40 843 резултата
Моето родно място - прекрасен кът от България
(съчинение)
Родното място не е географска точка от картата на България. То е място, където човек вдишва първата си глътка въздух. Мястото, където казва първата си дума и прави първата си стъпка. Това е мястото, където лети на крилете на детството си. В т ...
(съчинение)
Родното място не е географска точка от картата на България. То е място, където човек вдишва първата си глътка въздух. Мястото, където казва първата си дума и прави първата си стъпка. Това е мястото, където лети на крилете на детството си. В т ...
10579
1
Или кратък наръчник как да (не) се държим с жени в деликатно състояние (бременност).
С носталгия си припомням не дотам далечното минало, когато да си бременна беше състояние на почит, уважение, и най-важното - тяхното засвидетелствуване от околните. Умилявам се, припомняйки си как хората се чувствах ...
С носталгия си припомням не дотам далечното минало, когато да си бременна беше състояние на почит, уважение, и най-важното - тяхното засвидетелствуване от околните. Умилявам се, припомняйки си как хората се чувствах ...
1837
9
Беше на пътя повече от шестнадесет часа, може би минаваше един след полунощ, по магистралата се виждаха само дългите фарове на преминаващите автомобили. След десетина километра се налагаше да завие по второстепенен път, тук почти нямаше движение. Всичко беше пусто, но най-празно бе сърцето му. Той б ...
1267
1
Колко въпроса събира една салфетка?
Това ли е? Изгаряща прегръдка, безпаметен миг, застинал само в няколко секунди. Искра, пожар, не, експлозия! Само аз и тя. И две тела.
Красота, страст, буря, апотеоз.... и НИЩО. Край .
Къде съм аз, къде е Тя? Къде е чувството извън плътта? Празнота. И аз се нося в ...
Това ли е? Изгаряща прегръдка, безпаметен миг, застинал само в няколко секунди. Искра, пожар, не, експлозия! Само аз и тя. И две тела.
Красота, страст, буря, апотеоз.... и НИЩО. Край .
Къде съм аз, къде е Тя? Къде е чувството извън плътта? Празнота. И аз се нося в ...
1030
1
И всяка нощ тя беше там.
На улицата.
На ъгъла.
Под лампата.
И всяка нощ тя ги съзерцаваше тайничко. Звездите! Ама кой ли ги гледа тях... А като малка си мислеше, че това са светулки, които показват пътя на някое изгубено зайче. Колко се е лъгала... Те просто си седят там, самотни... точно като нея. ...
На улицата.
На ъгъла.
Под лампата.
И всяка нощ тя ги съзерцаваше тайничко. Звездите! Ама кой ли ги гледа тях... А като малка си мислеше, че това са светулки, които показват пътя на някое изгубено зайче. Колко се е лъгала... Те просто си седят там, самотни... точно като нея. ...
835
Хей, ти каза, че искаш истината? Е, добре, слушай ме сега. Ще ти разкажа всичко.
Когато ти си тръгна, мили, знай-много ме болеше, че си отиваш. Искрена съм, може би не ти показах,че съм тъжна онзи ден на улицата. Но бе така, мили. Когато побягнах по поляната, една сълза се стичаше по лявото ми око - ...
Когато ти си тръгна, мили, знай-много ме болеше, че си отиваш. Искрена съм, може би не ти показах,че съм тъжна онзи ден на улицата. Но бе така, мили. Когато побягнах по поляната, една сълза се стичаше по лявото ми око - ...
1062
4
Кап, кап, кап... Кап, кап, кап... Кап, кап, кап, кап, кап, кап...
Дъждът постепенно се усилваше. Хората се разбягаха по главната улица кой накъдето свари - към близкия МОЛ, спирка, бирария, държейки над главите си най-разнообразни неща - дрехи, торбички, раници. Един-двама имаха чадъри. Ето ги и оне ...
