14 700 резултата
Казвала ми е майка ми, че когато съм се родил вратата на стаята се отворила и се затворила сама. Но нито тя, нито баба ми, която също била в стаята, не се изплашили, защото почувствали доброта във въздуха. Аз все пак, като човек трезвомислещ, съм по-склонен да вярвам, че просто е станало течение и в ...
  1765 
Днес синът ми имаше изпит. Дистанционно ! Заради коронавируса и карантината !
А сега, свири на пианото песни от Йосиф Цанков !...
Не зная къде е намерил сборника, затрупан между купища други партитури с ноти! Преди много години бях го купила …( беше толкова отдавно, сякаш в друг мой живот)!
„ Сборни ...
  1431  18 
Помня как нервно погледнах часовника си. Времето беше ветровито, а клоните на дърветата играеха непримирим танц под аранжимента на силния вятър, който свиреше своята разпокъсана мелодия. Стоях и чаках поредния нежен залез. С изящество бях смесил в чашата си Аперол, сода, три кубчета лед и резенче ли ...
  2162 
Чувах на моменти часовника така,сякаш той беше в стаята-а не беше. Стоеше долу,окачен на стената, на долния апартамент.
Всяка секунда се подчертаваше остро и рязко,като че ли ми напомняше,че времето ми изтича.
Бях грешна,бях много грешна,не уважавах, осмивах,хулих. Пиех като за последно,пуших като з ...
  834 
Малина беше седнала в розовата градинка на китният селския двор. Гледаше безизразно и празно в пространството. Ароматът на розовите храсти просто омайваше. Чудеше се, кога изминаха двадесет и пет години брачен живот и сама не можеше да повярва. Имаше трудности, имаше хубави моменти, но ето че времет ...
  1137  54 
- Отивай си, но не се връщай повече! И децата няма да ти дам! Така да знаеш…
- Умряла съм за децата ти, задръж си ги! Притрябвали са ми тия сополанковци!
Тинко не вярваше на ушите си. Това ли беше жената, за която се беше оженил някога?! Какво ѝ ставаше за Бога? За какво ли я домъкна от оня затънтен ...
  1661 
Злобата живеела и процъфтявала спокойно. Нали била от векове на този свят?! Отдавна зарязала първообраза си Змията. Вече имала нови методи на въздействие. Сутрин се събуждала в лицето на младо момиче с мургаво лице и красиви маслинени очи. До обяд се превръщала в елегантен мъж с изпитателен поглед, ...
  1633 
Реших да изпия хапчето. За да угодя. Не на себе си, а на другите. Чувствам се като Нео от „Матрицата“. Само дето не избирам цвят, а дали изобщо да погълна отровата в себе си.
Вече е минало. Мачът е свирен, както се изразява една моя позната. Натиснаха ме. Привлякоха ми вниманието. Тези, които ме оби ...
  991 
Първите слънчеви лъчи нежно галеха разцъфналите дръвчета и цветя, които разнасяха благоуханния си аромат из въздуха. Птиците всело чуруликаха. Пролетта развяла зеления си воал ,бе събудила природата за нов живот.
Тази сутрин Боян развълнуван и с усмивка погледна през прозореца към двора, където стар ...
  781 
Никой не очакваше Корина Вислер да дойде на тази изложба. Присъстващите, които до един бяха облечени официално, се втрещиха от изненада. Даже за момент настана пълна тишина. Всъщност Корина не дойде, а бе донесена. От един огромен мъж с глуповато изражение на лицето. Той бе с дънки и фланелка с къс ...
  1194 
Всичко започна като в приказка.
Да речем,че съм била Снежанка на която са ий дали отровна ябълка.
Отхапала съм тази ябълка в момента, в който го видях, помня го сякаш беше вчера.
Едно прекрасно Юнско утро излязох на разходка без да подозирам , че съдбата ми беше подготвила нереален театър все едно н ...
  1394 
Зимата беше сковала земята в ледена си прегръдка. Бушуваха ветрове и огъваха клоните на дърветата досами земята. Снегът се изтръска от тях, а после пак заваляха снежинките.
Нямаше край тази зима – мислех си аз.
Горе в планината е сурово и тягостно. Дните накъсяват, нощтите са дълги и мрачни.
Мразя з ...
  1408  14 
Приказка за предателя, или как се раждат новите имена
Живели си в сговор и разбирателство трима приятели, споделяли хубави моменти от живота си къде на маса, къде на кино, къде на футбол.
Но настъпили лоши времена за хубавите моменти. Виртуалът изместил реала.
