40 831 резултата
Подай ми ръката си. Аз ще я хвана и ще я задържа в моята, но за кратко.
Повдигни очите си и ме погледни. Аз ще ги задържа върху своите... но за кратко.
Усмихни устните си. Аз ще поема вината за това и също ще ти се усмихна.
Направи една крачка напред. Пристъпи към мен. Аз ще направя същото.
Не знам ...
  2193 
Тази зима снегът не спря да вали. Ден след ден, час след час. В града не можеше да се види жива душа. Въздухът бе ледено студен - режеше лицето ти и късаше косата ти. Животните се бяха изпокрили по хралупите си. Хората не излизаха от домовете си със седмици. Всички пътища бяха затрупани. Прокълнатия ...
  1271 
Влизам под кожата ти. Топло е. Кръвта ти ме залива. Тъканта ти ме покрива като пухеста завивка в буреносен ден. Аз съм вирус. Във водовъртежа се спускам стремглаво. Водовъртеж от буйната река на кръвта ти. Тя разклонява се и аз плувам по нея. Малък и незначителен съм, поне засега. Когато ми стане до ...
  977 
Когато я видя за първи път, помисли, че сънува или е слънчасал.
Беше в разгара на лятото и слънцето печеше силно. Въздухът трепереше в задушливата прегръдка на безконечния ден и замъгленият му поглед не отсяваше всичките нюанси на жълтото, преливащи помежду си в някакъв луд миражен кръговрат.
Както ...
  1058 
(мини-приказка)
Имало едно време един Мики Маус. Той срещнал един звяр, дето се качил на едно дърво. Когато го видял, звярът скочил и си направили Гоненица. Мауса много бързо тичал и звярът не можел да го хване...
Те си намерили един парцал. И едно огледало си намерили. Огледалото имало ъгълчета - с ...
  1968 
Отначало е като мъгла, все едно вали град и се опитваш да видиш какво става навън, но прозорците са слепи... Слепи и не можеш да проникнеш в светлината... Само глухи лъчи тихо се прокрадват в хола...
На пода в хола, на паркета ми, сенките на предметите се очертават по-ясно от всякога...
Сетне слънце ...
  866 
Поемам дълбоко въздух и задържам в дробовете си усещането за празнота.
Мога да потисна тази малка топка въздух, да я накарам да се свива, свива, свива... Докато не стане колкото юмруче? Не, още по-малка... Докато не стане колкото ириса на окото ми, поне... Поемам дълбоко въздух и го задържам, поемам ...
  846 
Отново....
... Тя дишаше дълбоко, равномерно и спокойно за няколко секунди! А след това избухна в плач, скривайки лицето в дланите си! Не знаеше какво става. За пръв път не контролираше чувствата си. Не знаеше защо, как и какво става. Искаше спокойствие, надежда и сили. Искаше разбиране, подкрепа и ...
  1043 
(мини-приказка):)
Имало едно време един балкон.
Там живеели сто и един далматинци. И баща им казал да си отиват в леглата.
А те отговорили:
-Гладни сме! ...
  2462 
Кирилица
- Я, сипи по една кирилица!
- Абе, какво е това кирилица?
- Абе, сипи по една, кат' ти казвам!
- За шльокавица съм чувал, ама за кирилица...
  970 
Това е изповед за един неизвършен грях.
Изповедта ми започва с невинно драскане по белия лист и полуусмивка, изписана по чистото лице.
Ще излея върху листа всички свои желания... Ще го пропия с това, което сега не ми дава покой. Аз знам... знам, че думите без дела са убиец на мечти... Но не зная как ...
  992 
(мини-приказка):))
Имало един страшен вълк.
И той срещнал полицаи с коли, мотори и камиони. Той не можел да се измъкне, защото знаел, че те са полицаи.
Не са хора. Не се смей! Точно така е!
После полицаите му сложили белезници и го тикнали в едно затворче. ...
  2705 
(Здравейте! Искам да ви помоля да не оценявате тези приказки. Писа ги дъщеря ми, като беше на 4 години (по точно ми ги диктуваше). Те са шашави и нестандартни. Само за хора с чувство за хумор. Сега тя ми разреши да ги публикувам. Не я огорчавайте с 2-ки. За нея е важно. За мен оценките са без значен ...
  2442  19 
Понякога се чудиш защо си на тази земя, защо и за какво живееш. Всеки си мисли, че ще постигне нещо велико, или поне... нещо. Точно това си мислеше и младо момиче, проснало се на земята в някаква стая.
