40 823 резултата
На колко години сте ?
Двете ми родни дечица ми вдигнаха кръвното! В буквалния и в преносния смисъл. Ама не са виновни те, то аз съм си за... бой ли или за нещо друго, вече не знам.
Прибирам се вчера от работа и питам мама:
- Къде ми е синчето?
- Преди малко излезе, ама сигурно е зад блока, защото е ...
Двете ми родни дечица ми вдигнаха кръвното! В буквалния и в преносния смисъл. Ама не са виновни те, то аз съм си за... бой ли или за нещо друго, вече не знам.
Прибирам се вчера от работа и питам мама:
- Къде ми е синчето?
- Преди малко излезе, ама сигурно е зад блока, защото е ...
1559
19
Имаше едно време една гора, по-прекрасна в красотата си от всяка друга. Тази гора бе толкова прочута, че много хора идваха да се наслаждават на безкрайните красоти, криещи древните и дървета. Всеки ден клоните и пееха различна древна мелодия, разказваща различна приказка, отдавна забравена и поняког ...
2229
1
Глава I
„Съседката е вещица"
Голямата жега бе пресушила много реки и езера. По синия небосклон не се мяркаше нито едно облаче, а слънцето безмилостно хвърляше своите огнени лъчи към земята. Нивите бяха позлатени с жита, но горещината щеше да умъртви всичко. Птиците се криеха в клоните на раззеленени ...
„Съседката е вещица"
Голямата жега бе пресушила много реки и езера. По синия небосклон не се мяркаше нито едно облаче, а слънцето безмилостно хвърляше своите огнени лъчи към земята. Нивите бяха позлатени с жита, но горещината щеше да умъртви всичко. Птиците се криеха в клоните на раззеленени ...
907
963
5
Опитвам да проумея, трябва да проумея тези порутени стари кооперации, изпъстрените с дупки улици, думите, които напират да излязат и облаците, най-вече облаците…
Нима допуснах това?
Да бъда част от това…
Да бъда част от себе си…
От деня си… ...
Нима допуснах това?
Да бъда част от това…
Да бъда част от себе си…
От деня си… ...
953
2
Часът е седем без десет и все още не знам къде се намирам, какво правя и защо изобщо се возя в това метро, пуша, вярвам на приятелите си и закъснявам за срещи… Все още не знам…
Всъщност часът е десет без една минута, но Часовникът в онази закусвалня, покрай която минавам всяка сутрин на път за метро ...
Всъщност часът е десет без една минута, но Часовникът в онази закусвалня, покрай която минавам всяка сутрин на път за метро ...
1108
2
На Ръба
От парка лъхаше някаква отблъскваща студенина по това време на годината. Може би това се дължеше на факта, че беше напълно безлюден, а и красивите разноцветни багри на пролетта се бяха превърнали в синьо-бели монотонни ледници. Дърветата бяха голи, необлечени в своите красиви, бални премени. ...
От парка лъхаше някаква отблъскваща студенина по това време на годината. Може би това се дължеше на факта, че беше напълно безлюден, а и красивите разноцветни багри на пролетта се бяха превърнали в синьо-бели монотонни ледници. Дърветата бяха голи, необлечени в своите красиви, бални премени. ...
1108
1
Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
1297
1
2
Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
1341
1
3
Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
1710
2
От тези последни думи всичката любов и нежност се изпари като с магична дума, празнотата нямаше да бъде запълнена... ха... не бе възможно нищо, смисълът във всичко това му се губеше. Сълзите го заслепиха, а после и болката дойде, но той я понесе, както бе понесъл всички несгоди на изморения си гръб, ...
1501
2
Реших да разпусна един ден и под звуците на старата школа в метъла сътворих това :
Събудих се с болки в гърба, ден като ден,,красиво беше небето,,по-красиво от друг път. Замислих се за живота си преди, не си го спомнях, странно, не ми и пукаше. Навлякох черните дънки и овехтялата тениска "Within Tem ...
Събудих се с болки в гърба, ден като ден,,красиво беше небето,,по-красиво от друг път. Замислих се за живота си преди, не си го спомнях, странно, не ми и пукаше. Навлякох черните дънки и овехтялата тениска "Within Tem ...
902
2
Събуди се от нечовешка болка в гърдите и спазъм, който го превиваше на две на земята. Кашляйки неумолимо, той се удряше с юмруци в гърдите. Повърна както никога преди, при което пое дълбоко въздух на пресекулки. След 15 минути агонизиращи хрипове, сега можеше да помирише острата миризма на сяра. Със ...
