40 843 резултата
- Била ли си някога влюбена... и да съзнаваш, че тази любов е невъзможна?... Да чувстваш онова особено усещане, а нещо в теб да крещи: Това е безумие! Безумие е! Ннннеее... това не е истина...
Младият мъж насреща ми изглежда смутен от въпроса, който току що ми зададе. Отговарям механично:
- Да. Случ ...
Младият мъж насреща ми изглежда смутен от въпроса, който току що ми зададе. Отговарям механично:
- Да. Случ ...
867
4
Зимната нощ от няколко часа владееше света. Санитарите отдавана бяха изгасили осветлението в болничните стаи и сега единствената светлина идваше бледа и призрачна от лампите в коридора. Но Самуел не спеше. Тази стая и това легло бяха негов дом от вече много време. Единствено вечерните часове прекара ...
1047
2
Някога - не знам кога... Някъде - не знам къде... Живяло едно момче. То било добър ловец и често носело в къщи дребен дивеч, за да е в помощ на родителите си.
Един ден в една от примките му се хванало младо глиганче. Момчето много се зарадвало и понесло на гръб улова си към дома, но не щеш ли от неб ...
Един ден в една от примките му се хванало младо глиганче. Момчето много се зарадвало и понесло на гръб улова си към дома, но не щеш ли от неб ...
692
3
Жена съм на средна възраст, но се чувствам неприлично млада. Е, случва се да ме приземяват от време на време, но за кратко. Синът често ме пита: „Ти в кой век живееш, ма майко?!" Да не би да намеква по-скоро за светогледа ми, отколкото за възрастта? Май и в двата случая не говори добре за мен. Други ...
4954
25
Такава съм заради теб. Ти ме превърна в това, което виждаш днес. Не мога да се променя. Сякаш за пръв и последен път съм била някоя. Обичала съм някога. В празното, в тъмното, в миналото - там останаха спомените. А в очите се вижда болката. Сълзите не спират, но пулсът за разлика от тях намаля. Стом ...
1624
1
Здравей!
Искам да ти кажа хиляди неща, но все още не съм се научила да подреждам мислите си. Извинявай, ако на места звуча объркана, ти знаеш какво искам да кажа, но все пак искам да го прочетеш отново.
Благодаря ти за всичко, което правиш за мен, за всичко, което си направил. Искам да ти кажа, че п ...
Искам да ти кажа хиляди неща, но все още не съм се научила да подреждам мислите си. Извинявай, ако на места звуча объркана, ти знаеш какво искам да кажа, но все пак искам да го прочетеш отново.
Благодаря ти за всичко, което правиш за мен, за всичко, което си направил. Искам да ти кажа, че п ...
10576
3
3
„Всеки човек има нужда от църква.
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква, ...
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква, ...
1129
14
Името ми е Шира и съм от котешкия род, макар че тук, където е домът ми, всичко е малко несигурно. Аз съм един от обитателите на това, което наричаме "Границата". Тук, на това уникално място, се допират и преплитат устойчивият реален и вълшебният, вечно променящ се, светове. Тук се раждат митове и ле ...
735
4
Белезникавите капки дъжд забързваха барабаненето си, по покрива на рикшата, в която се возеше Елинор. Напъпилите дървета изпускаха съблазнителен, сладък аромат, който сякаш я викаше, а хладният пролетен ветрец палаво си играеше с дългите и кичури катранино черна коса. Елинор почувства тръпките студ ...
1318
3
БОКСЕРИТЕ НА ЧЕРЕПЧЕТА
Ами как да Ви ги опиша - бели, обсипани с малки черни пиратски черепчета? И много широки. Винаги съм мразел да нося боксерки и да ми се вее... достойнството. А тези специално бяха същински парашут. Като си с тях, все едно си без тях. Бяха подарък от бившето ми гадже. Избягвах ...
Ами как да Ви ги опиша - бели, обсипани с малки черни пиратски черепчета? И много широки. Винаги съм мразел да нося боксерки и да ми се вее... достойнството. А тези специално бяха същински парашут. Като си с тях, все едно си без тях. Бяха подарък от бившето ми гадже. Избягвах ...
1845
2
"Защо клоунът винаги е тъжен? Може би, защото знае цената на истинското щастие..." Спомням си един откъс от един радакцион на едно списание. Човекът, който го беше написъл, се казва Деян Димитров - за мен е един наистина голям българин, човек, който наистина знае как се пише и който след всеки реадк ...
