5 031 резултата
Навън дъждът рисува облаци от пяна.
Във капките проблясва синева.
А слънцето се моли за пощада,
като дете, изгубено в мъгла.
Под топла шума тревите се прегръщат. ...
  953 
Жита над урвите златеят.
Горите тайнствени са ниско,
а сутрин покривите греят!
И слънчеви милувки плискат
води прозрачно-златно-сини ...
  860 
Пролет, цъфнала по клоните
на дърветата с обрулени лица.
Променени с аромата на отмората -
вишни топъл вятър разлюля.
Покачи се слънце на високо ...
  566 
Пристанища
Пристанищата винаги са същите.
Те вечно уморени те посрещат.
Не отбелязват твоето завръщане.
Пристанища са. Нищо не усещат. ...
  882 
Пак вали…
А исках да препускам
с вятъра във слънчев ден.
Пак вали…
А исках да съм слънчев лъч, ...
  766 
Лукаво трепкащи звездите бавно се представят
заучили съзвездията - мажоретки във нощта
луната тръгнала като среднощен фенерджия
им слага шапчица от сивосиня светлина
Изящна сложна безсюжетна пластика във бяло ...
  884 
СТИХ
Синева се спусна с междуметие
и плисна пролетна роса,
тя отнесе редовете ми,
дописвани до през нощта. ...
  831 
Морска фея
Танцуваща по лунната пътека
облечена във рокля от вълни
нощта поспря – огледа се в морето
наметна бързо шала от звезди ...
  920 
Слънце блесна в жълто-ярко
сред лазурено небе,
пъстро с облаци от мляко,
плиснато от нечии ръце.
Смугла птица синьото разпори, ...
  1894  10 
Небето отново притъмня,
черен облак спусна се и ето -
дъжд проливен заваля
с едри капки като отронена сълза.
Природата е много мръсна - ...
  700 
Прах, пясък, камък,
цвете, храст, вода,
повей, облак, пламък,
трън, река, земя.
Мисъл, разказ, спомен, ...
  1044 
Ще тръгна към морето с изгрева,
подир рибарите от старото пристанище,
подир чудака, който всяка сутрин сбира
съкровищата мъртви на морето.
И дълго ще се къпе слънцето ...
  1014 
Si muero
Dejad el balcón abierto
Federico García Lorca
Искам из Тия поля да умра!
Нека, докато ми спира сърцето, ...
  2353  13 
МОРСКИ ЕТЮДИ
На стената 3 етюда
спомен от лятото
1. Морски залив
Летни изгреви - ...
  656 
Лятна олелия
Облачета-таласъми
гонят белите ханъми,
гръм и трясък, олелия
вдига сам Свети Илия. ...
  1017 
Облаци, надвиснали над небосклона, кланят се,
като че мъртъв помен правят на забравени души.
Слънцето за миг натиска се връз тях, изпиващо
с лъчите жежки чашата с последното причастие.
И жужат пчели над цвят обагрен, даже изгорял, ...
  521 
ОТДАЛЕЧАВАНЕ
Спални чували, палатка и гара,
обувки, фланела, китара за път -
списък непълен, до днес нереален...
забързан, космичен и пуст е светът. ...
  770 
Морето е разплиснало в нега
вълните си от лава изумрудена,
а дъното във тюркоазен хлад отмерва
затихналия пулс на вятъра учуден.
Слънчевата роза в огнено цъфти, ...
  608 
На плажа бързо пясъкът полепва
по босите нозе и студенее...
Среднощен бриз в косите ни потрепва
и ритъм тих отнякъде се лее...
Морето тихо, тихо приближава ...
  943 
Лунен лъч, целунал
е морето - озарява
ангелския път!
Във очите ми
танцува леко ...
  873 
И помръкна кървавият залез, вперил погледа си сред скалите.
Не дочака да погледа как дъждът ще се изсипе.
Падна гръм, пое го ехото и понесе го в безкаря.
И разстла се пелена - черен облак, буря зла.
Пещера и в нея сенки - изумрудени лица. ...
  571 
ЗАСПИВАТ
Ех, ти, Черно море,
с черните пръски.
Бели гларуси -
кълват сърцето ти. ...
  541 
Вървя по калдаръмените улички на стария град
и долавям гласове от миналото.
Като призрак се носят във въздуха
и напомнят за своето съществуване.
Гледам старите къщи, ...
  694 
Лятна утрин, целуната от морски бриз
и слънцето с вълните си играе -
люлее се на тях и като в стих
лъчите трепкат, заблестяват,
помамени от сините вълни ...
  1110 
НОЩ(3)
Нощта невидима се спусна
прегърна малкия ни свят
докосна ни със лунна ласка
поръси ни със звезден цвят ...
  579 
Едно щурче, във стаята ми скрито,
разпъваше лъка си ден след ден
и пееше ми песен, нежно, тихо,
любовен стих с повтарящ се рефрен.
Напяваше... и ставаше ми топло, ...
  1113  16 
Цвете нежно, цвете
мило, как в ръката
ми се е свило.
Може да си снежнобяло,
може да ухаеш пак. И ...
  985 
СЪН В НЕСЕБЪР
Старинен град, нахранил хиляди безбрежия,
със южни отражения от топлия си залив,
със буйни лодки, теглещи въжетата
към изгреви внезапни и срещи буреносни. ...
  781 
Нощ
Нощта погали ни със вятър
докосна мислите с прохлада
и бавно като за спектакъл
подготви сцената с наслада ...
  611 
Не случил на село. Било пусто и прашно.
По пътя цял ден жив човек не минавал.
А нощем... тогава наставало страшното -
по двора скиторели гладни чакали.
Не случил на къща. Не дом - кокошарник, ...
  1274  22 
ХУДОЖНИК
Във ролята си на художник
денят се готвеше да влезе
и върху вечния триножник
платно луната му извезе ...
  678 
Мрак и тишина
Заглъхва вик така далечен,
догарят слънчеви лъчи.
И здрачът няма да е вечен,
времето не чака сетни речи. ...
  492 
ФЕЯ
Нощта облече роклята от вятър
постави колието от звезди
лек грим нанесе – като за театър
с вълшебство среса лунните коси ...
  689 
Шумят листата,
шумата в гората;
потоци, ручeи бистри,
скачат по канари сребристи.
Горе в планините, ...
  696 
Нощ е сега.
Всички спят.
Прозорците светят в далечината.
Шум се чува из кварталите на града.
Стоя замислена и замечтана. ...
  723 
Морски шепот аз дочух,
вятърът погали моите коси,
слънцето докосна моето лице!
Ах, море!
Вълшебни думи ...
  807 
Разпукват се пуканки - бели цветчета.
По лицата изгряват червени луни.
Разклоняват се жили на мъжки момчета.
Девойките вчерашни днес са жени.
Август. Славеева песен запява ...
  753 
Днес беше прекрасен ден,
валеше дъжд, духаше вятър -
време стихийно, сякаш само за мен!
Това ми харесва - свят мрачен, но пъстър!
Ако някой не вижда живопис в тази влага, ...
  607 
Скалата очаква вълните след дългия бяг,
тук-там се стрелва забързана чайка.
Старинният град - надвесен над морския бряг,
за лятото жарко суетно сякаш се вайка...
Притиснати къщи с оранжеви, весели шапки, ...
  720 
Бяло
Бяло... Бяло. Нищо друго – пак бяло.
Ах, времето светло колко е вяло и
колко е скучно, колко е трудно
да се усмихнеш. Че толкоз е мудно ...
  601 
Предложения
: ??:??