една година след първия разговор
Пак беше зима. Камината пак гореше, но отвън нямаше сняг, а се виждаха два нови джипа.
- Имам да черпя. Преди седмица пуснахме павилион на самата Копа Кабана, за да не пропускаме летния сезон в южното полукълбо. Нямаш си представа, колко са горещи бразилките! Вед ...
1204
2
Лирико-поетичен анализ на реклама на вафли.
Лирическият герой в клипа явно е неопитен, блед и угрижен за живота си младеж, който тепърва има да открива истините за битието и света. Неслучайно той изпуска вафлите си в автобуса, това е метафора на факта, че той вече е изпуснал автобуса на познанието и ...
Лирическият герой в клипа явно е неопитен, блед и угрижен за живота си младеж, който тепърва има да открива истините за битието и света. Неслучайно той изпуска вафлите си в автобуса, това е метафора на факта, че той вече е изпуснал автобуса на познанието и ...
2574
10
Помниш ли ме все още? Нали не си забравил момичето, влюбено до лудост в теб? Аз все още те чакам - същата, каквато ме остави. Аз все още съм готова да ти простя всичко, отново да ти повярвам. Няма да ти потърся сметка, въпреки че го заслужаваш. За пореден път ще забравя миналото и пак ще бъда твоя. ...
1477
Мразиш! В червата си усещаш прогарящата болка. Как да я потулиш? Как да се отървеш от нея? Как да не мразиш? Мъчиш се да намериш решение, но такова няма... Имаш само избор да се самоизтезаваш или да изтезаваш мразения. Какво ще направиш? Ще си заслужава ли, ако той се измъкне безнаказано? Та нали ти ...
1115
3
Най-хубавото нещо в живота ми!
Нещото, което обичам повече от всичко останало.
Бледият лъч светлина в тъмната нощ,
малката пътечка, която ме извежда
през безкрайния лабиринт от улици... ...
Нещото, което обичам повече от всичко останало.
Бледият лъч светлина в тъмната нощ,
малката пътечка, която ме извежда
през безкрайния лабиринт от улици... ...
1126
1
"Прозорец. Нощ. Фенер.
Панели. Паркинг. Спирка.
Тик. Разнебитен нерв.
Локомотивна свирка.
Бетон. Градинка. Смет. ...
Панели. Паркинг. Спирка.
Тик. Разнебитен нерв.
Локомотивна свирка.
Бетон. Градинка. Смет. ...
939
5
Намерих го. Или той ме намери. А може би "намирам" изобщо не е правилната дума. Аз поне нищо не търсех. Беше ми добре в илюзорния ми свят. Въпреки болката, която сама си причинявах, не исках никаква промяна. Не търсех нищо. Преди имах склонността да се връщам в миналото или да гледам далеч в бъдещет ...
1176
2
Третият ден, след като натрупа снегът, се случи топъл, времето омекна и бялата покривка започна да се топи. През нощта обаче отново паднаха температурите и всичко се скова в лед.
На сутринта Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк тръгнаха към градчето да си напазаруват провизии. Гар се придвижваше бавно и ...
На сутринта Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк тръгнаха към градчето да си напазаруват провизии. Гар се придвижваше бавно и ...
668
2
Жанет беше младо момиче с добро телосложение и чаровно лице. Беше се изтегнала в един фотьойл на летището и качила краката си върху куфара. Разклати рязко едното си стъпало да отпъди досадната муха, кацнала върху новия й чехъл, след което продължи да гледа разсеяно шумните туристи с багажи и палави ...
1403
1
Мирис на замръзнала в калта кръв се впива в униформата му заедно с мъглата. Войникът трепери, погледът му е празен, сух. Седнал, опрял гръб в студения откос на окопа, прегръща пушката и гледа изпънатите си крака. Поглежда и в двете посоки на траншеята. Празно. Няма хора, няма трупове. Само захвърлен ...
990
1
Отражения 35
Често се казва "Приятел в нужда се познава", но много хора се сещат за приятелите само при нужда.
Георги Гълъбов
Често се казва "Приятел в нужда се познава", но много хора се сещат за приятелите само при нужда.