886
4
Гневът нарастваше в душата й... Искаше и се да крещи, да вика, да чупи. Мразеше го, никога не можеше да бъде щастлива около него. Той я задушаваше, заради него пропусна най-хубавите си години от живота. Толкова я болеше заради това. Искаше да се разплаче като малко дете, на което са спукали балона с ...
1495
1
6
САМА САМИЧКА, БЪРЗА БЪРЗИЧКА
Гледал Господ от небето и се любувал на произведението си. Колко е красива земята. Планини, реки, езера, гори.
- Я да видя, как живеят хората. А, ето тук един мъж оре нивата си с дървено рало. Ама, какво прави той? Започва от единия край на нивата, изкарва една бразда до ...
Гледал Господ от небето и се любувал на произведението си. Колко е красива земята. Планини, реки, езера, гори.
- Я да видя, как живеят хората. А, ето тук един мъж оре нивата си с дървено рало. Ама, какво прави той? Започва от единия край на нивата, изкарва една бразда до ...
1109
4
Всичко започна с една война... Някой я наричат 3-та световна, други Апокалипсисът. Това найстина няма значение вече, бяха останали само спомените за отминалия свят.
Годината е 2023 , мястото - България... град София. Наоколо нямаше много движение. Оцелелите от атомните експлозии се укриваха в бункер ...
Годината е 2023 , мястото - България... град София. Наоколо нямаше много движение. Оцелелите от атомните експлозии се укриваха в бункер ...
1244
1
Ива
Приятелка добра, умна и красива - казваше се Ива. С нея всеки ден и час седяхме, чакахме във мрака да не става часът, в който ще се разделим. Плакахме и се молех някога да я видя, плакахме и се молех да не заминава. Ала корабат потъна заедно с мечтите. Всичко стана в мрак. Пред очите ми беше сам ...
Приятелка добра, умна и красива - казваше се Ива. С нея всеки ден и час седяхме, чакахме във мрака да не става часът, в който ще се разделим. Плакахме и се молех някога да я видя, плакахме и се молех да не заминава. Ала корабат потъна заедно с мечтите. Всичко стана в мрак. Пред очите ми беше сам ...
821
В тъмното
В тъмното вървях сама. Плашех се от своите следи. Чух незнаен глас - викаше ме в пропаста. Зад мен се чуха стъпки. Ива там стоеше. Шепнеше незнайни думи, сякаш викаше: "Ела." Сякаш викаше за помощ, но сянка на незнаен мъж проблясна в лънната светлина. Чудех се кой беше той? Какво искаше да ...
В тъмното вървях сама. Плашех се от своите следи. Чух незнаен глас - викаше ме в пропаста. Зад мен се чуха стъпки. Ива там стоеше. Шепнеше незнайни думи, сякаш викаше: "Ела." Сякаш викаше за помощ, но сянка на незнаен мъж проблясна в лънната светлина. Чудех се кой беше той? Какво искаше да ...
781
А бе да, и то беше един секс, един дъжд, едни емоции, едни такива...
Първо бяха онези гадните, опиятите, онези, дето, като си ги гледал по филмите и си ги чел в книгите, и веднага си ги намразил, но на мен ми хареса... не, не ми хареса, беше ми интересно, странно, ново... не беше приятно, но те държ ...
Първо бяха онези гадните, опиятите, онези, дето, като си ги гледал по филмите и си ги чел в книгите, и веднага си ги намразил, но на мен ми хареса... не, не ми хареса, беше ми интересно, странно, ново... не беше приятно, но те държ ...
1834
6
Изморена пак се чувствам, на моменти дори и победена, но на пук на тебе, нa света и на всички, които говорят зад гърба, аз в себе си събирам сили, падам, ставам, но никога на колене не оставам. В прахта аз дълго не ще лежа, че жарко слънце ще ме пари, след тебе дълго аз не ще вървя, че моя път със т ...
1329
2
- Измина толкова време,а ти още ме обичаш.
- Това никак не е странно. Любовта е извън времето. Тя съществува винаги.
- Но аз не мога да ти дам нищо, в моя живот няма място за теб.
- Любовта не може да изчезне заради подобен довод. Тя не е свързана със вземането и даването.
- Но ти се чувстваш нещаст ...
- Това никак не е странно. Любовта е извън времето. Тя съществува винаги.
- Но аз не мога да ти дам нищо, в моя живот няма място за теб.
- Любовта не може да изчезне заради подобен довод. Тя не е свързана със вземането и даването.
- Но ти се чувстваш нещаст ...
1345
2
(Из града на Тепетата се лутаха млади времеубийци…)
1…
Аз съм човекът, който може да те излъже за двадесет и две стотинки. А мога да те излъжа и напълно безплатно… Искаш ли?
