40 829 резултата
Намираме се във възраст, в която всеки тийнейджър е неуверен и несигурен не само в действията си, но и в постъпките си. Понякога правим грешки, изричаме думи, които дълбоко нараняват околните и най-вече любимия на сърцето ни човек.
Защо го правим? - Дали от несигурност в чувствата и на двете страни, ...
  8420 
Спестени пари
Майка ми е едра жена. И до ден днешен си прави сутиени по поръчка, защото нейния номер не се произвежда. А пък аз съм се метнала цялата на тате. Откъде и да ме погледнеш, все съм си „моето мъжко момиче". Даже една злобна колежка ми викаше да си купувам блузки с копченца, за да се ориен ...
  1333  25 
Поглеждам към другите момичета, също самотни, решили в горещината на майския ден да отдъхнат на до болка познатите пейки. Навеждат се и откъсват поредното цвете. Със завидна прецизност откъсват всяко листче и наум си повтарят вечната игри на думи - Обича ме, не ме обича. Сякаш е истина и когато посл ...
  2078 
С теб съм. От колко време бях мечтала за това... да съм отново с теб. Да ме прегръщаш, както си ме прегърнал сега, да чувам искрения ти смях, провокиран от щастието ни, просто да бъдем заедно! Дълго време бях без теб, дълго време се опитвах да запълня празнотата в себе си, но нищо, нищо не можа да м ...
  1548 
Вече знам, че обратното на любовта не е омразата, а страха! Не вярвам в нищо вече. Единственият виновник затова си ти! Ти беше всичко за мен. Вече се страхувам от всичко, което ме води към теб. Дори нежния полъх на вятъра ме плаши, напомня ми за нощите, прекарани с теб. Не вярвам в ничия любов. Не в ...
  1420 
ВТОРАТА КОТКА
Имахме една оранжева котка. Ние мислехме, че е наша. Е, не я гушкахме, но влизаше в стаята, седеше при нас. Един ден в двора влезе Бойка, едно момиче, което живееше през две къщи от нашата. Тя е 5-6 години по-малка от мен.
- Я, какво прави нашата котка у вас? - каза тя.
- Как така ваша ...
  1207 
Обръщам другата страница - примирявам се със всичко вече. Аз съм човек на крайностите - или-или. Не мога хем да обичам - хем да мразя, не мога хем да плача от болка - хем да се смея от щастие със глас. Такива абсурди - не!
Или ще пия от тази чаша, или няма? Средно положение - няма.
Затова вече ще се ...
  1462  14 
Кина мрази да пише писма, ама като се налага!
Тошо замина за Италия преди три месеца и започна да й липсва. Обажда се от време на време, но не може всеки ден! Това са си пари! А нали отиде там да печели - да направят бала на Мимето и за кола на Тончо, а ако останат ще си купи и онази въдица, дето хо ...
  1155 
Каква ирония!!! Каква истинска самоирония?!?!
Дърветата разцъфнаха, подтикнати от зова за живот на пътуващите от далечния юг птички - вестители на пролетта! Синьо беше небето, върху което дъждовните капки сформираха един пъстроцветен параван, в чийто два края се намираше щастието за едни...
Ромолящи ...
  819 
Още няколко секунди и всичко ще е готово. Няколко последни щрихи с четката и ще мога да се потопя в нощта. Бавно вдигам очи и поглеждам в огледалото. Търся хармонията, но не в душата си, а в линиите и цветовете на грима. Надявах се да съм си нарисувала достатъчно умело каменната маска, но очите ми с ...
  1558 
Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
  1099 
Загубили сме пътя към Отминалото и ще се лутаме още дълго… Наскоро забравих да заключа Вратата на Недоверието и оттам изскочиха всички скептични мисли, отровиха деня ми, изсмукаха невинността ми и вече не помня как се казвам…
Не, не помня…
Скривам себе си сред другите. Най-лесно е да се сгънеш на ня ...
  783 
... "Искаш ли да гледаме филм?" - ме попита той.
И легна на леглото зад мен...
А аз отговорих кротко: "Не, не ми се гледа филм... не обичам"
И той ме погледна странно... Не разбираше...
А аз си казах наум ...
