248 359 резултата
НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края, ...
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края, ...
207
2
1
От ступор и мълчание, от порив,
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
242
1
Нявга в ДС-досиетата с кламери
защипваха ни устите.
Сега с видеокамери скрити
ни душат директно в душите.
защипваха ни устите.
Сега с видеокамери скрити
ни душат директно в душите.
167
в памет на дядо Станьо Стойчев
Ревниво пазя портфейла на дядо!
В него живеят спомените стари.
Там дядо носи буйната си младост,
живяла по фронтове и пазари. ...
Ревниво пазя портфейла на дядо!
В него живеят спомените стари.
Там дядо носи буйната си младост,
живяла по фронтове и пазари. ...
607
3
5
Химикал по листа тича,
и препуска без умора,
истините да изтича,
забелязани на двора.
Във душите да надникне, ...
и препуска без умора,
истините да изтича,
забелязани на двора.
Във душите да надникне, ...
229
Ж И В
В четири стени Живота ме зазида!
Д. Дамянов
Хора, нима е нужно
да дойде чума, мор, ...
В четири стени Живота ме зазида!
Д. Дамянов
Хора, нима е нужно
да дойде чума, мор, ...
510
1
Черната църква и Черната кръчма!
Черният госпъл на Южното племе!
Мирните химни към Благия Господ -
вечният символ на старото време...
Те претърпяват безкрайни заплахи, ...
Черният госпъл на Южното племе!
Мирните химни към Благия Господ -
вечният символ на старото време...
Те претърпяват безкрайни заплахи, ...
670
3
Ела да те прегърна мое детство -
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен. ...
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен. ...
377
5
3
Изтеглям бавно черния чорап,
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр, ...
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр, ...
1106
13
20
Ще тръгна само с моята душа
Аз нищо с мен не ще да отнеса
освен душата ми, а тя ще литне
във сините, безкрайни небеса!
Далеч от погледите любопитни! ...
Аз нищо с мен не ще да отнеса
освен душата ми, а тя ще литне
във сините, безкрайни небеса!
Далеч от погледите любопитни! ...
340
1
Народът тъпкан, потискан беше,
но той пожела силно свободата!
Апостолът по пътя към нея вървеше
и се бореше смело да спаси раята!
В сърцата на мнозина появи се пламък, ...
но той пожела силно свободата!
Апостолът по пътя към нея вървеше
и се бореше смело да спаси раята!
В сърцата на мнозина появи се пламък, ...
623
1
Утрото събужда в мене
спомени така далечни.
Стелят се мъглите млечни,
боровете са засмени.
Слънцето се вдига леко ...
спомени така далечни.
Стелят се мъглите млечни,
боровете са засмени.
Слънцето се вдига леко ...
326
2
9
ИЗГУБЕН В ДУМИТЕ ЧОВЕК
… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея
и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?
Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –
в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник. ...
… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея
и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?
Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –
в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник. ...
562
4
2
Беляза живота ми
и превърна дните ми в бели и черни,
нашари с цвят мечтите,
превърна времето във въртележка,
а ръцете ти в извори топли... ...
и превърна дните ми в бели и черни,
нашари с цвят мечтите,
превърна времето във въртележка,
а ръцете ти в извори топли... ...
249
167
И без да сме птици,
литнали в хоризонта,
все някак си, някой ден,
хем до Шенген ще се доберем,
хем до Еврозоната. ...
литнали в хоризонта,
все някак си, някой ден,
хем до Шенген ще се доберем,
хем до Еврозоната. ...
468
Затриха го! Погубиха Навални!
Убиха го в студената тайга!
Един сатрап - съветски ненормалник
с живота му - пред нас се подигра!
Юри Йовев ...
Убиха го в студената тайга!
Един сатрап - съветски ненормалник
с живота му - пред нас се подигра!
Юри Йовев ...
373
3
24
Не помня вече колко много пъти
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...
349
10
13
Есента дойде някак неусетно,
носейки със себе си дъжда,
с тихи стъпки последва я и ненадейно
плаха , сляпа Любовта…
Очи бленуващи две други… ...
носейки със себе си дъжда,
с тихи стъпки последва я и ненадейно
плаха , сляпа Любовта…
Очи бленуващи две други… ...
273
...
Под кехлибарения балдахин на есента,
където се спускат цветните листа
се разгръща тъжна любовна история.
Приказка за истинска любов, ...
Под кехлибарения балдахин на есента,
където се спускат цветните листа
се разгръща тъжна любовна история.
Приказка за истинска любов, ...
268
1
В заник-зона сме вече.
Страдаш, човече - твоето
Слънце пада.
Ала не натискай паник-бутона.
Повдигай му ...
Страдаш, човече - твоето
Слънце пада.
Ала не натискай паник-бутона.
Повдигай му ...
102
Нагазих водата -
изобщо не е до колене.
Покри ми главата
и нещо обърка се в мене.
Не беше ни златна, ...
изобщо не е до колене.
Покри ми главата
и нещо обърка се в мене.
Не беше ни златна, ...
