40 829 резултата
В онези дни, когато се свиваш на кълбо в един ъгъл и не искаш да слушаш нищо друго, освен капките, полепнали по прозорците, тези мънички капки и плъзгането им, едва доловимо… Едва…
В онези дни, когато искаш да си разбиеш главата в стената и когато ходиш по улиците, не усещаш краката си, а и не искаш ...
В онези дни, когато искаш да си разбиеш главата в стената и когато ходиш по улиците, не усещаш краката си, а и не искаш ...
875
5
Сега ще ви разкажа една, може би стара, може би нова история, предназначена и за всички и само за един. Може би вече се сещате, че става дума за любов.
Всъщност ми е неописуемо трудно да ви опиша каква щастлива любов имали главните герои в историята. Толкова била красива, че даже била малко нереална ...
Всъщност ми е неописуемо трудно да ви опиша каква щастлива любов имали главните герои в историята. Толкова била красива, че даже била малко нереална ...
916
1
ХИМИЯТА НА C.
И стигаме до тук. Стигаме до сряда вечер. Това е вечер, която сме разрешили: намерили сме мястото, където да седнем и където спонтанно да изпием по една бира – и дори марката на бирата не предизвиква колебание у нас със С.
Разрешили сме и разположението си – седнали сме на кръгла маса, ...
И стигаме до тук. Стигаме до сряда вечер. Това е вечер, която сме разрешили: намерили сме мястото, където да седнем и където спонтанно да изпием по една бира – и дори марката на бирата не предизвиква колебание у нас със С.
Разрешили сме и разположението си – седнали сме на кръгла маса, ...
1266
На върха е друго. Чувстваш, че имаш власт. Всичко онова, което е долу - толкова е много, а е в краката ти. Усилията си струват - суровата подготовка, изстискването на всяка сила от ума и тялото, до последно...За да впрегнеш целия си наличен ресурс и да стигнеш мечтания връх. Физическата болка е афро ...
790
2
Коледна история
Студът щипеше скулите му. Той намести изкуствената брада и мустаци по-нагоре. Малко или много топлеха лицето му. Надолу широкият червен плюшен костюм върху топлия му пуловер вършеше същата работа. По опустелите софийски улици рядко се мяркаха закъснели минувачи. Свити в топлите си зи ...
Студът щипеше скулите му. Той намести изкуствената брада и мустаци по-нагоре. Малко или много топлеха лицето му. Надолу широкият червен плюшен костюм върху топлия му пуловер вършеше същата работа. По опустелите софийски улици рядко се мяркаха закъснели минувачи. Свити в топлите си зи ...
3107
8
Огледай се! Да ти, огледай се добре! Не виждаш ли всичката тази красота,
всичката тази прекрасна и жива глъчка. Животът е в разгара си, толкова буен
и интересен, а ти си седнал и самосъжаляваш всичките тези мрачни минали
спомени. Не се връшай назад, недей да мислиш дали си постъпил правилно.
Вдигни ...
всичката тази прекрасна и жива глъчка. Животът е в разгара си, толкова буен
и интересен, а ти си седнал и самосъжаляваш всичките тези мрачни минали
спомени. Не се връшай назад, недей да мислиш дали си постъпил правилно.
Вдигни ...
994
1
В главните роли сме ти и аз. Но главните роли са много субективни. Постановката започна неотдавна... Актьорите са прасета, но ние не се въргаляме в калта! Ние сме от чистоплътните бозайници. Умеем да се разсмиваме! Умеем и други неща... Тях ще си ги припомним в някоя друга пиеса, защото сега изпълне ...
924
3
ШОФЬОРЪТ
/По действителен случай/
Като всяко дете и Васко мечтаеше да стане шофьор. Беше на пет години, когато стиснал здраво в ръце въображаем волан бръмчеше из кварталната градинка, натискаше от време на време въображаем клаксон и издаваше досущ същите звуци като на истински такъв. Естествено от в ...
/По действителен случай/
Като всяко дете и Васко мечтаеше да стане шофьор. Беше на пет години, когато стиснал здраво в ръце въображаем волан бръмчеше из кварталната градинка, натискаше от време на време въображаем клаксон и издаваше досущ същите звуци като на истински такъв. Естествено от в ...
