40 844 резултата
Тази картина, която се състоя след падането на дървото, беше повече от ужасяваща. В колата бяха четирима младежи, които се бяха връщали от забава. Дървото беше паднало от страната на Луиз и Джонатан. Първият, който се съвзе, беше ДАниел. Той беше си ударил главата, но беше в състояние да се обади на ...
  1175 
Защо човек прави неща, които не иска? Защо човек казва неща, които не иска? Нима никой не осъзнава грешките си, за да ги поправи? Нима никой не вижда, че бърка, а продължава да греши? Аз съм един от тези хора - върша неща, които не искам и говоря неща, за които съжалявам. Но понякога всичко това се ...
  731 
Есен е. Гледам как капките дъжд падат в локвите и рисуват кръгове... Големи, преплитащи се кръгове. Вали от толкова отдавна... Разноцветните листа се ронят около мен, чакащи срещата си със земята. Студено е, и мокро.
Вървиш. Забързан си. Къде отиваш? Някой чака ли те? Кой си ти и към какво се стреми ...
  937 
Чаят в чашата ми свърши. А беше хубав чай. Никога няма да пия отново точно такъв чай. Малък край.
Направих една от своите предсказуеми грешки. Косата на Луцифер вече не мирише на жито. Край.
Трите блажено случни месеца в очакване на нещото, което не се случва (може би в очакване на Годо, кой знае? Н ...
  725 
Гора. Обожавам гората. Това е моята страст. Бих дала всичко, за да живея в малка дървена къщурка край реката. Да чувам как шумоли вятъра в листака, да се събуждам от слънчевите лъчи. О, да.
И много се радвам, че това лято успях да отида в Рила. Прекрасно е да се откъснеш за момент от живота в града. ...
  1123 
Беше поредният скучен ден, в който реших да си остана в къщи. Направих си голяма чаша кафе и седнах сънена пред компютъра. Не исках да си пиша с познати, затова просто ги игнорирах и започнах да се ровя из интернет. Много бях слушала за прословутите сайтове за запознанства, но така и не ми оставаше ...
  1700  12 
Ако знаете само какъв номер днес ми спретнаха колежките - още не съм на себе си. Идвам си нормално на работа, влизам с бодра стъпка в офиса, невинен като великденско яйце, и какво мислите? Шефката и още една колежка настръхнали, като разтревожен таралеж. И тъкмо да се завъртя тихичко назад, връхлетя ...
  883 
Дан се раздели с Луиз пред входната врата на дома й. Той я погали по косата и я целуна за лека нощ. Момичето му се усмихна с онази срамежливост, която носеше в сърцето си, помаха му и се прибра. Когато Дан се отдалечи от къщата и влезе в колата, за да се прибере, телефонът му звънна.
-Ало! - каза мо ...
  1149 
Чувствал ли си се някога пуст? Чувствал ли си се някога изпразнен от всякакви емоции? Или може бе винаги щастието в теб кипи? Но при мен често я има тази празнина. Искам да знам защо, но никой не знае отговора, никой не знае защо. Дори аз самата. Може бе съм спряла да чувствам, може би вече никога н ...
  944 
Ето и моята история, със забравено начало и сладък неочакван край.
Тя ме МРАЗИ! SHE FUCKING HATES ME! Мрази, мрази, мрази и презира и плюе, и тъпче всички чувства.
Най-накрая всичко се свърши! Колко възбуждащо и откровено чувство на ярост с транскриптирано разочарование. Разочарование във своята глу ...
  1196  10 
Ния отвори бавно сънените си очи и се опита да задържи погледа си върху белия сноп слънчеви лъчи в стаята. Това я ободри и тя стана, облече се, помаха на момичето в огледалото и седна на оромното дъбово бюро на Ирок. Разгърна дебела тетрадка с меки листи и кожена подвързия, отвори мастилницата и се ...
  768 
„Една нощ душата на виното пееше в бутилките."
Шарл Бодлер
Откакто Ел си замина апетитът ми се подобри. Непрекъснато търся нещо за ядене. Хладилникът е пълен с всевъзможни кулинарни великолепия; проверявам редовно неговото съдържание и допълвам от магазина, защото никак не обичам, когато потърся нещ ...
  1136 
Светът на индивидуалиста: - И нима точно ти, от когото съм част и който е част от мен, ще ме укоряваш?!
Светът на мнозинството: - А нима точно ти, не знаеш какъв трябва да бъдеш и колко трябва да си достоен, за да не заслужаваш моето мъмрене?
