62 685 резултата
Вън преде като котка луна
и преприда желания. Нашите.
И преливат вино̀, и вина,
и се пръсват искрици над чашите.
Мракът паднал е на коленѐ ...
 
Ангел светъл някога кацна на ръката,
даде ми мир, спря болка извънмерна!
Лъч ме погали, успокои ме светлината,
прогони от душата ми сила зла, черна!
Усетих топлина, когато я видях, ...
  71 
Майка имам, но друга майка аз намерих,
ала в очите ѝ същия блясък проблясва,
раница със спомени на гърба си нося
и тази раница на нейния гръб предавам.
Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я, ...
  34 
МЪЖКА СВЯТОСТ
Ние бяхме сериозни мъже.
Ние бяхме мъже с яки плещи.
Не изглеждахме зле – неглиже,
във съня на Жените горещи. ...
  99 
Когато слънцето изгрее
и появят се неговите лъчи,
и луната освети река сияйна,
и звезди блеснат в небе обятно,
тогава ще се видя в твоите очи, ...
  51 
В самия край на хаоса поспря се,
духът ми цял живот премръзнал, сам.
Намерих те и няма да те дам,
какво от туй, че кима несъгласен,
Всемирът? А страхът не ми отива. ...
  119 
Ангелите с поглед лекуват,
винаги в моменти на упадък
и дяволите с удар раняват точно там,
където била е зашита раната.
Защо ти трябваше, за бога, ...
  107 
Прозорците са тъмни през деня –
навярно светлината са поели...
Един от тях поражда тишина,
от нея вае своите къдели.
Там чака Той изровил твоя лик, ...
  124  12 
Откъде те познавам,
душата шепти.
В спомен потъвам,
дали там не си ти.
И някак странно ...
  85 
Понякога аз имам две души.
Коя ли от коя е по-немирна?
Щом лунните пътеки пак се ширнат,
то никоя от тях не ще сгреши.
Понякога сърцата ми са две, ...
  88 
БЕЗГЛАГОЛНА ТЕЛЕГРАМА
Чанта. Лаптоп. 3 цигари.
Път. Но не по Керуак.
А до София – 100 гари.
И ужасно бавен влак. ...
  146 
Тя ходеше премръзнала от нямане
за образа на мъж, пленил сърцето.
Бездънна бе душата – като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.
А спомена – поизбледнял и прашен, ...
  169  17 
Бяло-черно, когато любовта смъртта се прегърнат
в едно красиво,замръзнало, студено тяло
да знаят, че заедно са те за кратко
сред иглолистните гори сами
на Анабел есента листата под тях шуми... ...
  104 
ПОНЯКОГА СТАРЧОЦИТЕ СМЕ ЛУДИ
... нали от дъжд на вятър съм момче, и влюбвам се във някое момиче,
мен напоследък много ме влече – поне във стих, да бъда по-лиричен,
не ставам – да го водя на хотел, в любовните квартири крейзят други,
пък и не съм тъй безразсъдно смел, че бой съм ял от няколко съпруги, ...
  101 
Зад очите си крия непотребно сърце,
уморено от болка нежелано че е,
уморено от това да се крие в ъгли,
и не искащо вече да бие дори.
Зад очите си крия разпилени мечти, ...
  110 
Жената е създание чудесно,
с нея все ще бъде интересно!
От нищо нещо прави,
независимо на кой се нрави!
Може със една ръка ...
  94 
Аз мога да разплача и дърветата,
и луната,
и бездушната нощ мога аз да просълзя.
Но дали и теб ще успея да разплача,
питам се, ...
  67 
Песен моя птица на дланта ми,
като бяла сова полети.
Изцери ги всички мои рани,
вярна ми остана само ти.
Всички кръстопътища разплетох, ...
  72 
"ПИРОГОВ” ЗА ВЛЮБЕНИ
Тъй както старата любов
избухва при случайна среща,
видях те аз пред „Пирогов”
и ме обля вълна̀ – гореща! ...
  120 
Със всяка твоя дреха, свалям
и грижите ти, и умората.