1176
8
Какво е поезията, мили хора?
Какво е любовта? Как ги разбирам аз, сега с вас ще споделя! Дали за мен са просто понятия без смисъл или са свързани с дълбоки, искрени, истински и пламенни чувства? Ако сгреша, поправете ме! Скарайте ми се дори, аз не казвам, че на сто процента ще успея да изразя всичко ...
Какво е любовта? Как ги разбирам аз, сега с вас ще споделя! Дали за мен са просто понятия без смисъл или са свързани с дълбоки, искрени, истински и пламенни чувства? Ако сгреша, поправете ме! Скарайте ми се дори, аз не казвам, че на сто процента ще успея да изразя всичко ...
2243
9
Затварям очи и сякаш ти си там.
Поглеждаш ме и приковаваш погледа ми така, както всички предишни пъти. Не си се променил въобще - черна, стърчаща на всички възможни посоки коса, тъмни чисти очи, лишени от всякакъв порок и най-невероятната усмивка, която някога съм виждала или ще видя. Само са се поя ...
Поглеждаш ме и приковаваш погледа ми така, както всички предишни пъти. Не си се променил въобще - черна, стърчаща на всички възможни посоки коса, тъмни чисти очи, лишени от всякакъв порок и най-невероятната усмивка, която някога съм виждала или ще видя. Само са се поя ...
1051
2
Мечовете проблясваха и се удряха със звън. Въпреки че времето беше хладно, те бяха с половин брони, които прикриваха само торса и главата им. Но въпреки всичко те се потяха и пуфтяха.
- Кажи ми, Хенри, още ли се занимаваш с онези глупави магии? Честно да ти кажа, хората почват да те смятат за луд, а ...
- Кажи ми, Хенри, още ли се занимаваш с онези глупави магии? Честно да ти кажа, хората почват да те смятат за луд, а ...
866
2
ОБЕЦАТА
Старата дървена врата протяжено изскърца. Едрият мъж влезе и бързо я затвори преди виелицата да нахлуе в хана. Потропвайки от крак на крак да изтръска снега от ботушите си той припряно свали калпака си.
- Помози Бог, бай Василе!
- О, Гоце, влизай, влизай - ханджията се надигна от тезгяха, от ...
Старата дървена врата протяжено изскърца. Едрият мъж влезе и бързо я затвори преди виелицата да нахлуе в хана. Потропвайки от крак на крак да изтръска снега от ботушите си той припряно свали калпака си.
- Помози Бог, бай Василе!
- О, Гоце, влизай, влизай - ханджията се надигна от тезгяха, от ...
1713
12
Мислех, че съм силна след онази безсърдечна жестокост от твоя страна, приятелко... Ранена, измъчена, изтерзана от болки, от мъка, от гняв, от тъга, от нестихващата агония, четяща се в погледа ми... от сълзите, от кръвта, от живота... Предаде ме... защо?!? Нима го заслужавах с предаността си, разбира ...
912
5
Сред четири стени аз седя. Ето да тук съм и очите ми търсят светлина уморени да гледат мрака и сивотата на деня. Опитвам се да намеря изхода, тук някъде трябва да има нещо, което да ми даде сили да промени моя живот. И с очи копнеещи и търсещи, откривам само черното небе, надвиснало над мен като пел ...
1091
1
КАК ПРИБРАХ ЕДНА КОТКА
През 1986 г. ни бутнаха къщите и през 1987 г. се настанихме в новопостроените апартаменти.
Улисани в пренасянето и всекидневните ангажименти, дните минаваха. Може би бяха изминали две години, когато забелязахме една котка, която спеше на черджето, поставено пред вратата на сре ...
През 1986 г. ни бутнаха къщите и през 1987 г. се настанихме в новопостроените апартаменти.
Улисани в пренасянето и всекидневните ангажименти, дните минаваха. Може би бяха изминали две години, когато забелязахме една котка, която спеше на черджето, поставено пред вратата на сре ...
1063
5
Aз се влюбих в него напълно случайно. Няколко пъти бях попадала на неговата снимка в някакъв измислен сайт за запознанства. Но интересното е, че преди онази вечер той никога не бе ми правил впечетление. Не се познавахме лично, а само си писахме от време на време и то само "здрасти", "как си?" и т.н. ...