2…
Излизам от Трамвая… Колко много багаж нося със себе си! В главата ми като делва се изляха толкова много спомени и всичките ...
1…
Аз съм човекът, който може да те излъже за двадесет и две стотинки. А мога да те излъжа и напълно безплатно… Искаш ли?
2…
Излизам от Трамвая… Колко много багаж нося със себе си! В главата ми като делва се изляха толкова много спомени и всичките ...
763
Рано Сутрин съм най-естествен… Най-неподправен… През остатъка от Деня манипулативно прикривам себе си… Рано Сутрин… Няма време, за да се Страхувам…
Колебая…
Гневя…
Смея…
Влюбвам, прескачайки Прага на своята Заспалост… ...
Колебая…
Гневя…
Смея…
Влюбвам, прескачайки Прага на своята Заспалост… ...
780
1
Март месец е и очакванията, които удуших наесен отново покълват. (Къщата отсреща – помня я от малък… Свързвам я с шепа неизказаности, непобедимата Разсеяност на Ума ми.) Реших. Ще изляза навън, защото Небето е така добре нарисувано, така добре нарисувано, че за малко повярвах… В какво повярвах? В Св ...
1010
И срещнах погледа ти, беше усмихнат и ведър, искаше ми се този миг никога да не свършва. И бях влюбена, но не просто така, а за цял живот. И всеки миг прекаран с теб, беше най-щастливият. Всяко докосване, всичко което сме правили заедно, всеки споделен поглед, всичко пораждаше в мен изпепеляващи чув ...
1926
3
"Книгата е мой приятел"
/разказ/
Пак стоя сама, загледана в далечината. Навън дъждът тихо вали и се разнася приятното ухание на идващата пролет. Всичко се събужда за нов живот. Птички, свили се в мъничките си гнезда, пеят своята песен и приветстват топлото време. Цветята гордо надигат глави, за да п ...
/разказ/
Пак стоя сама, загледана в далечината. Навън дъждът тихо вали и се разнася приятното ухание на идващата пролет. Всичко се събужда за нов живот. Птички, свили се в мъничките си гнезда, пеят своята песен и приветстват топлото време. Цветята гордо надигат глави, за да п ...
748
- Подписвай, твойта мамка! - кметът удари с юмрук по масата. - Не разбираш ли, говедо такова! Докато не подпишеш, няма да излезеш от участъка!
- Нищо не подписвам! - отсече Спас. - Коли ме, беси ме, бий ме - не подписвам! Тая земя съм я наследил от баща ми, а той от своя баща. Тя се предава от покол ...
- Нищо не подписвам! - отсече Спас. - Коли ме, беси ме, бий ме - не подписвам! Тая земя съм я наследил от баща ми, а той от своя баща. Тя се предава от покол ...
887
Беше студена зимна сутрин. Възрастната жена погледна през прозореца си. Отсреща от другата страна на улицата, където Кент авеню минаваше по Уилсборо Бридж, стояха група бедно облечени мъже. Сред тях имаше няколко черни и испанци, но болшинството беше от Източния блок - поляци, руснаци и югославяни. ...
978
Някога, преди много години, живял в едно далечно царство - господарство могъщ цар. Войската му била по-многочислена от всички мравки в мравуняците на царството му, в хазната му имало повече жълтици отколкото риби в морето, а в палата му имало невиждана под слънцето красавица, чиято хубост дори засле ...
1322
Новият живот
Още в майчината утроба сетивата на детето се срещат с усещането на лекота и препятствията по пътя си. Около 50-тия ден от пренаталното си развитие в ембрионалното възникват мозъчни импулси, първият етап от формирането на зрението е приключил и детето е способно да възприема зрителни кар ...
Още в майчината утроба сетивата на детето се срещат с усещането на лекота и препятствията по пътя си. Около 50-тия ден от пренаталното си развитие в ембрионалното възникват мозъчни импулси, първият етап от формирането на зрението е приключил и детето е способно да възприема зрителни кар ...
1069
Начало
Човекът принадлежи към онези видове живи същества, които не могат да оцелеят сами и да живеят в самотност и изолация. Общуването със себеподобни, обединението в социални групи и структури за него е изначална потребност и неизбежна необходимост за запазване на съществуването му, което започва ...
Човекът принадлежи към онези видове живи същества, които не могат да оцелеят сами и да живеят в самотност и изолация. Общуването със себеподобни, обединението в социални групи и структури за него е изначална потребност и неизбежна необходимост за запазване на съществуването му, което започва ...
