svetlitschka (Светличка)
559 4812
27.11.2020 г., 1:58 ч.  

Режим на въздуха 

  Поезия
463 4 6

Сбираш дългия ден

в глътки мащерков чай,

вън - мъгли и студен

ледно зъзнещ безкрай.

 

Гледаш мрави кордон

пъпли сбит в зловини,

гази свой без пардон,

дави се в завистни.

 

Търси плиткия брод,

плува в мътни води,

граби нечий живот,

бърза да пререди.

 

Гасне недогорял

пламък, лумнал без дим.

Сякаш някой е спрял

въздуха по режим.

 

Диша смога градът,

кашля в сънен кошмар.

Светли хора градят

всяко утро олтар.

 

 

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Удоволствие е като се отбиваш, Зиги, разведряваш обстановката.☺
  • Много хубаво! Хареса ми, и финалът в страхотен!
  • Добре, че ги има светлите хора, Краси.
    Защото отново сме пред режим на въздуха.
  • "Светли хора градят
    всяко утро олтар." Хубаво утро на всички
  • Една приятелка ми разказа, че мъжът й срязал кабела на телевизора в дома им. Той свири на народен инструмент. Близките му са усмихнати и умиротворени, не излъчват стрес. Все са ми пред очите.
    Благодаря ти за хубавите думи, Мария!⚘
  • Учудена съм, че никой не е коментирал това стихотворение, Светле. То има много достойнства, според мен. Първо темата, после тези къси стегнати стихове, които сякаш маршируват, изпълнени с резки щрихи от задъханото ни озъбено време и накрая - заглавието. Дано не стигаме до "режим на въздуха", но тук това за мен е използвано като метафора, а става въпрос за недостиг на човещина и обич в сърцата ни.
    Поздравявам те, миличка!😃💕🌹
    Поднесла си ни едно много силно и стойностно произведение! Браво!👏
Предложения
: ??:??