966
2
Детинското в мен
*****
Адам стоеше легнал на дивана и държеше торбичка с лед на главата си, слушайки безкрайното мърморене на бившата си приятелка.
... „Как не те е срам? Как може така?" - повтаряше Мег и сякаш думите и обидите и нямаха край... Без да иска Адам се усмихна - никак не се беше променил ...
*****
Адам стоеше легнал на дивана и държеше торбичка с лед на главата си, слушайки безкрайното мърморене на бившата си приятелка.
... „Как не те е срам? Как може така?" - повтаряше Мег и сякаш думите и обидите и нямаха край... Без да иска Адам се усмихна - никак не се беше променил ...
1100
2
Хората казват: "Вслушай се в сърцето си преди да кажеш сбогом..." Това бе моята грешка и сега си плащам. Ако бях чула как силно тупти още за тебе, сега щях да съм щастлива, а не да роня сълзи и иронично да се смея от ярост и от болка. Една погрешна стъпка и всичко се срива, един миг, момент, в който ...
1365
2
Беше почти обяд. Антон отвори бавно и мързеливо зелените си очи. Прокара пръстите си през дългата, отдавна неподстригвана коса. Стана бавно, движението му беше изпълнено с ненавист и ленивост. Антон се изправи на крака, зави му се свят, но това не му попречи да излезе от стаята си. Отиде в банята, в ...
961
2
Играчка-плачка
(съчинение)
„Играл зайо,
играл байо,
паднал зайо, ...
(съчинение)
„Играл зайо,
играл байо,
паднал зайо, ...
2226
1
„... а не трябва да съм с него"- тази мисъл я преследваше през цялото време, докато караше... към него.
Минутите, в които трябваше да реши какво да прави, бяха най-мъчителните през целия u живот. Как да постъпи? Кого да предаде - себе си или любовта си? Коя болка ще бъде по-жестока, тази отново да б ...
Минутите, в които трябваше да реши какво да прави, бяха най-мъчителните през целия u живот. Как да постъпи? Кого да предаде - себе си или любовта си? Коя болка ще бъде по-жестока, тази отново да б ...
2744
3
Отварям очи и виждам лъчите на изгряващото слънце. Те тихо са влезли през прозореца на стаята ми, изпълващи я с феерия от цветове. Теб те няма до мен, но виждам образа ти в съзнанието си. Лъчите галят с нежна ласка твоето лице... Толкова си красива... Като ангел слязъл от небето да покаже нещо прика ...
939
1
Разказът е отличен в конкурса "Всеки си е башка луд" и ще бъде отпечатан в сборника на конкурса "Всеки си е башка луд"
От лъскавия апартамент над мен всяка вечер влизаха и излизаха елитни проститутки. Едни от най-елитните в града. Между тях имаше много манекенки, все запазени девойки, дългокраки, с ...
От лъскавия апартамент над мен всяка вечер влизаха и излизаха елитни проститутки. Едни от най-елитните в града. Между тях имаше много манекенки, все запазени девойки, дългокраки, с ...
1102
1
ПРОШКА
Улиците са пусти като изоставен храм.
Целият град е съсирена кръв на времето.
Пушекът от комините рисува съдбата на огъня във въздуха.
Спуснатите пердета крият тайнственост зад себе си. ...
Улиците са пусти като изоставен храм.
Целият град е съсирена кръв на времето.
Пушекът от комините рисува съдбата на огъня във въздуха.
Спуснатите пердета крият тайнственост зад себе си. ...
1067
4
Летището – малко и неугледно, блъскащата жега, двамата таксиметрови, които ме заговориха и ми подариха запалка да пуша, докато чакам. А дори не бях сигурна дали някой ще ме вземе. Пазя я тази запалка. Удивително не я загубих както всичко, което перманентно губя и намирам късно.
Палмите, огромните фи ...
Палмите, огромните фи ...
1296
За истинските и въображаемите усещания...
Тя се събуди точно в 3.15 часа сутринта... И след известно време започна поредното си писмо до него:
Тази нощ се събудих точно в 3.15 часа. Разсънвах се постепенно - както, когато ти ме галиш - тихо, на пръсти... с пръстите... Усещането беше толкова истинско ...