Поради наложената извънредна ситуация и ...
  1401  10 
В погледите им се четеше напрежение. Макар да гледаха телевизия и рядко да разменяха по някоя дума, скандалът се печеше. Иван въздъхна, караниците с жена му го стресираха ужасно.
– Ами… аз излизам – промърмори той.
Силвия го стрелна с кос поглед и се подсмихна криво.
– Да не се е насрала пак? – попи ...
  1323 
Имало едно време един творец, който решил да сподели работите си в интернет. Отзивите поради някаква причина се разделили в две групи: обожание и омраза. Повече хора обожавали работите му, наистина, но се появили такива, които да го обвиняват, че е високомерен. Всъщност нямали критика за творчествот ...
  1292 
I. АЗ И МОИТЕ
Аз я обичах като жена, обожавах като съпруга и ценях като майка. Но моля ви, какво ви говоря! Тя още ми е жена и винаги ще бъде майка на най-прекрасните деца на света. Деца, с които пак тя ме дари. С какво право дрънкам аз за нея в минало време?
Да, обичам я. Моята Мартина. И каквото и ...
  1254  16 
Умря най-после бай Иван…
Кой бай Иван ли?
Тук авторът запъна. Ха сега де – как да го опише ясно, точно, кратко и въздействащо? То всичко е лесно, освен краткостта. Защото за бай Иван трябва – няма как, трябва! – да се използват всички глаголи и описания , изобразяващи… Меко казано – гадост…
За бай И ...
  991  19 
Смрачаваше се, когато се прибра. Никой не го посрещна. От както жена му го напусна, не успя една връзка да задържи. Никоя не искаше да споделя живота си с някого, който е на повикване. Дори куче или котка не завъди, и те си искаха време и грижи. Сега поне не пътуваше често в провинцията, но няколкот ...
  990  27 
На село. В стария гараж, където години наред негов горд обитател беше Москвич 504, се настани една улична котка. Беше началото на месец март 2020 година. Започна да носи парцали, картони... Видимо коремът ѝ беше наедрял. Майката изграждаше укритие за новите си рожби. Не я изгонихме. Без друго следва ...
  971 
Сумракът се развиделяваше и отстъпваше мястото си на новият ден. Слънцето бавно изплуваше на хоризонта, но закривано от едри, кълбести облаци ту се скриваше, ту излизаше пред тях. Пролетта започна плахо тази година. Февруарският студ дълго държеше в шепите си селото и не се предаваше. Фуча Малък Сеч ...
  988  12 
Той се появи в живота ми тихо и кротко и докато се усетя, вече се бе настанил в моето сърце а по-късно и на дивана. Забравих да спомена, че "Той" не е човек, а един стар черен котарак, който ме промени из основи. Дойде в момент, когато най-много се нуждаех от приятел. Обикновено хората избират своит ...
  1426  14 
Част 11. Келчо Мисирката и почти сиамските близнаци
Най-после единодуино ме признаха за победител. Дори не гласувахме. Защото иначе ще трябваше да плащам на Герчо да си доведе тайфата и те да гласуват. Правилно, разбира се! Нали така си избрахме и ромската кметица. Но да карам по същество!
Бяхме се ...
  834 
Островът
- Майко, защо си ме кръстила Кармина?
- Името ти означава Градината на Господ. Исках да си красива и плодородна като нея.
- Нашият остров ли е тази градина?
- Да, тук сме в Рая. ...
  1104 
Десет крачки.
В гората беше. Обутите му в маратонки „Нока“ крака прекрачиха мантинелата и стъпиха по разронената пътека. Скоро бе валяло и рехави буци пръст полепваха по твърдите подметки. Плътният слой борови иглички пое тежестта му и той усети как тялото му леко пружинира. В тези моменти винаги се ...
  973 
- Излизай, кучко! След 5 минути да си на входа с бебето, иначе ще се кача и ще взривя вратата!
- Неее, само бебето не! Сама ще изляза.
- Казах, с бебето! И не звъни на никой, познаваш ме! - Христина, трепереща като листо, облече набързо грейката на малкия, гушна го, обу мимоходом през антрето някакв ...
  1006  15 
Бащата седна на дивана и хвана малката ръчичка на момчето.
– Не се страхувай, синко, недей! Този мръсен вирус не може да ни победи! Виждаш ли баба ти?
– Тя ти прави мекички, банички и какво ли още не! Тя не се плаши от нищо!
– Да, тате! А защо баба не се плаши? – момчето погледна баща си с грейнали ...