Дъждът постепенно се усилваше. Хората се разбягаха по главната улица кой накъдето свари - към близкия МОЛ, спирка, бирария, държейки над главите си най-разнообразни неща - дрехи, торбички, раници. Един-двама имаха чадъри. Ето ги и оне ...
996
1
Имало едно време... или поне така започват приказките - тези с щастливия край. Но има ли такива и в исинския живот? Както и да е...
Имало едно време един влюбен младеж. Толкова влюбено момче не е имало никога. Мислел единствено за любимата си: за тъмната и коса с цвят на кестен, за топлите й като ка ...
Имало едно време един влюбен младеж. Толкова влюбено момче не е имало никога. Мислел единствено за любимата си: за тъмната и коса с цвят на кестен, за топлите й като ка ...
1103
5
"Лека нощ, обич моя, до утре"- думите, които ми казваш всяка вечер преди сън, а след това затваряш телефона.
Колко обичам тези думи, какво невероятно спокойствие ми носят. Те ме утешават всяка вечер, когато не си до мен, когато не съм сгушена в твоите прегръдки. Добре ми е, защото знам, че има утре. ...
Колко обичам тези думи, какво невероятно спокойствие ми носят. Те ме утешават всяка вечер, когато не си до мен, когато не съм сгушена в твоите прегръдки. Добре ми е, защото знам, че има утре. ...
4451
1
5
Вече трети ден се влача сам през пустинята без храна, а последната глътка вода изпих тази сутрин, сега мъкна празната манерка с надеждата да намеря някъде вода и да си налея. Не, не си мислете, че съм се юрнал безотговорно да прекосявам пустинята без необходимата подготовка; до преди три дни бях час ...
687
1
БУМ
Дълбълдън! (Силен тропот по входната вратата)! Дълбълдън! Предупреждавам те спри с експериментите, защото въздухът около къщата ти отново придоби онзи синъо-зелен цвят. Отговор нямаше, отвътре се чуваха само стари ретро парчета, които ученият обичаше да слуша.
Морис поблъска още малко масивната ...
Дълбълдън! (Силен тропот по входната вратата)! Дълбълдън! Предупреждавам те спри с експериментите, защото въздухът около къщата ти отново придоби онзи синъо-зелен цвят. Отговор нямаше, отвътре се чуваха само стари ретро парчета, които ученият обичаше да слуша.
Морис поблъска още малко масивната ...
1236
Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 4 -
Аз и Ти...
Стоим от двете страни на едно и също огледало и се оглеждаме един в друг. Иска ми се да се протегна към теб, за да те докосна, но така ме е страх, че ще се порежа на острите му нащърбени ръбове... ...
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 4 -
Аз и Ти...
Стоим от двете страни на едно и също огледало и се оглеждаме един в друг. Иска ми се да се протегна към теб, за да те докосна, но така ме е страх, че ще се порежа на острите му нащърбени ръбове... ...
1418
6
Обади се, че ще дойде след дежурство - дано е преодолял комплексите си - ризата му била каре, а не райе, пък и от подмишниците понамирисва, не е успял да вземе душ и още нещо банално... гледам го в очите с все по-непознат цвят, ей сега, казвам си, ще предложи вечеря, а после нещо необуздано, а то... ...
938
6
Леко конфузни ситуации
Тъкмо приключвах последния том от знаменитото си произведение на тема „Възход и падение на демокрацията в република Мбадунга" и възникнаха особени проблеми. Най-напред жената, която следеше работата ми изкъсо, се намеси в решителния момент и ме скастри:
„Ама то това нещо няма ...
Тъкмо приключвах последния том от знаменитото си произведение на тема „Възход и падение на демокрацията в република Мбадунга" и възникнаха особени проблеми. Най-напред жената, която следеше работата ми изкъсо, се намеси в решителния момент и ме скастри:
„Ама то това нещо няма ...
1216
16
Има нещо по Пътя ти, което никой не може да ти даде, никой не може да те научи и то е това, което ще те прави майстор в избраната от теб дисциплина.
