40 829 резултата
Трябва да кажа на мама, че я обичам, но кога?!
Майка все се оплаква, че нямам време за нея. Вярно е. Тичам след работа на пазар, после да сготвя на децата и за нея все не остава време.
- Кога ще дойдеш да ме видиш? Срамота е да не се обаждаш на майка си!
Реших! Един път в седмицата ще ходя да я вижд ...
Майка все се оплаква, че нямам време за нея. Вярно е. Тичам след работа на пазар, после да сготвя на децата и за нея все не остава време.
- Кога ще дойдеш да ме видиш? Срамота е да не се обаждаш на майка си!
Реших! Един път в седмицата ще ходя да я вижд ...
2220
21
Мисля да издам стихосбирка
Или за приятелството и злобата
Когато напиша нещо, първо го давам на приятели и чакам техните реакции. За фейлетоните ми няма нужда от много приказки. Щом се смеят, докато четат, значи съм добре. Или следва: „Това е за боклука, а върху това поработи още малко!” В стиховете ...
Или за приятелството и злобата
Когато напиша нещо, първо го давам на приятели и чакам техните реакции. За фейлетоните ми няма нужда от много приказки. Щом се смеят, докато четат, значи съм добре. Или следва: „Това е за боклука, а върху това поработи още малко!” В стиховете ...
2867
22
Той се събуди от дълбокия сън. Беше около два-три часа през нощта, но вече не му се спеше, защото мислите за прекарания ден с нея отново изпълваха цялото му съзнание. Един от най-щастливите дни в живота му, искаше му се той да продължи и утре, и други ден, цял живот. А всъщност утрото на този ден бе ...
1048
3
Град на греха... моят град... техният град... улиците понякога толкоз мълчаливи... или прекалено кресливи... залезите в прегръдка сладка с изгревите слени... хората забързани в ежедневието си еднообразно...
а аз седя и гледам... гледам, но не виждам... съзнанието замъглено сред цигарен дим с дъх на ...
а аз седя и гледам... гледам, но не виждам... съзнанието замъглено сред цигарен дим с дъх на ...
1235
2
Чувствам се толкова самотна, но защо? Напоследък никой не може да разбере мисленето ми.
Послушах приятелките си, след десет месеца убеждаване да зарежа приятеля си, най-накрая се разделих с него. Не знам защо, но го направих. Може би болката ми дойде в повече най-сетне или може би исках той да ме сп ...
Послушах приятелките си, след десет месеца убеждаване да зарежа приятеля си, най-накрая се разделих с него. Не знам защо, но го направих. Може би болката ми дойде в повече най-сетне или може би исках той да ме сп ...
1167
1
На свечеряване камбаните на църквата отмериха неспокойно шестия час. Сърцето й почти подскочи от ужас. Скоро целият град щеше да го подгони. Ужасът в мозъка й нарастваше с всеки удар на камбаната и парализата ставаше все по-голяма.
Започна да приготвя вечерята. Кой го знаеше дали ще се прибере тази ...
Започна да приготвя вечерята. Кой го знаеше дали ще се прибере тази ...
990
4
Отварям вратата и нощта разкрива тайнството си пред мен. Тъмно е, не мога да видя дори собствената си фигура. Сякаш луната я няма. Няма даже тънка ивица светлинка в тъмнината. Дъждът се сипе на ситни капки, вятърът духа с всичката си сила. Тръгвам. Накъде? Добър въпрос. И аз не знам. Тръгвам да търс ...
1756
Запознах се с него преди 2 години. Беше същия като мен.
В онзи мрачен октомврийски ден като че ли нямаше какво толкова да ме впечатли. Дъждът се сипеше като из ведро, а аз чаках влака. Бях си събрала багажа и в ръката си държах билет за Бургас. Щях да отседна при Нели замалко, а после... Кой знае? Н ...
В онзи мрачен октомврийски ден като че ли нямаше какво толкова да ме впечатли. Дъждът се сипеше като из ведро, а аз чаках влака. Бях си събрала багажа и в ръката си държах билет за Бургас. Щях да отседна при Нели замалко, а после... Кой знае? Н ...