Светът на индивидуалиста: - Ти нямаш право да си позволяв ...
  886 
Някои вярват, че когато Черният Рицар посрещна Звяра в онази съдбовна вечер, в онази разрушена крепост, Рицарят съвсем съзнателно прободе Звяра и с това наглед уби принцесата – освобождавайки и себе си, и нея от Мрака на времето и бремето, когато се превърнаха в ярка светлина и отлетяха към небосвод ...
  1245 
Едно момче прекрачи входа на училищния двор. Имаше дълга, къдрава и черна коса, носеше очила, а лицето му беше аскетично на вид. Носеше светлосини дънки и тениска в същия цвят, но обикновените дрехи не намаляваха неприветливия му и дори враждебен вид, който се дължеше най-вече на намръщеното му изра ...
  1535 
Пролет е. Всички са щастливи, но не и ние. Седим в стария парк и мълчим. Защо?Как стана така? Нямаме какво да си кажем, само думи за сбогом. Но още не сме готови за тях, все още ги отбягваме.
Ставаш да се разходиш. Следвам те ей така, по навик. Свикнала съм с това. Вървим и мълчим. Срещаме много поз ...
  1317 
Всеки от нас остава самичък и всеки от нас има нужда от някого до него. Но най-вече от приятел. Мисля си, ако ви нямаше вас, мен дали още щеше да ме има? Мисли… Размисли… Потъване… Сън… Кошмар… Събуждам се и виждам вас. Виждам хората, които обичам, виждам всичко, което ме кара да живея! И пак… Мисли ...
  939 
Работата й беше отговорна, затова всяка сутрин внимателно обмисляше стратегията си за деня. Традиционно започваше със скандал в канцеларията, за всеки случай, превантивно. После събираше чистачките на инструктаж. Всъщност, под прикритието, че чистят, те изпълняваха мисия да слухтят и донасят. При др ...
  1510  23 
Вчера
Имаше нещо във въздуха - не само, че то ми тежеше, но и ме принуди да направя няколкото крачки навътре в тротоара, които ме оставиха пред вратата на кафе „Вчера”. За секунда се подвоумих дали да вляза, но установих, че няма ни най-малко значение къде съм, а името носеше някакво носталгично опи ...
  1308 
„Абе, каръкът си е карък." - това си мислеше Панчо, докато лениво се излежаваше в леглото си с малко поотпусната пружина. Едрото му тяло гравитационно притискаше механизма и естествено, той поддаваше по такъв начин, че все едно лежеше като в хамак. Това никак не притесняваше младия човек, тъй като м ...
  2230 
Поривът е на някоя грешница... Тя обича да се преоблича като просякиня и да обсебва мъжките очи. Изкопчва целувките на минувачите докато не срещне Него! Онзи с отровните устни, привличащи я повече от тези на всеки друг. Обувките й са покрити с прах от грешните улици, а нечестно получени бижута пробл ...
  980 
Творбата е написана от двама автора - lost_in_emptiness и TheAlchemist. Своеобразна колаборация, която представя една и съща история от две гледни точки. Надявам се да Ви хареса!
Сред Тълпата 1 - lost_in_emptiness
Отново беше сама, сама сред тълпата от студени хора. Погледът й се плъзгаше бавно от л ...
  1662 
Потъвам бавно в себе си.
Сенки се прокрадват на пръсти в душата ми. Бавно, предпазливо покрай ъгъла, зад който мислите ми се избиват помежду си в престрелка. И не знам къде ще ме отведат думите. Стъпвам по нотите, изкачвам се или може би слизам – прониквам или може би излизам. И оставам. Все сам и п ...
  1037 
Събуждам се сутринта с усещането, че навън е пролет, птичките пеят и ще ми се случи нещо много хубаво. Хубаво ли? Вятър! Шестнайсетгодишната ми щерка ме заковава на прага на кухнята с думите:
- Хей, мадъ, дай двайсе кинта, че стайлинга ми хич го няма, а пък тумороу сме на чалгатека!
Настръхнах.
- Ще ...
  1142  11 
  934 
Неконтролирани въпроси
Възникват, защото често контролираните ситуации остават извън контрол.
Контролираните взривове по-малко ли смущават и нанасят поражения от внезапните?
Контролираното обгазяване (т.е. което е прилежно следено), по-малко опасно ли е?
Контролните органи следят и внимават за прави ...