Въпреки че и Шира, и Ръмжачът бяха тук, тази нощ думата бе взел вълкът, който иначе рядко говореше, особено толкова дълго, а обикновено даваше думата н ...
Въпреки че и Шира, и Ръмжачът бяха тук, тази нощ думата бе взел вълкът, който иначе рядко говореше, особено толкова дълго, а обикновено даваше думата н ...
670
Бъди с мен
Ако се съдеше по красотата на човек за неговата душевна доброта, то Франсоаз Оливие бе едно от най-добрите същества на този свят. Разкошните тоалети, с които всекидневно се обличаше, бяха така наречената й „отличителна марка". Всеки, дори случайните минувачи по „Ла Мартин" още отдалеч поз ...
Ако се съдеше по красотата на човек за неговата душевна доброта, то Франсоаз Оливие бе едно от най-добрите същества на този свят. Разкошните тоалети, с които всекидневно се обличаше, бяха така наречената й „отличителна марка". Всеки, дори случайните минувачи по „Ла Мартин" още отдалеч поз ...
1069
1
Гледам слънцето и ясното небе и се питам дали и при теб времето е такова. Въпреки че ярките лъчи се мъчат да стоплят замръзналата земя, те само навяват спомени. Реже ме студеният вятър на болката и тъгата, на спомените за приятелството. Ти просто замина в един такъв хубав слънчев ден. Вярно, че не б ...
1007
Съпроводена от лекия южен вятър и унесена в сладките си момичешки мисли, Виктория бързо стигна до любимото си кътче в хладната, просторна гора. Отново седна там, където сядаше всеки следобед и отново опря гръб на същото дърво, на което го правеше всеки ден. Но през другите дни тя се отпускаше и се у ...
916
1
Червеникавото небе притъмняваше. Беше горещо и нямаше жива душа. Алекс се огледа уплашено. "Какво е това място, по дяволите?" - помисли си той.
Последното, което помнеше, бе смъртния му миг. Електрически стол. За терористите дори това бе милост. Поне не го измъчваха, както някои от другите заловени. ...
Последното, което помнеше, бе смъртния му миг. Електрически стол. За терористите дори това бе милост. Поне не го измъчваха, както някои от другите заловени. ...
1186
6
Тя стоеше на тревата, опряла гръб на едно дърво и прегърнала коленете си. В гората беше толкова тихо, че тя чуваше собствения си дъх, излизащ на пресекулки от алените й устни. Наоколо беше толкова зелено и чисто, че тя сякаш забравяше името си с всеки поглед, насочен към околната природа. "Виктория, ...
895
Сълзите се стичат по мрачното лице. Очите, кръвясали гледат тъжно в нищото. Тялото стои замислено. Душата чувства самота. Вятър подухва леко и разнася из света историята на момиче загубило най-добрата си приятелка. Всички чуват безпомощният й зов. Чува го дори и момичето, което й беше приятелка. Две ...
976
2
1
Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както в ...
И както в ...
1475
15
Какъв си ти сега? Какво те накара да се промениш? ДАли бях аз или моето държане? Дали бяха постъпките ми, толкова грешни, че всички ме осъждаха?Мислиш ли, че съм го искала? Мислиш ли, че исках да те нараня и да те накарам да ме мразиш?
Май сама трябва да си отговоря на тези въпроси, защото ти не иск ...
Май сама трябва да си отговоря на тези въпроси, защото ти не иск ...
1466
1
МОНОЛОГ НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН
БАЙ ГАНЬО
На днешно време е модерно да членуваш в партия някаква или движение. Аз да не съм по-изостанал от другите, че да стоя настрана и да си давам вид на аполитичен.
Реших и аз да съм кат` хората и да си осигуря топло местенце в некоя партия.
Хубаво, ама те зеха, че из ...