Това девойче се казваше Нели, беше на 16, но вече нищо не й беше чуждо. Като казвам нищо, имам пре ...
  1097 
Звездна нощ
- Толкова ми е притеснено, няма да се справя! Това е финалната сцена, трябва да е супер, а аз съм ужасно уморена след всичките тези снимки. - Лили седеше пред тройното огледало в гримьюрната си и единственото, което виждаше, бе уплашеното си отражение в него. Зад нея стоеше Мишел, нейния ...
  1247  15 
Среднощен писък
В късния вечерен час седя сама у дома. Изведнъж тишината бе раздрана от женски писък, а после чух и груби мъжки гласове. Изтръпнах. Загасих лампата и погледнах през прозореца. Момичето продължаваше истерично да пищи, но понеже уличката ни е тъмна, не разбирах какво точно става. Отвор ...
  993  20 
Когато вървях под звездите и изгубил в мрака посока, ти се появи от нищото.
Попита ме с нежен и красив глас:
- Защо стоиш сам и натъжен?
Аз не посмях да ти отвърна, защото си помислих лудост ли е или не. Възможно ли е момичето, което обичах и което наричах любима, сега да стои пред мен. Продължих да ...
  1168 
ОМАГЬОСАНИЯТ ПРИНЦ
(съвременна приказка)
Имало едно време...
Не, имало тук и сега, пред мене, старец и старица. Седят седнали на един голям камък, вероятно, за да си починат от дългия път, който са оставили зад гърба си и който им предстои да изминат. Те са приковали интереса ми, защото е рядкост да ...
  1473 
Мамо, мамо, едва сега те разбрах...
В последния клас на гимназията имаше период, когато с моята приятелка бяхме неразделни. Заедно на училище, заедно след училище, можехме с часове да си приказваме и пак не ни стигаше. По едно време майка ми започна да се притеснява не на шега: „Какво е това, ма дъщ ...
  1345  22 
Пътят й свърши през една от влажните парижки нощи, в тъмната градина на прекрасното имение на лорд Енд.
***
- Къде отиваме? - попита Симон.
- Никъде - отговори й през шепот древният вапмпир...
... Ето до тук я бяха отвели твърдоглавието и дългите нощи, отдадени на греха. Сега бе сама в обятията на е ...
  1146 
Чуйте вие, хора! Тя победи, кралицата на Зимата е коронясана! Тя вече е сред нас, студ, мраз, вятър, мъгла - надигнете се, приветствайте вашата Кралица! Слънце, скрий се, никога вече не изгрявай, звезди, скрийте се, ден - скрий се! Нощ, зима, студ, вълци! Нейните поданици! Очите й - без капка милост ...
  1028 
Чувал ли си за Троя, слушал ли си преданията и митовете за този загубен град, чел ли си Омир и знаеш ли, че хората казват, че войната започнала заради жена. Но ти не си направил май нито едното от тези неща, защото ти спря да се бориш за мен, ти застина в миналото, заслепен от стари спомени. Загуби ...
  1143 
Мария...
Никой няма право да говори за нея.
Мария...
Болка и топлина.
Мария... ...
  972 
Никога не съм вярвала, че ще се стигне до тук... Появи се в живота ми почти толкова случайно, колкото случайно и се стигна до тук!
В началото ти бях казала, че прекалено много съм рискувала, за да бъда с тебе и че всъщност не знам защо съм го направила, но само се надявам да не съжалявам! Но ето...- ...
  3153 
"Хей,мъничка" дочух приятен глас,онзи ден,точно онзи ден,който беше най-непоносимият в училище.Не се обърнах,просто защото гласът ми беше напълно непознат,но той пак извика-"Хеееей,мъничка".Притихнала ,просто извърнах глава назад,зърнах някакво момче,който тичаше след мен.В първия момент не познах т ...
  1025 
Седяхме с моя колега д-р Станев в градинката пред болницата и пиехме кафе. Току що беше привършил работния ни ден и чаках жената да мине да ме вземе. Станев помоли да го хвърлим до някъде и докато чаках жената се разприказвахме. Имаше към половин час време и полека разговора се насочи кой как е почн ...
  1810  20 
Вятър
Полъхът се бе превърнал във вятър.
Едно листо се рееше. Рееха се и нейните спомени в безизразния хаос на душата и. Загледана в морето тя го чакаше, чакаше невъзможното. Косите и бяха така разпиляни, толкова небрежни... бризът се прокрадваше в тях като раздорник и объркваше целият и свят. Те пр ...