1594
4
- Mислиш ли, че е щастлив?
- Вероятно.
- Но той не познава никой.
- Но се усмихва.
Те останаха загледани в момчето на пейката срещу тях. Седеше там от една седмица, съвсем сам. Смееше се на всичко и всички - всъщност, беше най-усмихнатият човек, който някога бяха виждали. Личеше си, че беше бавнораз ...
- Вероятно.
- Но той не познава никой.
- Но се усмихва.
Те останаха загледани в момчето на пейката срещу тях. Седеше там от една седмица, съвсем сам. Смееше се на всичко и всички - всъщност, беше най-усмихнатият човек, който някога бяха виждали. Личеше си, че беше бавнораз ...
1236
3
Поредната глътка от чашата... поредната гореща сълза.
Моята любима музика, вдъхновявала ме всеки път.
Всяка следваща глътка става все по-горчива, а всяка
следваща сълза пари все повече. Спомените са толкова
болезнени... гърлото пари... гласът ми трепери, а очите са ...
Моята любима музика, вдъхновявала ме всеки път.
Всяка следваща глътка става все по-горчива, а всяка
следваща сълза пари все повече. Спомените са толкова
болезнени... гърлото пари... гласът ми трепери, а очите са ...
1451
1
Често хората искат да върнат времето назад и разбират колко много се нуждаят от някого, когато той си е отишъл и е останал спомена след него. Никога не съм искала да върна врмето назад, за да се повтори даден момент, но за пръв път в живота си искам да направя това. Но не мога... надявам се, че кога ...
2788
7
887
ЛИЛАВИТЕ НОСОРОЗИ
Шофьорът на ТИР-а превключи чистачките на по-бърза скорост. Дъждът се усилваше. Добре поне, че нямаше почти никакво движение по пътя и никой насреща не го заслепяваше. Той самият караше на дълги светлини и мощните фарове разцепваха тъмнината на нощта надалеч. Беше идеалното време н ...
Шофьорът на ТИР-а превключи чистачките на по-бърза скорост. Дъждът се усилваше. Добре поне, че нямаше почти никакво движение по пътя и никой насреща не го заслепяваше. Той самият караше на дълги светлини и мощните фарове разцепваха тъмнината на нощта надалеч. Беше идеалното време н ...
1300
6
Наричам те "мъжът на моя живот"... Обичам те... много отдавна! Всъщност, обичам те от първия момент, в който те видях. Ти стоеше там, толкова далеч от мен. Още в първия момент ми се прииска да си мой... Така ми се искаше да те имам в обятията си, да те галя, да те милвам, да целувам всяка част от тв ...
2961
1
(Radiohead – Pulk pull revolving doors)
Счупени са всички неща, счупени са всички хора, счупени са улиците, градинките, пейките, гълъбите, размазани по релсите, счупени са прозорците на къщите, счупени са очите на малките момиченца, които хванали за ръка плюшените си меченца, се надяват, че ще срещн ...
Счупени са всички неща, счупени са всички хора, счупени са улиците, градинките, пейките, гълъбите, размазани по релсите, счупени са прозорците на къщите, счупени са очите на малките момиченца, които хванали за ръка плюшените си меченца, се надяват, че ще срещн ...
1119
2
...а тя стоеше в ъгъла, вдигнала свитата в юмрук ръка към устните си. Гледаше го, поглъщаше с поглед очите му, докато нейните се наливаха със сълзи...
Защо?! Стоеше толкова близо до него, скрита в тъмнината там, където двете стени се срещат и искат или не са обречени да са заедно завинаги... и сякаш ...
Защо?! Стоеше толкова близо до него, скрита в тъмнината там, където двете стени се срещат и искат или не са обречени да са заедно завинаги... и сякаш ...
1412
5
Вчерашният ден беше мрачен, гръм и мълнии се стовариха върху всеки, дръзнал да проповядва доброто... Създания на вечната тъмнина бродеха из мръсните улички, по прашните и окаляни булеварди, булеварди, по които се лееше кръв... Те търсеха и изпиваха всяка надежда и пламък на красивото... Затова бяха ...