774
1
Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък!
Мъжът ми завинтва последното винтче. Гръмвам шампанското. Пенливото вино искри, звънват кристалните чаши. Двоен празник имам - след повече от шест месеца молби, кандърми и скандали днес (навръх рождения ми ден!) той оправи вратата на гардероба.
Вярно е, че н ...
Мъжът ми завинтва последното винтче. Гръмвам шампанското. Пенливото вино искри, звънват кристалните чаши. Двоен празник имам - след повече от шест месеца молби, кандърми и скандали днес (навръх рождения ми ден!) той оправи вратата на гардероба.
Вярно е, че н ...
2126
29
Холивудски филмови саги в наш вариант
Наближава полунощ. Седя срещу часовника и потропвам нервно с пръсти по масата. Моята половинка все още не се е прибрала. Кой е измислил това определение? Лично аз се дистанцирам от него. Или например „съпружеско тяло". Пфу! Тоя плешив дебелак с криви крака и под ...
Наближава полунощ. Седя срещу часовника и потропвам нервно с пръсти по масата. Моята половинка все още не се е прибрала. Кой е измислил това определение? Лично аз се дистанцирам от него. Или например „съпружеско тяло". Пфу! Тоя плешив дебелак с криви крака и под ...
1381
20
Три… три.. Ще преброя само до три…
И защо изобщо трябва да броя?
Сега… сега ще се разрежа на три половини - една за него, друга - за нея и трета за някой случаен минувач. Имаш ли мисли, които да ми подариш… Предполагам, не…
…
Отварям вратата. Отдавна се познаваме. Но тези две седмици и три дена… Тез ...
И защо изобщо трябва да броя?
Сега… сега ще се разрежа на три половини - една за него, друга - за нея и трета за някой случаен минувач. Имаш ли мисли, които да ми подариш… Предполагам, не…
…
Отварям вратата. Отдавна се познаваме. Но тези две седмици и три дена… Тез ...
963
2
„Но Устата заших си…”
… Защото имам малко многоточия… Виж… Многоточия за мен и за теб. Аз зная – думите ми са твърде празни, за да си заслужава да запълваме себе си с тях… Не ме гледай с ОНЗИ поглед, знаеш за какво говоря… Нима не го усещаш? А може би винаги си го знаел, мили мой Човек с големи Обещ ...
… Защото имам малко многоточия… Виж… Многоточия за мен и за теб. Аз зная – думите ми са твърде празни, за да си заслужава да запълваме себе си с тях… Не ме гледай с ОНЗИ поглед, знаеш за какво говоря… Нима не го усещаш? А може би винаги си го знаел, мили мой Човек с големи Обещ ...
843
- Сега криволичим по правата..
- Не. Това е крива.
- Праволичим по кривата…
Из Една-От-Многото-Истории-На-Алиса
Отивам да ме хване Липсата…?! ...
- Не. Това е крива.
- Праволичим по кривата…
Из Една-От-Многото-Истории-На-Алиса
Отивам да ме хване Липсата…?! ...
838
1
За непознатите, които си остават непознати. За тези, които се разхождат безцелно. За обектите, които не могат да се разплачат. За истините, които не се споделят. За внезапните туптежи, които умират. За болките, които спират понякога. За хората, които се борят със самотата. За онези, които я заобикал ...
979
1
В автобуса
(Част Втора)
- Ау-у-у, колко е пълно! Ами сега как ще влезем? Я, ако обичате, влезте по-навътре, че да могат и другите да се качат!
- Няма място.
- Как да няма? Я вижте колко място има навътре, но всички стоят на вратата. ...
(Част Втора)
- Ау-у-у, колко е пълно! Ами сега как ще влезем? Я, ако обичате, влезте по-навътре, че да могат и другите да се качат!
- Няма място.
- Как да няма? Я вижте колко място има навътре, но всички стоят на вратата. ...
881
6
На спирката
(Част Първа)
По идея на Ведрин.
Ведрин благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че те познавам!
- Извинете, Вие кой рейс чакате? ...
(Част Първа)
По идея на Ведрин.
Ведрин благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че те познавам!
- Извинете, Вие кой рейс чакате? ...