  1982 
Жертвата
Пролетният дъжд беше освежил горещия ден. Ситни капчици вода все още блестяха по сребристите улици, огрявани от последните лъчи на слънцето. Скоро то се скри зад планините на запад и сумракът бавно, но сигурно започна да измества светлината...
Настъпваше неговото време. Времето на убийците. ...
  976 
КОТЕШКИ ИСТОРИИ
ПЪРВАТА КОТКА
Когато бяхме малки, спомням си, имахме един дебел, добродушен котарак. Обикновено, когато си лягахме да спим се сбивахме, ние децата, помежду си, кой да го гушне под юргана. Изглежда, че не е бил много кротък, защото един ден след сбиване с други котараци, той се прибра ...
  1830 
Среща на Откровения. Среща, пълна с вълнения,прекрасни изживявания с невероятни хора... а аз вкъщи... Тези пусти пари, мразя ги! Изтървах страхотни емоции, запознанства на живо с хора, с които мечтая... С ВСИЧКИ ВИ! Ех, да можех да дойда... ех, нямам късмет. Един джакпот поне да бях ударила... Да бя ...
  1024  27 
Дълго нощта се изтичаше, като сълза - изстрадана,проронена от болка. Дълго мислих за 1000 неща, на някои отговори намерих, а другите просто ги мислих до сутринта и... нищо. Нямаше и кого да попитам, всички бяха потънали в сладък сън. Полази ме съмнение, пропищяваше в мен гнева,преливаха обич и безум ...
  1035 
Разказът има своя извор в Словото на Учителя Беинса Дуно
В началото на времената живял цар на име Велмур. Той имал дъщеря на име Далвира - и голяма благодат й била отредена : да приеме Светлината на Ем-Руха.
О, душа - чиста и светла : приготви се - като невеста, която чака младоженец!
Велик дух бил ...
  825 
Земята се къпеше в ласките на своя господар - дъждът я галеше, а тя го попиваше, сякаш дишаше от белия прах. Гората шумолеше, светът се двоумеше - да замръкне или да твори светлини. Водата се стичаше по наклонените улеи, бучеше, оживяваше като кръв, бушуваща във вените.
На един връх в планината две ...
  1291 
Мониторинг
Дзърррррр
- Ало, Мики, мама, вечеря ли?
- Да.
- Видя ли? Пилето е в хладилника... ...
  793  10 
РЕКВИЕМ ЗА ПРИЯТЕЛКА
на Диана
Толкова ми е близка тази моя приятелка, че само като я гледах как се измъчва,
сърцето ми страдаше заедно с нейното.
Обичах я много. От дете я обичах. И тя ме обичаше, личеше по погледа. Дори ...
  1980 
Кучка
- Знаеш ли, ти си голяма курва!
От съседните маси се заобръщаха. Чак се чу как растат ушите им.
Но това ми достави невероятно удоволствие.
Поклатих кръстосания си крак и тихичко промърморих: ...
  2239 
Телефонна мафия
- Ало?
- Ничо търся.
- Няма го. Кой го търси?
- Един негов роднина. От много години не сме се чували. Исках да го изненадам. ...
  975 
Копнежи по Май ‘86
(или още абитУриентско)
Да се чете с усмивка J
- Ми, помислете за това момиче - глухо до мен достигаше гласа на Мария, (или още Миче) най-свежата жена, която познавах дотогава (лека и пръст), живееше на полуетажа над нас. Съседка за чудо и приказ - мила, усмихната, малко клюкарка, ...
  965 
- Гореща си. Кожата ти направо пари, промълви сънено той.
- Ти излъчваш много топлина, затова съм гореща, прегърна го нежно тя през кръста.
Лежаха отпуснати един до друг. Беше време да стават, но и на двамата не им се ставаше. Утрото бавно се пробуждаше и един нетърпелив слънчев лъч се мъчеше да про ...
  989 
Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
  1723 
- Хей, пич, гледай си в пътя! - извика стреснато младеж и посегна към волана на шофьора до него.
- Човече, ти изпи повече от мен, стига си пищял! - ухили се водачът и надигна шише бира.
Черна кола фучеше по тъмен междуградски път. В два през ноща всичко беше потънало в мрак. Дори студената светлина ...
  985 
Искам да те опозная... Ще ми позволиш ли?! Когато държах днес твоята силна ръка, усещах нещо... Нещо толкова красиво!