824
1
Тишина. В просъница чувам отново онзи познат звук. Отново будилникът.
Събуждам се и ме посрещат слънчевите лъчи, протикващи през многобройните
дупки на щората. Отново нов ден. Отново слънцето гали очите ми. Лежа...
Но знам, че ме чакат. Отново познатото... отварям прозореца и вдишвам
глътка въздух, ...
Събуждам се и ме посрещат слънчевите лъчи, протикващи през многобройните
дупки на щората. Отново нов ден. Отново слънцето гали очите ми. Лежа...
Но знам, че ме чакат. Отново познатото... отварям прозореца и вдишвам
глътка въздух, ...
1214
2
Примирена, но по-силна отвсякога, търсеше изход от лабиринта, в който пожела да остане сама. Вглеждайки се в познатите стъпки, не намираше пътя, правилния, обсипан с нейните невидими следи. Оставила много болка и сълзи след всеки неуспех, осъзнавайки силата непозната, усещаше уханието на изхода. Изп ...
931
ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
ПО СЛЕДИТЕ
II
След обикалянето и черкуването, хайдутите поседнаха в гъсталака край Крива река, близо до Трънливата поляна. ...
ПОВЕСТ
ПО СЛЕДИТЕ
II
След обикалянето и черкуването, хайдутите поседнаха в гъсталака край Крива река, близо до Трънливата поляна. ...
823
ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
ПО СЛЕДИТЕ
I
Две зими да лежиш без да станеш, е не само мъка и тегло за човек, свикнал да ходи из горите, да се бие със сабя и стреля. Това положение за хайдут Димо Загорчалията бе тегло. Довели го бяха тайно тук ранен. Искаше му се час по-скоро да умре. ...
ПОВЕСТ
ПО СЛЕДИТЕ
I
Две зими да лежиш без да станеш, е не само мъка и тегло за човек, свикнал да ходи из горите, да се бие със сабя и стреля. Това положение за хайдут Димо Загорчалията бе тегло. Довели го бяха тайно тук ранен. Искаше му се час по-скоро да умре. ...
868
1
Али, или Александра Стамболийска е най-новата ми приятелка. В момента е във възрастта на опадащите млечни зъбки. Едно симпатично дете, с доста буден ум, което е прихванало от слънчевия характер на майка си. А майката е новата ми колежка...
Спечелих нейното приятелство, като й показах как се играят и ...
Спечелих нейното приятелство, като й показах как се играят и ...
1085
10
Всичко започна от една пейка. Стоеше си в парка, съвсем обикновена, точно под уличната лампа. Някой обаче я премести зад едно дърво. И така, тя заживя в най-тъмното кътче.
Запознай се със З.А.Е.Д.Н.О., както сами се кръстиха. В единия край на пейката, с безалкохолно в ръка седи Захо. До него е заста ...
Запознай се със З.А.Е.Д.Н.О., както сами се кръстиха. В единия край на пейката, с безалкохолно в ръка седи Захо. До него е заста ...
2399
4
Беше един от най-задушливите дни от месеца и лястовиците летяха ниско над земята. Сигурно щеше да вали.
По улиците цереше необикновено оживление. Жените бяха облекли празничните си дрехи. В едната си ръка държаха букети пролетни цветя, а в другата нечия малка детска ръчичка. Мъже почти нямаше. Мъжет ...
По улиците цереше необикновено оживление. Жените бяха облекли празничните си дрехи. В едната си ръка държаха букети пролетни цветя, а в другата нечия малка детска ръчичка. Мъже почти нямаше. Мъжет ...
1582
1
Отдавна беше минало времето, когато събирах цветя, слагах ги внимателно с найлоново пликче и ги мушвах в някоя книга. Обожавах да го правя! Скоро нямаше книга без цветенце. Намирах всякакви – на повечето дори не знаех имената. Но това не ме интересуваше. Манията ми запълваше всяка свободна минута от ...
2875
1
Виж ми окото!