  907 
- Пак дърдориш, не млъкваш! Все от него бягаш, а винаги в него се оказваш.
- Моето бягство единствено във вашето разобличаване се основава. Да разкривам нищостта ви - за туй съм аз призван.
- Но това не може да ти бъде основание, чрез него ти не си. Да разтвориш булото на празнословието, за да се по ...
  1154 
Дърт Пън недоумяваше как е възможно да се случва подобна несправедливост. Как така той никога не успяваше да изкрънка на аванта някой от кулинарните вълшебства, които леля На Ка Жи Ма твореше в пекарната си, а този нахалник Но Щен Вълк се беше изхитрил да получава често-често по някоя меденка?!
Такт ...
  734 
Един никому непознат модерен масон ми изпрати SMS, в който се хвали на света, че вече има кутийка драгоценна, съдържаща тайни свои и... фасон. Никнат като гъби, но всъщност са бълха на челото му честите съобщения, изскачащи сякаш с пружина, от този телефон, който го мобилизира за нови и нови начинан ...
  862 
Наскоро имах среща с търговеца на души. Опитах се да му продам моята срещу малко любов. Сложих й еротично бельо. Изискано я гримирах и й направих прическа по последната мода.
Търговецът на души я прие. Разсъблече я, най-естествено. Наговори й хубави думи. Обеща й блаженство. (Мисля че й даде да пуши ...
  745 
Сбъркана професия...
... Помниш ли предната нощ, онзи шок в очите си, когато ме видя !? Помниш го, нали!?
Беше обезумяла, как е възможно да зная за адреса?! Та ти толкоз успешно се криеше от мен... До онази нощ в бара... Аз те намерих... там, сред пилоните! Къде случайно, къде не, аз открих отново т ...
  1172 
Нуждая се от теб, както пустиня от дъжд, както розата от вода, както огънят от въздух, както поета от болка. Нуждая се от теб, за да дишам, за да живея, но теб те няма, ти си далеч и не мога да получа това, от което имам нужда. Тогава има ли смисъл да живея? Може би така няма да ти досаждам с присъс ...
  781 
Луиза бе потънала в прегръдката на любимия си и това я караше да се чувства най- щастливата жена на света. Те не говореха, просто се бяха отдали с чувствата и тази прегръдка бе толкова силна, че можеше да размрази всичките ледове в световете им.
- Трябва да ти дам горнището. - изведнъж Луиза се обад ...
  1383 
Седя и мисля! Мисля за теб! И къде си в момента… Дали и ти като мен седиш и просто мислиш или отново си обзет от желание за самота? За теб не знам, но аз съм сама, сама, но в сърцето! Може и физически да не съм сама, но съм адски самотна! А ти? Кой те знае теб? Човек трудно разбира другите, ако не м ...
  783 
Не свети Слънцето за мен, откакто си отиде,
(ти беше моето Слънце).
Нямат вкус сълзите ми, откакто си отиде,
(привикнах към вкуса им вече).
Не усещам полъха на вятъра, откакто си отиде, ...
  1301 
Това лято бе най-красивото, което някога съм имала. Не исках да свършва, не исках да свършва никога. Все едно,че летях. Трудно е да се опише - трябва да се изпита.
Прегърнеш ли го, погалиш ли косите на любовта, сякаш докосваш звездите. Сякаш летиш - там горе в небето. Гледаш очите му и сякаш се къпе ...
  931 
05:30 - Получавам лек спазъм в десния си крак, от което се събуждам.
05:40 - Осъзнавам, че няма да мога да заспя отново. Свикнал съм да ми се случва така, особено около пълнолуние.
05:41 - Ставам от леглото и заобикаляйки препятствията по пътя си отивам до тоалетната.
05:45 - Обличам се и слагайки е ...
  668 
Добре, че не съм известна, защото щях тотално да объркам жълтата пресичка. Нали съм Лажова, оправдавам си фамилията с лекота, нищо, че не ми е по род, а по мъж. Няма как, лъжа като за световно.
Децата са в пубертета. Големият син е вече с една глава по-висок от мен, а аз слаба като скоба. Не прилича ...
  1283  23 
Вярвам в морето, в звездите, в отчаяния полет на птиците, Вярвам...
  1061 
Разни щуротии
"По кой път да продължа?"
Питам неуверено, когато блажено се отпусна и заспя.
Странното беше, че не маймуната от "Цар Лъв" ми отговори:
"Погледни отвъд това, което виждаш." ...
  1851 
Предложения
: ??:??