4 982 резултата
Полет
Птица във изгряващ полет
вперва поглед във безкрая,
да разцъфне като пролет,
да кръжи като че в рая. ...
  538 
Падат пожълтелите листа,
рони сълзи мрачното небе
и въздиша нежно есента,
като тъжно мъничко дете.
Голи клони се навеждат, ...
  810 
Мой край любим! Мое приказно място!
Тихо полегнало, там, покрай Дунава.
Дойдох при теб, може би, неуместно.
Стана ми участ. Колко си хубаво!
Ти, мое първо пролетно влюбване! ...
  756  11 
Боже, каква си красива,
художник не би те изваял-
приказна самодива,
цялата в скреж побеляла.
Листата отдавна ги няма, ...
  808 
НОЩ.
Луната приспива с ласки града.
В мрежа от сенки крият се влюбени.
Китара оставя в тишината следа.
Душите се търсят, изгубени. ...
  575 
Дойдох от Изгрева с грохот на копита.
Какво ни носиш? - някой ще запита.
Дунав, в слънце блеснал, е момински наниз!
Дар ви подарявам златния му залез!
Дарявам ви на Рила езерата, ...
  965  15 
Късна есен с листа пожълтели
ме обгърна със топли ръце -
във красива и чудна феерия
и с едно помъдряло лице.
А дърво със оголени клони ...
  830 
В розовия здрач
последните лъчи се стичат.
И морето - в нежно розово
шумоли и се разлива.
До нас и в нас се случва чудо. ...
  1192 
Побеляло момче, имаш подарък!
Няма измама!
Посред нощ. Под елхата.
Навръх Рождество.
Цветна обвивка разгъваш, ...
  887 
Изтръгната от писъка на времето,
танцува боса с вятъра студен
молитва, потопена в светлото
на тих копнеж, предоблачно смутен.
Затоплила посоките му северни, ...
  783 
Утро
По нощница разхожда се Зората,
във всяко кътче бърза да надзърне!...
Намусена, Нощта по стъпалата
изнизва се придърпвайки вратата... ...
  1419  41 
Красиво е морето, озарено от слънчеви лъчи,
които заедно с вълните докосват пясъка.
Дори и бурно и обсипано с мъгли,
морето е красиво, разбиващо се даже във скали.
- Защо, море, когато съм до теб, ...
  778 
Проклятие
Мракът идва със своя зъл полъх
и тъмнина пристъпя плахо в нощта,
но студеният, сух кърваво-есенен вятър
тъй смразяващо сковава вещта. ...
  644 
Пирин
Пътеката се губи сред скалите,
а после свива в гъстия лещак,
дочувам радостния жужел на пчелите
и влюбения славей пее пак. ...
  6568 
Ухание на сънища
долавя всеки ритъм на сърцето!
Ухание на приказка и нощ, полуизмислена,
му подарява само гъста утринна мъгла.
Ухание пристъпва тихо, ...
  698 
Сезон на листа
на жълти морета,
на дъжд и на вятър,
на скука,
на минали спомени, ...
  888  10 
Есен
Парещи лъчи на юг политат
като птиците, поели дълъг път.
В небето сребърен венец грижливо сплитат,
отиват си, а хората не ще ги спрат. ...
  837 
С това тихо, есенно утро
обвито в белите си пелени,
ще посрещна с радост слънцето,
и ще се усмихна, даже през сълзи.
С длани вятърни клоните ще погаля. ...
  1076  15 
Малко кътче от рая,
сгушено край брега,
разлива вълшебство
от чара на цветя.
Рози, лалета, ружи, ...
  694 
В моя град...
Сутрин слънцето изгрява,
още в ранни зори
и събужда хората тъдява
със своите прелестни лъчи. ...
  1258 
Зима е. Навън вали.
Пада първият сняг,
къщи, дървета, гори
ще покрие той пак.
Падат белите снежинки, ...
  996 
Слънцето усмихнато поглежда
над морето, плахо
във водата се оглежда,
гларус със крила помаха.
Улиците оживяват ...
  826 
Подухва вятър
и развява косите ми.
Усещам аромата
на прекрасния живот.
Чета си книгата, ...
  1225 
Снощи
излязох на
терасата
да изпуша
цигара набързо, ...
  948 
Есента потропа на вратата
с наметало от пастелни цветове,
устните й грееха в позлата,
във косите й дъхтяха ветрове.
Тихо влезе. В малката ми стая ...
  658 
Нежен ураган от мед и огън,
целувка между Слънце и Луна,
разпъната на кръст от самота,
за миг възкръсва - цвете на страстта.
Палмите политат като птици ...
  1488 
Шепнеш тихо тез слова лъжливи,
шепнеш, през полъха на рози диви,
шепнеш, ала нищо тьй и не изричаш!
В тишина, без думи, навеки ме обричаш!
Кога, ако не сега с прегръдка ти ме поздрави?! ...
  755 
Лунен сърп
звездите
окосява...
Грейва
лъчезарна ...
  1071  27 
Една звезда като сълза
проблясна в миглите на мрака -
премигна изненадано нощта,
луната скри се във клонака.
Небето тихичко запя ...
  785 
(на Ася Толедо)
- Я, разбутай дървата в камината!
- Наметни си дебелия шал и...
изкарай ми каната с виното!
Тури там и каквото Бог дал! ...
  903  19 
Листата втъкаха лъчите от злато.
Душата ми живее в рози,
докато се събуди от пролетния вятър.
Мечтите отплуваха в здрача по реката.
Времето е картина в старинна къща, ...
  943 
Разпусна нощта
свойта дълга коса
и загърна гальовно
небето.
С воал тъмнина ...
  1193  39 
Врящото гърне клокочеше на двора,
дечица покрай него се смееха с очи!
Лицата им пресипнали от днешната умора,
пшеницата попивали по родните земи.
На село беше друго - бе слабо осветено, ...
  634  10 
Запомних те. Безкраен скреж
изсипа по недоуменията ми.
И после без да искам те открих,
усетих доловимо, че си нежност...
Не ме намирай. Толкова е тъмно. ...
  907  21 
Самоуби се вятърът -
там - на брега, на счупеното мостче,
водещо наникъде -
в безкрая...
  620 
>>> На разсъмване е тихо, много тихо...
Дали е толкоз тихо на разсъмване?...
Звездите от умора бавно мигат.
Бледнее им ликът от недоспиване.
Прозявайки се, тръгват да заспиват. ...
  1144  29 
Залезът тих... реката утихва,
със златисти облаци гали вечерта,
отблясъци оглеждат се в реката,
сърцето гледа с кротост света...
Простира мантия пак вечерта, ...
  566 
Есента бавно и полека се сбогува с цветовете
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса, ...
  706  10 
Дали небето го боли, когато
светкавицата блесва изведнъж
и грохотът на идващата буря
раздира тишината като нож?!
Дали самотно е, когато вечер ...
  523 
Няма най-важни неща,
само жалост потисната,
за това...
онова...
за целувка пропусната. ...
  566 
Предложения
: ??:??