Георги Гълъбов
1132
3
- Алооо, Веси. Ей ма на, връщам се от солариума и първо на теб се обаждам. Да знаеш преди малко кой ми се обади!... Санта Клаус, бе.... Не, не Санта Фалус, а Санта Клаус!... Кой Санта Клаус ли? Че де да го знам. Предполагам, че му е такъв никът... Чакай сега да ти разкажа. Та, прибирам се аз, вече х ...
2693
1
20
Хубаво ни беше на двамата. В лоши моменти се преборвахме с трудностите.
Знаех, че ще дойде денят, когато нашата приказка ще свърши.
Но дойде денят, в който ти срещна момчето с лъскавата кола и многото пари.
Тогава разбрах, че любовта е сълзи и болка.
Усетих самотата и разбрах, че любовта е лъжа, изм ...
Знаех, че ще дойде денят, когато нашата приказка ще свърши.
Но дойде денят, в който ти срещна момчето с лъскавата кола и многото пари.
Тогава разбрах, че любовта е сълзи и болка.
Усетих самотата и разбрах, че любовта е лъжа, изм ...
1015
4
Прибираха се забързани, вятърът задухваше все по-силно, тя искаше да се сгуши в уютния си, топъл и ухаещ на вкъщи апартамент. Той ускори крачка, да не би любимата му да изнегодува от бавния ход. Усетиха първите пръски на ехидния есенен дъжд, забързаха още повече, блокът беше само на две пресечки. То ...
1458
5
Седя в коридора, който отвежда до главния вход на най-известната болница в България. Ударих си ръката, но не за мен ми е думата, а за това, което видях и донякъде прозрях. Това е нашето ER. Тук е същинската лудница. Коридорите са претъпкани с хора, които не искат да са там. С посърнало лице всеки ст ...
816
Утре ще ходиме на гробищата с мама и тати. На гроба на баба. Тя умря миналата година и всички много плакахме. Е, аз не плачех много. Или само в началото. После ми стана много интересно как само си лежи в ковчега и не мърда.
Някаква муха през цялото време й лазеше по носа, мама я гонеше, но мухата па ...
Някаква муха през цялото време й лазеше по носа, мама я гонеше, но мухата па ...
2003
4
Болката в корема се усилваше. Ставаше нетърпима. Сякаш нещо търсеше пътя навън. Той погледна надолу, но нещо го накара да затвори очи. Чуваше Гласа в главата си отдавна. Сега той му каза:
- Стани!
Той се подчини и се изправи от леглото.
- Вода!
Отиде в банята, пусна чучура и оттам потече нещо, което ...
- Стани!
Той се подчини и се изправи от леглото.
- Вода!
Отиде в банята, пусна чучура и оттам потече нещо, което ...
946
1
Заваля! И изми всички улици, телеграфните стълбове, жиците със врабчетата, накацали по тях. Заваля! И зачука по моя прозорец, като плач, като пукот на счупена кост, като звън от разбито стъкло.
Заваля и превърна душата ми от свърталище мрачно на дяволи, в чист и светъл извор на жива вода.
Заваля! Ще ...
Заваля и превърна душата ми от свърталище мрачно на дяволи, в чист и светъл извор на жива вода.
Заваля! Ще ...
806
4
Аз си имам зайче. То е най-сладкото и мило зайче на света. Понякога се държа много лошо с мойто зайче, но обикновено се стремя да не го правя, защото то ми е по-безценно от което и да е друго живо същество на този свят. Изумителното нещо на мойто зайче е, че дори и да се държа лошо с него, то все па ...
2096
1
Десертът
Камелия Мирчева
Гледаше я.
Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.
Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение. ...
Камелия Мирчева
Гледаше я.
Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.
Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение. ...
859
Бягащите стени на една стая, изпълнена с дим и летящи разпръснати рими.
Между стените – бюро, а на бюрото поетеса – без муза, с разпилени рими и объркани мисли, пушеше цигара след цигара и отпиваше от възсладкото си сутрешно кафе...
Все започваше да пише някой стих, но като стигнеше средата, прочита ...
Между стените – бюро, а на бюрото поетеса – без муза, с разпилени рими и объркани мисли, пушеше цигара след цигара и отпиваше от възсладкото си сутрешно кафе...
Все започваше да пише някой стих, но като стигнеше средата, прочита ...
744
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