Така и не разбрах от какво ми се възпали окото. Започна да сълзи, да ме боли, дори се наложи мъжът ми да ме води до поликлиниката. Лекарката - мила, внимателна, чак да не повярва човек. Прегледа ме, даде ми рецепта, че даже и болничен! Така се зарадвах, така засиях - а бе нали е жена, ...
Така и не разбрах от какво ми се възпали окото. Започна да сълзи, да ме боли, дори се наложи мъжът ми да ме води до поликлиниката. Лекарката - мила, внимателна, чак да не повярва човек. Прегледа ме, даде ми рецепта, че даже и болничен! Така се зарадвах, така засиях - а бе нали е жена, ...
1335
20
Обичам те, моя единствена любов!
Колко пъти трябва да ти се докажа?
Колко пъти трябва аз да го изкажа?
Трябва ли да викам и крещя, че обичам те сега?
Трябва ли да ти се моля, за да разбереш, че съм твоя? ...
Колко пъти трябва да ти се докажа?
Колко пъти трябва аз да го изкажа?
Трябва ли да викам и крещя, че обичам те сега?
Трябва ли да ти се моля, за да разбереш, че съм твоя? ...
2400
1
Тих следобед. В коридора е прохладно, от отворената врата на кухнята долита мирисът на пържещи се кюфтета, нахлуват слнъчевите лъчи, минали през големия прозорец над печката.
В средата на коридора, седнал върху голямото зелено цукало, е Иван и ака. Той е отпуснал глава назад върху стената, сгънал си ...
В средата на коридора, седнал върху голямото зелено цукало, е Иван и ака. Той е отпуснал глава назад върху стената, сгънал си ...
1257
9
Сърце Самодивско
И днес като всяка друга сутрин, младият овчар подкара няколкото кози, които имаше, на паша. Слънцето едва се бе показало, когато той изкачи хълма и се озова пред огромната гора, за която хората от село разказваха какви ли не легенди.
Козите се зарадваха и започнаха да пасат от свежа ...
И днес като всяка друга сутрин, младият овчар подкара няколкото кози, които имаше, на паша. Слънцето едва се бе показало, когато той изкачи хълма и се озова пред огромната гора, за която хората от село разказваха какви ли не легенди.
Козите се зарадваха и започнаха да пасат от свежа ...
892
2
ПРОБЛЕМ
Когато се родиха котенцата, пъпните върви бяха дълги около 6-7 сантиметра. Те трябва да изсъхнат и да отпаднат. После разбрах, че те са влажни и лепкави.
Започна Маша да си гледа котенцата. Позволяваше ми да ги взимам в ръце. След няколко дена забелязах, че пъпните връвчици на котенцата се б ...
Когато се родиха котенцата, пъпните върви бяха дълги около 6-7 сантиметра. Те трябва да изсъхнат и да отпаднат. После разбрах, че те са влажни и лепкави.
Започна Маша да си гледа котенцата. Позволяваше ми да ги взимам в ръце. След няколко дена забелязах, че пъпните връвчици на котенцата се б ...
1257
Беше около 12 часа през една гореща юлска нощ. Той се прибираше от поредния изтощителен работен ден. Жегата като с нож влизаше под кожата му и караше кръвта му да кипи. Капки пот бяха избили по загорялото му лице. Вървеше по паветата на главната улица и очите му бяха заслепени от мнoгoбройните светл ...
1196
3
МАША
Зимата беше доста студена. Маша вече беше доста стара. Стара беше, стара и бременна. Жал ми беше за нея, затова често я канех в апартамента. Дните ставаха все по-студени. В мен взе да узрява мисълта, че трябва да й помогна да роди при мен.
Приготвих един голям кашон. Имах едни малки червени въл ...
Зимата беше доста студена. Маша вече беше доста стара. Стара беше, стара и бременна. Жал ми беше за нея, затова често я канех в апартамента. Дните ставаха все по-студени. В мен взе да узрява мисълта, че трябва да й помогна да роди при мен.
Приготвих един голям кашон. Имах едни малки червени въл ...