БАЙ ГАНЬО
На днешно време е модерно да членуваш в партия някаква или движение. Аз да не съм по-изостанал от другите, че да стоя настрана и да си давам вид на аполитичен.
Реших и аз да съм кат` хората и да си осигуря топло местенце в некоя партия.
Хубаво, ама те зеха, че из ...
4065
10
Отново слънцето се опитва да пробие мрачните облаци и както всяка сутрин е трудно да предвидя „какво ще бъде времето днес"... затова слагам дънки, една тениска, взимам си якето и „отивам в центъра".
Докато се блъскам в RER-а с разни „цветнокожи" си задавам въпроса „всъщност... къде съм?". Все още е ...
Докато се блъскам в RER-а с разни „цветнокожи" си задавам въпроса „всъщност... къде съм?". Все още е ...
2764
2
Моето спокойствие в 9 здравословни хапки
1. Една хапка хубава мисъл.
2. Една хапка радост.
3. Една хапка благопожелание.
4. Една хапка смях. ...
1. Една хапка хубава мисъл.
2. Една хапка радост.
3. Една хапка благопожелание.
4. Една хапка смях. ...
1004
7
Както си шарех в нета, открих един сайт за лично творчество. Супер! И аз едно време съчинявах стихове, даже още си пазя тетрадката. Избрах едно стихче и го пратих в сайта. Беше нещо от рода:
О, защо, приятелко, ти ми го отне?!
Толкова го аз обичах!
Защо злата съдба така ме прокле?
Ден и нощ аз в нег ...
О, защо, приятелко, ти ми го отне?!
Толкова го аз обичах!
Защо злата съдба така ме прокле?
Ден и нощ аз в нег ...
2302
27
Кой беше този мистериозен мъж? Във входа бабките го наричаха с обидни имена. Казваха, че е болен, че е недъгав. Дори умствено нестабилен. Няколко човека го наричаха Писателят, но никой не знаеше името му. Пощенската кутия на апартамент № 14 не бе отваряна с години. Името беше откъснато от вратичката ...
1305
1
Бях доста малка, когато се научих да пия кафе. В началото, признавам си, не ми допадна много, но го пиех дори на сила, защото за мен това беше нещо, което всеки възрастен човек прави. А никой не трябва да се изненадва, че на възрастта на прехода - 14 години всяко малко момиченце иска да бъде вече же ...
2419
5
- Ето ти от любимите кифлички.
- ОТНОВО? Нали ти казах - не обичам кифлички. Пък и не ям сладко, нима не помниш? Престани да ги разнасяш тези кифли - вече са мухлясали.
Ах, как
мразя!
Мразя, да ...
- ОТНОВО? Нали ти казах - не обичам кифлички. Пък и не ям сладко, нима не помниш? Престани да ги разнасяш тези кифли - вече са мухлясали.
Ах, как
мразя!
Мразя, да ...
764
1
Санела беше на двадесет години, когато се запозна с Киро. Една вечер го срещна в дискотеката и от този ден, вече една година бяха заедно. Макар да беше на тридесет и две години, Киро я правеше щастлива. Никога не й показваше явно любовта си, но държеше на нея и правеше всичко възможно тя да го разбе ...
1244
1
Понякога те мразя адски много, понякога държиш се с мен сурово.
Понякога ми иде да крещя, да чупя, хапя и летя, понякога просто те обичам на инат.
Понякога си много лош, понякога обсипваш ме с любов...
Понякога треперя като лист пред теб, а нощем чакам да заспиш, за да те гледам, дори и в малките ча ...
Понякога ми иде да крещя, да чупя, хапя и летя, понякога просто те обичам на инат.
Понякога си много лош, понякога обсипваш ме с любов...
Понякога треперя като лист пред теб, а нощем чакам да заспиш, за да те гледам, дори и в малките ча ...