792
6
СЛЕД ГОДИНИ
След гимназията завърших за учителка по математика в Пловдивския университет. Няколко години бях учителка в различни градове. През 1973 г. станах преподавател по математика във ВИХВП - гр. Пловдив. Бях винаги заета. Четях много. Подготвях си упражненията. Задължаваха ни да стоим в инстит ...
След гимназията завърших за учителка по математика в Пловдивския университет. Няколко години бях учителка в различни градове. През 1973 г. станах преподавател по математика във ВИХВП - гр. Пловдив. Бях винаги заета. Четях много. Подготвях си упражненията. Задължаваха ни да стоим в инстит ...
1609
3
Памет
Сребристият джип БМВ спря пред олющената сграда на кметството. „Сграда" беше силно казано. Просто една сглобяема талашитена барака с националния трибагреник и табела, на която пишеше „Кметски наместник" и приемните му часове. Шофьорът на джипа изскочи пъргаво, без да гаси двигателя и се втурна ...
Сребристият джип БМВ спря пред олющената сграда на кметството. „Сграда" беше силно казано. Просто една сглобяема талашитена барака с националния трибагреник и табела, на която пишеше „Кметски наместник" и приемните му часове. Шофьорът на джипа изскочи пъргаво, без да гаси двигателя и се втурна ...
1152
11
Тя вървеше бавно... без да се оглежда. Хората я заобикаляха и я гледаха с интерес. Тялото и се извиваше грациозно, сякаш искаше да полети. Беше "забила" поглед в земята и нищо не я интересуваше. Времето беше топло. Тя стигна до градинката и седна на една пейка. Никой не и обръщаше внимание. Изведнъж ...
1066
4
Среща в бъдещето
Там, където светлината и мракът се сливат! Там, където времето тече ирационално, там, където пространството и времето променят своя закономерен ритъм и законите престават да се подчиняват на познатите ни взаимозависимости! Там, където няма утро, няма ден, няма нощ, където сънищата с ...
Там, където светлината и мракът се сливат! Там, където времето тече ирационално, там, където пространството и времето променят своя закономерен ритъм и законите престават да се подчиняват на познатите ни взаимозависимости! Там, където няма утро, няма ден, няма нощ, където сънищата с ...
1284
5
"Усещаш ли,ти сега това. Къжи ми усещаш ли го?
"Как би могъл та ти дори не вярваш.
Ирония, смях, веселие.
В това вярваш ти нали?"
Думи блуждаещи в мисълта и. Думи изречени, но не чути. Седнала , там, тя под дървото, мечтае, плаче, смее се. И в неяснотата на своите чувства, тя изгаря. ...
"Как би могъл та ти дори не вярваш.
Ирония, смях, веселие.
В това вярваш ти нали?"
Думи блуждаещи в мисълта и. Думи изречени, но не чути. Седнала , там, тя под дървото, мечтае, плаче, смее се. И в неяснотата на своите чувства, тя изгаря. ...
772
Чудни и вълшебни приказки разказват хората. Предават се от поколение на поколение и от уста на уста. Обикалят целия свят, за да разкажат за голямата любов, за щастието и богатството на чудни принцове и принцеси от чудни страни. И за да бъде докрай вълшебна тази приказка, просто трябва да погледнеш к ...
1131
1
Eксkурзия в чужбина
Писна ми да пестя пари, както казва баба ми, за черни дни! Писна ми все в същата мизерия да живея, искам на нещичко и аз да се засмея! Затова отивам на екскурзия в чужбина, веднъж и аз през граница да мина! Избрах за тази цел аз Джалма Пур и най-скъпата почивка в Истанбул. Автобу ...
Писна ми да пестя пари, както казва баба ми, за черни дни! Писна ми все в същата мизерия да живея, искам на нещичко и аз да се засмея! Затова отивам на екскурзия в чужбина, веднъж и аз през граница да мина! Избрах за тази цел аз Джалма Пур и най-скъпата почивка в Истанбул. Автобу ...
950
4
Седя и чакам вече час на спирката. Пусто е. Студено. Снежинките падат и образуват бяла покривка около мен. Покрай мен притичва разплакано момиче, сигурно на не повече от 12 години. Въпреки това животът вече се е отнесъл несправедливо към нея... както и към всички нас. Най-накрая автобусът идва... ви ...