  1192 
***
Слави потри ръце, за да възвърне кръвообращението в китките си, и цъкна с език. Алени линии се бяха отбелязали върху кожата му там, където белезниците се бяха впивали в плътта. Красота! Той временно игнорира болката в леко изкълчените си стави и хвърли бърз поглед на голата стая и двамата яки, в ...
  1445  15 
- Вярвате ли в живота след смъртта? – попита Северин.
Другото момче и по-малкото момиче се спогледаха, подсмихнаха се и Спиро отговори от името и на двамата:
- А бе, Севи, пак ли ще ни занимаваш с твоите простотии? От тия книги, дето ги четеш, съвсем ти се е размътил мозъкът! Ти да не би да си говор ...
  1502 
Денят бавно вървеше към своя край. Слънцето клонеше към залез, оставяйки червеникаво- оранжеви багри в небето и сякаш бързаше за срещата си с луната. Скоро тя щеше да изгрее на небосклона, разпръсквайки меката си светлина над града.
Светла, на която всички приятели казваха Сиса, тъкмо приключваше с ...
  1011 
Беше една безпощадно топла вечер. Толкова горещо, че навън всичко беше замръзнало. Нищо не се случваше. Дърветата не мърдаха, въздухът се беше изтеглил високо в небето, нямаше хора. Светът си почиваше.
Аз седях на терасата и гледах града отвисоко. Харесвам много гледката оттук, защото скицираше до с ...
  1554 
В детството си Вера не получи демонстрация по физика на отношенията. Не беше виждала, чувала, докосвала, помирисвала и вкусвала частиците любов между мъжа и жената, които се блъскат и се подреждат и са при единия и при другия едновременно и танцът им не спира. Знаеше, че тоновете книги, които е изче ...
  962 
Четиридересет минути за един учебен час по математика за Маги бяха истинско мъчение. В последните десет минути винаги губеше концентрация и се ядосваше, защото вътрешно знаеше, че вината не е нейна. Освен с концентрацията, тя имаше сериозен проблем с математичката, която пишеше лебедчета за всяко „н ...
  790 
Редник Сергей Иванов изгледа с ужас ротния командир, който се надигна сковано от калта, извади пистолета си и го насочи към небето. Атака! Вражеските куршуми засвистяха. Иванов познаваше много добре и другите им звуци – звънтящия рикошет от метална повърхност, изтракването в камънаци и глухото тупва ...
  1453 
Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...
  1156 
Мартин влезе в самолета бавно, вдигна очилата си на челото, отправи се към първа класа, погледна номера на мястото си и седна. Дясната му буза и окото потрепваха едва забележимо. Той ги разтърка със зле прикривана досада. Извади от чантата си две шишенца, извади по една таблетка на дланта си и ги гл ...
  1556  18 
Сутринта стана от сън рано. Направи си кафе и излезе на терасата да изпуши една цигара. Валеше дъжд като из ведро или както казваха англичаните от небето валяха кучета и котки. Настроението ѝ беше скапано. Носеше със себе си химикал и тетрадка, в която всеки ден записваше по едно свое стихотворение. ...
  1170  10 
Добре, деца, ще ви разкажа за него – за Поета. Който не можа да устои на ежедневието, ами се поддаде на изкушението да поеме по пътя на революцията.
Зная, зная какво ви учат в училище – че това е било огромния му подвиг, че е съчетал изкуство, идеи и борба, че в името на народа си е пренебрегнал Бож ...
  1299  23 
Изневярата е уморена до болка домакиня, която отказва да мие чиниите на негодник с наднормено тегло.
Като се замисля за изневярата, веднага се сещам за ревността и оправданията. Досега не съм срещал човек, който да е изневерил за кеф. Винаги има някакво извинение. Абсолютно всеки, с който съм говори ...
  1692 
Отключвам вратата и каня Алисън да влезе. Апартаментът ми не е голям, но си го харесвам. Гледам да не мърся много, но в сряда идва една мексиканка да чисти основно. Плащам и колкото каже, а понякога ми оставя и храна.
Вече успяхме да се запознаем в асансьора. Тя пристъпя бавно и се озърта. От дълъг ...
  1005 
Така бях се унесла във вихъра на носталгичните думи на сина ми, че чак забравих за срещата ни. Не бях подготвена. Не бях готова да му разкажа за случилото се днес. Гледаше ме строго. Знаеше, че го лъжа. Знаеше, че искам да му кажа нещо важно, затова избърза с въпроса.
- Криеш ли нещо от мен?
- Ами, ...
  992 
Предложения
: ??:??