1077
1
Започнах да я посещавам всеки ден. Винаги ми се усмихваше, когато идвах и очевидно й беше приятно да си говорим, но сякаш нещо я притесняваше. Имаше нещо, което стоеше между нас и може би затова често се случваше да изпаднем в неловко мълчание. Отначало си мислех, че се тревожи за бъдещето и е прите ...
1430
1
Възможно ли е възпитание на чувствата?
(есе)
За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се изясни представата за думата „чувства". Според някои психолози, понятието „човешки чувства" може да се дефинира така:
„Човешките чувства са като контейнер, разделен на две секции. Първата е настъпателна ...
(есе)
За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се изясни представата за думата „чувства". Според някои психолози, понятието „човешки чувства" може да се дефинира така:
„Човешките чувства са като контейнер, разделен на две секции. Първата е настъпателна ...
1836
3
Историята!
Вървя си един пролетен ден из града и виждам много красива девойка. Облечена е в червена ризка и черна пола. С черни очила и черна коса. Стройната и фигура се отличава ярко сред другите пешеходци. Влюбвам се от пръв поглед.
Решавам да я заговоря. Отивам до нея и правя опит да се запозная. ...
Вървя си един пролетен ден из града и виждам много красива девойка. Облечена е в червена ризка и черна пола. С черни очила и черна коса. Стройната и фигура се отличава ярко сред другите пешеходци. Влюбвам се от пръв поглед.
Решавам да я заговоря. Отивам до нея и правя опит да се запозная. ...
2266
9
Човекът пусна последния наръч клони на земята, прецени, че е събрал достатъчно и с тежка въздишка се отпусна на земята. Чувстваше се стар и ужасно уморен, а той наистина беше стар - много години натрупа и вече му тежаха. Наричаха го Скиталецът, поне няколко века не беше използвал рожденото си име и ...
716
4
Безсънна любов
Не се раждаме самотни, на самота се учим, със самотата привикваме. Самотата е наказание.
Свърши нашето шеметно лято, а ръцете ми още миришат на море и... на теб.
Спомням си откраднатите луди нощи. Не трябваше да се разделяме, но ваканцията ти свърши и трябваше да се прибираш у дома, к ...
Не се раждаме самотни, на самота се учим, със самотата привикваме. Самотата е наказание.
Свърши нашето шеметно лято, а ръцете ми още миришат на море и... на теб.
Спомням си откраднатите луди нощи. Не трябваше да се разделяме, но ваканцията ти свърши и трябваше да се прибираш у дома, к ...
1604
21
В съня си
Тя сънуваше. Сънуваше прекрасен сън. Не искаше да се събужда. В съня си усещаше ръцете му по тялото си. Те я караха да пламва. В съня си усещаше и устните му. Топли и неустоими, те я завладяваха. Караха я да се разтапя. В съня си усещаше и езика му. Той я покоряваше. Заради него тя забравя ...
Тя сънуваше. Сънуваше прекрасен сън. Не искаше да се събужда. В съня си усещаше ръцете му по тялото си. Те я караха да пламва. В съня си усещаше и устните му. Топли и неустоими, те я завладяваха. Караха я да се разтапя. В съня си усещаше и езика му. Той я покоряваше. Заради него тя забравя ...
1828
1
Снощи се натрясках като мотика и легнах да спя в кухнята на дивана, защото жената не ме допусна в спалнята. Дори ме изрита от леглото и ме нарече: "пияна свиня", за което имаше пълно основание.
Поводът за напиването беше в чест на предстоящото ми уволнение от клиниката, за което бях уведомен лично о ...
Поводът за напиването беше в чест на предстоящото ми уволнение от клиниката, за което бях уведомен лично о ...
874
7
В такива моменти винаги изпитвам една особена спокойност, не произтичаща толкова от сигурността и благоприятността на ситуацията, а напротив - от иманентната обичайност а абсурдността й. Интересно е, че тази абсурдност винаги тръгва някъде из мен; в началото като лека несигурност, като постепенно се ...
1178
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