905
Път на Живота
Съдбата избира времето, когато си готов за нещо ново и точно тогава те подкрепя да следваш пътя на живота си. Дойде моят ден, когато започнах да събирам мислите си за опита, който съм натрупала и за начина, по който го превърнах в път, водещ по-бързо и по-лесно до целта. Този път нарек ...
Съдбата избира времето, когато си готов за нещо ново и точно тогава те подкрепя да следваш пътя на живота си. Дойде моят ден, когато започнах да събирам мислите си за опита, който съм натрупала и за начина, по който го превърнах в път, водещ по-бързо и по-лесно до целта. Този път нарек ...
1396
Безскрупулните скрупули или когато лудата държеше ключовете и не искаше да ги използва. Отваряше си вратите с фиби за коса, шперцове или всякакво други видове подръчни материали. Е да, ключовете бяха у нея, но това е защото беше просто клептоманка, а истинската и мания бяха ключовете.
Джени живееше ...
Джени живееше ...
1693
3
... И се събуждам отново с мисълта, че днес ще е поредният ден на Самота, ще крача по улиците сам, ще завия по ъгъла на “Денкооглу”, ще видя как Трамвай 5 и 10 завиват и ще видя мрачните лица на хората рано сутрин…
Но тогава си спомних - до мен се бе сгушила Госпожица By-the-way…
Дамата с Камилите и ...
Но тогава си спомних - до мен се бе сгушила Госпожица By-the-way…
Дамата с Камилите и ...
850
(Massive Attack - Protection)
Загубили сме свойството си да се лъжем един друг преди лягане. Обикновено не роптая срещу Общите Очевидности. Там е Проблемът - Очевидни за Всички, но не и за мен…
Когато затварям едното си око, го виждам по-близо, когато - другото - по-далече. Ако затворя и двете, го в ...
Загубили сме свойството си да се лъжем един друг преди лягане. Обикновено не роптая срещу Общите Очевидности. Там е Проблемът - Очевидни за Всички, но не и за мен…
Когато затварям едното си око, го виждам по-близо, когато - другото - по-далече. Ако затворя и двете, го в ...
2010
2
Израснах на една малка улица, в единия край на която, в двор, потънал в дивно ухаещи храсти, живееха двете подивели от безлюбовие стари моми - сестрите Ружа и Марийка. Понякога едната се обличаше в стара и вече дрипава черна жоржетена рокля, слагаше една прашасала малка шапка с воалетка, проядена от ...
1606
2
(или да раждаш идеи без да се предадеш в продължение на цяла вечност, а те мигом да се превръщат в милион истини, стоварени връз теб без милост и пощада)
Който не е бил сам -
без никой и без нищо,
той не знае какво е пропуснал,
не е и предполагал, ...
Който не е бил сам -
без никой и без нищо,
той не знае какво е пропуснал,
не е и предполагал, ...
836
Дъбовата врата се отвори с гръмовен трясък. После с леко скърцане свенливо се върна с педя и се откачи от едната панта. На зейналата черна дупка сред вихрушка от сняг и мраз пристъпи едно грозно същество.
Подпря се с две ръце на рамката и зае леко разкрачена позиция тип "внимавай гащите ми са пълни" ...
Подпря се с две ръце на рамката и зае леко разкрачена позиция тип "внимавай гащите ми са пълни" ...
1644
5
Стоя в очакване, поседнал на тревата...
Изчаквам полъха в лицето ми да се позасили.
Зад мен тихо шумоли крилото ми...
Надигам се и нагласям коланите и управленията в ръцете си.
Оглеждам се за останалите пилоти пръснати по склона, отправям поглед към синевата пред мен и поемам към нея... ...
Изчаквам полъха в лицето ми да се позасили.
Зад мен тихо шумоли крилото ми...
Надигам се и нагласям коланите и управленията в ръцете си.
Оглеждам се за останалите пилоти пръснати по склона, отправям поглед към синевата пред мен и поемам към нея... ...
1053
3
Вдъхновено от Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)
Бог създаде Небето и Земята, и красиви бяха те. Като невеста и младоженец те заживяха щастливо - и зарадва се Всевишният. Но, едно им тежеше - разделени бяха и все не можеха да се стигнат. Далеч бяха един от друг Небесният хляб и водата на Ж ...
Бог създаде Небето и Земята, и красиви бяха те. Като невеста и младоженец те заживяха щастливо - и зарадва се Всевишният. Но, едно им тежеше - разделени бяха и все не можеха да се стигнат. Далеч бяха един от друг Небесният хляб и водата на Ж ...
1105
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