Тя се събуди точно в 3.15 часа сутринта... И след известно време започна поредното си писмо до него:
Тази нощ се събудих точно в 3.15 часа. Разсънвах се постепенно - както, когато ти ме галиш - тихо, на пръсти... с пръстите... Усещането беше толкова истинско ...
1558
6
- Всяко нещо във вселената е свързано с всичкото останало. Няма начин да разберем голямото, ако не обърнем внимание на малките неща! Това е сентенцията на днешния урок и искам да я напишеш 1000 пъти до утре - каза Дърт Пън - Има ли въпроси?
- Не, учителю - смънка На Хал Че.
- В такъв случай, до утре ...
- Не, учителю - смънка На Хал Че.
- В такъв случай, до утре ...
681
Дъждовните капки се гонеха по прашните улици. Дърветата едва успяваха да се изправят пред страстната прегръдка на вятъра. И някъде там, сред природните стихии се беше изправила тя. Мъничка и сама. Небето днес плачеше вместо нея. Морето се вълнуваше заради нея. Вятъра пищеше вместо нея...
Болеше я. З ...
Болеше я. З ...
1314
2
Като стих отронен съм,
от Времето изпуснат стон...
Като дъх на Вятър съм
и Ада в Рая съм! ...
Като пиле не можещо да литне съм, без Теб!... ...
от Времето изпуснат стон...
Като дъх на Вятър съм
и Ада в Рая съм! ...
Като пиле не можещо да литне съм, без Теб!... ...
847
В една църква в Арбанаси е изобразено колелото на живота.
То прави само едно завъртане за всеки от нас:
Нетърпение.
Подем.
Оптимизъм. ...
То прави само едно завъртане за всеки от нас:
Нетърпение.
Подем.
Оптимизъм. ...
850
1
Нямах никакво време да реагирам. Велосипедистът внезапно изскочи пред колата ми и аз го блъснах. Тялото му се удари в предното стъкло и се претърколи над колата. Веднага набих спирачки и отбих в дясно. Ръцете ми трепереха на волана. Бавно излязох от колата за да проверя дали вече съм станал убиец ил ...
1487
1
Принц на нощта
Кръв се стича от сърцето и рисува с блясък твоите устни.
Усмивка бегла пробягва по лицето и сякаш всичко е наред.
Очи безмълвни гледат те с блясък.
Очи без страст - със страх и трепет. ...
Кръв се стича от сърцето и рисува с блясък твоите устни.
Усмивка бегла пробягва по лицето и сякаш всичко е наред.
Очи безмълвни гледат те с блясък.
Очи без страст - със страх и трепет. ...
1110
1
Един свят човек имал разговор с Господ един ден и казал:
"Господи, бих искал да разбера какво е Рай и какво е Ад."
Господ отвел светия човек при две врати.
Той отворил една от вратите и светият човек погледнал вътре. В средата на стаята имало голяма кръгла маса. В средата на голямата маса имало огро ...
"Господи, бих искал да разбера какво е Рай и какво е Ад."
Господ отвел светия човек при две врати.
Той отворил една от вратите и светият човек погледнал вътре. В средата на стаята имало голяма кръгла маса. В средата на голямата маса имало огро ...
1350
4
Безплодни атоми обагрят в пурпур безжизнените ми мечти... Надеждата, търкаляща се в прахта от скелети на динозаври, ридае с желирани сълзи... Драконът-дете в гърдите ми, настръхнал слуша ударите на измачканото ми сърце... Аз прегръщам клетата си кукла и умирам с размазан по нозете грим... Патерицата ...
954
Но Щен Вълк се придвижи три крачки в ляво. Ко Та Рак се премести с четири напред. Но го заобиколи с пет стъпки полунадясно, в отговор Ко се завъртя на 90 градуса обратно на часовниковата стрелка и направи три предпазливи пристъпвания наляво. Вълкът се обърна с 60 градуса по часовника и отстъпи с две ...
709
2
Има дни, в които спомените ме взимат за заложник, отвеждат ме в тъмните си селения, гаврят се с мен, не казват какъв ще е откупът и кой трябва да го плати, режат късчета от душата ми и ги хвърлят на подивелите за кръв и зрелища страхове и съмнения, които изпълзяват от тъмните пещери на съзнанието и ...