1003
1
... Беше поредната безсънна вечер ... изключих си компютъра , загасих телевизора ,
чух как баща ми излиза от спалнята ... легнах си в леглото и се отпуснах.
Бях уморена , но все още в будно състояние.
В един момент тялото ми се обездвижи ,
чух силни удари по вратата ,сякаш ме предопреждаваха , че ид ...
чух как баща ми излиза от спалнята ... легнах си в леглото и се отпуснах.
Бях уморена , но все още в будно състояние.
В един момент тялото ми се обездвижи ,
чух силни удари по вратата ,сякаш ме предопреждаваха , че ид ...
730
Тя беше обикновенно момиче,непознаващо щастието и любовта.
Нейното ежедневие минаваше по един и същ начин,обичаше с часове да се взира в луната
и звездите,и да мечтае,че някой ден ще открие любовта.
Мечтите й се простираха извън реалното и навлизаха в света на смелите фантазии.
Името на тази мечтате ...
Нейното ежедневие минаваше по един и същ начин,обичаше с часове да се взира в луната
и звездите,и да мечтае,че някой ден ще открие любовта.
Мечтите й се простираха извън реалното и навлизаха в света на смелите фантазии.
Името на тази мечтате ...
2707
7
Днес присъствах на една погача...на погачата на моята малка и красива племенница.Това толкова красиво създание само стоеше
мирно и послушно,гледаше всички онези непознати жени и се опитваше да не заплаче...А толкова му бе интересно!Виждаше нови
неща и в малките й очи се криеше едно огромно любопитст ...
мирно и послушно,гледаше всички онези непознати жени и се опитваше да не заплаче...А толкова му бе интересно!Виждаше нови
неща и в малките й очи се криеше едно огромно любопитст ...
954
МАНЕКЕНЪТ
-Този човек, когото видях тогава на пейката в 5 и нещо сутринта на Славейков, този човек, който беше прегърнал гол манекен на жена и плачеше над него, та този човек така успя да ме закове на място, че всичкия погълнат алкохол и никотинов дим от през нощта, сякаш се изпариха от самосебе си ...
-Този човек, когото видях тогава на пейката в 5 и нещо сутринта на Славейков, този човек, който беше прегърнал гол манекен на жена и плачеше над него, та този човек така успя да ме закове на място, че всичкия погълнат алкохол и никотинов дим от през нощта, сякаш се изпариха от самосебе си ...
884
3
Мрак. Тишина. Дъждът ромоли по затворените прозорци на къщите. Сякаш небето плаче, а черният асфалт поглъща жадно горчивите му сълзи. Всичко спи. Дори вятърът, побутващ мързеливо клоните на дърветата, изпитва умора... Всичко...
Но не! Под единствената светеща лампа на улицата седи момиче... Това съм ...
Но не! Под единствената светеща лампа на улицата седи момиче... Това съм ...
1413
6
Седиш срещу мен. Нервен, неспокоен... личи ти, че си притеснен от нещо. Палиш цигара. Досега не те бях виждала да пушиш... Не говориш много, срам те е дори да ме погледнеш... Отпиваш бавно от чашата си. Оставяйки я, тя полита надолу и се разбива на каменния под. Малките кристални стъкълца се разпръс ...
2063
1
3
Усещам две топли ръце, които обгръщат тялото ми и една тежка въздишка. Ти и аз. Пак стоим и гледаме как водата изтича в неясна посока, точно както дните ни. Ти и аз отново сме откраднали малко от времето, измамили сме го, за да бъдем няколко дни заедно, преди отново самолетът да отлети и животът да ...
1559
3
Те ще ми кажат, че не ми били възпитани децата!
Не случих на съседи. Много са злобни, завистливи и прости. Правят се на културни и възпитани, обаче не на мен тия! През лятото, нали прозорците и вратите са отворени, чувам как съседката крещи на сина си: „Марш да изхвърлиш боклука!" Отрочето отвръща: ...
Не случих на съседи. Много са злобни, завистливи и прости. Правят се на културни и възпитани, обаче не на мен тия! През лятото, нали прозорците и вратите са отворени, чувам как съседката крещи на сина си: „Марш да изхвърлиш боклука!" Отрочето отвръща: ...
1157
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