И виждам, как природата
ти женска надделява
над всичко друго - ...
  140 
Взе в шепа въглен зарад мен,
жарта да сгрее сетивата.
На сивотата в мрачен ден
да разпнеш с обич самотата.
До болка да изпепели ...
  110  10 
Ако странен копнеж като прилив прелива,
ако душата ти отвътре тихо шепти,
ако вятър невидим посоката пише –
не стой, не разпитвай. Върви!
Не искай от разума карта и смисъл, ...
  90 
„Ашладисана свобода в раиран костюм.“
Ивайло Диманов
Свободата ми да ашладисаш
правиш опит, но несполучлив.
От забрани вече ми е писнало, ...
  134 
Капчици рубинени светлеят,
сълзите на залез нелюбим.
Нежно ги нарони суховеят,
седна с мен, да пием и мълчим.
Устните отпиват плахо неми, ...
  109 
Утрото е подранило
Утрото е подранило,
слънцето изгрява вън,
а сърцето ми е скрило
чувствата от моя сън. ...
  71 
Справедлива бе съдбата с тях,
те двамата обичаха се страстно, плам,
нередно няма нищо, нито грях,
в душите и сърцата им нямаше срам.
Преди справедливостта да се яви, ...
  152 
Спомням си мига в който те видях…
Усмихнат, млад, красив…
Очи пълни с надежда и усмивка,
която ме плени… Беше просто ти…
Перфектният за мен❤️ ...
  75 
Ще дойде ден – след всичките отрови,
душата ще олекне, само с грам.
Щом шепа думи в болката зарови,
да бъде друга няма да ѝ дам!
Ще я превърна в сянка, синя птича, ...
  60 
Затвори очи и леко заспи.
Сънувай сладък сън,
сън в който аз и ти да сме герой,
да изживеем дълги приключения
и да създадем необятни спомени, ...
  123 
Нека чаши пълни да останат,
нека ястия в чиниите стоят!
Когато двама си пристанат,
един от други ще се напоят!!!
  92 
Косите й лимонени с нюанс златист
осветяват нощта ми като плам лъчист,
и сърцето ми разлиства като цветче,
с блясъка е узряло да се облече.
Очите й са бистри езера ...
  112 
В съзнанието ми
се прожектира филм печален.
А на лентата е изрисуван гроб.
Аз просната в ковчега,
заради един жесток урок. ...
  51 
Небе ли съм,
море ли съм -
не зная,
но щом нахлуя
в празния ти лист, ...
  84 
Аз съм бурята в твоите мъжки копнежи,
нощем с вълците вия към мрака бездънен.
Даже камък стихът ми красив ще разнежи.
Няма сили съдбата ми да ме препъне.
Мене халите зли и фъртуни не плашат. ...
  155 
Нежно ухаещи пролетни нощи -
Леко прохладни ще ви се сторят, но
Поне едничко прозорче още
Си оставете недозатворено!
Тез калпазани много обичат ...
  63 
Моето "Аз" и твоето "Ние"
неминуемо ще се срещнат.
Ще бъде ли сблъсък на две стихии,
или ще бъде поредното "нещо си"?!
Ще гледам ли снимката ти до изнемога, ...
  95 
Помниш ли нощите? Луди, безсънни,
когато по улици шепнехме грях?
Смехът ни звънеше в тъмните стъпки,
и вятърът вееше отрова и прах.
Помниш ли песните – стари, любими? ...
  81 
Ураганните вихри в душата живеят
и презирам притворство, и страх и, лъжи.
Споменете ли мене, кажете: За нея
само лудите знаят. Луната държи
тя на своята длан, в тъжен стих да засветят ...
  107 
***
Изведнъж попаднах там -
В капан ли ,
в пропаст ли
бездънна?
И нито сън и нито смях - ...
  73 
Небрежна, нарочно, да погледна
тя знае, че една е
Уверено върви а дълбоко в нея..
а навън имунитет към чар от хаос..
Една дори сама в безцветен свят ...
  110 
Предложения
: ??:??