1987
4
ПИСМО ДО ЛЮБИМАТА
ВАШЕ БЛАГОРОДИЕ,
Аз, бедният поручик от пети Танжирски полк се осмелявам със страх от Вас и бога да Ви пиша. Юздите на моето сърце се скъсаха и аз не мога да го управлявам. Не се страхувам от куршумите на неприятеля, а от Вашето благоволение към мен. Вече два дуела спечелих за Ваша ...
ВАШЕ БЛАГОРОДИЕ,
Аз, бедният поручик от пети Танжирски полк се осмелявам със страх от Вас и бога да Ви пиша. Юздите на моето сърце се скъсаха и аз не мога да го управлявам. Не се страхувам от куршумите на неприятеля, а от Вашето благоволение към мен. Вече два дуела спечелих за Ваша ...
3421
2
Събуди се. Огледа се наоколо. Не познаваше добре мястото. Просто решиха, че тук е безопасно да останат за през нощта. Но къде бяха другите? Едва ли ще тръгнат без него. От няколко седмици бяха заедно и всичко беше наред. Чувстваха се сигурни и някак си не усещаха как минава времето.
Стана да се разт ...
Стана да се разт ...
1080
Ох, сестро... Добре, че те видях, мъката си да изкажа, сестро! В депресия съм! Каква ли? То... депресии колко щеш, сестро. Вземеш се разстроиш за нещо и хоп - изкарат те в депресия. И да ти мине, сестро, никой не ти вярва. Лепват ти етикета, сестро, гледат те под лупа и те успокояват, все едно си де ...
1980
5
10
elena63: idvam
alone: kakvo?
elena63: idvam na gosti pri teb.
alone: ne,ne idva6! ...
elena63: idvam
alone: kakvo?
elena63: idvam na gosti pri teb.
alone: ne,ne idva6! ...
1751
8
Заедно...
Господи, колко много го обичам. Не мога да си представя какво ще правя, ако го загубя. Той е всичко, което искам, от което се нуждая. И всичко това не е плод на подсъзнанието ми, не е прищявка, не е илюзия.
Стоя, а пред очите ми минават всички спомени заедно с Него. Когато се запознахме, б ...
Господи, колко много го обичам. Не мога да си представя какво ще правя, ако го загубя. Той е всичко, което искам, от което се нуждая. И всичко това не е плод на подсъзнанието ми, не е прищявка, не е илюзия.
Стоя, а пред очите ми минават всички спомени заедно с Него. Когато се запознахме, б ...
1439
2
Много рано сутринта Кух Че Реп с тихи стъпки излезе от селото и потъна в гората на север от него. Днес е решил да свири на любимия си музикален инструмент - гайда, но за целта ще трябва да се отдалечи доста, за да не пречи на останалите. Точно за това е и това ранно ставане, за да има повече време. ...
851
Искам да танцувам в Утрото - Самодива бяла...
Искам да мия лицето си с роса - вълшебен миг...
Искам ходеща по въглени да плача в радост и необуздано да крещя...
Снежна девойка - докосваща Слънцето с устни...
Бледа, преливаща в синьо... ...
Искам да мия лицето си с роса - вълшебен миг...
Искам ходеща по въглени да плача в радост и необуздано да крещя...
Снежна девойка - докосваща Слънцето с устни...
Бледа, преливаща в синьо... ...
959
Петнадесет години преди пробива
На второто позвъняване мъжът отвори вратата. Пред него стоеше един ликос. Беше облечен с човешко яке и дънки, макар да му стояха смешно, обгърнат с обичайното за расата му спокойствие, а малко зад него имаше двама притеснени лекари в бели престилки.
Противно на широко ...
На второто позвъняване мъжът отвори вратата. Пред него стоеше един ликос. Беше облечен с човешко яке и дънки, макар да му стояха смешно, обгърнат с обичайното за расата му спокойствие, а малко зад него имаше двама притеснени лекари в бели престилки.
Противно на широко ...
1268
Небето бързо се изпълваше със сиви облаци. Знаех, че предстои буря, но ми беше все тая. Оставих прозореца до мен отворен. Наблюдавах как навън почнаха да пръскат капки дъжд, а хората се криеха където могат. Гледка, която бях вече забравила. Дъждът се засилваше... Тъгата в мен също. Заедно с дъжда по ...
844
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
