anahataroot

 

* * *

Пиша на Габи съобщение: “Обичам те, Габи, от тук до края на безкрайната вселена и обратно” и тя ми отговаря “аха”… 😅😅😅
* * *

Виц (от нета е):

”Две мутри намират пингвин и звънят на шефа:
- Ало, шефе, тука намерихме един пингвин, какво да го правим?
- Водете го в зоопарка.
На следващия ден:
- Ало, шефе, тоя пингвин кво да го правим?
- Нали ви казах, водете го в зоопарка.
На следващия ден:
- Шефе, тоя пингвин кво да го правим?
- Абе идиоти такива, нали ви казах, водете го в зоопарка.
- Еее, да де, ама вече два дена го водим в зоопарка, не може ли днеска на кино или нищо друго?” 😅😅😅

* * * * * * * * * * *

Малко за който не ме познава: аз съм Зиги (може и Зигфриде, Зигфройд, а и на скоро за малко да ме нарекат "Зигфриз" 😅), роден съм в София, обичам да размишлявам (и не винаги съм прав!), да се шегувам, и да се хиля. Имам едно генетично заболяване (муковисцидоза) и някой път не съм на линия... или на петолиние... или в стих (пардон, никога не съм в стих!)😅. Най-обичам хората и Бог, не обичам да нося чорапи, и съм женен... Айде, стига толкоз ЕгоЦентроИзъм. 😅

Избрани произведения
30 резултата
Пред мен изпъчваха се високи, могъщи, букове вечни. Над короните им, в мъгла бледа и мистична криеха се върховете, заснежени, шепнещи меланхолично, викащи с ехо към мене. Обещаваха ми. Ала не смееха твърде много да обещават. Слънцето вечер там отиваше да спи, сигур владееше земите отвъд, със звездит ...
  660  29 
На Габриела,
моята Магия.
Нежни тревички, полъх на вятър и песен, прошепната, тиха мелодия, скрита в потрепването на листата. Очите ми небето попиваха, блестеше могъщо в ясно синьо, като прегръдка над мен, обещание за топлина. Не знаех от колко време лежах тук, на тая поляна, обграден от тихи дървет ...
  523  11  66 
Мъчих го аз тоз айфон, смеех му се от време на време, потупвах го все едно жив е, а аз съм неандерталец. Ама то докат му свикна на туй, то си има разум свой и свое мнение! Пуля му се откак ми го подариха, вече три години ли стана, ей! Сега малко се разбираме повечко, ама още се караме...
В ателието ...
  709  62 
Седях си аз в любимото ми кафене квартално, взирах се в кафето си и по него скришом (да не ме заподозре съседът от третия етаж във вещерство) опитвах се бъдещето си да позная. Подпрял с една ръка главата си, вихрещ съзнанието си и отвъд, търсех някой овца да видя в пяната на кафето. Що овца, ще попи ...
  631  50 
Вечер сладка. Жената на работа беше и да закъснее щеше – момент идеален да се скатавам и само да се чудя на коя кълка да легна докат си гледам състезанието по мотори, де съм записвал... Да, ама не! Туй, драгий читателю, не съм аз (поне не страшно често), аз съм един същински джентълмен, та викам док ...
  368  57 
Предложения
: ??:??