  1274 
Стъкло
Стъклото, като призрак, се спотайваше под клоните на безименния боров столетник. „Дали се опитва да скрие красотата си под тъмнината на дебелата сянка или иска да забрави топлината на Слънцето" - се запита момичето, докато гледаше безмълвната статуя. Бе от матово стъкло, красива женска фигура ...
  1121 
Колкото и да е изтъркано... целият ни живот се върти около любовта... а и как няма да е така,след като тя е най-хубавото чувство,на което човек е способен... без нея животът ни е непълноценен... Вече съм на 35 и малко са моментите,които мога да си спомня, в които не съм обичала, не съм била обичана, ...
  1416 
"Хей, мъничка" дочух приятен глас онзи ден, точно онзи ден, който беше най-непоносимият в училище. Не се обърнах, просто защото гласът ми беше напълно непознат, но той пак извика: "Хеееей, мъничка". Притихнала, просто извърнах глава назад, зърнах някакъв човек, който тичаше след мен. В първия момент ...
  1485 
КОШМАРЪТ
Забелязали сте колко невероятни могат да бъдат сънищата, нали? Когато настане нощ и Морфей ги загърне под топлата си пелерина, хората обикновено сънуват. Докато някой центрове на мозъка се изключват, за да се отдадат на заслужена почивка, други, според науката, продължават своята си дейност ...
  935 
Като малка бях убедена, че моята майка е най-добрата,
най-хубавата, най-работната, защото е родена на седми март, само ден преди осми март - празника на всички жени.
С татко бяха здрава сплав, щом създадоха, отгледаха и възпитаха четири деца. При трудова злополука мама загуби лявата си ръка.
Нито фи ...
  1513 
МАНАСТИРЪТ
“Манастирът тесен за мойта душа е...”
Иван Вазов
- Чедо, толкоз грижи ли имаш?
Топла ръка на тила ми... ...
  1511 
АНГЕЛ ВОЙВОДА
От ранни детски години остава без майчини ласки. Откъснат от приятели и близки, става козарче.
Баща му го дава за пази козите на Алиш Беноглу. Отстъпчив по характер, Ангел трудно се справял с козите, те бягали от него. Често седял и слушал птиците, гледал как се стрелкат в небето. Опит ...
  4753 
Сред безкрайната пустиня чувствам по кожата ми горещия вятър. Пред Морето, което няма край, стоя и морски бриз гали моята коса. А мислите ми се реят там някъде, в небето и мечтаят за по-добро начало. Иска ми се всичко да започне отново, за да мога да оправя това, което развалих. Не искам коли, не ис ...
  819 
Кръстосваме погледи кратки и ясни.
Защо ли сълзите са чужди сега?
Да те загърна със нежност не мога,
в очите ти - само горчива тъга.
Понечих с ръце да докосна дъха ти, ...
  732 
Какъв късмет, че ти си ми майка!
Купувам на малкия нови обувки. Разхождаме се. По едно време той започва да куцука. Поглеждам, от „удобните" обувки, отзад на крачетата, са се появили две пришчици. Разбирам, че няма да мине без моята помощ и го гушвам. В едната си ръка държа дамска чанта, тип „пазарс ...
  1234  20 
Кой казва, че всички жени са еднакви?
Все... това повтаряше мъжът ми, докато не отидохме на гости у Сончето - всички жени си приличали. Приятелката ми се беше омъжила наскоро втори път, та трябваше да полеем събитието. Хапнахме, пийнахме. Оплюхме политиците и цените, и неусетно стигнахме до вечната ...
  2007  21 
Брях, макя му и жина! Дъ знайте, нема отърване га им влейне некоа муа у кратуните. Жинатъ Стойна зепала у тиливизоръ нящо там „Испълнена подмяна” ли, нящо такова. Зепа го цела седмица и кату мъ емнъ:
- Ваньо, бре, Ваньо. Иди – вика ми – земъй пари ут банкъта. Ша съ пудменям.
- Кво ша си пудменяш мъ? ...
  1220  16 
(Съчинение – разсъждение)
Алеко Константинов пише различни по вид произведения. Едни, от които са пътеписите. Той успява майсторски да въведе читателя в темята и да му предаде всички свои чувства и виждания. Именно пътеписът „До Чикаго и назад” ни кара да усетим тези чувства, да разберем живота на д ...
  4406 
Предложения
: ??:??