1184
2
Нежно не желая да изяждам и търпението си. Нежни няма да са моите претенции. Извън един дълбок и безсмислен предел съм, разчупила се е себеизявата ми на 15. Сега съм гола, проста и наивна. Сега съм повече, отколкото съм била преди... Дърта сврака е пространството с органите ми; аула без нито един ст ...
862
1
Сега да се върнем на терена, където отборът на чувствата е захвърлен! Нарушение на един от играчите долових за умишлена разконцентрация на съперника. Играта не е много чиста, червените картони се раздават на поразия. На скамейката недоволно клати глава треньорът за слабата игра на един от титулярите ...
880
Морякът
- Добър ден, господине! Гледам Ви, стоите пред тази витрина и пушите. Жената ли чакате? Сигурно е в магазина и пазарува? Малко на пазар, а? Не е лошо, не е лошо, ама, гледам, малко нервничите. Жени, какво да ги правиш! Влязат вътре и да се чудиш какво толкова избират и мерят!... Чакайте, гос ...
- Добър ден, господине! Гледам Ви, стоите пред тази витрина и пушите. Жената ли чакате? Сигурно е в магазина и пазарува? Малко на пазар, а? Не е лошо, не е лошо, ама, гледам, малко нервничите. Жени, какво да ги правиш! Влязат вътре и да се чудиш какво толкова избират и мерят!... Чакайте, гос ...
1118
7
24-ти май...
Когато човек е влизал в нечия чужда кожа и е разказвал измислени истории десетки пъти, той малко или много се превръща в лъжец. Невинен лъжец. Благороден лъжец. Но все пак лъжец. И когато на него самия му се случи нещо необичайно, нещо което до този момент той си е представял за единств ...
Когато човек е влизал в нечия чужда кожа и е разказвал измислени истории десетки пъти, той малко или много се превръща в лъжец. Невинен лъжец. Благороден лъжец. Но все пак лъжец. И когато на него самия му се случи нещо необичайно, нещо което до този момент той си е представял за единств ...
1865
4
Виждаше, че хората я гледат със странни и уплашени погледи. Често търсеше очите им и опитваше да задържи погледите им върху себе си, но те бързо ги отместваха и се забързваха с приведени глави. А толкова искаше да си поговори с някой, да разкаже как е минал денят й. Поне веднъж. Дните й бяха еднакви ...
733
2
„ Мислиш ли си за смъртта? Не те ли е обсебвала? Не е ли владяла съзнанието ти?
Мислите ти? Не е ли обсебвала тялото ти? Не е ли била в кръвта ти? Не е ли била в
стаята ти? Зад гърбът ти? Не е ли спала до теб?”... ” Не е ли, не е ли?” Този стих на някаква песен, даже не беше сигурен в това, си пееше ...
Мислите ти? Не е ли обсебвала тялото ти? Не е ли била в кръвта ти? Не е ли била в
стаята ти? Зад гърбът ти? Не е ли спала до теб?”... ” Не е ли, не е ли?” Този стих на някаква песен, даже не беше сигурен в това, си пееше ...
1074
1
ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
БОРЯНА
ОТРОВНО БИЛЕ
Няма я воденичката на дядо Горан Белокосия, Чудатият . . . и онези другите. Няма я и пенливата, буйна рекичка. Големите габъри са изсечени. Скрита от очите на хората е гордата девойка - билкарката. Още от дете е събирала билки. Търсила омайно биле. ...
ПОВЕСТ
БОРЯНА
ОТРОВНО БИЛЕ
Няма я воденичката на дядо Горан Белокосия, Чудатият . . . и онези другите. Няма я и пенливата, буйна рекичка. Големите габъри са изсечени. Скрита от очите на хората е гордата девойка - билкарката. Още от дете е събирала билки. Търсила омайно биле. ...
1479
Омръзна ми да чакам да се появи човекът, който ще ме направи щастлива. Омръзна ми да го търся и да не го намирам. Омръзна ми никой да не оправдава надеждите ми, никой да не отстранява страховете ми. Омръзна ми след всяко поражение да падам и със сетни сили да ставам, за да посрещна следващото. Омръз ...
1371
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