Когато гледах в очите ти, разбирах малко по малко, че близостта и привличането помежду ни не са случайни... Ти си от тези
хора, които аз наричам предизвикателства. Черупката ти е неп ...
  3225 
Странно - решавам пак за теб да пиша, като че ли пак си тук до мен... и погледа ти гледам, така мил, добър, смирен... но... обръщам се... сама съм пак...
Искам всичко, което в мене блика, да напиша бърху белият си лист, ала сълзите стичат се и мастилото отмиват, както ти отми моите молби...
Искам те ...
  903 
Отивам аз на срещата значи и какво да видя? Стои едно момиче, бих казала младо и красиво, с букет цветя. Бяла и снежна, ви казвам, като нарисувана картинка! Около нея усмихнати и весели хора... прегръдки, целувки. Викам си, тая среща сигурно е на манекени, ама аз ще се мушна при тях, та белким и мен ...
  1562  36 
Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
  1104 
Преди време, след поредица от събития, започнах да се питам с какво въпросът за сродната душа е заслужил толкова голяма популярност, толкова много впрегнали се да открият отговор мозъчета. Защо е толкова важно да я откриеш? И се опитах да разбера. Задавах въпроси, впрегнах и собствените си мозъчни г ...
  1552 
Сега ти тихичко спиш...
Толкова е тихо, че чувам как сърцето ти бие...
Толкова е красиво, но аз пак плача, сълзите мокрят твоето лице, но ти не се събуждаш... унесъл се във своя сън...
Сънуваш утрото без мене, сънуваш как ще си щастлив, а аз седя и само се моля, слънце да не изгрява повече за мен... ...
  3462 
Излезе забързано от колата и затръшна вратата зад себе си. Хвърли поглед към часовника си само за да се увери, че десет минути преди осем беше на точното място. Небето бе увиснало сиво и тъжно и издутите търбуси на тъмните облаци, натежали от дъжд, предвещаваха, че скоро ще завали. Погледна късо наг ...
  1071 
Беше ми хубаво с теб, затова ми липсваш. Даваше ми онова, от което бях лишена и въпреки, че не знаех какво точно е то, с теб бях адски щастлива. А аз бях егоистка, позволих си повече, отколкото трябваше и ти ми го върна. Уби ме е с тежки думи, погреба ме с безразличие, а на надгробната ми плоча напи ...
  2271 
Много обичам да се гъбаркам сутрин с вестникопродавците. Прекръстил съм някои вестници по моему. Например "7 дни спорт" става на "7 дни спирт". "Нощен труд" се превръща в "Нощен труп", а "24 часа" в "24 дивотии".
Заставам една сутрин пред една жена, която продава вестници и с доста сериозна физионом ...
  865 
[PLAY]
Пристина в бяла колесница Празната Надежда. И нахранихме я. Напоихме я. Пристигна в бяла колесница и ни вдъхнови. Останаха ни стъпките по пода, кървавите стъпки на Изгубеност…
Подреждам себе си и другите…
Подреждам своите граници…
Моето ВСИЧКО се счупи на парченца и трябва да го подредя… Ела… ...
  948 
Имам точно 325 Страха. Всеки един от тях ме обича, грижи се за мен и ми помага... А аз отвръщам с подслон... Докато извършвам Делничните си Ритуали, те подскачат около мен весело и звънят като камбанки... Kато стана дума за звънене, те най-много обичат да ги водя в Бялата Сграда. Казах, че страховет ...
  863 
- Нали искаше банална история?
- Разбира се, че искам!

Господин и Госпожа Никой се срещнаха на ъгъла на Петте Реки… (Спорен въпрос на кой от всичките ъгли, но все пак на един от тях, в това няма ни най-малко съмнение) Стояха известно време, наблюдаваха се. Той - на единият мост, тя - на отсрещния. ...
  1023 
ОМЪЖВАНЕТО НА АНАСТАСИЯ
Баба Ленка разказва как се оженили майка й и баща й.
Мъжът със седемте дъщери, няколко години след раждането на Анастасия починал. Семейството не било бедно, но докато омъжи дъщерите си, в течение на времето и липсата на мъжка подкрепа, започнало да обеднява. Анастасия станал ...
  1098 
Предложения
: ??:??