303
3
11
Когато духа леден вятър
и вън е мрачен зимен ден
душата ми жадува лято
и топъл морски бриз край мен
Аз виждам се лежащ на пясък ...
и вън е мрачен зимен ден
душата ми жадува лято
и топъл морски бриз край мен
Аз виждам се лежащ на пясък ...
340
Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
278
2
8
Обичала съм те и преди,
навярно в отминали зими,
в други далечни земи
и пейзаж от древни картини.
Срещала съм те в луни, ...
навярно в отминали зими,
в други далечни земи
и пейзаж от древни картини.
Срещала съм те в луни, ...
272
1
Цветя навън ще цъфнат,
ще ме стопли красотата,
от теб ще съм прегърнат,
ще погълна светлината!
Ще ме гали светло утро, ...
ще ме стопли красотата,
от теб ще съм прегърнат,
ще погълна светлината!
Ще ме гали светло утро, ...
296
206
Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна. ...
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна. ...
276
5
16
Пореден празник- пълна самота ,
сълзите бавно, тихичко се стичат.
Къде си , моя, ти , любов- мечта?
Едва ли като мене те обичат !
Далеч си ти умирайки за мен, ...
сълзите бавно, тихичко се стичат.
Къде си , моя, ти , любов- мечта?
Едва ли като мене те обичат !
Далеч си ти умирайки за мен, ...
331
1
1
Нескромно е, но искам да знам,
и усетя прѝживе чувството
на това - аз какво съм ви дал
с моето да го наречем - изкуство...
Да погледна с око замъглено, ...
и усетя прѝживе чувството
на това - аз какво съм ви дал
с моето да го наречем - изкуство...
Да погледна с око замъглено, ...
232
2
1
Панда съм и съм отроче
на Гъсока с ресторант,
после Угуей ме посочи*
и откри във мен талант.
Каза: "Ти си Воинът Дракон, ...
на Гъсока с ресторант,
после Угуей ме посочи*
и откри във мен талант.
Каза: "Ти си Воинът Дракон, ...
465
2
6
Холодеет от минус двух до двадцати,
колит в груди..
Может, мне доктора обмануть?
- Как твоё сердце – болит?
- Чуть-чуть. ...
колит в груди..
Может, мне доктора обмануть?
- Как твоё сердце – болит?
- Чуть-чуть. ...
731
3
Важен е сигналът на съдията –
от началото до края на мача.
Остава да се любуваме на играта,
за нея зрителите с надежда чакат.
Ще има сблъсъци безмерни ...
от началото до края на мача.
Остава да се любуваме на играта,
за нея зрителите с надежда чакат.
Ще има сблъсъци безмерни ...
535
3
15
Най-великият кошмар и преодолееш ли го
житейски помъдряваш, ако оживееш
два вълка в теб бял и черен битка водят за зло и добро
най-доброто наказание то е
за това, че ти е било прекалено добре ...
житейски помъдряваш, ако оживееш
два вълка в теб бял и черен битка водят за зло и добро
най-доброто наказание то е
за това, че ти е било прекалено добре ...
250
2
Уморих се – два кръста помъкнала,
мой и твой. Сто пирона простих
и се питам: Кога ли, по мръкнало,
ще съм точка в последния стих?
И ще стегна бохчичката бялата, ...
мой и твой. Сто пирона простих
и се питам: Кога ли, по мръкнало,
ще съм точка в последния стих?
И ще стегна бохчичката бялата, ...
572
4
7
СЛЕПЕЦЪТ И ВИШНЯТА
Измамен и порочен е април.
Подлъгва ни с усмивка неизбежна.
До уличния ъгъл се е свил
пастирът сляп на хорските надежди. ...
Измамен и порочен е април.
Подлъгва ни с усмивка неизбежна.
До уличния ъгъл се е свил
пастирът сляп на хорските надежди. ...
244
9
11
АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ
Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам. ...
Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам. ...
551
2
В този луд карнавал. В тази пуста кория.
Аз отдавна престанах – да ям и да пия.
И сам си говоря… И самичък се смея
затуй че съм жив. И че още живея!
Но ми иде да цвиля. И ми иде да вия, ...
Аз отдавна престанах – да ям и да пия.
И сам си говоря… И самичък се смея
затуй че съм жив. И че още живея!
Но ми иде да цвиля. И ми иде да вия, ...
354
7
13
ЧАКАЛНЯ
... кафето все така горчи и всички влакове са кални,
какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! –
дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби,
и просякът е еднокрак след отминаващите бедни, ...
... кафето все така горчи и всички влакове са кални,
какви излъгани очи по спирки, гари и чакални! –
дъхти на лед, на студ, на мрак, на бавни радиоуредби,
и просякът е еднокрак след отминаващите бедни, ...
223
3
2
В тревата тялото му беше,
опъната – ръката,
пет пръста преброих.
(Сърна, че кучетата яли са,
в началото реших.) ...
опъната – ръката,
пет пръста преброих.
(Сърна, че кучетата яли са,
в началото реших.) ...
339
1
13
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
